Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 15.12.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 359/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК   със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу Н.Е.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 1596,39 лева, от които – 1351,49 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2017 г. до 04.2019 г.; 198,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.09.2020 г.; 38,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 08.2017 до 04.2019 г.; 7,96 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че ответницата Н.Е.Й. е била собственик на топлоснабден недвижим имот на адрес: гр. София, п.к. 1220 Надежда, ж.к. Лев Толстой, бл. 45, ет. 9, ап. 43, което се установява от нотариален акт от 14.10.2019 г., според който е продала имота на трето лице. Твърди се, че не са платени дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период от 05.2017 г. до 04.2019 г., както и сумите за дялово разпределение.

Ответницата Н.Е.Й. не е открита на адреса, посочен в исковата молба – с. Нови хан, общ. Елин Пелин, ул. „Съединение“ № 15. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  залепено уведомление на 16.09.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ няма активен трудов договор. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 342 лева, което е било внесено от ищеца според представеното преводно нареждане от 29.10.2021 г.  определение от 03.11.2021 г. е изискано от САК да определи особен представител на ответника. В уведомително писмо  с изх. № 10862/2021 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат В.Б.М. от САКС определение от 11.11.2021 г. адвокат В.Б.М. от САК е назначен за особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор чрез особения представител адв. М., в които се твърди неоснователност и недоказаност на иска, като се твърди, че задълженията са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата чрез особения представител адв. М. оспорва исковете. В писмена защита се твърди, че на 14.10.2019 г. ответницата се е разпоредила с имота, а вземанията за периода от 05.2017 г. до 12.2017 г. са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД, ЕИК *********, не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 882/2020 г. на РС Елин Пелин, че по подадено заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 30.09.2020 г. и след изпращане по подсъдност на дело № 46933/2020 г. на СРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 1351,49 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2017 г. до 04.2019 г.; 198,93 лв., представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до 24.09.2020 г; 38,01 лв, представляваща главница за дялово разпределение; 7,96 лв, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г; ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 30.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски. След връчване при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК са дадени указания на заявителя  за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ГПК, след което е образувано настоящето дело.

Видно е от нотариален акт от 14.10.2019 г., че с договор за продажба ответницата Н.Е.Й. е продала на „Ви Джи Хоум България“ ЕООД правото на собственост върху апартамент с адрес: гр. София, район Надежда, ж.к. Лев Толстой, бл. 45, ет. 9, ап. 43. В нотариалния акт е посочено, че владението на имота се предава в деня на изповядване на настоящата сделка от нотариус. Отразено е, че нотариалния акт е вписан след изповядване на сделката с вх. № 66874 от 14.10.2019 г. на СВ към Агенция по вписванията гр. София.

Видно е от договор № 459/27.11.2001 г., че е сключен между „Техем сървисиз” ЕООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 45.

Установява се от представения договор от 01.11.2007 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „между „Техем сървисиз” ЕООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представени са издадените фактури от 31.07.2018 г. и от 31.07.2019 г., както и изготвената изравнителни сметки от Директ” ЕООД.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С.К.Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр. София. През целия процесен период имотът на ответницата, като част от топлоснабден блок, е ползвал топлинна енергия за отопление и гореща вода в съответствие със собствените си нужди, видно от предоставените документи. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А.Т.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за Н.Е.Й. с абонатен номер 55768 за периода м.05.2017 - м.04.2019 има задължения към „Топлофикация София” АД в размер на 1595,39 лв., в т.ч.: главница -1389,50 лв.; лихва за забава 206.89 лв., като са формирани от сумите:   1 351.49 лв. - сума на потребената ТЕ за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. с включени изравнителни сметки за същият период и възстановена сума от корекция на равни вноски, с начислена законна лихва в размер на 198.93 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 15.09.2018г. до 24.09.2020г. ; 38.01 лв. - такси на ФДР за периода 08.2017г. - 04.2019г., с начислена законна лихва в размер 7.96 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 01.10.2017г. до 24.09.2020г. Няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 157365. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Директ“ ЕООД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2017г. - 04.2019г. е в размер на 252.53 лв. и представлява разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период. През процесният период са издадени 2 броя общи фактури на обща стойност 1438.64 лв., с които са сторнирани месечните суми за прогнозно начислената топлинна енергия чрез издаване на кредитни известия и в които фактури са вписани сумите от изравнителните сметки издадени към 31.07. на съответната година: обща фактура **********/31.07.2018г. за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. на обща стойност 650.88 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за доплащане на топлинна енергия от ДР в размер на 154.85 лв. и срок за плащане 14.09.2018г.; обща фактура **********/31.07.2019г. за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. на обща стойност 787.76 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за доплащане на топлинна енергия от ДР 86.34 лв. и срок за плащане 14.09.2019г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал, а за нея са възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата е била собственик на имота за процесния период от 05.2017 г. до 04.2019 г., като с договор за продажба от 14.10.2019 г. същата е прехвърлила правото на собственост върху имота на „Ви Джи Хоум България“ ЕООД.

От заключенията на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът е топлоснабден, а сградата-етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което са обвързани от тях.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и пълно, се установява, че вземанията се основават на издадени 2 броя общи фактури на обща стойност 1438.64 лв., с които са сторнирани месечните суми за прогнозно начислената топлинна енергия чрез издаване на кредитни известия и в които фактури са вписани сумите от изравнителните сметки издадени към 31.07. на съответната година:  обща фактура **********/31.07.2018г. за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. на обща стойност 650.88 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за доплащане на топлинна енергия от ДР в размер на 154.85 лв. и срок за плащане 14.09.2018г.; обща фактура **********/31.07.2019г. за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. на обща стойност 787.76 лв., текущи плащания по главница 0.00 лв., разлика за доплащане на топлинна енергия от ДР 86.34 лв. и срок за плащане 14.09.2019г.

Неоснователни са възраженията на особения представител адв. М. за погасяване по давност на процесните вземания, тъй като същите се основават издадени фактури от 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г. със срок на плащане тридесетдневен, а заявлението е подадено на 30.09.2020 г.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя от чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

С оглед изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1351,49 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2017 г. до 04.2019 г.; 198,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.09.2020 г.; 38,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 08.2017 до 04.2019 г.; 7,96 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно направените по делото разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответницата следва да плати на ищеца направените от него разноски по делото от: 31,93 лв. за държавна такса по заповедното дело; 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ; 72,12 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ; 450 лева за вещи лица; 342 лева за особен представител..

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Е.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК  , със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 1351,49 лв., представляваща главница за топлинна енергия от 05.2017 г. до 04.2019 г.; 198,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 24.09.2020 г.; 38,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 08.2017 до 04.2019 г.; 7,96 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Е.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК  , със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 31,93 лв. за държавна такса по заповедното дело; 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ; 72,12 лв. за държавна такса в исковото производство; 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ; 450 лева за вещи лица; 342 лева за особен представител.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Директ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113 Слатина, ул. Николай Коперник №21, секция А-Б, офис 3.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: