РЕШЕНИЕ№260859
гр. Пловдив, 14.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14220 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявил против Г.И.П. и В.Н.П. кумулативно
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване
на вземанията, за които е издадена Заповед № 5986/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10646/2019
г. на Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав,
както следва: сумата от 785,25 лв.
– главница, дължима по договор за банков кредит на физическо лице № …., сключен
с „УниКредит Булбанк“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. от „ЕОС Сървисис“ ЕООД,
придобило вземането по силата на договор за цесия от 26.09.2018 г. от „Гетбек
България“ ЕООД, придобил вземането от цедента „УниКредит Булбанк“ АД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. от „ЕОС Сървисис“ ЕООД, придобило
вземането по силата на договор за цесия от 26.09.2018 г. от „Гетбек България“
ЕООД, придобил вземането от цедента „УниКредит Булбанк“ АД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г. Твърди, че ответникът Г.И.П.
в качеството му на кредитополучател и В.Н.П. като съкредитополучател сключили с
„УниКредит Булбанк“ АД договор за банков кредит на физическо лице № .., по
силата на който в тяхна полза бил предоставен кредит в размер на сумата от
10 000 лв. за рефинансиране и текущи нужди. С договора солидарният длъжник
се задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи. Крайният срок за погасяване на задълженията по
кредита бил на 15.08.2015 г. Сочи, че към датата на подписване на договора бил
установен лихвен процент от 17, 2500 % и годишен процент на разходите от 22,
3973 %. Кредитополучателите не изпълнили в цялост задълженията си по кредита,
като останали непогасени задължения в общ размер от 1 249, 28 лв., от
които главница от 785, 25 лв. и лихва от 464, 03 лв. Сочи, че до длъжниците са
били изпратени уведомления за прехвърляне на вземането от а. Д., надлежно
упълномощен от предишните цеденти да уведомява длъжниците по реда на чл. 99 ЗЗД
за осъщественото прехвърляне. Уведомлението се е върнало с отбелязване
„непотърсени“, поради което прилага препис от последните към исковата молба,
като счита, че с връчване на препис от последната последните следва да се
считат уведомени, в който смисъл се позовава на практика на Върховния
касационен съд. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателите,
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на дължимите
суми за главница от 785,25 лв. и лихва от 464,03 лв. С исковата молба
претендира единствено присъждане на сумата за главница. Главницата била
формирана от следните останали непогасени вноски – с падеж на 15.04.2015 г. в
размер от 173, 65 лв. – частично от общо дължимата в размер от 197, 86 лв., с
падеж на 15.05.2015 г. в размер от 201 лв., с падеж на 15.06.2015 г. в размер
от 203, 78 лв. и с падеж на 15.07.2015 г. в размер от 206, 82 лв. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със
законните последици.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, както от ответната страна В.Н.П., така и от ответната страна Г.И.П.,
в които са изложени идентични съображения недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Считат предявените искове за процесуално недопустими,
поради липсата на активна легитимация на ищеца за предявяване на исковете.
Твърди, че в производството по делото не е представен сключения между
кредитодателя и първоначалния цесионер „Гетбек България“ ЕООД, от който да се
установи наличието на действително прехвърляне на вземането в полза на
първоначалния цесионер по веригата договори за цесия, поради което следващите
цесии се явявали безпредметни. Сочат, че предметът на договорите за цесия, по
силата на които вземането било прехвърлено на „ЕОС Сървисис“ ЕООД и след това
на ищеца, бил индивидуализиран с номер, който не съвпада с номера на процесния
договор за кредит. На следващо място намират, че осъществените прехвърляния на
вземането не са били надлежно съобщени на длъжниците, доколкото последното е
следвало да бъде осъществено от страна на първоначалния кредитор – цедент.
Оспорват сключване на договора за кредит и усвояване на сумата от
кредитополучателите. Твърдят, че договорът за банков кредит съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК. Посочват, че при изчисляване на
базовия лихвен процент банката е възприела методология съдържаща компоненти, производни
от пазарни фактори. Тази методология липсвала в договора и не била ясна. Тези
клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗЗП,
както и по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не били индивидуално
уговорени. Намират клаузите на чл. 4.1. б, чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 9
от раздел III от договора за нищожни. Договорът бил сключен
в противоречие с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 и т. 9, поради което бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 5986/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10646/2019 г. на Районен съд – Пловдив, XIX
граждански състав, както следва: сумата от 785, 25 лв. – главница, дължима по
договор за банков кредит на физическо лице № ..., сключен с „УниКредит Булбанк“
АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2019 г., до
окончателното й изплащане.
В
случая заповедта за изпълнение е издадена и за задължение за възнаградителна
лихва, което не се претендира в настоящото производство.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение от двамата длъжници, поради
което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя
да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът
е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ..…., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД – в качеството му на кредитор, и Г.И.П. –
кредитополучател и В.Н.П. – солидарен длъжник, се установява, че кредитодателят
се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата от
10 000 лв., с краен срок за погасяване на задължението до 15.08.2015 г.,
ведно с начислено задължение за заплащане на договорна лихва, формирана от
едномесечния Sofibor от 6, 793 % и надбавка от 10.457 пункта или лихвен
процент от 17, 26 %, формиран към датата на сключване на договора за кредит. С
договора за кредит е установено, че за задълженията на кредитополучателя, поема
солидарна отговорност ответникът В.Н.П..
Договорът
за кредит е сключен при отнапред установени от страна на кредитора Общи
условия, които съставляват неразделна част от договора за кредит, които са
приети от страна на задължените лица с подписване на договора за кредит. Общите
условия са подписани и от страна на кредитоплоучателя по договора за кредит.
По
делото е прието заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице е установило, че сумата по кредита в размер на
10 000 лв. е била усвоена от страна на кредитополучателя на 08.09.2008 г.
с осъществен превод по сметка. Вещото лице е установило, че към 04.12.2017 г.
по договора за кредит е била погасена сумата в размер от 18 769, 81 лв.,
от която сумата от 9 214, 75 лв. за главница, сумата от 250 лв. за такси,
сумата от 7 843, 07 лв. за договорна лихва и сумата от 1 461, 99 лв.
за наказателна лихва. Установен е размерът на непогасената
главница, която е в размер на сумата от 785,25 лв.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г., сключен между „УниКредит
Булбанк“ АД и „ГетБек Рикавъри България“ ЕООД страните са уговорили, че
продавачът прехвърля на купувача портфолио с необслужвани вземания,
произхождащи от договори за кредит, сключени с цедента с физически лица, описани в Приложение № 1,
което представлява неразделна част от договора за цесия. По делото е
представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на
цедента против кредитополучателя Г.И.П., с посочен единен граждански номер, по
договор .. с размер на непогасената главница от 785, 25 лв.
Съдът
намира, че с така представеното приложение прехвърленото вземане е надлежно
индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен
граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента –
договор за заем и неговият размер – към датата на сключване на приложението към
договора. Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане,
поради което следва да се приеме, че с договора за цесия вземането на цедента е
валидно прехвърлено в полза на цесионера – ищеца, който е материалноправно
легитимиран да предяви процесните искови претенции.
В
клаузата на чл. 15.1.10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради спазено
изискването, установено в чл. 26 от ЗПК.
Вземането
е впоследствие прехвърлено от страна на „ГетБек България“ ЕООД в полза на „ЕОС
Сървисис“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
26.09.2018 г., към което е представени Приложение № 1, в което вземането е
индивидуализирано с посочване на неговите страни и размер, както и договорът за
кредит и датата на сключването му. Обстоятелството, че номера на договора за
кредит, посочен в приложението, не съвпада с номера, посочен в договора за
кредит, не опровергава правния извод, до който настоящата съдебна инстанция
достигна, тъй като вземането е в достатъчна степен индивидуализирано с
посочване на неговите страни и предмет, като по делото не са изложени
твърдения, нито са налице данни между длъжниците и първоначалния кредитор да е
налице друг договор за кредит, сключен на същата дата.
Вземането
е прехвърлено от цедента „ЕОС Сървисис“ ЕООД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г., към
който е представено Приложение № 1, в което вземането е индивидуализирано с посочване на неговите страни и размер, както и договорът за кредит и
датата на сключването му.
По
делото е представено пълномощно, по силата на което „ГетБек България“ ЕООД, в
качеството му на пълномощник на „УниКредит Булбанк“ АД по силата на пълномощно
от 05.12.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № ... и с нотариална
заверка на съдържанието № …, е преупълномощил, „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, да представляват „УниКредит Булбанк“ АД, като изготвят подписват
и изпращат уведомления по реда на чл. 99 ЗЗД. Представено е пълномощно, с което
„ГетБек България“ ЕООД упълномощава „ЕОС Сървисис“ ЕООД и Адвокатско дружество
„И. и Д.“ да изпращат уведомления по смисъла на чл. 99 ЗЗД от името на
упълномощителя. Представено е и пълномощно по силата на което „ЕОС Сървисис“
ЕООД е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Адвокатско дружество „И. и Д“ да
изпращат уведомления по смисъла на чл. 99 ЗЗД от името на упълномощителя.
По
делото са приложени уведомления за осъществените прехвърляния на вземането на
първоначалния цедент, адресирани до кредитополучателя и солидарния длъжник,
изготвени от страна на а. Ж. Д. в качеството му на пълномощник, с представено
по делото пълномощно, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Така представените уведомления за
извършената цесия не са достигнали до кредитополучателя и солидарния длъжник,
тъй като видно от приложените по делото обратни разписки, писмата са останали
непотърсени от адресатите.
Константна
е практиката Върховния касационен съд - така
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, ТК, І т. о., с която се приема, че приложеното към исковата
молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника.
В
случая обаче съдът намира, че прехвърлянето на вземането не е произвело
правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията,
въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По
делото обаче не е представено пълномощно по силата на което първоначалният
кредитор „УниКредит Булбанк“ АД е упълномощил „ГетБек България“ ЕООД да
представлява цедента, като от негово име уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземането по сключения между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 04.12.2017 г. По делото не е представено копие на пълномощното, посочено в
упълномощителната сделка, по силата на която „ГетБек България“ ЕООД
преупълномощил „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да представляват
„УниКредит Булбанк“ АД, като изготвят подписват и изпращат уведомления по реда
на чл. 99 ЗЗД – л. 43 и сл. по делото, а именно - пълномощно от 05.12.2018 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № .. и с нотариална заверка на съдържанието № ..
Липсата
на посоченото пълномощно по делото възпрепятства съда да осъществи проверка
дали първият цесионер е бил надлежно упълномощен да представлява цедента –
кредитор по договора за кредит, респ. дали в полза на упълномощения цесионер е
предоставено право да преупълномощава и други лица с правата, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗЗД пълномощникът може да преупълномощи други лице
само ако е овластен за това или
последното е било необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
Цесията
има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента –
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е
цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение.
Следователно
носител на вземането по отношение на длъжника е новият кредитор – цесионер,
едва след уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Съгласно
постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането.
Законът
изисква уведомяването – изявлението, да изхожда от стария кредитор – цедента,
т.е. правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от
новия кредитор /цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата
на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи
новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
В случая обаче не може да се приеме, че
ответните страни – длъжници са надлежно уведомени, тъй като по делото не са
представени доказателства, установяващи обстоятелството, че първият по ред
цесионер по поредицата от договори за цесия „ГетБек България“ ЕООД, е бил
упълномощен от страна на кредитодателя – цедент „УниКредит Булбанк“ ЕАД, да
уведоми длъжника за прехвърленото вземане, за да може съответно да
преупълномощи последващия цесионер да уведоми длъжника за първоначалното и
следващите прехвърляния на процесното спорно право.
В
този смисъл не може да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с надлежна
представителна власт за съобщаване на първата по ред цесия, сключена с
кредитодателя по договора за кредит.
Следователно
ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване при
условията на пълното и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е
материалноправно легитимиран да предяви процесния установителен иск, респ. че
прехвърляне на вземането е породило своето правно действие по отношение на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл съдът с доклада по делото
надлежно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал
на ищеца, че следва да установи, че е кредитор на ответните страни по силата на
договор за цесия, както и че последните са били уведомени за прехвърлянето на
вземането.
В
полза на ответните страни и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски,
но такива не следва да се присъждат в настоящото производство, тъй като не са
сторени – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни
и за сторени от длъжниците разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 10646/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, XIX граждански състав.
С молба от
08.09.2020 г. процесуалният представител на ответните страни – а. П., е
направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. в размер определен по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване на фактическата и правна сложност
в производството по делото. Така претендираното възнаграждение не следва да се
присъжда в полза на адвоката, тъй като по делото не са представени
доказателства, че ответните страни са уговорили да бъдат представлявани
безплатно от страна на упълномощения им процесуален представител, чрез
прилагане на договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че
представителството се поема при една от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1 до т.
3 ЗАдв. Това обстоятелство не е обективирано и в приложеното по делото
пълномощно, по силата на което ответните страни са упълномощили процесуален
представител. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Определение № 235/25.06.2020 г. по ч. т. д. № 1987/2019 г., ТК,
ІІ т. о., в което се приема, че „за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото
да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено,
че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията
по т. т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ, ако то не бъде оспорено“.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, против Г.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед №
5986/01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10646/2019 г. на Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав, както следва: сумата
от 785, 25 лв. – главница, дължима
по договор за банков кредит на физическо лице № …., сключен с „УниКредит
Булбанк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. от „ЕОС Сървисис“ ЕООД, придобило
вземането по силата на договор за цесия от 26.09.2018 г. от „Гетбек България“
ЕООД, придобил вземането от цедента „УниКредит Булбанк“ АД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2017 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП