Решение по дело №16/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. В., 22.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

при участието на секретаря В. У., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 16 по описа за 2021 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община В., представлявана от д – р Ц. Ц., чрез пълномощника И. Д. – старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“, против Решение № 703 от 16.10.2020 г. по гр. дело № 658/2020 г. на РС – В.. Иска се от съда да отмени изцяло атакуваното решение. Претендират се и направените по делото разноски пред двете инстанции.

         Срещу горепосочения съдебен акт е подадена и въззивна жалба от А.П. чрез адв. П. П. Оспорва решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ до пълния размер на претенираното обезщетение..

         В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден писмен отговор от Община В., представлявана от д – р Ц. Ц. чрез пълномощника И. Д. – старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“, в която се иска подадената въззивна жалба от П. да бъде оставена без уважение.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби, отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С Решение № 703/16.10.2020 г. по гр. дело № 658/2020г.  по описа на РС –В. са уважени предявените от А.А.П., с ЕГН: *********, с БУЛСТАТ: *********, представлявана от д – р Ц. Ц. - кмет, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на Заповед № ПО-02-14-20/09.03.2020г. на Кмета на Община В. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност старши специалист „Персонал и административна дейност“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3407.41 лева за периода от 10.03.2020 г. до 10.09.2020 г., като искът над присъдената сума до сумата от 3786.00 лева е отхвърлен като неоснователен.

Същевременно Община В. с БУЛСТАТ:… представлявана от д – р Ц. Ц.- кмет е осъдена да заплати разноските по делото.

Настоящият въззивен състав констатира, че правилно са отделени спорните от безспорните обстоятелства и е изградена фактическата обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност.

Не се спори от страните, че ищцата е работила на длъжност Старши специалист „Персонал и административна дейност“ в отдел „Човешки ресурси, деловодство, архив и информационно обслужване“ в ответната община. Не е спорно също, че със Заповед № ПО-02-14-20/09.03.2020г. на Кмета на Община В. трудовото ѝ правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 10.03.2020г. С предизвестие от 09.03.2020г. ищцата е уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на уговорения 30 дневен срок.

От представеното длъжностно разписание на Общинска администрация – В. към 16.12.2019г., се установява, че в обща администрация в отдел „Човешки ресурси, деловодство, архив и информационно обслужване“  числеността на персонала е 12 броя, от които 1 брой „началник отдел“, 1 брой „старши експерт“, 1 брой „главен експерт“, 3 броя „главен специалист“, 1 брой „специалист“, 5 броя „старши специалист“ и 1 брой „ изпълнител“.

С Решение № 3, взето с Протокол № 2/07.02.2020г. Общински съвет – В. е утвърдил структура на Общинска администрация – В. в одобрената численост 166 щатни бройки, в т.ч. кмет на община - 1 брой, кметове на кметства - 12 броя, заместник кмет на община - 4 броя, кметски наместници - 21 броя, обща администрация 38 щатни бройки, специализирана администрация - 89 щатни бройки.

От представената по делото структура и численост на общинската администрация – В., се установява, че в обща администрация вместо отдел „Човешки ресурси, деловодство, архив и информационно обслужване“, са създадени два отдела - отдел „ Човешки ресурси и архив“ и отдел „ Административно обслужване и деловодство“.

Със Заповед № РД-02-1 1-210/02.03.2020г. на кмета на Община В., е утвърдено длъжностно разписание, считано от 09.03.2020г.

Съгласно новото длъжностно разписание, отдел „ Човешки ресурси и архив“ е с численост 6 броя длъжности - 1 брой „началник отдел“, 1 брой старши експерт „Човешки ресурси“ и 4 броя „главен специалист“ . Отдел „Административно обслужване и деловодство“ е с численост 8 броя длъжности - 1 брой „началник отдел“, 2 броя „ старши специалист“, 1 брой „ младши експерт“, 1 брой „ специалист“ и 1 брой „изпълнител - шофьор“.

Длъжността на ищцата старши специалист „Персонал и административна дейност“ е премахната.

Представени са длъжностните характеристики за отделните длъжности в отдела по старото и по новото щатно разписание, при прегледа на които ясно се вижда, че трудовата функция на ищцата е запазена.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав ясно възприема като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, дава заключение за размера на БТВ на ищеца за един ден и за един месец.

От представеното копие на извлечение на трудова книжка на ищеца, се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение, същият не е полагал труд по друго трудово правоотношение и не е получавал доходи от такова. Тези обстоятелства се установяват и от представената регистрационна карта от “Бюро по труда“ – В..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на Община В. представлявана от д – р Ц. Ц. за неоснователна поради следните съображения: 

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а подадената срещу него жалба от Община – В. е  неоснователна.

На първо място, действително не е спорно, че длъжността на ищцата с посоченото наименование е премахната, както и че работодателят не е извършил подбор по чл. 329 КТ.

В настоящия случай спорът е, задължен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 от КТ, при положение, че е закрил отдел „Човешки ресурси, деловодство, архив и информационно обслужване“ и на негово място са създадени два  отдела - отдел „Човешки ресурси и архив“ и отдел „ Административно обслужване и деловодство“, като са променени наименованията на длъжностите.

След внимателна съпоставка настоящата инстанция констатира, че в съществуващия преди в Община В. отдел „Човешки ресурси, деловодство, архив и информационно обслужване“ е имало две длъжности с различни наименования, но с напълно еднакви длъжностни характеристики, респ. с еднаква трудова функция. Това са старши специалист „Човешки ресурси и административно обслужване“ и заеманата от ищцата старши специалист „Персонал и административни дейности“. Прави впечатление, че в новите два отдела „Човешки ресурси и архив“ и отдел „ Административно обслужване и деловодство“ такива длъжности като наименование липсват, което обаче не е достатъчно, за да се даде отговор на въпроса имало ли е реално съкращаване на щата и бил ли е необходим подбор.

При обстоен преглед на всички длъжностни характеристики, съпътстващи длъжностите в създадените два нови отдела, съдът констатира, че в една от тях се съдържат изцяло преките задължения, които са били вменени на ищцата и на другия служител, изпълнявал еднородна с нейната трудова функция преди преструктурирането. Това води до единствения възможен извод, че не е налице реално съкращаване на щата. Въпросната длъжност, намираща се в новосъздадения отдел „Човешки ресурси и архив“, носи наименованието главен специалист „Човешки ресурси, комуникационни и информационни системи“. Служителят, който я заема, е длъжен да изпълнява същите задължения, които са били вменени и на ищцата преди уволнението. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на главен специалист „Човешки ресурси, комуникационни и информационни системи“ са вписани три нови преки задължения категорично не променя същността на самата трудова функция.

В тази връзка са основателни и твърденията, касаещи задължението на работодателя да осъществи подбор в конкретния случай. Според ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС при съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор, който е по преценка на работодателя. Хипотезите, в които този подбор е задължителен и е част от правото на уволнение, респ. липсата му би довела до незаконност на уволнението, са следните: при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа. В настоящия случай, въпреки различното наименование, в съществувалия отдел „Човешки ресурси и административно обслужване“ е имало еднородни длъжности - старши специалист „Човешки ресурси и административно обслужване“ и старши специалист „Персонал и административни дейности“, като само една от тях е съкратена, другата по същността си е запазена, единствено е сменено наименованието ѝ на специалист „Човешки ресурси, комуникационни и информационни системи“ . От този извод следва, че работодателят е бил задължен да направи подбор.

Невярно е твърдението, че когато се съкращава единствена щатна длъжност е задължително да се направи подбор между заемащия я служител и другите, заемащи сходни с нея длъжности. Според горецитираното тълкувателно решение при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Тоест в такава хипотеза работодателят не е длъжен да направи подбор, а има две алтернативни възможности, зависещи изцяло от неговата воля.

По отношение на това е необходимо да се поясни, че има разлика между еднакви и сходни длъжности. Според значението, което придава както българския тълковен речник, така и законът еднакви длъжности са тези, за които се предвиждат едни и същи преки задължения, а сходни длъжности са тези, за които се предвиждат близки по вид и същност задължения, но те категорично не се припокриват напълно. От изложеното следва, че ако работодателят съкрати само една от абсолютно еднаквите по длъжностна характеристика длъжности без задължително преди това да извърши подбор между тях, каквато е и настоящата хипотеза, без всякакво съмнение нарушава закона.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав е категоричен, че контролираният съд правилно е приел уволнението за незаконно.

Поради основателност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателни се явяват и обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, доколкото се установява извършено незаконосъобразно уволнение, което е една от предпоставките за тяхното уважаване.

В тази връзка въззивният съд констатира, че въззивната жалба, подадена от П., досежно размера на присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователна.

Контролираният съд, присъждайки обезщетение в размер на 3407.41 лева, изцяло се е ръководел от заключението на назначената и приета без възражения икономическа експертиза. В него изрично е посочено, че нетната сума за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза именно на 3407.41 лева. Останалата част до пълния претендиран размер от 3786.01 лева правилно е отхвърлена като неоснователна, тъй като тя представлява дължимия данък по ЗДДФЛ.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция - Основателността на искането за разноски се преценява в зависимост от изхода на правния спор, неговата своевременност, като присъждането им се обуславя и от тяхното действително извършване в хода на производството – ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като пред настоящата инстанция и двете въззивни жалби са счетени за неоснователни, разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат присъждани на нито една от страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 703/16.10.2020 г., постановено по гр. д. № 658/2020 г. по описа на Районен съд – В..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: