№ 124
гр. Пазарджик, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се Постановление за разноски от 09.07.2021г. на Държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ от Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при
Районен съдП. постановено по изпълнително дело №20215230400024 по
описа на същата СИС за 2021г., с което е отказано да се редуцират сторените
от взискателите разноски в размер на 700лв,представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело.
В частната си жалба вх.№4 от 29.07.2021г. подадена от длъжника по
изпълнението П. Г. ИЛЧ. чрез адв.Р.К. се поддържа, че постановлението е
неправилно, доколкото минималния адвокатски хонорар за образуване на
изпълнителното дело е 200лв /чл.10 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на
ВАС/ като в случая т.2 и т.3 от Наредбата били неприложими и че за действия
извън т.2 и т.3 минималното възнаграждение е 200лв /т.4/ без по делото да е
необходимо извършването на каквито и да било последващи действия от
1
процесуалния представител.Твърди се, че постановлението е постановено без
немотиви защо се отказва редуциране на възнаграждението.Цитира се ТР №3
от 10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК за разумния размер разноски
които взискателят има във връзка с реализираното изпълнение и които
длъжникът следва да възстанови. Счита,че присъдения размер на разноските
противоречи на разумността в действията на страните в изпълнителното
производство.Моли да се отмени обжалваното постановление и се редуцира
размера на разноските за адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпило възражение от тримата взискатели К. Д. ИЛЧ., Г. Д.
ИЛЧ. и Д. Д. ИЛЧ. чрез пълномощника си адв.С.Д. от АК-Пазарджик, в който
се поддържат доводи за неоснователност на жалбата.Коментира се предмета
на изпълнителните действия, предприети от ДСИ по образуваното
изпълнително производство, а именно изпълнение на съдебно решение за
разпределение на ползването на имоти като е осъществена съдебна
администрация на отношенията на съсобствениците и разрешени по съдебен
ред спорни отношения относно реалното ползване извършено чрез
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение в изпълнителното
производство.Считат, че са неоснователни възраженията за прекомерност на
адвокатския хонорар,който е съобразен в цитираната Наредба и е определен в
минимални размери и че цитираното ТР има друг смисъл и касае хонорар
определен в неразумни размери.Освен това по изпълнителното дело се
извършвали действия по разпределяне на реалното ползване на няколко
обекта в имота като хонорарът бил съобразен с ангажираността по
изпълнителното дело и необходимостта от непосредственото лично участие
при извършване на изпълнителните действия по определяне на реалното
ползване.Счита, че в случая приложение намира и разпоредбата на чл.10 т.3
от НМРАВ-при предмет на изпълнението-въвод, какъвто е процесния случай
на разпределение на реалното ползване на имотите. Моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ от СИСК
при РСП. поддържа, че предмет на принудително изпълнение е определянето
на начин на реално ползване на дворно място с прилежащи сгради с площ от
456кв.м.; самостоятелен обект в сграда представляващ първи етаж от
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда №1, на два наземни етажа, с
2
предназначение жилище с площ от 100.18кв.м.; сутерен с полезна площ от
65кв.м. в сградата, подпокривно пространство и недвижим имот
представляващ хангар, депо, гараж, като в срока за доброволно изпълнение
длъжникът е подал жалба срещу размера на адвокатския хонорар посочен в
поканата за доброволно изпълнение,както и по отношение на държавната
такса, претендирана като разноски. След като жалбата в частта за
адвокатското възнаграждение е квалифицирана от Окръжен съд Пазарджик
като искане за изменение на постановлението за разноски и редуциране на
адвокатския хонорар, с цитираното постановление от 09.07.2021г. ДСИ е
отказал да редуцира адвокатското възнаграждение от 700лв. като счита, че
размерът на адвокатското възнаграждение е определен при спазване на
разпоредбите на НМРАВ. По възражението за прекомерност на
възнаграждението ДСИ е посочил, че не може да бъде да бъде квалифицирано
като такова преди приключване на изпълнително дело,доколкото
пълномощникът на взискателя следва да посочи способ за изпълнение и да
очертае хода на делото с цел удовлетворяване на клиента си,като е отчетено,
че е подадена и втора жалба по делото усложняваща производството
изискваща действия от страна на пълномощника. Излага се и аргумент, че
жалбоподателят П.И. с молба от 02.04.2021г. не се противопоставя да бъде
изпълнено съдебното решение, но че същото не е изпълнено 5 /пет/ месеца по-
късно. Предвид неприключилото все още изпълнение ДСИ посочва, че няма
как да извърши цялостна и адекватна преценка за фактическата и правна
сложност на спора.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
На 24.03.2021г. пред ДСИ от СИС при РСП. е образувано
изпълнително производство,/ИД №20215230400024 по описа за 2021г./, по
искане на взискателите к., Г. и Д.И.и, тримата от гр.София чрез адв. С.Д.
срещу длъжника П. Г. ИЛЧ., ЕГН-********** от грП., ул.“Х.Б.“ №13, за
извършване на разпределение на реалното ползване на поземлен имот с
идентификатор 55302.501.4012-грП., ул.“Х.Б.“ №13; самостоятелен обект в
сграда,представляващ жилище, апартамент от 100.18кв.м., представляващ
първи жилищен етаж с идентификатор 55302.501.4012.1.1; сутерен на
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.4012.1 с полезна площ от
3
65кв.м.; подпокривно пространство на същата жилищна сграда, с полезна
площ от 95.кв.м.; сграда-гараж с идентификатор 55302.501.4012.2 с полезна
площ от 21.20кв.м. и сграда -гараж с идентификатор 55302.501.4012.3. от
22.90кв.м. С молбата взискателите са поискали да бъде назначено вещо лице с
техническа компетентност, което на място да извърши разпределението на
реалното ползване. Претендират се всички разноски по изпълнението. Към
молбата е приложен изпълнителен лист №260109 от 23.10.2020г. издаден от
РСП. и допълнителен изпълнителен лист №260045 от 25.01.2021г., по гр.д.
№388/2015г. по описа на същия съд.Според постановеното съдебно решение,
предмет на принудително изпълнение е определения начин на реално
ползване по отношение на процесните имоти, като по отношение на поземлен
имот с идентификатор 55302.501.4012-грП., ул.“Х.Б.“ №13, който е с площ
456кв.м. са определени самостоятелна площ за ползване съвместно от
тримата взискатели от 41.20кв.м. /оцветена в розово/, за общо ползване е
определена площ от 44кв.м. /в жълто/, а длъжника П. Г. ИЛЧ. да ползва
самостоятелно площ от 206кв.м. в зелен цвят; За сутерена от 65кв.м.- 30кв.м.
да се ползват съвместно от тримата взискатели /оцветена в синьо/, а
длъжника П. Г. ИЛЧ. да ползва площ от 33.50кв.м. /в зелен цвят/; За
самостоятелния обект в сграда, представляващ жилище, апартамент от
100.18кв.м., представляващ първи жилищен етаж с идентификатор
55302.501.4012.1.1, тримата взискатели да ползват съвместно площ от
17.90кв.м./оцветена в розово/, длъжникът П. Г. ИЛЧ. да ползва площ от
91кв.м./ в син цвят/, а за общо ползване от жилището се определя площ от
13.80кв.м./жълт цвят/; За подпокривно пространство на същата жилищна
сграда, с полезна площ от 95.кв.м., за тримата взискатели е определена за
ползване обща площ от 52.60кв.м. /оцветена в синьо/, а за длъжника П.И. е
определено да ползва 37.60кв.м./ в зелен цвят/. По отношение на сграда-гараж
с идентификатор 55302.501.4012.3. от 22.90кв.м. тримата взискатели да
ползват съвместно целия недвижим имот, защрихован в червено, а на
длъжника П.И. е предоставено за ползване самостоятелно имот с
идентификатор 55302.501.4012.2 с полезна площ от 21.20кв.м. /в син цвят/,
съгласно приложени към съдебното решение схеми на имотите, изработени от
вещото лице. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие и пълномощно №000136 от
15.10.2020г. съгласно който за осъществяваното процесуално
4
представителство и защита на тримата взискатели, последните са заплатили в
брой общ адвокатски хонорар в полза на пълномощника адв. С.Д. в размер на
700лв.
С разпореждане на ДСИ от 24.03.2021г. е разпоредено да се образува
изпълнително дело за определяне на начин на реално ползване,назначено е
вещо лице за извършване на съответните измервания по определяне на
начина на реално ползване, и са признати сторените от взискателите
разноски като адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника П.И., връчена му лично на 30.03.2021г.
С молба от 02.04.2021г. до ДСИ от СИС при РСП. длъжникът по
изпълнението е заявил, че не се противопоставя да бъде изпълнено влязлото
в сила съдебно решение и че не е дал повод за образуване на изпълнителното
дело, тъй като помещенията на взискателите са освободени още през 2020г. и
че последните следва да преустроят помещението от жилищния етаж което
им се предоставя за ползване, да се затвори входа и се направи нов вход
откъм стълбищната клетка.
Към момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение
13.04.2021г. няма данни да е извършено разпределение на начина на реално
ползване и всеки един от ползвателите да е въведен във владение на
ползваната от него част от имотите така както е описана в изпълнителния
лист. Освен това съгласно данните от изпълнителните листа няма записано,
че разпределените за ползване площи от различните недвижими имот
формират самостоятелни помещения от жилищния етаж , от сутерена, от
подпокривното пространство. Следва да се отбележи и това ,че дворното
място е разпределено да се ползва на три части-една за тримата взискатели,
втора само за длъжника и трета посочена за общо ползване. Само двата
гаража са разпределени за по отделно и самостоятелно ползване, като
единият да се ползва от тримата ищци идентиф.№55302.501.4012.3 , а другия
с идентификатор 55302.501.4012.2-от П.И..
С постановление от 09.07.2021г. ДСИ е отказал да редуцира сторените
от взискателите разноски в размер на 700лв представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
5
изпълнителното дело като не са изложени конкретни мотиви към отказа.
Както към момента на постановяване на постановлението така и към
настоящия момент на произнасяне по делото, липсват данни да е извършено
от ДСИ с помощта на експерт-вещо лица реално разпределение на процесните
6/шест/ имота между съсобствениците /взискатели и длъжник/ по начина,
указан в съдебното решение и посочен в двата изпълнителни листа и същите
да са въведени във владение на предоставените им за ползване части от
имотите.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителното производство, против подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител-постановление за редуциране на разноските за
адвокатско възнаграждение и в предвидения двуседмичен срок от връчването
на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Характерът и естеството на предвиденото по закон изпълнение на
съдебното решение по определяне на начина на реално ползване и въвеждане
на всеки един от ползвателите във владение на частите определени му да ги
ползва със съдебния акт, което в случая безусловно следва да се осъществи с
помощта на съответния технически експерт-вещо лице, което да извърши
съответните измервания по приложените към съдебното решение скици и
схеми, и доколкото не се възлагат отделни самостоятелни обекти на правото
на собственост, /с изключение на двата гаража/, което предполага
невъзможност да се извърши правилно разпределението за ползване от ДСИ
без помощта на вещо лице, /изключая хипотезата когато разпределението е
извършено по взаимно съгласие на страните с ангажиране на конкретен
експерт и преди още образуване на изпълнителното дело/, което предполага,
че изпълнението обективно ще продължи и приключи и след срока за
доброволно изпълнение, доколкото окончателният съдебен акт е влязъл в
сила на 30.09.2020г., тоест още от този момент длъжникът е бил длъжен да
бъде активен и процесуално да осигури на другите съсобственици-ползватели
разпределяне на реалното ползване, като ги покани за това, респективно да
бъде постигнато между тях извънсъдебно споразумение относно реалното
разпределяне на ползването на съсобствените имоти. В случая, близо шест
6
месеца след влизане на съдебното решение за реално ползване в сила, е
налице бездействие от страна на длъжника П.И., който признава в молбата си,
че се е намирал в държане на част от имотите, които са определени за
ползване и от взискателите, като твърди, че е освободил помещенията, но
липсват данни за това свое действие той да е уведомил своевременно другите
съсобственици /ползватели/, да ги е поканил да заемат освободените от него
помещения и последните да са отказали да ги заемат и ползват, за да отпадне
от него отговорността за разноски по изпълнението.
В този смисъл длъжникът П.И. с бездействието си от около 6 /шест/
месеца да изпълни извънсъдебно постановеното съдебно решение за
определяне начин на реално ползване по отношение на процесните шест
недвижими имота, е дал основание да се образува изпълнителното
производство. Същият дължи разноски както за образуване на
изпълнителното производство така и за реалното въвеждане във владение на
ползвателите на съсобствените си части, определени за реално ползване
съгласно издадените съдебни изпълнителни листове, тоест по изпълнението
се дължи и адвокатски хонорар по чл.10 т.3 от НМРАВ.
Освен това следва да се отбележи, че Наредбата за МРАВ предвижда
възнаграждение за адвокат за една страна в размер на 200лв за образуване на
изпълнително дело /чл.10 т.1/, като в случая се осъществява процесуално
представителство и защита на трима самостоятелни взискатели, макар и да
имат общи интереси и то както се посочи само за образуване на
изпълнителното производство. От друга страна, стоящото изпълнение не
може да приключи без извършване на реален въвод на всяка една от страните
по изпълнението във връзка с определения й от съда начин на реално
ползване на процесните съсобствени имоти, което безусловно следва да се
извърши с помощта на вещо лице-експерт, имащ специални технически
познания, който от техническа гледна точка да разпредели след извършване
на съответните измервания реално кой от съсобствениците каква част от
имотите има право да ползва съгласно определения начин на реално ползване
за всеки имот по отделно, както и да се индивидуализира онази част от
имотите определена за общо ползване от всички съсобственици, поради което
за въвода във владение се дължат още поне 150лв хонорар за едната страна
/чл.10 т.3 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата/.
7
Следователно адвокатският хонорар от 700лв за процесуалното
представителство и защита на тримата взискатели по делото, приет от ДСИ
напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, не е
прекомерен, съответства на минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредбата касаещи съдебното изпълнение. Фактът, че се
осъществява представителство и защита на повече от една страна взискател
по изпълнението, фактът, че длъжникът с бездействието си в продължение на
няколко месеца след влизане в сила на съдебното решение за начина на
реално ползване на имотите, е дал повод за завеждане на изпълнителното
производство, изпълнението на което безусловно предполага ангажиране на
вещо лице-експерт, което да разпредели ползването и чрез него всеки
ползвател да бъде въведен от ДСИ във владение на частта, определена му за
реално ползване, както и предвид цитираните норми от НМРАВ, дават
основание на Окръжен съд-Пазарджик да приеме, че не се налага редуциране
на размера на уговореното от тримата взискатели по изпълнението и
заплатено в брой на адв. С.Д. адвокатско възнаграждение от 700лв.
В този смисъл като краен резултат постановлението на ДСИ с което е
отказано да бъде редуцирано посоченото адвокатско възнаграждение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски от 09.07.2021г. на
Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от Съдебно-изпълнителна служба /СИС/
при Районен съдП. постановено по изпълнително дело №20215230400024 по
описа на същата СИС за 2021г., с което е отказано да се редуцират сторените
от взискателите к., Г. и Д.И.и, тримата от гр.София, разноски в размер на
700лв, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, заплатени в
брой в полза на адв.С.Д. от АК-Пазарджик по договор за правна защита и
съдействие №000136 от 15.10.2020г.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9