РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ф. Ф. Ф., с ЕГН......с адрес гр.С....... против Наказателно
постановление № 24-1116-003541 от 13.09.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР
Б.....сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.
40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв., за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от
ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изразява становище по същество.
Административнонаказаващия орган, редовно призован не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Районна прокуратура Б..... редовно призовани не изпращат представител, не изразяват
становище по същество.
Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 07.06.2024 г. бил подаден сигнал за възникнало ПТП на паркинга на хотел „П.“, като е
посочен автомобила, участник в ПТП, поради което същия е подаден на ОДЧ, за да бъде
спрян при установяване. Във връзка с дадените указания около 16.00ч. посочения автомобил
е спрян за проверка в гр.Б....в близост до блок Л.., като са установени водача на автомобила
и пътника в него, като от същите са снети обяснения, от които се установява, че автомобилът
е управляван от К.... М..., а пътник в него е бил жалбоподателят, като според посочено от
Б.....същият е дошъл да вземе Ф., а Ф. не дал конкретен отговор, относно инцидента на
паркинга на хотела, след което същите продължили пътя си. В последствие св.Р. на
08.06.2024г. депозирала жалба, като към същата приложила запис от видеонаблюдение в
района, който бил изгледан от полицейските служители и след справка установили, че
собственик на автомобил „А..... с рег.№......който е заснет на камерите да се движи на заден
1
ход е на жалбоподателя. При тези данни на 30.07.2024г. св.С. в присъствие на св.Р. съставил
на жалбоподателя АУАН, след като приел, че същия е осъществил нарушение на чл. 40, ал.1
от ЗДвП и чл. 123, ал.1, 1 от ЗДвП, затова, че на 07.06.2024г. около 09.59 часа...... (Х.......-
Б.....), КМ. 4 НА ПАРКИНГ НА "ХОТЕЛ П.....", УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ А.....С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ....- ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ, КАТО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ
МАНЕВРА НА ЗАДЕН ХОД БЕЗ ДА СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ ПЪТЯТ ЗАД ППС Е СВОБОДЕН,
УДРЯ ПАРКИРАН ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ Ф.....ТРАНЗИТ С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР .....СОБСТВЕНОСТ НА ФИРМА "АЛ-МАКС" ООД ОТ Б.....И РЕАЛИЗИРА ПТП С
МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ. ВОДАЧА НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ
ПТП. Съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на 22.08.2024г. и подписан от него
без възражения.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 24-1116-003541
от 13.09.2024 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 40, ал.1 от
ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 лв., за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство е разпитан св.С., съставил АУАН и св.Р.. От показанията
на тези свидетели се установяват обстоятелства, около настъпилото ПТП и извършеното
след това по образуваната преписка, като конкретно св.С. не може да посочи, как е
уведомен жалбоподателя, че ще му бъде съставен АУАН. Св.Р. от своя страна чрез разпита
си изяснява обостоятелства около настъпилото ПТП, как е установила водача и действията
си след това. В подкрепа на посоченото от тези свидетели са прибощените писмени
доказателства, включително изготвени докладни от полицейските служители взели
отношение към случая.
Изложената фактическа обстановка съдът прие, въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели, както и от приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетелите, тъй като те са логични, последователни,
пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като същевременно се
подкрепят от приложените по делото писмените доказателства. Настоящият съдебен състав
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от
доказателствената съвкупност по делото
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна,.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради следните
съображения.
На първо място съдът намира, че актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя без да е
налице законно основание за това. Видно от материалите по делото същият не е получил
покана от административно наказващия орган или негов служител да се яви за съставянето
на акт за извършено от него административно нарушение, нито се установява да е бил
уведомен по друг начин за това. Актът е съставен в негово отсъствие без да е налице
законно основание за това. Нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допуска съставяне на акта за
установяване на административното нарушение в отсъствие на нарушителя, когато е
известен, само ако не може да бъде намерен или след покана не се яви, за да се състави акта.
В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, напротив установи, че
2
лицето е било известно, че дори са му снети обяснения, но липсват доказателства същия да е
бил уведомен по какъвто и да е начин, че ще му бъде съставен акт, съответно да присъства
при съставяне на такъв, както и за възприетото от проверяващите. Нарушаването на
цитираната разпоредба представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
По отношение нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП,
На Ф. е вменено, че като водач на МПС, при движение на заден ход допуска ПТП
блъскайки се в друг лек автомобил. Съдът приема, че така очертаните обстоятелства на
нарушението не изпълват фактическия състав на чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба
задължава водача на ППС, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Видно е, че изложените в казуса фактически
обстоятелства не са относими към състава на сочената административнонаказателна норма,
тъй като липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в движението /в
смисъла на това понятие вложен в §6, т.28 от ДР на ЗДВП -"Участник в движението" е всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи
на пътя./ за когото да е можел със своето поведение жалбоподателя да създаде опасност или
затруднения. Напротив, безспорно установено е, че такъв е нямало, действително се е ударил
в автомобил, който обаче е бил паркиран. Нямало е лице, на което с маневрата си да
попречи. От друга страна нито в АУАН, нито в НП са описани обстоятелства какви именно
затруднения е създал водача на другия автомобил, както и какви щети са причинени,
доколкото се сочи, че такива има. Липсата им не може да се запълни с показания на
свидетелите едва в хода на въззивното производство в съдебна фаза, след като изначално
такива не са описани нито в АУАН, поставящ началото на административнонаказателното
производство, нито в НП. С това съществено е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере пълно и адекватно обстоятелствата по вмененото му
административно нарушение и да организира защитата си, като това се установява и от
неговите обяснения, в които твърди че не е извършвал ПТП. Налице е съществено
нарушение на задължителните предписания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен
това липсата на тези факти водят до недоказаност на нарушението по същество.
Поради изложеното, съдебният състав приема, че изложените факти не изпълват състава на
нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и незаконосъобразно деянието е квалифицирано по
този текст, като същото е несъставомерно, а доколкото липсва съществени фактически
обстоятелства при описание на нарушението съдът не може да извърши и преквалификация.
По отношение на нарушенията на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства намира, че неправилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и в тази част от
наказателното постановление.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водач, който е участник в ПТП е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, Съгласно § 6, т. 30 от преходните разпоредби на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
3
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и в
атакуваното НП не е посочено какви са настъпилите материални щети, което е непълнота на
обвинителната теза.
При липсата на посочени материални щети, каквито представляват повреди по
автомобилите, изискващи ремонт или подмяна на части или покрития, извода за наличие на
пътнотранспортно произшествие не би могъл да бъде обоснован, а от там и извода, че
жалбоподателят е участник в пътнотранспортното произшествие.
В настоящият случай, съдът счита, че нито актосъставителя, нито
административнонаказващият орган са установили правилно фактите по случая, липсва
преценка за изпълнението на изискванията на § 6, т. 30 от Преходните разпоредби на ЗДвП и
респективно доказателства доказващи, че е налице ПТП по смисъла на закона. Не се
установи по безспорен начин какви точно са щетите и от представените доказателства,
включително протокола за ПТП, както и дали са значителни, за да се прецени и дали
жалбоподателят е бил длъжен да спре и да установи какви са щетите. При установения
фактически дефицит, както в АУАН, така и в НП по отношение съставомерни елементи от
приложената правна норма, според съда съществено е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Отделно от това при липсата на категорични доказателства и яснота относно
характера на причинените щети според не може да бъде прието, че в процесния случай е
настъпило ПТП в смисъла вложен от законодателя, поради което и не е налице и
съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Съставът на
това административно нарушение изисква настъпване на пътнотранспортно произшествие,
след което възниква задължението за водача да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. Водачът следва да знае, да има ясното съзнание, че е участник в
пътнотранспортно произшествие и съответно да предприеме изискващите се законови
действия. В случая от събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да
е разбрал, че е причинил пътнотранспортно произшествие /контакт с друг автомобил и
причиняване на материални щети/, за да се преценяват последващите му действия като
извършени в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. След като не е налице от обективна и
субективната страна извършване на нарушението, не би могла да се реализира и следващата
се административно-наказателна отговорност за него.
Ето защо в случая наказателното постановление и в тази му част е издадено при
неправилно приложение на материалния закон.
Констатираните пороци са съществени и водят до извод за незаконосъобразност на
обжалваното постановление и по съществото си е нарушение на правото на защита на
санкционираното лице, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-1116-003541 от 13.09.2024 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Б...... сектор Пътна полиция, с което на Ф. Ф. Ф., с
ЕГН..........с адрес гр.........С.за административно нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 20 лв., за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Б.....
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5