МОТИВИ по НОХД 805/15г.по описа на СпНС,15-ти
състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу Н.Г.М. и Д.Д.Ш. за това, че: В
периода от 01.01.2004г. до 30.04.2004г. в гр.Б. се
сговорили помежду си да вършат в страната престъпления по чл.212,ал.5;вр.ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага -
престъпление по чл.321,ал.6 НК.
В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото спрямо Н.М. и Д.Ш. обвинение като счита, че същото
е доказано по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
свидетели и от приложените писмени
доказателства. Прокурорът моли съда да наложи наказание като съобрази,
че подсъдимите са с необременено съдебно минало и имат добри характеристични
данни, както и изтеклия период от извършване на деянията, като пледира да им
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към минимума, определен в чл.321,ал.6 НК, чието изтърпяване бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.
Защитата на подсъдимите М. и Ш. пледира пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвинението срещу тях. На първо място, защитниците
на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На
второ място, защитата счита, че описаното в обвинителния акт деяние не е било
осъществено, тъй като М. и Ш. не са осъществявали контрол
върху дейността на въпросните търговски дружества през инкриминирания период и между
тях не е бил формиран сговор за осъществяване на каквито и да е престъпления.
Подсъдимите
Н.М. и Д.Ш. се възползват от предоставената им законова възможност и не дават
обяснения по повдигнатото им обвинение.
При упражняване
на своето право на последна дума и двамата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.Г.М. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият Д.Д.Ш. е роден на ***г***,българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН :
**********.
Подсъдимите М. и Ш. били управители и
собственици на различни търговски дружества- подс.М. на „***“ЕООД и „***“ ООД,
а подс.Ш. на „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ООД. В периода от 01.01.2004г. до 31.05.2004г. за нуждите на осъществяваната от
тези търговски дружества дейност, двамата подсъдими ползвали съвместно за офис,
нает от тях апартамент, намиращ се в гр.Б., ул.“***“, № *. Наред с М. и Ш., наетият от подсъдимите апартамент бил
ползван за офис и от св.Н.Д., който бил управител на „***“ЕООД. За
осъществяване на счетоводната дейност на представляваните от подс.Ш. дружества,
последния наел на работа свидетелките Е.К. и Г. Б.. Подс.Ш.
назначил св.К. за счетоводител към „***“ ЕООД, докато св.Б. не била официално
/с трудов договор/ назначена на работа към някое търговско дружество, но като
пенсиониран служител на ТДНАП-Б., на същата , наред със счетоводна дейност,
било възложено /чрез съответното упълномощаване/ и осъществяване на контактите
с данъчните органи при извършване на насрещни данъчни проверки по ЗДДС. Двете
свидетелки осъществявали своите функции в посочения по-горе офис, като
извършвали счетоводна дейност и за представляваните от подс.М. и св.Д.,
търговски дружества, които ползвали същия апартамент за свой офис. В края на
месец март 2004г. св.К. уведомила подс.Ш. за намерението си да напусне
заеманата от нея длъжност, като отправила и съответното едномесечно
предизвестие за това. Тогава подс.Ш. наел на работа, като счетоводител св.Д.Г.
и възложил на свидетелките К. и Б. да я въведат в работата по счетоводната
дейност на търговските дружества. Въпреки, че осъществявали счетоводна дейност
за всички горепосочени дружества, трите свидетелки получавали своите
възнаграждения единствено от подс.Ш.. В началото на м.01.2004г. подс.Ш. се
свързал по телефона със св.Т.С.И. и му казал, че негов познат иска да си купи
фирма, като го попитал дали иска да продаде неговата такава- ЕТ“***“.
Свидетелят уведомил подс.Ш., че вече е продал фирмата си, но може да се свърже
с новия собственик и да го уговори да я продаде на сочения от подс.Ш. негов
познат. Ш. се съгласил и св.Т.С.И. се срещнал и разговарял със св.Т.Д.И., който
бил собственик на въпросния ЕТ и последния се съгласил да продаде фирмата си,
тъй като не осъществявал дейност с нея. Така на 29.01.2004г. с нотариално
заверен договор за продажба на търговско предприятие, св.Т.Д.И. продал фирмата
си на св.М.С., като осъществената продажба и новото наименование на предприятието
ЕТ „***“ били вписани в Търговския регистър с решение на ОС-Б., от 02.02.2004г.Свидетелят М.С. не извършвал лично никаква
стопанска дейност с регистрираното търговско предприятие, а с нотариално
заверени пълномощни, от 24.02.2004г., упълномощил св.Н.С. да представлява ЕТ и
да извършва всякакви сделки от негово име, а св.Г. Б. да представлява ЕТ пред
НАП, НСИ , да осъществява неговата кореспонденция с банките, да съставя и
подписва данъчни декларации. В средата на месец март 2004г. подс.Ш. наел на
работа, без съответен трудов договор, св.Д.И., която му била представена от св.Б..
Подс.Ш. уведомил св.И.- също пенсиониран служител на
ТДНАП-Б., че трябва да води счетоводството и да представлява пред НАП и банките
няколко търговски дружества, собственост на негови приятели от В.Т.. Св.И. се
съгласила и била установена на работа в офис в гр.Б., ул.“***“, № 11, който се
ползвал и от св.Б.. По същото това време, средата на м.03.2004г., св.С.К.
докарал с личния си автомобил в гр.Б. свидетелите А.П. и Д. ***, които към този
момент били безработни и имали нужда от парични средства. В гр.Б. тримата
свидетели били посрещнати от подс.Ш., който завел свидетелите П. и И. в
неустановена адвокатска кантора, където последните подписали вече подготвени
документи за регистрация на търговски дружества на тяхно име, които след това
били депозирани в ОС-Б.. Така с решения на ОС-Б., и двете от 18.03.2004г., били
регистрирани /вписани в ТР/ „***“ЕООД, с едноличен собственик св.П. и „***“ЕООД,
с едноличен собственик св.И.. С нотариално заверени, на 22 и 24.03.2004г.,
пълномощни всеки от свидетелите П. и И. упълномощил св.Д.И. да представлява
собственото му търговско дружество пред НАП, като съставя , представя и
получава данъчни документи, декларации и да регистрира дружествата по ЗДДС.Така
изготвените фирмени документи, пълномощни и печати за двете търговски
дружества- „***“ЕООД и „***“ЕООД, били
получени от подс.Ш., който ги предал на св.Д.И. *** нейното работно място, за
да може същата да осъществява дейността, за която била наета. На 21.04.2004.
свидетелите П. и И. ***, докарани от св.К. и се срещнали с подс.Ш., който им
обяснил, че е необхоД.двамата свидетели да открият
банкови сметки на регистрираните на тяхно име търговски дружества. Подс.Ш. дал на св.Д.И. необходимата парична сума за
откриване на тези банкови сметки и й указал да придружи П. и И. до банката,
където да им съдейства за това. Тримата свидетели отишли в ТБ „***“-клон Б.,
където св.П. открил банкова сметка на „***“ЕООД, а св.И. на „***“ЕООД, като
двамата свидетели упълномощили св.Д.И. да извършва всякакви банкови операции с
така откритите банкови сметки и били изготвени съответните спесимени.
След това свидетелите П. и И. отишли в офиса на подс.Ш. , където всеки от тях
подписал предоставените им от Ш. множество непопълнени формуляри/бланки/ на
данъчни фактури и банкови платежни нареждания, с посочен издател
представляваното от всеки от тях търговско дружество. На неустановена дата в
периода от 22.04.2004г. до 26.04.2004г. свидетелките Б., И. и Г. попълнили
множество данъчни фактури, предварително подписани за издател,със съдържание отразяващо
твърдени сделки между търговски дружества, включително и дружествата ЕТ „***“ ,
„***“ЕООД и „***“ЕООД, както и множество платежни нареждания за
разплащане на начислено ДДС по тези сделки между дружествата съконтрагенти. Всички данни, необходими за попълване на
съответните фактури и нареждания- контрагенти, предмет/договор за доставка на
стоки/, стойност, плащане/авансово/, трите свидетелки получили на хартиен лист
от подс.Ш.. Така съставените от свидетелките фактури, касаещи ЕТ „***“ , „***“ЕООД и „***“ЕООД били включени
в дневниците за покупки и продажби на всяко от тези дружества. Въз основа на
попълнените от свидетелките платежни нареждания в кратък период от време, на
27.04.2004г. по „ДДС сметките“ на дружествата ЕТ „***“ , „***“ЕООД и „***“ЕООД
в ТБ“***“ -клон Б. били осъществени множество повтарящи се банкови операции,
при които незабавно/в рамките на 1-2минути/, след постъпване в ДДС сметката на
съответното дружество на парична сума, същата изцяло се превежда по сметка на
друго търговско дружество. За всяко от посочените дружества ,съгласно данните
отразени в посочените фактури, през м.04. и м.05.2004г., била изготвена
справка-декларация по ЗДДС, която била депозирана от съответното упълномощено
лице в ТДНАП-Б., като в тях били посочени и съответни суми, представляващи
според декларатора „ДДС за възстановяване“. На всяко от дружествата ЕТ „***“ ,
„***“ЕООД и „***“ЕООД била извършена данъчна ревизия за конкретния данъчен
период, които приключили с ДРА, с които претендираното
от посочените дружества възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС не е било
признато и удовлетворено.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на К.К., Е.К., Д.И., А.П., Д.И., Д.Г., Н.С., Г. Б., Н.Д., М.С., Т.Д.И.,
от свидетелските показания на И.М., С.Т., А.М., Т.С.И., Е.Г., Д.Е., П.А., А.Б. и С.К. , от
писмените доказателства по делото: справки от Агенция по вписванията, досиета
на търговски дружества,банкови документи, фактури, пълномощни, търговски
договори; от писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване и
протоколи за доброволно предаване.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.И.
, депозирани пред съда, както и тези депозирани на ДП , приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК, както и тези
дадени пред съдия на ДП и приобщени по настоящото съдебно производство по реда
на чл.281,ал.1,т.1и т.2 НПК, показанията на свидетелката Е.К., депозирани пред
съда, както и тези депозирани на ДП пред
съдия, приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2 НПК, показанията на свидетеля
А.П. депозирани пред съда, показанията на свидетеля Д.И. депозирани пред съда и
тези, депозирани на ДП, на 30.05.2012г. и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК; показанията на свидетеля К.К. депозирани пред съда; показанията на свидетеля Т.С.И.
депозирани пред разследващ орган на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК; показанията на свидетеля А.М., депозирани
на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1
НПК; показанията на свидетеля С.К. депозирани на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК; показанията на свидетеля
Е.Г. депозирани пред съда и тези, депозирани на ДП и приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК; показанията на
свидетеля А.Б. депозирани пред съда, както и тези депозирани на ДП и приобщени
по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК. Така депозираните свидетелски показания са
логични, допълващи се и непротиворечиви, като същевременно са и в съответствие
едни с други, както и със съдържанието
на приобщените писмени доказателства, издадени и подписани от свидетелите,
които доказателства са им били предявени при разпита им проведен в хода на
съдебното следствие. От съвкупната
преценка на така посочените показания на свидетелите И., К., Панайотова, И., К.,
Т.И., А.М., К., Г., и Б., както и от предявените им писмени
доказателства/банкови документи, фактури, пълномощни, договори/ безспорно се установява, че в инкриминирания
период подс.Ш. е организирал регистрирането, респ.придобиването на търговските
дружества ЕТ
„***“ , „***“ЕООД и „***“ЕООД от свидетелите М.С., А.П. и Д.И., като посрещал
лицата в гр.Б., осигурил изготвянето на необходимите документи за регистрация,
осигурил необходимите средства за заплащане на съответни такси и откриване на банкови
сметки на дружествата, осигурил лицата, които да бъдат упълномощени да
представляват посочените търговски дружества, създал условията за издаване на
множество счетоводни и банкови документи, с посочени издатели горните търговски
дружества, като разпореждал на свидетелките И., К., Б. и Г., наети на работа от
него, тяхното попълване, като им предоставял и необходимите данни за тяхното попълване. По
указание на подс.Ш. така създадените счетоводни документи/фактури/ били
отразени в съответните справки-декларации по ЗДДС и депозирани от
упълномощените лица в съответните данъчни подразделения, а по ДДС сметките на
дружествата в кратък период от време били осъществени множество банкови
операции по прехвърляне на едни и същи суми между тях.
Тези
обстоятелства, касаещи организирането и осъществявания от подс.Ш. контрол при
извършване на описаните по-горе счетоводни и банкови операции се обосновават и от
показанията на свидетелите Г. Б. и Д.Г., дадени пред съда и тези пред
разследващ орган и приобщени към съдебното производство по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК. Свидетелката Б. е била наета от подс.Ш. да
осъществява счетоводната дейност на представляваните и контролирани от него
търговски дружества, както и да ги представлява пред НАП при извършване на
съответните данъчни проверки, като след регистрането
на посочените по-горе три дружества, Б. съдействала св.И. да бъде наета от Ш., за
да я подпомага в тази й дейност и да изпълнява нейните указания.Свидетелката Г.
е била наета на работа от подс.Ш., за да замести при извършване на счетоводната
дейност св.К., която през м.04.2004г., прекратила трудовите си правоотношения с
подс.Ш./с представляваното от него дружество/. Съдът
приема другите показания на свидетеликите Б. и Г.,
депозирани в хода на досъдебното производство, а и хода на съдебното
производство, в които твърдят, че не са осъществявали указаната им от подс.Ш.
дейност за попълване съдържанието на множество, предварително подписани фактури,
а единствено дейност при насрещни данъчни проверки /за Б./ и куриерска дейност
/за Г./ , за недостоверни, тъй като същите са в противоречие с показанията на
свидетелката И., която сочи, че е попълвала въпросните фактури и платежни
нареждания съвместно с Б. и Г. в офиса на подс.Ш. и с показанията на св.К.,
която твърди, че е извършила въвеждане/обучение/ на Г. за осъществяване на
счетоводните функции, за които е била наета.На следващо място така депозираните
показания на Б. са в противоречие и с писмените доказателства по делото,
представляващи пълномощни, с които свидетелката е била упълномощена да представлява и част инкриминираните с
обвинителния акт търговски дружества. Поради това съдът не кредитира тези показания
на свидетелите Б. и Г., като намира, че същите са били депозирани единствено с
цел да защитят себе си , а и подсъдимия Ш. от наказателно преследване.
Съдът цени извършените от свидетелите Д.И., А.М.
и Е.Г. разпознавания на подсъдимите Ш. и М. и на св.И., отчитайки тяхното
извършване по процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК, като отчита и
обстоятелството, че същите са били извършени в период,в който наказателното
производство е било водено срещу лица, различни от подсъдимите и от свидетели,
които не са от гр.Б. и чието осигуряване за разпит и разпознавания, са
причинявали значителни затруднения пред разследващите органи.
По делото спрямо подсъдимия Ш. са били
използвани специални разузнавателни средства и са изготвени веществени
доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално действие. От
изготвения протокол се установява, че СРС са били експлоатирани в периода от 08.06.2004г.
до 07.07.2004г. , преди образуване на настоящото
наказателно производство/20.07.2004г./ и по искане на РДВР-Б. – орган по
чл.13,ал.1,т.1 от ЗСРС, като не е приложено и твърдяното разрешение на
Председателя на ОС-гр.Б.. Последното обстоятелство, както и императивната
разпоредба на § 65 от ПРЗ на ЗИДНПК/ДВ, бр.32/27.04.2010г./ мотивират съда да приеме, че данните събрани
,чрез използване на СРС, не се ползват с доказателствена стойност, на основание
чл.177,ал.3 НПК и същите се явяват процесуално негодни да обосновават фактически
положения по делото.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите Д.Ш. и Н.М. със своите действия не са
осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъплението по
чл.321,ал.6 НК, в което са били обвинени. За да бъде извършено и довършено
престъплението по чл.321,ал.6 НК е необхоД., а и
достатъчно , две или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду
си/ за предприемане на съвместни действия посредством, които да извършват поне
две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три години и насочени към набавянето на имотна
облага. По съществото си това „сговаряне“ представлява форма на предварителна
престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с
формален характер и за чието осъществяване не е необхоД.
уговорените между дейците престъпления да са били извършени. Макар
систематически така инкриминираната „престъпна общност“ от две или повече лица,
да е позиционирана от законодателя в нормата на чл.321 НК , тя има характер на
самостоятелно престъпление, различно от престъплението по чл.321,ал.1-3 НК/организирана престъпна група/. Освен в изискването за минимален брой участници
, посочените две самостоятелни престъпления се различават помежду си и в
изискванията, които законодателя поставя пред двете „общности“ за степен на
организираност. Така, за да бъде осъществен състава на престъпление по
чл.321,ал.1-3 НК е необхоД. съществуващото престъпно
сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано и трайно,
между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни
взаимоотношения, докато за престъплението по чл.321,ал.6 НК такива изисквания
не са налице, като е достатъчно единствено субектите на престъплението да
постигнат съгласие за предприемане на съвместни действия /дори и без изискване
за съгласуваност, както е при „ОПГ“/ за извършване на повече от едно
престъпление от определен вид. Това , което отличава престъплението по
чл.321,ал.6 НК, от престъпленията
извършени след „предварителен сговор“ от две или повече лица, освен
неговия самостоятелен характер, е изискването за обективно уговаряне между дейците
за извършване на повече от едно престъпление от даден вид. Последното, от една
страна „доближава“ престъплението по чл.321,ал.6 НК до квалифициращото
обстоятелство на чл.199,ал.1,т.2 НК, а от друга страна логически поставя
изискване за наличието на известна „трайност и устойчивост“ в престъпните
взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за извършването на
поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелното
уговаряне на лицата при извършването на всяко от „вторичните“ престъпления.
Друга характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.6 НК, а и на
другите „престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на
престъплението е необхоД. наличието на поне две
отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от две отделни
наказателно отговорни лица и насочени към постигане на обща престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимите Ш. и М. са осъществили твърдените в
обвинителния акт еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали
инкриминираното съгласие да извършват претендираните престъпления по чл.212 НК.
В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е релевантна
информация за това двамата подсъдими изрично да са се уговорили помежду си да
вършат съвместно престъпления по чл.212 НК, като липсват доказателства за
осъществена между тях комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с
твърдения в обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимите изрично уговаряне за извършване на престъпления
от посочения вид, за наличието на такъв престъпен сговор между Ш. и М. би могло
да се съди при обосноваване на техните взаимоотношения, както в инкриминирания
период, така и предшестващите го, от начина им на живот и осъществяваната от
тях търговска дейност, както и от конкретните им действия по отношение на трите
търговски дружества / ЕТ „***“ , „***“ЕООД и „***“ЕООД/ , които според
тезата на обвинението са се намирали под фактическия им контрол и трябвало да
послужат за извършване на уговорените престъпления по чл.212 НК, но единствено
тогава, когато тези обстоятелства несъмнено сочат , че се касае за такова
престъпно разбирателство и съгласие между тях. В настоящия случай това не е
така. От показанията на свидетелите К., Б., Г. и Д. се установява, че
подсъдимите Ш. и М.,а и св.Д. при извършваната от тях търговска дейност, и
преди и през инкриминирания период, са ползвали един и същи офис, както и
услугите на едни и същи служители, като са си поделяли разходите за това, както
и обстоятелството, че между двамата подсъдими са съществували и добри лични
взаимоотношения. Видно от показанията им, свидетелките К. и Б. при извършване
счетоводното обслужване на фирмите на подсъдимите са получавали съответните
документи и указания, както и парични суми и от двамата подсъдими, но
свидетелките не са в състояние да уточнят към дейността, на коя от няколкото фирми на подсъдимите, са били насочени тези
указания. Така св.К. , в своите показания не изнася информация за това да е
извършвала счетоводна дейност, касаеща ЕТ „***“ , „***“ЕООД и „***“ЕООД и да е
получавала документи и указания за това от някой от подсъдимите, като пред съда
свидетелката уточни, че визира и двамата подсъдими, тъй като те често били
заедно, но не е в състояние да посочи конкретни указания ,касаещи конкретни дружества, които да е получавала от
всеки от двамата подсъдими. Макар и доста по пестеливи, в тази насока са и
показанията на св.Б.. От показанията на свидетелката И. се установява
обстоятелството, че на същата е било възложено счетоводното обслужване на
фирмите „***“ЕООД и „***“ЕООД, като за
тази дейност същата е била наета от подс.Ш., със съдействието на св.Б., като
била настанена на работно място, различно от ползвания от двамата подсъдими
съвместен офис. При осъществяване на тази дейност, включително при създаването
на множество фактури и платежни нареждания, при откриване на банкови сметки на
тези дружества, свидетелката И. е получавала необходимите данни, пари и указания единствено от подс.Ш. и от св.Б.,
но не и от подс.М.. От показанията на свидетелите С.К., А.М., А.П. и Д. И. се
установява, че при регистрацията на името на последните трима свидетели на
дружествата „***“, „***“ЕООД и „***“ЕООД пред ОС-Б.,както и при подписването на
множество непопълнени фактури и платежни нареждания, същите са били посрещнати, подпомагани и
направлявани в действията си от лицето „Д. или М. от Б.“, като св.М. разпознава
в това лице подс.Ш.. Никой от посочените свидетели не изнася твърдения за каквото
и да е участие на подс.М. при осъществяване на тази дейност. От показанията на
св.Т.С.И., дадени на ДП и приобщени към материалите по съдебното производство по
съответния процесуален ред се установява обстоятелството за осъществено
единствено от подс.Ш. „посредничество“ при прехвърляне на ЕТ „***“ на името на св.М.С..
В този смисъл липсват доказателства, които да сочат конкретни действия /както
самостоятелни, така и съвместни с подс.Ш./ на подс.М. по отношение дейността на ЕТ „***“
, „***“ЕООД и „***“ЕООД, както и по отношение създаване на условия за
съставянето и размяната на множество счетоводни документи между тези дружества.
Поради това и съдът приема, че доказателствата по делото не обосновават извода,
че несъмнено добрите, дълготрайни и устойчиви лични и служебни взаимоотношения
между Ш. и М. са изпълнени и със съответната необходима и съставомерна
престъпна насоченост. Наличието на престъпно сговаряне между двамата подсъдими
не може да бъде обосновано и с показанията на св.Е.Г., който сочи, че при
придобиване собствеността върху „***“ ЕООД същият е бил придружен до нотариус в
гр.Б. от Ш. и М. /които разпознава/, защото присъствието на М. при нотариуса ,
заверил подписите на страните по договора за прехвърляне на дружествените
дялове се явява необхоД., тъй като същия е бил страна
по този договор.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимите Ш. и М. са постигнали сговор помежду
си, като са се съгласили да обединят усилията си при подготовката и
извършването на престъпления по чл.212 НК, които да бъдат осъществени чрез
създаване и използване на счетоводни документи с невярно съдържание при ТДНАП-Б.,
които трябвало да послужат като привидно основание за получаване на значителни
парични средства от държавния бюджет под формата на възстановен данъчен кредит
по ЗДДС.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена
доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна съпричастност
на подсъдимите Ш. и М. към инкриминираното деяние, съдът ги призна за невиновни
в извършване на престъплението по чл.321,ал.6 НК ,за което им е предявено
обвинение.
Поради характера на постановената присъда и на
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски в
размер на 2457,22 лева (две хиляди четиристотин петдесет и седем лева и двадесет
и две стотинки) да останат за сметка на държавата.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: