М О
Т И В И
към решение № 130 от 25.02.2020 год.,
постановено по Н.О.Х.Д. № 3095/20198 год. по описа на Районен съд Стара Загора
Обвинението против
подсъдимия М.Б.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин,
работещ като шофьор към Община Стара Загора, със средно специално образование,
женен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, е за това, че на 25.09.2018 год.
в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, чрез адв.Иван
Недялков от АК Стара Загора /посредствен извършител, наказателно неотговорен/
по силата на пълномощно, с което е упълномощен да представлява М.Б.Н. ***, във
връзка с водене на заповедно производство, съзнателно се ползвал пред съдия от
Старозагорския районен съд от 2 /два/ броя преправени документа, които
представляват ценни книги, както следва:
1.
На
25.09.2019 г., пред съдия от
Старозагорския районен съд, съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена
на 15.11.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1500.00 лв., в полза на М.Б.Н.,
на която бил предаден вид, че е издадена на 15.11.2014 г., с падеж 15.05.2018
г., в резултат на което било образувано ч.гр.д. №
4719/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и издаден изпълнителен лист
№ 4719/26.09.2018 г. и
2.
На
25.09.2019 г., пред съдия от
Старозагорския районен съд, съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена
на 15.12.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1000.00 лв. в полза на М.Б.Н.,
на която бил предаден вид, че е издадена на 15.12.2014 г., с падеж 15.05.2018
г., в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 4720/2018 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора и издаден изпълнителен лист № 4720/26.09.2018 г.,
като от него за самото съставяне на документите
не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, във
връзка с чл.309, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В пледоарията
си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като
счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които
изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в
обвинителния акт. Предлага подсъдимият М.Б.Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК като му бъде наложено административно наказание
“Глоба” към минималния размер.
Служебният защитник - адв.А.А.
оспорва обвинението против подзащитния й, като взема становище да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият М.Б.Н. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като
изцяло поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено следното:
Безспорно установено е, че подсъдимият М.Б.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
работещ като шофьор към Община Стара Загора, със средно специално образование,
женен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
Свидетел М.Б. и подсъдимият М.Н. имали общ
познат – свидетелят Й.П.. През 2011 г., в разговор, свидетел Н. споменал пред свидетел
П., че му е необходима сума назаем и
последният обещал да го свърже с човек, който може да му услужи с пари. През есента на 2011 г., свидетел П. уредил среща между свидетел
М.Б. и подсъдимия М.Н., на която не присъствал. Двамата се срещнали и в
резултат на постигнато споразумение за сумите и тяхното връщане, на 15.11.2011 г.,
подсъдимият Н. дал в заем на свидетел Б.
сумата от 1500.00 лева, а един месец по-късно - на 15.12.2011 г., сумата от
1000.00 лв. За обезпечение на заетите суми свидетел Б. подписал два броя записи
на заповед, съответно Запис на заповед,
издадена на 15.11.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1500.00 лв. в
полза на М.Б.Н. и Запис на заповед, издадена на 15.12.2011 г., с падеж
15.05.2012 г., за сумата от 1000.00 лв. в полза на М.Б.Н.. Оригиналните записи
на заповед останали у подсъдимия Н., който
по искане на свидетел Б., му дал
копия от тях.
На 12.09.2018 г. подсъдимият Н. сключил два
договора за правна помощ със свидетел Иван Недялков - адвокат от АК Стара
Загора и го упълномощил да го представлява пред Районен съд Стара Загора във
връзка с водене на две заповедни производства срещу свидетел М.Б. за сумите
1000.00 лв. и 1500.00 лв. и му предал двата оригинални записа на заповед.
Вместо действителните дати на издаване, съответно 15.11.2011 г. и 15.12.2011 г. и действителните дати на падеж, съответно 15.05.2012
г. на единия запис на заповед, била посочена дата на издаване 15.11.2014 г. за
сумата от 1500.00 лв., с падеж 15.05.2018 г., а на втория - дата на издаване
15.12.2014 г., за сумата от 1000.00 лв., с падеж 15.05.2018 г.
В изпълнение на адвокатските си задължения и
с оглед дадените му пълномощия, на 25.09.2018 год. свидетел Иван Недялков
депозирал в Районен съд - Стара
Загора два броя заявления за издаване на заповеди за
изпълнение за вземания за парични суми въз основа на документ с искане за издаване
на изпълнителен лист. Към заявлението свидетел Недялков представил документите
по чл. 417 от ГПК, на които се основава
вземането, а именно получените от подсъдимия Н.
два броя записи на заповед,
издадени от свидетел М.Г.Б.. В резултат в Районен съд - Стара Загора
били образувани две дела - ч.гр.дело № 4719/2018 г. и ч.гр.дело № 4720/2018 г.,
по които съдът издал два броя заповеди за изпълнение, преписи от които следвало
да се връчат на длъжника – свидетеля М.Б.. След служебна проверка дали документите
по чл.417 от ГПК, а именно двата броя запис
на заповед са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, съдът издал и два изпълнителни листове № 4720/26.09.2018
г. и № 4719/26.09.2018 г.
В началото на месец октомври 2018 г. на свидетел
М.Б. били връчен, издадените от Районен съд - Стара Загора заповеди за
изпълнение, по които той възразил писмено. След като се запознал с приложените
към тях записи на заповед, свидетел Б. установил, че на единия запис на заповед
вместо дата на издаване на 15.11.2011 г.,
с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1500.00 лв. в полза на М.Б.Н., бил предаден
вид, че е издаден на 15.11.2014 г., с падеж 15.05.2018 г., а на втория запис на
заповед вместо дата на издаване 15.12.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата
от 1000.00 лв. в полза на М.Б.Н., бил
предаден вид, че е издаден на 15.12.2014 г., с падеж 15.05.2018 година.
По този начин свидетел Б. установил, че двата
оригинала на записите на заповед са преправени и подал жалба в Районна прокуратура - Стара Загора.
В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че
в оригинал на запис на заповед за сумата от 1500.00 лв., с издател М.Г.Б., било
налице подправяне на годината “2012” на “2018” и на годината “2011” на “2014”,
посредством добавяне на допълнителни щрихи. По същия начин в оригинал на запис
на заповед за сумата от 1000.00 лв. с издател М.Г.Б. било налице подправяне на
годината “2012” на “2018” и на годината “2011” на “2014”, посредством добавяне
на допълнителни щрихи.
По описания начин, с деянието си, чрез свидетел
Иван Недялков, подсъдимият М.Б.Н. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.316, във връзка с чл.309, ал.2, във връзка с ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на 25.09.2018 г. в град Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, чрез адв.Иван Недялков от АК Стара
Загора /посредствен извършител, наказателно неотговорен/ по силата на
пълномощно, с което бил упълномощен да представлява М.Б.Н. ***, във връзка с
водене на заповедно производство, съзнателно се ползвал пред съдия от Старозагорския районен съд от 2
/два/ броя преправени документи, които
представляват ценни книги, както следва:
1.
На
25.09.2019 г., пред съдия от
Старозагорския районен съд, съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена
на 15.11.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1500.00 лв., в полза на М.Б.Н.,
на която е предаден вид, че е издадена на 15.11.2014 г., с падеж 15.05.2018 г., в резултат на което било образувано ч. гр.дело
№ 4719/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и издаден изпълнителен
лист № 4719/26.09.2018 г. и
2.
На
25.09.2019 г., пред съдия от
Старозагорския районен съд, съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена
на 15.12.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1000.00 лв., в полза на М.Б.Н.,
на която е предаден вид, че е издадена на 15.12.2014 г., с падеж 15.05.2018 г.,
в резултат на което било образувано ч.гр.дело № 4720/2018 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора и издаден изпълнителен лист № 4720/26.09.2018 г., като от
него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, във
връзка с чл.309, ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Ползването
на документ по смисъла на чл.316 от НК се изразява в неговата употреба пред трети
лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени
факти с правно значение. В конкретния случай, чрез свидетел Иван Недялков, като посредствен извършител, упълномощавайки го да го
представлява пред Районен съд - Стара Загора във връзка с водене на заповедните производства, подсъдимият
Н. се ползвал от двата броя преправени документи -
записите на заповед, които представляват ценни книги, съгласно
разпоредбите на чл.535-538 от Търговския закон и е
съзнавал това. Това е така,
доколкото представянето на записите на заповед пред съдия от Районен съд Стара
Загора, чрез свидетел Недялков, посредствен извършител, по силата на
пълномощно, с което последният е упълномощен да представлява подсъдимия пред
съда, от правна страна следва да се характеризира като “ползване“, тъй като
така подсъдимият Н. искал да извлече благоприятни за него правни последици -
издаване на изпълнителни листове за посочените суми. Записите на заповед са
били преправени, доколкото им бил придаден вид, че са издадени през 2014 г.,
вместо през 2011 г., а падежът им е през 2018 г., вместо 2012 г.
Деянието било извършено виновно, при пряк
умисъл – подсъдимият съзнавал, че чрез адв.Недялков, използва преправени документи,
тъй като знаел, че записите на заповед са издадени през 2011 г., с посочен
падеж през 2012 г. и е искал използването им чрез посредствения извършител. Той
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал неговите
обществено опасни последици и искал
настъпването на тези последици.
Описаните деяния осъществяват състав на едно
и също престъпление - съзнателно ползване на преправен документ, извършени са последователно в един и същи
ден, при една и съща обстановка - в РС Стара Загора, при еднородност на вината-
пряк умисъл, при което последващото деяние се явява
от обективна и субективна стара продължение на предшестващото. По тази причина
налице е едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва: обясненията на подсъдимия М.Б.Н. и
показанията на свидетелите М.Г.Б., Й.Т.П. и Стаичко И.М., дадени в хода на съдебното следствие; протоколите
и другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.283 от НПК и приетите в хода на съдебното следствие
писмени доказателства (справки за съдимост на подсъдимия).
Обясненията
на подсъдимия във връзка с обвинението, макар и лаконични, имат характер на
направени самопризнания, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
всички събрани доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
без да са налице съществени противоречия между тях.
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 25.09.2018 г., в град Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, чрез адв. Иван Недялков от АК Стара
Загора /посредствен извършител, наказателно неотговорен/ по силата на
пълномощно, с което е упълномощен да представлява М.Б.Н. ***, във връзка с
водене на заповедно производство, съзнателно се ползвал пред съдия от
Старозагорския районен съд от 2 /два/ броя преправени документа, които
представляват ценни книги, както следва:
1. На 25.09.2019 г., пред съдия от Старозагорския районен съд,
съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена на 15.11.2011 г., с падеж
15.05.2012 г., за сумата от 1500.00 лв., в полза на М.Б.Н., на която бил
предаден вид, че е издадена на 15.11.2014 г., с падеж 15.05.2018 г., в резултат на което било образувано
ч.гр.д. № 4719/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и издаден
изпълнителен лист № 4719/26.09.2018 г. и
2.
На
25.09.2019 г., пред съдия от
Старозагорския районен съд, съзнателно се ползвал от Запис на заповед, издадена
на 15.12.2011 г., с падеж 15.05.2012 г., за сумата от 1000.00 лв. в полза на М.Б.Н.,
на която бил предаден вид, че е издадена на 15.12.2014 г., с падеж 15.05.2018
г., в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 4720/2018 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора и издаден изпълнителен лист № 4720/26.09.2018 г.,
като от него за самото съставяне на документите
не може да се търси наказателна
отговорност, с което свое деяние подсъдимият М.Б.Н. осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.316, във връзка с чл.309, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен в извършването на описаното престъпление, съдът прие, че същият извършил
деянието си при пряк умисъл, тъй като съзнавал неговия обществено опасен
характер, предвиждал настъпването на обществено опасните му последици и искал
настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било извършено.
Тъй като за извършеното от
подсъдимия умишлено престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание “Лишаване от свобода”
до три години, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, което
да налага тяхното възстановяване, а подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК,
съдът на основание чл.78а от НК освободи подсъдимия М.Б.Н. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание ”глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените в хода на досъдебното производство от подсъдимия самопризнания,
изразеното от него критично отношение към извършеното, чистото му съдебно
минало, както и липсата в случая на отегчаващи отговорността му обстоятелства,
които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли
да бъдат отчетени като такива.
Предвид постановения съдебен акт съдът осъди
подсъдимия М.Б.Н., с посочена по
делото самоличност, да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора
сумата в размер на 314.00 лв. (триста и четиринадесет лева), представляваща
направени в хода на досъдебно производство № 1959-зм-994/2018 год. по описа на Първо Районо управление при ОД на МВР - Стара Загора разноски за експертиза.
ВОДИМ от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: