Номер 52802.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. граждански състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20204400500701 по описа за 2020 година
Производство по чл.435 ал.2 т.6 ГПК .
Делото е образувано по жалба на А. С. А. от гр.Койнаре,длъжник по изп.дело
№20137560400101 по описа на ЧСИ Ц.Н.,рег.№756 чрез пълномощника му адвокат Р.Р. от
ПАК срещу действията на съдия-изпълнителя по цитираното изп.д.,изразяващи се в отказ за
прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК. В жалбата се навеждат
доводи,че постановения отказ е неправилен,необоснован и незаконосъобразен.Посочено е,че
изп.дело е образувано по молба на Община червен бряг на 13.02.2013г.,с която на осн.чл.18
ЗЧСИ е направено възлагане на ЧСИ,като на 19.02.2013г.е изпратена призовка до
длъжника,получена на 21.02.2013г.и на същата дата са изискани справки от НАП,Община
Чeрвен бряг и Служба по вписванията.Твърди се,че на 27.02.2013г.са направени искания за
справки от ГРАО и резолюция за налагане на възбрана,за която няма данни да е вписана по
надлежния ред,нито има разпореждане за налагането й,а на 05.04.2013г.са изпратени
уведомления до длъжника и ОДП пътна полиция Плевен за наложени запори върху МПС с
рег.№*** и ***,като от ОД на МВР Плевен е постъпило уведомление ,че няма регистрирани
МПС-та с посочените номера.Изложени са доводи,че наложеният запор върху вещи, които
не съществуват или не са собственост на длъжника по изпълнението не представлява
изпълнително действие,годно да прекъсне прелузивния срок по чл.433 ал.1т.8 ГПК,че тези
действия на ЧСИ са незаконосъобразни. Жалбоподателят твърди,че за периода
06.03.2013г.до 27.05.2015г.взискателят е бездействал,в резултат на което е настъпило eх lege
прекратяване на изп.производство,че през този период не са постъпвали искания за
прилагане на изп.способи и не са насрочвани такива вследствие бездействие на съдебния
изпълнител.Посочено е,че всички действия след датата на последното валидно изп.действие
в хипотезата на прекратено изп.производство по чл.433 ал.1т.8 ГПК са незаконосъобразни и
1
невалидни.Жалбоподателят се позовава на нормата на чл.433 ал.1т.8 ГПК ,както и на ТР
№2/26.06.2015г.,според което прекратяването на изп.производство поради перемция
настъпва по силата на закона ,а съд.изпълнител може само за прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване,когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.Твърди се,че взискателят е проявил активност и е сезирал ЧСИ с искане за
налагане на запори с молба от 27.05.2015г.,въз основа на което на 27.08.2015г.е изпратено
запорно съобщение до работодателя на длъжника-„***“ЕООД,а на 13.10.2015г.е депозирана
молба от взискателя за присъединяване на изп.дело №2015756604001084 към процесното
изп.дело.Според жалбоподателя за периода от 13.10.2015г.до 20.02.2018г.също е налице
бездействие от страна на взискателя,продължило повече от 2 години.Посочено е,че на
19.03.2018г.длъжникът е депозирал молба с искане за отмяна на насрочения опис и е внесена
сумата 2 500лв.за погасяване на задължението,а следващото поискано изп.действие е по
молба от 24.01.2020г. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени отказът за
прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК по изп.дело №
№20137560400101 по описа на ЧСИ Ц.Н.,рег.№756 ,с район на действие ОС
Плевен.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-Община Червен бряг чрез своя пълномощник адвокат Симеон
Петранов от ПАК взискател по изп.д. е депозирал писмено възражение в срока по чл.436
ал.3 ГПК ,в което взема становище,че жалбата е неоснователна Посочено е,че изп.дело е
образувано на 13.02.2013г.,а на 15.04.2013г.са изпратени уведомления до длъжника,ОД на
МВР Плевен за налагане на запор на МПС,което представлява действие на принудително
изпълнение,че това действие на ЧСИ е достатъчно,за да се приеме,че не настъпила
перемция.Изложени са доводи,че въпросите относно това дали таксите за налагане на
запори и възбрана са заплатени от страна на взискателя е без правно значение относно
извършените процесуални действия за принудитено събиране на вземанията от длъжника
.Твърди се,че при наличие на дадени права по чл.18 ЗЧСИ не е необходимо каквото и да
действие от страна на взискателя,че на съдебният изпълнител са дадени изцяло правомощия
да определи какви принудителни действия да извърши за удовлетворяване публичното
вземане на Общината.В отговора е посочено,че и по отношение на втория период,посочен в
жалбата от 13.10.2015г.до 20.02.2018г.не е настъпила перемция ,тъй като през този период е
налагана възбрана върху притежаван от длъжника имот ,запор на заплатата при
работодателя и изплащани суми по запора,които са достатъчно основание за липсата на
основателност на претенцията на жалбоподателя .В заключение Община Червен бряг моли
съда да потвърди постановени отказ на ЧСИ Ц.Н. ,съгласно негово съобщение от
20.07.2020г.и жалбата на А. С. А. да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.Претендират се и направените по делото разноски.
Съгласно чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви по обжалваните действия от
ЧСИ Ц.Н. по изп.д.№20137560400101,с кратък номер 101/2013г.,в които е изразено
становище,че жалбата е неоснователна. Приложено е и копие от цитираното изп.дело.
2
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към
изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
Жалбата срещу действията на ЧСИ е подадена в двуседмичния срок по чл.436 ал.1
ГПК от съобщението до длъжника,срещу действие подлежащо на обжалване,съгласно чл.435
ал.2,т.6 ГПК,поради което e допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в настоящото производство е постановен от ЧСИ Ц.Н. отказ да
бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК,обективиран
в разпореждане от 20.07.2020г.
От приложеното копие на изп.д.№101/2013г.по описа на ЧСИ Ц.Н. е видно,че същото
е образувано на 13.02.2013г.,на основание подадена молба от Община Червен бряг за
събиране на публични вземания, дължими от А. С. А. съгласно актове №29/10.02.2012г. и
***0/10.02.2012г.,с които са установени неплатени задължения за данък превозни средства и
пътен данък от 2002г.до 2011г.вкл.Съгласно молбата за образуване на изп.дело дължимата
сума от А.А. е в размер на 5036,95лв.,като със същата на осн.чл.18 ал.1 ЗЧСИ във вр.чл.426
ал.4 ГПК взискателят е упълномощил ЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника,да направи справки,да набави документи ,книжа и др.въз основа на които да
определи подходящи начини за изпълнение.
На 19.02.2013г.на длъжника А.А. е изпратена покана за доброволно изпълнение и на
същата дата ЧСИ е изпратил до ТД на НАП Плевен уведомление по чл.191 ал.2
ДОПК,изискани са справки от ТД на НАП Плевен за притежаваните от длъжника
недвижими имоти,банкови сметки, трудови договори и МПС,както и справка от Община
Червен бряг за декларирано имущество.Съгласно получената справка от НАП от длъжника
А. С. А. са декларирани следните ППС : автобус ,марка Икарус 255,с рег.№*** и
автобус,марка Шкода Корола с рег.№***.
На 15.04.2013г. ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от длъжника МПС с
гореописаните рег.номера,за което на длъжника е изпратено съобщение на осн.чл.450 ГПК ,а
до ОДП Плевен-Пътна полиция е изпратено уведомление за наложен запор.Впоследствие от
ОД на МВР Плевен е постъпило писмо до ЧСИ Ц.Н. ,че няма регистрация на МПС с
посочените регистрационни номера *** и ***./л.34 от изп.д./
На 27.05.2015г.е депозирана молба от взискателя Община Червен бряг с искане до
ЧСИ да направи справка от НАП за притежаваните от длъжника банкови сметки и за
регистрирани трудови договори.
На 05.08.2015г.до длъжника е изпратена нова покана за доброволно
изпълнение,изискани са справки от ТД на НАП Плевен.На 27.08.2015г.е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника „***”ЕООД ,с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А.С.А..
3
На 10.10.2015г.от взискателя е постъпила молба с искане за присъединяване на
изп.дело №101/2013г. към образуваното изп.д. №1084/2015г.между същите страни .С
разпореждане на ЧСИ от 11.10.2015г. изп.д.№1084/2015г.е присъединено към изп.д.
№101/2013г.
Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и
постъпилите по сметката на ЧСИ парични суми,ЧСИ е превеждал на взискателя суми ,както
следва:на 20.01.2016г.-60лв.;на 20.01.2016г.-40лв.;на 23.02.2016г.-100лв.;на 20.04.2016г.-
60лв.;на 20.04.-40лв.;на 13.08.2016г.-160лв.
На 13.09.2017г.до длъжника е изпратено съобщение ,че задължението му към
посочената дата е в размер на 6 545,28лв.
На 20.02.2018г.от пълномощника на взискателя е депозирана молба с искане да бъде
насрочен опис и оценка на възбранената земеделска земя.На 22.02.2018г. до длъжника е
изпратено съобщение за насрочен опис и оценка на 28.03.2018г. на недвижим имот-
нива,подробно индивидуализиран.
На 19.03.2018г.от длъжника е депозирана молба до ЧСИ с искане да бъде отсрочен
насрочения опис,като е представена вносна бележка за платена сума в размер на 2 500лв.С
молбата длъжникът се е задължил да изплаща всеки месец сумата 300лв.до изплащане на
задължението.
На 24.01.2020г.от взискателя е постъпила нова молба с искане за насрочване на
опис,оценка и публична продан на възбранените имоти на длъжника,както и да бъде
извършена справка от БНБ и бъде наложен запор върху банкови сметки.От постъпилата
справка е видно,че длъжникът има сметка в „***”АД.На 19.02.2020г.е изпратено запорно
съобщение до „***”АД,с което е наложен запор върху сметките на длъжника А.А..
На 09.03.2020г.ЧСИ е превел на взискателя сумата 487,75лв.
При така изяснената фактическа обстановка ,съдът приема,че не е налице двегодишен
период ,съгласно чл.433 ал.1,т.8 ГПК от образуване на изп.дело до 20.07.2020г.,в който да е
налице бездействие от страна на взискателя по изп.д.№101/2013г.и присъединеното към
него изп.д. №1084/2015г. Изложените в тази насока твърдения в жалбата не кореспондират с
представените доказателства.За периода от 27.05.2015г.до 20.07.2020г.е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя,вписана е възбрана върху
недвижим имот, предприети са действия по извършване на опис и оценка на възбранения
недвижим имот,които са отменени от ЧСИ с оглед постъпилата молба от длъжника и
извършеното от последния доброволно плащане на част от задължението в размер на
2 500лв.и поето задължение ежемесечно да се плаща сума в размер на 300лв.Впоследствие е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника.В резултат на предприетите изп.действия
по сметката на ЧСИ са постъпвали парични суми и на горепосочените дати ЧСИ е
4
превеждал на взискателя съответните суми.Между отделните изпълнителни действия ,
извършени както по молба на взискателя,така и от ЧСИ с оглед предоставените му
правомощия,съгласно чл.18 ЗЧСИ не е изминал период от две години,в който да е налице
бездействие от страна на взискателя,за да бъде приложена нормата на чл.433 ал.1т.8 ГПК за
прекратяване на производството по изп.дело. Изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на извършените от ЧСИ действия-запори и възбрана са неотносими
към предмета на спора и не следва да се обсъждат.Жалбата е по реда на чл.435 ал.2 т.6 ГПК
срещу отказ на ЧСИ да прекрати изп.дело поради настъпила перемция,като предмет на
обжалване в настоящото производство не са предходни действия на ЧСИ по налагане на
запори или възбрана,за да се извършва преценка за тяхната законосъобразност. Окръжният
съд споделя становището на ЧСИ,че извършеното от длъжника доброволно плащане на част
от дълга в хода на изпълнението също представлява действие прекъсващо двугодишния
срок по чл.433 ал.1т.8 ГПК , доколкото действията на взискателя са насочени към
погасяване на дълга като краен резултат,а доброволното плащане на дълга или на част от
него води до същия резултат.
По изложените съображения,Окръжният съд приема,че не са налице предпоставките на
чл.433 ал.1т.8 ГПК за прекратяване производството по изп.дело по право и твърдяната
перемция не е настъпила.Отказът на ЧСИ Ц.Н.,обективиран в разпореждане от 20.07.2020г.е
правилен,а подадената от длъжника А.А. жалба срещу това действие се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на процеса жалбоподателят следва да заплати на Община Червен бряг
направените разноски за настоящото производство в размер на 600лв.за
адв.възнаграждение,които съгласно договора за правна защита са изплатени изцяло в брой.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл.435 ал.2 т.6 ГПК на длъжника А.
С. А. ЕГН ********** от гр.Койнаре,Община Червен бряг,
обл.Плевен,ул.“***“***,подадена чрез пълномощника му адвокат Р.Р. от ПАК срещу
действията на частен съдебен изпълнител Ц.Н.,с рег.№756 и район на действие ОС Плевен
по изп.д.№ 2013756000101 по описа на ЧСИ ,изразяващи се в отказ на ЧСИ да прекрати
производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК,обективиран в разпореждане
от 20.07.2020г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ГПК А. С. А. ЕГН ********** от гр.Койнаре,Община Червен
бряг, обл.Плевен,ул.“***“***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Р.Р. от ПАК,гр.
5
Левски,ул. “***“ *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Червен бряг деловодни разноски в размер
на 600лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване./чл.437 ал.4 ГПК/.
Заверен препис от решението с отбелязване кога същото е влязло в сила ДА СЕ
ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц.Н. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6