Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
16,12,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2683 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***,
офис сграда ***чрез юрк.И.С., против Р.М.Г.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че
между „***” ЕАД - като заемодател и отв.Р.Г. - като заемополучател, е сключен договор за
кредит №***/12,01,2017
г., при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от
6164,51 лева /от които 5700,00 лева чиста стойност на кредита, комисионна в
размер на 199,50 лева и застрахователна премия в размер на 265,01 лева/; лихвен процент от 15,99
%
годишно – фиксиран, или сумата от 1777,71
лева за периода
на заема. Твърди се, че
общата дължимата сума, която ответникът-заемополучател,
се е задължил да върне, е в размер
на 7 942,22 лева, на 40 анюитентни вноски, всяка от 198,55
лева, без последната – която е в размер на 198,77 лева, като падежът на първата
вноска е 21,01,2017 г., а на последната - 21,04,2021 г. Твърди се, че всяка от вноските включва съответната част от главницата и от договорната лихва. Твърди се, че
възоснова на договора - чл.12, ал.1
от ОУ, при забава, заемателя дължи на заемодателя,
обезщетение за забава, в размер на законната лихва
за всеки ден от забавата,
като в случая, на ответника е начислена лихва за забава от
620,96 лева за периода
от 21,04,2017 г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди се, че между
заемодателя „***”ЕАД и ищеца
в настоящето производство,
е сключен рамков договор за цесия
от 20,12,2016 г. и индивидуален договор за цесия към
него от 20,11,2017
г.
ведно с Приложение №1 от
същата дата, въз основа на
които в полза на ищеца е прехвърлено
вземането по процесния договор за кредит.
Твърди се, че въз основа
на рамковия договор за цесия,
ищецът се е задължил да изпраща
уведомления до длъжниците
за станалата цесия, като се твърди, че до
отв.Г. е изпратено уведомление от 28,11,2017 г., чрез „***“
ЕАД,
върнато в цялост, с
отбелязване „преместен“. Моли съда
да връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че от
страна на ответника е погасена сума в общ размер на 605,00 лева. Твърди се, че поради неплащане в срок на
погасителните вноски, на основание чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ, кредитът е обявен
за предсрочно изискум, което обстоятелство е било
посочено и в уведомлението за станалата цесия. Твърди се, че ищецът
е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№635/2019 г. на ПлРС,
като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 5749,05 лева главница, 569,88 лева договорна възнаградителна лихва за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2018 г., 620,96
лева обезщетение за
забава, за периода от 21,04,2017 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
01,02,2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за посочените
суми. В писмено становище, депозирано преди последното с.з. процесуалният
представител на ищеца развива подробни съображения в подкрепа на претенцията
си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.М.К. от ПАК, в който сочи, че оспорва
исковете както по основание, така и по размер. Сочи се, че цесията не може да
предхожда сключването на договора за кредит. Твърди се, че цесията няма действие спрямо
длъжника, тъй като липсват данни
същия да е надлежно уведомен, а връчването на особен
представител, не е редовно, поради което ищецът се явява
ненадлежна страна. В
с.з особения представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по
договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 02,10,2019 г.
От
приложеното ч.гр.д. №635/2019
г. по описа на Плевенски районен съд се установява, че на 01,02,2019 г. ищецът
е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5749,05 лева главница /представляваща 37 бр. Неплатени погасителни месечни вноски за
периода 21,04,2017 г. – 21,04,2020 г., по отношение на които
е обявена предсрочна изискуемост считано от 20,11,2017 г./, 569,88 лева възнаградителна лихва за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2017
г., и 620,96 лева обезщетение за забава за периода от
21,04,2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, законна
лихва от 01,02,2019 г., сумата от 139,28 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта
е отразено, че
вземането на заявителя произтича
от неизпълнени
задължения на длъжника по
Договор за потребителски паричен
кредит №***/12,01,2017 г. и договор за цесия. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По
делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски кредит №***
от 12,01,2017 г., сключен между „***” АД - като заемодател и отв.Р.Г., за сумата от 5 700,00 лева чиста стойност на
кредита, такса разглеждане – 199,50 лева, застрахователна премия от 265,01 лева,
с общ размер на кредита – 6164,51 лева. В договора е посочено, че се сключва
при годишен лихвен процент от 15,99 %, и ГПР от 19,80 %. В договора е посочено
също, че общата дължима сума от кредитополучателя по договора е 7942,22 лева,
платима на 40 броя месечни вноски, всяка от 198,55 лева, с падеж - 21-то число на
месеца и падеж на първата вноска – 21,01,2017 г. и на последната – 21,04,2020
г. В договора е посочено също, че се сключва при Общи условия. В договора е
посочено - в чл.12, ал.2, б.“а“, че кредитодателят
има правото на обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора, при
неплащане на две последователни погасителни месечни вноски. Неразделна част от
Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на
последната вноска – 21,04,2020 г.
По
делото се установява също, видно от представеният сертификат за застраховка
„кредитна протекция плюс“, факта на сключването на застраховка със
застрахователя ***. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 265,01
лева - посочена в процесния договор. По делото са представени и ОУ на
застрахователна програма „кредитна протекция плюс“, като в чл.8 е посочено, че
застрахователната премия се дължи от застрахования, заедно с месечните вноски.
От правна
страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни
по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Той е сключен
след постигане на съвпадение на
насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за стоков кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания
и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон.
Към момента на подписване
на процесния договор от страна на
ответника всички полетата са попълнени,
в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от
страна на ответника Р.М.Г.
предполага, че той е прочел
подписания от него договор.
От приложения Рамков договор за цесия от 20,12,2016
г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20,07,2017 г.
и приложение №1 към него от 20,07,2018 г. е видно, че заемодателят е прехвърли
на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор №***, с
общо дължима сума към датата на цесията 6394,63 лева, като вземането към
ответника фигурира под №132 в Приложението.
От представеното пълномощно, изходящо от „***“ЕАД,
чрез управителя, е видно, че дружеството е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД да
уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента
всички длъжници, по всички вземания, които
дружеството е цедирало н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20,12,2016
г. и
20,07,2018 г.
Приложено е уведомително писмо - от 28,11,2017
г. до ответника,
изпратено на адреса на ответника в с***, /посочен в договора/, но върнато в
цялост.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се
установява, че остатъкът по задължението на ответника Р.Г. е в размер на 5749,05
лева главница, 569,88 лева договорна възнаградителна
лихва /за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2017 г./ и 817,39 лева лихва за забава до
датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, след приспадане на внесените от ответника 605,00 лева. ВЛ сочи, че сумата
от 265,01 лева – застрахователна премия, и 199,50 лева – еднократна такса, са
включени в погасителния план, а ако бъдат изключени от същия, дължимата
главница ще е 5319,79 лева, а договорната лихва за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. – 409,34 лева, а лихвата за забава за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. – в размер на 68,69 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема за установено следното от правна страна:
На
първо място, неоснователни са доводите на особения представител на ответника,
че цесията не е съобщена надлежно на ответника поради връчването й на особен
представител. Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на
делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и
в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез
трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това задължение в договора
за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило
свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка
между длъжника и цедента, и новият кредитор на
длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер.
С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел фикция за връчване
на книжа по делото и предвид, че законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Освен това,
установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от длъжника, че цесията
не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил
на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът
не твърди извършено пълно плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г.
на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173 от 15.04.2004
г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г., стр. 25
“Неизпълнението му /на условието на чл.99, ал.4 от ЗЗД/ не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост
на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от
изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От
това следва ирелевантността на факта кога и на кого е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е
погасено”.
По
отношение на твърдението на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, съдът намира, че в случая отношенията между страните
следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3
от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което,
може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта
на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният
между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по
чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В тази връзка,
съдът намира за установен също и факта на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за заем, на основание цитираната по-горе
норма на чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ към Договора - при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, цялото
вземане по кредита става предсрочно изискуемо, без да е необходимо
уведомяването на длъжника за това - или считано от 14,07,2017 г. Съдът намира,
че в случая, доколкото кредиторът- заемодател, не се явява банка, поради
изложените съображения, не е нужно уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013 г., т.18., визиращ
договорите за банков кредит, по реда на чл.430 от ТЗ. Съдът намира, че в случая
клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана
с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на
свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост,
длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са
аналогични на изгубването на това преимущество, по силата на настъпване на
законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта на
сключването на валидна застраховка „кредитна протекция плюс”, с размер на
застрахователната премия от 265,01 лева. От делото се установи също, че
посочената сума, е част от месечната погасителна вноска, и от заключението по
ССЕ, се установи, че същата се олихвява. В тази връзка, съдът намира, че
твърденията на ищеца, изложени в нарочна писмена молба, че върху тази сума не е
начислява договорна лихва, са неоснователни. Не се събраха и доказателства, че
тази сума е финансирана от страна на кредитодателя, а също и че е преведена на застрахователя. В
този смисъл, съдът приема, че за посочената застрахователна премия, заемодателя
– цедент не е имал качеството на кредитор спрямо
ответника по силата на договора за заем, и което да е част от прехвърленото
вземане. В случая правоимащо лице е застрахователя по
сключената застраховка – „***“ АД. По делото безспорно се установи, че сумата
от 265,01 лева, както е посочено в ОУ към договор за застраховка, се дължи от
застрахования. Поради изложеното, съдът счита, че доколкото цедентът
е прехвърлил само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия, сумата, съставляваща застрахователна премия, следва
да бъде извадена от общо дължимата по договора за заем главница.
Що
се касае до клаузата „такса за
разглеждане на кредита” в размер на 199,50 лева, съдът намира, че същата е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В случая се въвежда по съществото
си такса за подготовка и разглеждане на документите за отпуснатия заем, което
на практика съставлява такса за осъществяване на основното задължение на кредитора по заемния договор – да предостави
на длъжника парична сума.
При тези изводи на съда, следва да се считат за
доказани по делото наличието на активна легитимация на ищеца в настоящето
производство, изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор по валиден
договор за кредит и неизпълнение от страна на ответника, поради което
претенцията за сумите от 5319,79 лева главница, договорната лихва за периода
21,04,2017 г. – 20,11,2017 г. – в размер на 409,34 лева и лихвата за забава за
периода 21,04,2017 г. – 20,11,2017 г. в размер на 68,69 лева се явяват
основателни и доказани. За разликата до претендираните 5749,05 лева главница,
569,88 лева договорна възнаградителна лихва за
периода 21,04,2017 г. – 20,11,2018 г. и 620,96 лева обезщетение за забава за периода
от 21,04,2017 г. до 01,02,2019 г., исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По
иска с правно основание чл. 240, ал.1 вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД
С
оглед изводите на съда за неоснователност на част от претенциите по основния
иск, следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове – за разликата над
установените за дължими 5319,79 лева главница, договорната лихва за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. – в размер на
409,34 лева и лихвата за забава
за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. в размер на
68,69 лева до претендираните 5749,05 лева главница, 569,88 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2018 г., 620,96
лева обезщетение за забава, за периода
от 21,04,2017 г. до датата
на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на ИМ
– 30,04,2019 г., до окончателното изплащане на сумите. Съдът намира, че предявените осъдителни
искове са неоснователни, по изложените по-горе съображения, а именно липса
на качество на кредитор на ищеца спрямо ответника по отношение
застрахователната премия, доколкото цедентът е
прехвърлил само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия и нищожност на клаузата „такса за разглеждане на
кредита” в размер на 199,50 лева.
При
този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на
разноски на ищеца. Ищецът е сторил разноски в размер на 190,68 лева за държавна
такса, 680,00 лева внесен депозит за особен представител и 200,00 лева за
депозит за ВЛ. На ищеца се дължат и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размерна 100,00 лева. С оглед частичното уважаване на
претенцията, на ищеца се дължат разноски в размер на 971,66 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер
на 157,10 лева, съразмерно с частта от вземането, която се установи, че
съществува.
Следва
на адв.М.К. да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на 680,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.М.Г.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***-***, офис сграда ***сумата от 5319,79 лева главница, договорна лихва за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. в размер на
409,34 лева и лихва за забава за
периода 21,04,2017 г. – 20,11,2017 г. в размер на 68,69 лева,
ведно със законната лихва от 01,02,2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, които суми представляват част от вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№635/2019 г. на ПлРС,
като за разликата до претендираните 5749,05 лева главница,
569,88 лева договорна възнаградителна лихва за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2018 г. и 620,96
лева обезщетение за забава, за периода
от 21,04,2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 01,02,2019 г., отхвърля предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***,
офис сграда ***против Р.М.Г., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.240, ал.1 вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите за разликата над установените за дължими 5319,79 лева главница, договорна лихва за периода
21,04,2017 г. – 20,11,2017 г. – в размер на 409,34 лева и лихва за забава
за периода 21,04,2017 г. –
20,11,2017 г. в размер на
68,69 лева, до претендираните 5749,05 лева главница, 569,88 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 21,04,2017 г. – 20,11,2018 г., 620,96
лева обезщетение за забава, за периода
от 21,04,2017 г. до датата
на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на ИМ
– 30,04,2019 г., до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Р.М.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***-***, офис сграда ***направените разноски в исковото производство в размер на 971,66 лева съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.Г.,
ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***-***, офис сграда ***направените разноски в заповедното производство в размер на 157,10 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Да
се изплати на особения представител на ответника – адв.М.К.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 680,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: