Решение по дело №532/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 649
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500532
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 29.10.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                          

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 532  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 ал.1 т.3 предл.1 от ГПК.

Подадена е жалба от Община – Сливен, чрез процесуален представител, против постановление от 19.08.2019 г. на ДСИ при Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по изп.д. № 859/2019 г. по отношение на К.Й.К. и е заличен същия като страна длъжник в изпълнителното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Развиват се ирелевантни за случая съображения свързани с издаването на акта за установяване на задължение, като се сочи, че длъжникът К.Й.К. е наследник на Й. К.Й. и не е подал наследствена декларация по чл.32 от ЗМДТ. АУЗ е от 11.07.2014 г., като този акт е бил връчен на К.Й.К.. Актът не е бил обжалван и е влязъл в законна сила. Твърди се, че в последствие е издаден отказ от наследство, като се твърди, че този отказ има действие занапред. Така има влязъл в сила акт за установяване на задължение подлежащ на изпълнение и неправилно съдебният изпълнител е прекратил производството. Сочи се, че отказът от наследство има значение за материалното правоотношение и отговорност на законния наследник занапред от датата на вписване на отказа, а не за предходен период.  Съдебният изпълнител няма правомощие да преценява дали АУЗ има действие спрямо наследник. В обобщение се иска да бъде отменено постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

Постъпило е писмено възражение от длъжника К.Й.К., като се твърди, че постановлението е правилно и законосъобразно. Налице е отказ от наследство на Й. К.Й. и АУЗ е съставен против длъжника, но в качеството му на наследник на Й. К.Й.. Задълженията в АУЗ са начислени с оглед припадащата се идеална част от наследството и не са лични задължения, а такива възникнали в качеството на наследник. При направения отказ длъжникът е изгубил качеството на наследник и отказът от наследство има обратно действие, поради което той никога не е придобивал и притежавал права от наследството на наследодателя и не отговаря за неговите задължения. В обобщение се иска да бъде потвърдено постановлението. В мотивите си ДСИ сочи, че с постъпилата молба от длъжника и приложеното към нея удостоверение за отказ от наследство е прекратил производството по делото.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, възражението на длъжника и изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано от Община – Сливен против длъжника К.Й.К. въз основа на АУЗ № РА-001273/11.07.2014 г. и касае дължими суми за движимо и недвижимо имущество придобито по наследство от Й. К.Й.. Установено е, че длъжникът К.Й.К.  се е отказал от наследството, като отказът е вписан в специалния регистър на СлРС под № 127 с определение № 2709/08.08.2019 г.  Удостоверението е било представено на ДСИ с молба и ДСИ е приел, че с отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Поради това и на основание чл. 429 ал.2 във вр. с чл. 433 ал.1 от ГПК е прекратил производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството и че са го приели по опис.

В случая е безспорно, че е налице отказ от наследство. Както приемането на наследството произвежда действие при откриването му, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Отреклият се от наследство не е придобивал правата включени в наследството, а също така и не отговаря за задълженията на наследодателя и в нито един момент след откриването на наследството не е имал право върху него. Обратното действие на отказът заличава качеството „наследник“ от откриване на наследството. Лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците , загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникнали във връзка с наследството.

В случая издаденият акт за установяване на задължение обаче е  срещу длъжника, независимо, че в него изрично е посочено, че той, длъжникът, отговаря за дължими местни данъци и такси, които са свързани с имущество на неговия наследодател. Поради това е неправилно позоваването на новелата на чл.429 ал.2 от ГПК, тъй като тя касае хипотеза на издадено изпълнително основание срещу наследодателя, но не и тези, които са свързани с изпълнително основание срещу длъжника. АУЗ № РА-001273/11.07.2014 г. касае задължения на длъжника К.Й.К., този акт е влязъл в сила, подлежи на изпълнение и не е оборен по съответния ред, поради което е годно изпълнително основание. Така постановлението за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ постановление от 19.08.2019 г. на ДСИ при Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по изп.д. № 859/2019 г. по отношение на К.Й.К. и е заличен същия като страна длъжник в изпълнителното производство.

        

         ОСЪЖДА К.Й.К. ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: