Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.
Костинброд, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Костинброд,
ІI – ри състав в публично заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ
АТАНАСОВА
При секретаря Десислава Митова и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД № 301
по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 438915 – 0346415 / 28.05.2019 год., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ София в централно управление на НАП - гр. София,
с което на „АНДРО – МИК – АНДРЕЙ ЕВТИМОВ“ ЕТ, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : с. Гинци, община Годеч, представлявано от Андрей Кънчов
Евтимов, ЕГН ********** на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност / ЗДДС / е наложено административно наказание – „Имуществена
санкция“ в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба
Н – 18 / 13.12.2006 г. на МФ, вр с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
На съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и моли
съдът да постанови решение, с което да отмени или измени атакуваното
наказателно постановление, като излага доводите си.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела
становище по така подадената жалба. Същата депозира писмена защита, с която
моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна
:
Изяснява се, че при извършена проверка на 18.12.2018
г. в 12.05 ч. в търговски обект представляващ магазин за хранителни стоки,
находящ се в с. Гинци, община Годеч и стопанисван от АНДРО – МИК – АНДРЕЙ
ЕВТИМОВ“ ЕТ, ЕИК : ********* се установява, че разчетната касова наличност спрямо
отпечатан Дневен „Х“ отчет № 0005697 / 18.12.2018 г. е в размер на 63.25 лева.
Фактическата касова наличност, видно от изготвен опис на парични средства в
касата е в размер на 91.80 лева. Установена е разлика между фактическата
наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 28.55 лева, която
представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено във ФУ, чрез
функцията „сужебно въведени“ суми. Наличното в обекта фискално устройство модел
„DATECS
DP 15 KL“, с ИН на ФУ DT, ИН на ФП 02691239 и потвърждение към приходната администрация № 38026333
притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми, видно от отпечатан Дневен „Х“ отчет № № 0005697
/ 18.12.2018 г.
Същата била заверена с подписи на проверяващите и № 0393544 на ПИП. В
момента на проверката била констатирана положителна разлика на паричните
средство в размерна 28.55 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Д.Д.
и Ф.В.Р. – актосъставител заявяват, че лично са присъствали при проверката.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните
свидетели като обективни, логични и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и писмените
доказателства от административната преписка - АУАН, протокол за извършена
проверка, приложен фискален бон, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката.
Съдът намира за безспорно установено, че е
реализиран състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което
води до неотразяване на приходи. Констатираното нарушение, изразяващо се в
неотразяване на сумата от 28.55 лева във ФУ, води до неотразяване на приходи,
поради следните обстоятелства : разликата в сумата съгласно дневния финансов
отчет и установената наличност в касата е положителна, т. е. налице е приход,
който не е бил отразен по реда на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г на МФ. Видно от събраните по делото
доказателства това са пари, които влизат в паричния оборот на дружеството, без
да са документално отразени по законоустановения ред, което изпълва състава на
процесното нарушение и обосновава извода, че то води до неотразяване на
приходи.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно
постановление, в което е възпроизвел съдържанието на АУАН, като е приел, че
нарушението следва да се квалифицира по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е подадена в
законоустановения 7 - дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен
интерес да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима - НП е
връчено на 01.09.2019 г., а жалбата срещу него е подадена на 08.09.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ : извън
случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това означава,
че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, са длъжни да
регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е
задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено
виновно / умишлено или непредпазливо /; наказателното постановление издадено ли
е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове,
както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП,
административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така
изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли
е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът намира, че
наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице основания
за прекратяване на административно - наказателното производство. АУАН е
съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН -
в присъствието на свидетелят, присъствал при установяване на нарушението.
Същият е съставен и връчен на нарушителя. Издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при спазване
изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни,
които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че
нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице
съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както
в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са
нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление:чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
която предвижда, че: лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа,
регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или
сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
3 000.00 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Това
обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели
и събраните писмени доказателства.
В разпоредбата на чл. 118, ал.4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която определя
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат е Наредба № Н-18 / 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми, като съгласно ал.2 на
същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в
книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в
момента на извършването й с точност до минута.
От представените като писмени доказателства по делото
Протокол за извършена проверка № 0393544 от 18.12.2018 г., Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, финансов бон, а и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в
касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 28.55 лева. От изложеното може да се
направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата
от 28.55 лева в касата, в момента на нейното действително въвеждане и с точност
до минута.
Независимо от това безспорно нарушение обаче съдът
намира, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че действително разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От друга страна обаче,
доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни
житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от
които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като
коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за
преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва
конкретната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод
на наказващия орган подлежи на съдебен контрол. В конкретния казус, при
задълбочен анализ на събрания доказателствен материал може да се направи
единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията
на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен
случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от
легалната дефиниция на чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт
маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на
простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от
самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус преценката
за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата
на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с
обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства.
В случаите, когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл. 28
от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган
е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП.
Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г.,
ОСНК. Според цитираната съдебна практика
когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
административно-наказващият орган следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие с материалния закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен
състав счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават
със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административно - наказателна
отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не е
санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, тоест
реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на
тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство. На
следващо място, налице е формално административно нарушение, касаещо невисок
размер на невъдената сума, което не е довело до загуби на държавата от неплатен
данък. Следва да се отчете и факта, че се касае за разлика от 28.55 лева,
поради което санкция от 3 000.00 лева очевидно не съответства на тежестта
на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
счита, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати
и без да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на
малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.
В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса
на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга
правото на защита и води до неговата отмяна, поради което съдът счита, че
издаденото НП е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а
подадената жалба следва да бъде уважена.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 438915 – 0346415 / 28.05.2019 год., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ София в централно управление на НАП - гр. София,
с което на „АНДРО – МИК – АНДРЕЙ ЕВТИМОВ“ ЕТ, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : с. Гинци, община Годеч, представлявано от Андрей Кънчов
Евтимов, ЕГН ********** е наложено административно
наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и по чл.185, ал.2 от ЗДДС – „Имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /
три хиляди / лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г.
на МФ, вр с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14
– дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :