Решение по дело №400/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

     

Р Е Ш Е Н И Е

№1092

Гр. Пловдив, 01.06.2021 год.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    

                                                    РЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                                                                 НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

           при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Михайлова КАНД № 400 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, чрез процесуалния представител – адвокат Н., срещу Решение № 1467 от 20.11.2020 г., постановено по а.н.д № 20205330205186 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, Х н. с., с което е потвърдено наказателно постановление № 515688 - F541095 от 04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по чл.125 ал.5 във връзка с ал.1 от Закона за данък добавена стойност на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.179 ал.1 предл. 1 от Закона за данък добавена стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 500 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при съставянето на АУАН не е спазен редът по чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и свидетелят не са присъствали при извършване на нарушението, а свидетелят не бил и идентифициран с единен граждански номер. Поддържа се, че наказващият орган не е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При преценката за тежестта на нарушението не бил съобразен и фактът, че неподадените регистри са нулеви, тъй като дружеството не е упражнявало дейност. Сочи се, че са налице предпоставки нарушението да бъде третирано като „маловажен случай“, тъй като е първо по ред, отстранено е, и от него не са произтекли вредни последици. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.  Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, редовно призован, не изпращане представител. В писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, против наказателно постановление № 515688 - F541095 от 04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по чл.125 ал.5 във връзка с ал.1 от Закона за данък добавена стойност на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.179 ал.1 предл. първо от Закона за данък добавена стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 500 лева

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F541095/11.03.2020 г., съставен от W.B.N.  - инспектор по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

В хода на извършена от инспектор по приходите проверка на 15.01.2020 г. е установено, че „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.12 ЗДДС, в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. в законоустановения срок до 14.01.2020 г. включително.

Към момента на съставяне на АУАН /11.03.2020 г./ справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС все още не била подадени в ТД на НАП Пловдив.  

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

Решението е правилно. За да потвърди НП изцяло, районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз ос­нова на него НП фактическа  обстановка, т.е нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна. Съдът е изложили подробни мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

Районният съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обектив­ната истина, като е допуснал поисканите доказателства, приел е писмените такива, и въз осно­ва на така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по ре­левантните за спора факти и обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от процесуалния представител на оспорващия възра­жения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказа­телства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесу­алния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното пов­таряне.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обста­новка по случая и формиране на правните изводи на съда. Всъщност доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установе­ната фактическа обстановка.

Правилата на чл.125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал.1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случаи, заедно и с VIES-декларация по чл.125 ал.2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.125 ал.7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест, подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие -лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125 ал.1, декларацията по чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок.

По отношение на изложените в касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Подходът на законодателя за установяване на едновременност в изпълнение на задълженията по чл.125 от ЗДДС е продиктуван от необходимостта данните в подадената СД да бъдат удостоверени и в отчетните регистри, чрез изпълнение на което задължение се контролира и изпълнението на чл.124 ал.1 от ЗДДС. В този аспект по аргумент от чл.125 ал.4 от ЗДДС, ирелевантно за състава на нарушението се явява обстоятелството, дали с подадените данъчни документи лицето ще отчете дейност, респ. дали справката-декларация и счетоводните регистри  ще бъде с нулева стойност, в каквато насока да възраженията на оспорващия. След като тези обстоятелства се извън релевантните за ангажиране на отговорността обстоятелства, непосочването им в АУАН и НП не може да бъде третирано като съществено процесуално нарушение.

Неоснователни са и възраженията за неправилност в преценката на районния съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл.93 т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това, че нарушението е първо, не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателства по делото задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено пет месеца след изтичане на законоустановения срок и три месеца след установяване на нарушението. Това поведение не разкрива смекчаващи обстоятелства, а трайно пренебрегване на установения ред на държавно управление. Обществената опасност на деянието не се смекчава съществено предвид липсата на вредни последици. Нарушението засяга особено важни обществени отношения, за които се дължи защита, дори, когато няма данък за внасяне или възстановяване. Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда

Правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производ­ство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че са установени безспорен начин факта на извършеното нарушение и неговия автор.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоустановения за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

   Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1467 от 20.11.2020 г., постановено по а.н.д № 20205330205186 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, Х н. с.,

ОСЪЖДА „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                                                                                                                2.