О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 02.12.2022
г.
Административен съд -
Добрич, в закрито съдебно заседание, на втори декември, две хиляди двадесет и втора
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 341/ 2022 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на П.К.Г., ЕГН **********,***; А.Д.Н., ЕГН **********,***; З.К.М.,
ЕГН **********,***; А.Т.Г., ЕГН **********,***; Р.Й.С., ЕГН **********,***; Я.Н.К.,
ЕГН **********,***, всички чрез адв. Г.Д., срещу
Разрешение за строеж № 110/ 23.05.2022 г. на Главния архитект на Община град
Добрич.
Жалбата е страдала от нередовности, които са
изправени с молба вх. № 2688/ 14.07.22 г. и № 2911/ 05.08.22 г., по отношение
петимата жалбоподатели, с изключение на жалбоподателката
З.К.М., по отношение на която производството по подадената жалба е прекратено и
определението за прекратяване спрямо нея като жалбоподател е влязло в сила.
За изясняване на спора съдът е счел, че следва да насрочи открито заседание
и е проведено такова на 07.11.22 г.
В заседанието е докладвана жалбата, изслушани са страните, съответно
възраженията на ответника и заинтересованите лица.
Съдът е поискал от процесуалния представител на жалбоподателите в съдебно
заседание да уточни правния интерес от жалбата, но поради невъзможност за това
му е предоставил 7-дневен срок с писмена молба да го стори, както и да
представи доказателства, че жалбата е подадена в срок, като му е указал
неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок.
С молба вх. № 3975/ 14.11.22 г. процесуалният представител на
жалбоподателите е представил обратна разписка (л. 450), от която се установява,
че жалбата е изпратена на 20.06.22 г.
Съобщението за издаденото Разрешение за строеж е получено от лице от входа,
в който живеят жалбоподателите, съответно от вход А и вход Б, със задължение да
ги уведоми, на 06.06.22 г., с оглед на което жалбата
се явява подадена в срок.
Със същата молба процесуалният представител на жалбоподателите е поискал
удължаване на срока за уточняване на правния интерес от обжалването. Към
молбата липсват доказателства за уважителни причини за невъзможност да бъдат
изпълнени указанията в срок, с оглед на което съдът е указал на
жалбоподателите, че следва да представят доказателства за наличие на уважителни
причини за невъзможност да изпълнят дадените им указания в срок, като е указал
и последиците от непредставяне на такива доказателства.
С молба вх. № 4082 от 21.11.22 г. адв. Д., като
процесуален представител на жалбоподателите, е заявила, че не може да докаже
уважителни причини, че забавянето се дължало изцяло на нея, като е уточнила, че
жалбоподателите черпят правен интерес от това, че са непосредствени съседи на
обекта на преустройството и се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.
149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ в хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, като
същевременно е указала, че според действащия план на Централна градска част на
град Добрич имотът, за който е издадено обжалваното Разрешение за строеж – УПИ XXII – 4516, кв.
34, е отреден за средно етажно жилищно застрояване, свързано в УПИ XXI, XXII и XXIII.
С писмено становище арх. Б. **** оспорва жалбата, като настоява първо, че е
просрочена, а на следващо място, че е неоснователна, като излага съображения за
това.
Заинтересованите лица З.Г. и Б.К. – Г., в Писмен отговор, чрез процесуалния
си представител, адв. В. К., оспорват жалбата като
недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите, алтернативно
като неоснователна. Претендират разноски.
Административен съд - Добрич, в настоящия си състав, след преценка на
доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу индивидуален административен акт, който подлежи
на обжалване.
За да бъде разгледана, следва да бъде преценено наличието на правен интерес
от жалбоподателите. В тази връзка съдът съобрази следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е образувано по
Заявление на З.Г.Г. и Б.И.К. – Г. първоначално за
издаване на виза за проектиране за усвояване на подпокривно
пространство (л. 8), а след издаването ѝ е подадено Заявление от 19.05.22
г. (л. 9) за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за Преустройство
на подпокривно пространство с надзид
до 1.50 м на обект, находящ се в УПИ XXII, кв. 34, адм. адрес: гр. Добрич, ул. **** № 27.
Видно от инвестиционните проекти, касае се за Преустройство на подпокривното пространство на съществуваща едноетажна
жилищна сграда с надзид до 1.5 м.
В резултат е издадено Разрешение за строеж (РС) № 110/ 23.05.22 г. (л. 10)
на основание чл. 50 от ЗУТ за извършване на СМР съгласно одобрените на 23.05.22
г. от арх. Б. **** инвестиционни проекти № 83 от 19.05.22 г. за „Преустройство
на таванско помещение за жилищни нужди с надзид до
1.50 м, ЗП=87.00 кв. м, строеж Пета категория. Сградата, за която се отнася РС,
е изградена в имот с идентификатор 72624.623.4516 по КККР на град Добрич.
Разрешението за строеж, като разрешителен индивидуален административен акт,
благоприятства правната сфера на неговия адресат, както е в случая, с оглед
уважаване подаденото Заявление с искане за разрешаване на съответното
преустройство.
Според правното основание, на което е разрешено строителството и текстовото
указание към РС, същото е разрешено на основание чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ЗУТ,
макар и изрично цифрово да не е доуточнено, съгласно която норма се разрешава преустройство
на таванско помещение, вместо пристрояване по буква „а“, като се изгради надзид до 1.5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата. Преустройството на подпокривното пространство, видно от приложените
доказателства, не води до промяна в нормативно определеното отстояние
от съседния имот, тъй като преустройваният имот вече е изграден и се опира
непосредствено до сградата в съседния имот, която от своя страна е построена на
кота 15 метра. Вярно е, че според действащия ПУП имотът,
за който е издадено РС, е отреден за средно етажно жилищно застрояване,
свързано с УПИ XXI, УПИ XXII и УПИ XXIII, с кота
корниз 15 метра. При тези условия е построен и имотът на жалбоподателите. Следва
да се има предвид, че поради невъзможност от реализиране на проектното средно
застрояване в следващите години, на основание чл. 49, ал. 2 от ЗУТ е допустимо
преустройството на имота да бъде извършено единствено като временен строеж,
какъвто е настоящият случай, затова е разрешено извършването на временно
строителство по чл. 50, ал. 1 ЗУТ, за което е издадено и РС за преустройство на
таванско помещение за жилищни нужди с надзид от 1.5
метра.
С оглед издаденото Разрешение за строеж следва да бъдат съобразени
заинтересованите лица. Съгласно чл. 149, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, за
издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се
съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като заинтересувани
лица по ал. 1 са:
1. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ,
бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1
- възложителят и собственикът на земята;
2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен
строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;
3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в случаите по чл. 185, ал. 1 -
собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти,
помещения или части от тях;
4. (нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в случаите по чл. 185, ал. 2 -
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост.
Жалбоподателите са собственици на обекти във вход А и вход Б на адрес: ул. ****
№ 29, жилищен блок, високо строителство, построен в имот с идентификатор
72624.623.4525 по КККР на град Добрич, съседен парцел на този, в който се
намира едноетажната сграда, спрямо която е РС. Спор относно това къде е
разрешено строителството и къде са имотите, собственост на жалбоподателите,
няма. С оглед установената собственост на жалбоподателите съдът съобрази
следното:
Жалбоподателите не отговарят на нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2
от ЗУТ за заинтересовани лица. Това е така, защото не са възложители,
собственици и носители на ограничени вещни права в поземления имот по смисъла
на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Жалбоподателите не са и сред лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 от ЗУТ, съгласно
които в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска
преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на
самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за
индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата,
ако обектите се намират на първия или на полуподземния
етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните,
противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично
писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища -
непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане
на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на
общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с
изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища -
непосредствени съседи на обекта, както и че съществуващо жилищно помещение или
самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда може да се преустрои с промяна
на предназначението му за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези
по ал. 3, при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите
технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход извън входа и общите
помещения на жилищните етажи. В тези случаи се изисква решение на общото
събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено
нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени
съседи на обекта. Това е така, защото преустройството е в сграда, съседна на
етажната собственост, в която са жалбоподателите. Не са налице и предпоставките
на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, доколкото не се касае за преустройство с цел масов
достъп на хора, а и разпоредбата на чл. 39, ал. 2 е във връзка с чл. 38 от ЗУТ,
които условия в случая не са налице. В този смисъл жалбоподателите не са
заинтересовани лица и по чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателите не са заинтересовани лица и по смисъла на чл. 149, ал. 2,
т. 3 от ЗУТ, съгласно който такива са собствениците и носителите на ограничени
вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях.
Адв. Д. е подала молба, с която претендира
правен интерес на основание чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 185,
ал. 2 от ЗУТ, но тези норми касаят собствениците и носителите на ограничени
вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост, каквито
жалбоподателите, видно от нотариалните актове, справката от КР, адресите им, не
са. Съгласно чл. 185, ал. 2 ЗУТ, в случаите извън тези по ал. 1, се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на
обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите, но нормата има предвид обект в
етажна собственост, какъвто не е този, за който е издадено РС.
Имайки предвид горното и че правото на защита срещу индивидуален
административен акт принадлежи на лицата, чиито защитени от закона права са
засегнати от акта, или лицата, за които този акт създава задължения, то
настоящият състав приема, че засягане в случая на права и законни интереси на
жалбоподателите не е налице, поради което жалбата е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Жалбоподателите не установиха надлежно, в указания срок, правния си
интерес, като същевременно с подадена извън този срок молба, са посочили една
от нормите на закона за претендиран правен интерес, а
текстово обясняват, че ще им бъде нарушен достъпът до светлина с
преустройството. По разбирането на съда, следва да бъде разгледана всяка една
от хипотезите, в които жалбоподателите биха могли да бъдат заинтересовани лица,
с оглед на което беше извършен горният анализ.
Вярно е, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен изрично посочените със закон. Цитираната конституционна
разпоредба обуславя обаче правото на жалба от наличието на правен интерес. При
направеното задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по к. д.
№ 18/1995 г., с решение № 21/ 26.10.1995 г. Конституционният съд е приел, че
чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на
обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на
съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично
посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на
граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези
административни актове. Решаващ обаче и при това обжалване е правният ефект
върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не
засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на
правен интерес.
В случая законодателят е предвидил възможните хипотези, при които при
изграждане на нов строеж или при преустройство на заварен такъв могат да бъдат
засегнати интересите на собствениците на имоти или носители на вещни права. По
делото не се установи да са застрашени права или законни интереси на
жалбоподателите, респ. да са сред изрично изброените лица, предвидени от закона
за заинтересовани такива. В този смисъл, независимо от общата клауза за
обжалваемост съобразно чл. 120 от Конституцията, жалбата се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено.
При този изход на спора и своевременно стореното с писмения отговор от процесуалния
представител на заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, З.Г. и Б.К.
– Г., искане за присъждане разноски по делото, съдът следва да се произнесе,
като съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК относно дължимостта
на разноски при прекратяване на делото е регламентирана изрично само една от
хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно -
оттегляне на жалбата. В чл. 159 от АПК се съдържат още основания за
прекратяване на съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на
съдебното производство АПК не съдържа регламентация относно разноските, тъй
като законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, нито ги е
изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за разноски.
Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното производство
отговорността за разноски в АПК не е регламентирана. Налице е непълнота, която
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
прилагане на ГПК, на основание ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС и съгласно чл.
144 АПК. Според разпоредбата на чл. 78 ГПК общият принцип е на дължимост на разноските от страната, която с поведението си
е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. С оглед на
изложеното, в хипотеза като настоящата, когато съдебното производство се
прекратява поради недопустимост, обусловена от липсата на правен интерес от
оспорването, оспорващият има задължението да заплати направените и доказани
разноски на ответника и на страната, за която административният акт е
благоприятен. В представения от заинтересованите лица – З.Г. и Б.К. - Г., чрез адв. К., договор за правна защита и съдействие, се съдържа сумата
от 900 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 292), с оглед на което предвид
наличните по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, съдът следва да присъди разноски общо
в размер на 900 лв. на тези заинтересовани лица, които да бъдат заплатени
солидарно от жалбоподателите.
От ответника не са претендирани разноски, с оглед
на което съдът не се произнася по такива.
С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд
– Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ насроченото открито заседание за 23.01.2023 г. от 11.45 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2478/ 29.06.22 г., подадена от П.К.Г., А.Д.Н.,
А.Т.Г., Р.Й.С., Я.Н.К., срещу Разрешение за строеж № 110/ 23.05.2022 г. на
Главния архитект на Община град Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 341 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********,***; А.Д.Н., ЕГН **********,***; А.Т.Г., ЕГН **********,***;
Р.Й.С., ЕГН **********,***; Я.Н.К., ЕГН **********,***, да заплатят общо
солидарно на З.Г.Г., ЕГН ********** и Б.И.К. - Г., ЕГН
**********,***, съдебно – деловодни разноски в размер на 900 лв. (деветстотин лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд на Р България с частна жалба в 7-дневен срок от получаване
на съобщението.
СЪДИЯ: