О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 19.08.2020 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.дело №913 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за проверка допустимостта на иска по чл.130 ГПК.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бизнес парк „София“, сгр. 14, е предявил срещу ответника Й.Н.Т. с ЕГН ********** *** установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2320/2014г. по описа на РС – Пазарджик за сумите: 2209,49лв. – главница; 681,21лв. – договорна лихва; 232,47лв. – обезщетение за забава за периода 15.03.2013г. – 25.06.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 07.07.2014г. до плащането, дължими по Договор за потребителски заем PLUS-01593370 от 18.07.2011г.

Видно от материалите по заповедното производство, заповедта за изпълнение е издадена на 10.07.2014г. и е връчена на длъжника Й.Н.Т. на 15.07.2014г. На 17.07.2014г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е подал възражение срещу  заповедта за изпълнение. В тази връзка и на основание чл.415 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя в 1-месечен срок да предяви установителния иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането. Разпореждането е получено от заявителя на 08.09.2014г. На 08.10.2014г., т.е. преди срокът за предявяване на иска по чл.422 ГПК да е изтекъл, заявителят е подал по заповедното дело молба с вх. №15492/08.10.2014г., с която е уведомил заповедния съд, че е предявил иска за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Молбата вероятно е подадена в регистратурата на РС - Пазарджик, а не по пощата, което е видно от липсата на отбелязване върху нея за датата на пощенското клеймо, нито по делото е запазен пощенски плик – изискване на чл.44, ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм. ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г.). Към молбата на заявителя по чл.415 ГПК са приложени искова молба по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение /в оригинал/ и препис от писмени доказателства по опис, съгласно доказателствената част на исковата молба. Върху представената пред заповедния съд искова молба липсва отбелязване от регистратурата на съда за поставен входящ номер и дата на вписване във входящия регистър – изискване на чл.42, ал.3 ПАРОАВАС (отм.), доказващо постъпването на исковата молба в съда. Въпреки това заповедният съд е приел, че заявителят е изпълнил задължението по чл.415, ал.2 ГПК (в редакцията съгласно ДВ, бр. 59 от 2007 г.) да представи доказателства, че е предявил иска и не е обезсилил заповедта за изпълнение.

На 28.04.2020г. по тази искова молба е образувано исково производство по настоящото дело под №913/2020г. на РС-Пазарджик.

При тези обстоятелства настоящият състав на съда намира, че установителният иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по процесната заповед за изпълнение не е подаден в срока по чл.422, ал.2 ГПК. Представянето на исковата молба по заповедното производство като доказателство, че искът е предявен представлява процесуално действие, което е различно от предявяването на иска. Съгласно чл.125 ГПК, искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда. Под постъпване в съда се има предвид подаването на исковата молба в регистратурата на съда като отделен документ, върху чиято първа страница се поставя входящ номер, дата на вписване във входящия регистър и подпис на деловодителя, който го е приел. Когато искова молба се представя като приложение към друг документ, подаден по висящо дело, тя представлява доказателство за целите на висящото дело и по нея не се образува на ново дело, съгласно чл.46 ПАРОАВАС (отм.). Подадената по този начин искова молба не представлява надлежно извършено процесуално действие, представляващо предявяване на иск и доколкото към настоящия момент срокът по чл.415 ГПК е изтекъл, тази нередовност не може да бъде отстранена по реда на чл.101 ГПК. Затова исковата молба по чл.422 ГПК следва да се счита просрочена.   

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Предявеният след изтичане на срока иск е недопустим. Исковият съд не е обвързан от преценката на заповедния съд за спазването на срока по чл.415 ГПК /вж. т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.  

Поради това  исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството – да се прекрати.

Тъй като липсва валидно предявен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, същата подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 ГПК /съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА исковата молба по чл.422 ГПК на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бизнес парк „София“, сгр. 14 срещу ответника Й.Н.Т. с ЕГН ********** *** за съществуване на вземането по заповед №1262 от 10.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2320/2014г. по описа на РС – Пазарджик за сумите: 2209,49лв. – главница; 681,21лв. – договорна лихва; 232,47лв. – обезщетение за забава за периода 15.03.2013г. – 25.06.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 07.07.2014г. до плащането, дължими по Договор за потребителски заем PLUS-01593370 от 18.07.2011г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №913/2020г. по описа на РС - Пазарджик.

ОБЕЗСИЛВА заповед №1262 от 10.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2320/2014г. на РС – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: