Решение по дело №10377/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6741
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20191100510377
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                     гр.София, 02.10.2019 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №10377 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, подадена чрез адв.С.С.- длъжник по изпълнително дело №20198500400513 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу съобщение с изх.№25718/11.07.2019г., с което е оставено без уважение възражение вх.№9723/10.07.2019г. за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 403.50 лв. с ДДС. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното съобщение, което има характер на постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – „Ч.**“ ЕООД, чрез адв.Д.Н., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20198500400513 по описа на ЧСИ  А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на „Ч.**“ ЕООД, чрез адв.Д.Н., срещу длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, гр.София, въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2019г., издаден по гр.дело №1938/2018г. по описа на ГРС. На длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 500 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 403.50 лв. с ДДС, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е депозирал писмено възражение с вх.№9723/10.07.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 403.50 лв. с ДДС не е правилно изчислена, тъй като е включено адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което е незаконосъобразно.

Със съобщение с изх.№25718/11.07.2019г. /което има характер на постановление за разноски/ ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх.№9723/10.07.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 403.50 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Д.Н. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 500 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2019г., издаден по гр.дело №1938/2018г. по описа на ГРС. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв..

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

На следващо място основателна се явява и подадената жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на определената от ЧСИ А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20198500400513 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител сам признава в изготвените от него мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, че е определил размера на дължимата пропорционална такса върху размера на всички събрани вземания, към които се включва както сумата по изпълнителен лист, така и начислени разноски. Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в т.ч. и адвокатско  възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б. "в" от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 296.25 лв. без ДДС или 355.50 лв. с вкл. ДДС при материален интерес от 3453.09 лв. /по изпълнителен лист от 31.05.2019г., издаден по гр.дело №1938/2018г. по описа на ГРС/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното съобщение с изх.№25718/11.07.2019г. /което има характер на постановление за разноски/, с което е оставено без уважение възражение с вх.№9723/10.07.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 403.50 лв. с ДДС, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв., както и да бъде редуцирана начислената пропорционална такса по т.26 б. "в" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 3453.09 лв. /по изпълнителен лист от 31.05.2019г., издаден по гр.дело №1938/2018г. по описа на ГРС/ до размер от 355.50 лв. с вкл. ДДС.

По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно съобщение с изх.№25718/11.07.2019г. /което има характер на постановление за разноски/, издадено по изпълнително дело №20198500400513 по описа на ЧСИ  А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№9723/10.07.2019г. на длъжника - „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД, за намаляване на размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 500 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 403.50 лв. с ДДС

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя - „Ч.**“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; по изпълнително дело №20198500400513 по описа на ЧСИ  А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, от 500 лева на 200.00 лева /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело №20198500400513 по описа на ЧСИ  А.Б., с рег.№850 при КЧСИ, при материален интерес от 3453.09 лв. /по изпълнителен лист от 31.05.2019г., издаден по гр.дело №1938/2018г. по описа на ГРС /, дължима на основание т.26, б.”в” от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 355.50 лв. /триста петдесет и пет лева и 50 ст./ с вкл. ДДС.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                   

                                                                              

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                       2.