Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №310/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК – чл.365,
т.1 от ГПК ТЗ. Образувано е по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, София, чрез адв.Г.И. от САК срещу Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М.,
ЕГН **********,***, за установяване
съществуването на солидарно задължение на двамата ответници към ищеца, за
което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14633/2017г.
на 26 състав на ВРС, което задължение произтича от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №*****.,
ведно с прилежащи към същия Приложение №1/21.07.2008г. както и от Допълнително
споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително
споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително
споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително
споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително
споразумение от 05.11.2014г., сключени между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /с
пром.наименование/. Предявеният иск е за установяване вземане на банката до
размера на 100 412.97 шв.франка,
представляващи част от дължима главница за периода от 10.06.15г. до
24.09.2017г. както и 478 лева банкови
такси, за периода от 08.09.17г. до 24.09.17г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението на 25.09.2017г. до
окончателното изплащане ведно със съдебните разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с двамата ответници при условията на
солидарно задължаване Договор за кредит с кредитен лимит равностойността на 312 932 лева по курс „купува” за шв.франк
към лева на банката –кредитодател. С приложение №1 от 21.07.2008г. страните са
постигнали съгласие, че датата на усвояване на кредита е 24.07.2008г. с курс на
франка към лева 1.1228, поради което предоставеният и усвоен от ответниците
кредит е в размер на 264 569
шв.франка.
Твърди
се, че между страните са подписани няколко допълнителни споразумение, съответно
от 10.12.2009г., от 28.07.2010г., от 29.09.2011г., от 16.05.2012г., от
15.12.2012г., от 30.07.2013г., от 31.03.2014г., от 05.11.2014г. С договор за
прехвърляне на вземане от 05.09.2008г. банката е прехвърлила на БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД вземанията си по договора за кредит спрямо ответниците, а с
договор за цесия от 17.12.2014г. цесионерът БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД
прехвърля обратно на банката цедираните му преди това вземания, вкл. по
процесния договор за кредит.
Твърди
се, че с нот.покани, връчени по реда на чл.47 ГПК, съответно със залепване на
уведомление на 31.08.2017г. и на 22.08.2017г., длъжниците по договора са
уведомени, че вземанията на банката са прехвърлени от БРС АД обратно на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД въз основа на договора за прехвърляне на вземания от 17.12.2014г. С
други нот.покани банката твърди, че е уведомила длъжниците, че обявява
вземането по договора за изцяло предсрочно изискуемо. Съобщенията за
изискуемостта са връчени също по реда на чл.47 ГПК, със залепване на
уведомления на същите дати 31.08.2017г. и на 22.08.2017г. Твърди се, че след
датата на обявяване предсрочната изискуемост на дълга, не са постъпили никакви
плащания от длъжниците. Именно поради това банката твърди, че е образувала
производство по издаване на изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК по
гр.дело №14633/2017г., по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Въз основа на последните е образувано изп.дело №920/2017г. на ЧСИ Захари Д.,
рег.№920 в регистъра на КЧСИ. Твърди се, че длъжниците са подали възражение
срещу издадената заповед по реда на чл.414 ГПК, което обуславя предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
С отговор на искова молба в срока по чл.367 ГПК, ответниците чрез пълномощника им по делото адв.М.К. от ВАК, излагат,
че исковете са недопустими с оглед специалното качество на банката и извършената
междувременно цесия на вземането, произтичащо от договора за кредит. Прави се
довод, че независимо от обстоятелството, че заявител е банка, същата не
основава вземането си на договора за кредит съгласно чл.417, т.2 ГПК, а на
цесионния договор. Не се установява, а и не се твърди, цедентът БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД да е банкова институция, поради което не може да се ползва
от създадената законова привилегия в полза на банките. След като от нея не може
да се ползва цедентът, то не може да се ползва и цесионерът -ищец.
В
евентуалност, с исковата молба се оспорва основателността на иска. Твърди се,
че подписаните допълнителни споразумения са нищожни. Твърди се, че договорът за
цесия от 2008г. не е съобщен на длъжниците. Приложените уведомления са единствено
за последващата „обратна цесия”. Най-ранният момент на уведомяване длъжниците
за извършената цесия е 03.07.2017г., а щом това е така, предходно подписаните
споразумения са нищожни като противоречащи на закона – подписани от страна,
която не се явява кредитор по договора. В този смисъл се поддържа възражение за
нищожност на същите съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Клаузите, които дават право на
първоначалния кредитор да увеличава и изменя лихвения процент както и да
преизчислява размера на погасителните вноски през курса на шв.франк, са
неравноправни и нищожни. Поради това и последващите допълнителни споразумения
са нищожни съгласно чл.366 ЗЗД. /т.дело №2155/2016г. на ВКС, Първо т.о./ Твърди
се висящо производство по разкриване нищожността на клаузи от договора за
кредит по гр.дело №9390/2017г. на ВРС, вкл. по отношение валутата на кредита,
т.е. че предметът на сделката следва да се съобразява като валутно кредитиране
за лева. Поради горното се прави искане за спиране на производството до
приключване на обуславящото по разкриване нищожността на клаузи от договора за
кредит, явяващ се основание на вземането на банката.
Отделно,
ответниците сочат нередовност на заявлението по чл.417 ГПК – не е налице
конкретизация на вноските, датите и отделните размери; не е ясно дали е налице
автоматична предсрочна изискуемост или обявена на длъжника, кое е
неизпълнението по договора, което обуславя изискуемостта, за кой период и за
какъв размер е налице неизпълнение. Поради това се твърди, че не може да се
направи математическо изчисление на дължимата сума, респ. на заявената сума.
Твърди се, че поради липса на уточняване размера на лихвения процент и исковата
молба е нередовна, поради което се претендира оставяне на същата без движение.
Евентуално, при несъгласие с тези възражения, ответниците молят съда да
отхвърли иска, тъй като в исковата молба, така и в заявлението е посочена
глобална сума, без посочване поотделно на просрочените неплатени погасителни
вноски и лихви. Не е посочен остатък от дълга към датата на просрочието. Поради
това, ответниците претендират прекратяване на производството като недопустимо,
евентуално отхвърляне на претенцията като неоснователна. Като особено искане
пълномощникът прави изявление съдът да извърши служебно контрол на клаузите от
договора съобразно разпоредбите на ЗЗП и Директива №93/13 като извърши преценка
за неравноправност.
С допълнителна искова молба ищецът
поддържа твърденията си като развива доводи във връзка с възраженията за
недопустимост на иска с оглед субекта на заявлението, съотв.иска като цесионер,
макар и банкова институция. Счита възражението за неоснователно. Оспорва
възраженията за нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит
като извършени след цесията. Твърди се, че още с договора длъжниците са се съгласили,
че банката може да прехвърли вземането си по договора за кредит на БРС като
плащанията ще продължат да бъдат превеждани по сметката ѝ, а последната
ще ги превежда към цесионера. Твърди се, че всички допълнителни споразумения са
подписани по искане на длъжниците за преструктуриране и при знание както на
цедента, така и на цесионера за извършената цесия, т.е. при знание на
длъжниците кому следва да престират. Прави се искане съдът изрично да даде
възможност на длъжниците дали твърдят нищожност на анексите тъй като същите не
ги увреждат, а дори напротив – облекчават задълженията на длъжниците. Освен
това, всички анекси са подписани по тяхно искане. Размерът на отпуснатия кредит
е съобразно посоченото в самия договор и приложение №1 към него, а именно 264 569
шв.франка. Ищецът твърди, че по отношение валутата по кредита е налице свобода
на договаряне, поради което възраженията за неравноправност са неоснователни.
Твърди че исковата молба е достатъчно индивидуализирана. Поддържа дата на
забава 10.06.2015г. за главницата и 10.11.2015г. – за лихвата. Твърди се, че
към подаване на заявлението са били налице 28 бр. непогасени вноски за
главница, считано от 10.06.2015г. и 35 бр. непогасени вноски за лихва, считано
от 10.11.2014г. Ищецът посочва по периоди договорения лихвен процент с оглед
възражението на ответниците. Твърди, че независимо от служебното правомощие на
съда да следи за неравноправност на клаузите от договорите за кредит,
ответниците следва да наведат твърдения за конкретните клаузи, които считат за
такива.
С допълнителния си
отговор ответниците поддържат направените възражения срещу иска. Във връзка
със знанието на длъжниците за извършената цесия твърдят, че депозиране на
искането за предоговаряне именно пред банката е достатъчна индиция, че длъжниците
не са били уведомени за цесията. По отношение на подписаните допълнителни
споразумения към договорите за кредит, ответниците твърдят, че освен основани
на нищожен договор, същите не са индивидуално договорени, поради което не
следва да породят действие между страните. Поддържат се възражения за нищожност
на извършеното предоговаряне и промяна на лихвения процент с довод, че
небанковата фин.институция не може да изменя лихвата по договори за кредит.
Твърдят, че са получили/усвоили/ кредит в български лева. Предоставената от
банката информация при сключване на договора за фиктивно вписване на кредита в
друга валута, не е била пълна и ясна за ответниците, поради което и същите са
били въведени в заблуждение. Именно поради това, в условие на евентуалност ответниците
въвеждат възражение за унищожаемост на договора за кредит съгласно чл.29
вр.чл.32, ал.3 от ЗЗД, поради въвеждане на потребителите в заблуждение относно
размера и вида на валутата, в която се дължи връщане на кредита. Подведени са
били, че сключват стандартен договор за кредит, чието връщане дължат в лева
ведно с възнаградителна лихва за услугата; не са били уведомени по надлежния
ред за високия финансов риск, който поемат. Изрично молят да бъдат признати за
нищожни, като противоречащи на закона клаузи от Договора за кредит, а именно: по
чл.1, чл.2, чл.21 и чл.23, даващи право на банката да преизчислява и изисква
погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, като съдът постанови и замести
отречените и неприложими поради неравноправния им характер клаузи с друга
диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено
равновесието на правата на страните при съхраняване действието на договора - в
конкретният случай по договор за кредит, усвоен в лева; съдът да признае за
нищожни като противоречащи на закона клаузите от Договора за кредит - а именно
чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент
по Договора, чрез промяна на БЛП както и да обяви недействителността поради
противоречие със закона и на основание чл.366 ЗЗД на Допълнително споразумение
от 10.12.2009 г.; Допълнително споразумение от 28.07.2010г.; Допълнително
споразумение от 29.09.2011г.; Допълнително споразумение от 16.05.2012г.;
Допълнително споразумение от 30.07.2013г.; Допълнително споразумение от
31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени с „Бългериън
ритейл сървисиз" АД. В допълнителния отговор ответниците поддържат
направеното искане за спиране на производството по делото до приключване на
спора по гр.дело №9390/2017г. на ВРС.
С определение №2613/20.07.2018г. съдът е спрял
производството по делото по искане на ответниците и след служебна справка за
предявен иск по ГД №9390/2017г. на ВРС и неговия обуславящ характер. С определение
№261152/30.11.2021г. съдът е възобновил производството по делото на основание
чл.230 ГПК и докладвал предявените искове съгласно чл.374 ГПК, след
констатиране влязлото в сила решение по преюдициалния спор по ГД №9390/2017г.
на РС. Не са правени възражения срещу изготвения доклад.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.Д.М., с писмена молба
поддържа исковете, независимо от неявяване на представителя.
Ответниците, представлявани от адв.М.К., оспорват
исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
След преценка приложеното ч.гр.дело №14633/2017г. на ВРС,
26 състав, съдът намира производството за допустимо с оглед установяване
предпоставките на чл.422 вр.чл.415 ГПК – налице е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД на ВРС за идентични суми на
претендираните с исковата молба, налице е идентичност на страните, постъпили в
срок възражения от двамата длъжници по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение
както и спазване от заявителя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на срока за завеждане на иска
по чл.422 ГПК – заявителят е уведомен от ВРС за постъпилите възражения на
12.02.2018г., а настоящото исково производство е образувано на
26.02.2018г.
Констатира се, че успоредно
с натоящия спор пред ВРС е било висящо производство по гр.дело №9390/2017г., 49
състав, което се явява преюдициално на настоящия спор. Производството е
образувано по предявени от настоящите ответници против „Юробанк България” АД и
„Бългериън ритейл сървисиз” АД, искове претенции, както следва: 1/ за
признаване за нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на закона
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
№HL41007/14.07.2008г., а именно: чл. 1, чл.2, чл. 21 и чл. 23, даващи право на
банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в
шв.франкове, като на това основание бъде осъден ответника „Бългериън ритейл
сървисиз" ЕАД да заплати на ищците сума в размер на 6414.10лв., изчислена
като разлика между стойността на действително заплатените суми в лева по
фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на плащане на всяка вноска и стойността на
вноските по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за
периода от 06.07.2012г. до 22.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане както и
да бъде постановено заместване на отречените и неприложими поради
неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба от националното
право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на страните при
съхраняване на действието на договора като цяло - в конкретният случай за
договор усвоен в ЛЕВА- по отношение на двамата ответници; 2/ за признаване за
нищожни, като противоречащи на закона клаузи от Договора за кредит, а именно:
чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент
по Договора, чрез промяна на БЛП; 3/ за обявяване недействителността поради
противоречието им със закона и на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
146 ал.1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите по: - чл. IV,
V от Допълнително споразумение от 10.12.2009 г.; - чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 28.07.2010г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
29.09.2011г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от 16.05.2012г.; чл.5,
чл.6 от Допълнително споразумение от 30.07.2013г.; чл.5, чл.6 от Допълнително
споразумение от 31.03.2014г.; чл.5, чл.6 от Допълнително споразумение от
05.11.2014г., сключени с „Бългериън ритейл сървисиз" АД.
Това производство е
приключило с влязло в сила решение, с което клаузите на чл.3 и чл.12 от
договора за кредит от 14.07.2018г. и клаузите на чл.5 и чл.6 от допълнителните
споразумения са обявени за нищожни на основание чл.26 ЗЗД вр.чл.143 и чл.146
ЗЗП; прогласена е нищожността на клаузите на чл.1, чл.2, ал.1 и ал.4, чл.21 и
чл.23 от договора за кредит, поради противоречието им със закона, на основание
чл.26 ЗЗД вр.чл.143 ЗЗП като банката е осъдена да възстанови на основание чл.55 ЗЗД на ищците по тези искове, сумата от 6414.10 лева, получени без основание,
представляващи разликата между стойността на действително заплатените суми в
лева по фиксинга на БНБ в деня на плащане и стойността на вноските по фиксинга
на БНБ в деня на усвояване на кредита, за периода от 06.07.12г. до
22.10.2014г. ведно със законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане. В провелото се триинстанционно
производство са уважени изцяло предявените от настоящите ответници искове за
прогласяване нищожността на клаузи от договора и допълнителните споразумения.
На основание чл.297 ГПК постановеното решение по тези искове е задължително за
настоящия съд, поради което и съдът следва да зачете формираната от решението
по обуславящия спор сила на пресъдено нещо по отношение въведените и в
настоящия спор възражения срещу действителността на договора за кредит и
неговите клаузи.
Между страните не е спорно, че е
подписан Договор за кредит №HL41007 от 14.07.2008г. между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /предишно
наименование на ищеца/ и ответниците като кредитополучатели и солидарни
длъжници, съответно и допълнителни споразумения към договора. Въз основа на
същия ответниците са получили кредитен лимит до размера на 271 732
шв.франка по курс купува на франка към лева/евро на банката в деня на усвояване
на кредита. По същество ответниците не оспорват и уведомяването им за обявената
от банката предсрочна изискуемост. /възраженията им касаят съобщаване на
първата по време цесия от 2008г./
С договор
за прехвърляне на вземане от 05.09.2008г. Юробанк И Еф Джи АД като кредитор
прехвърля на Бългериън Ритейл Сървисиз АД вземанията си по процесния договор за
кредит за покупка на недвижим имот ведно с всичките им прилежащи споразумения.
С последващ договор за цесия от 17.12.2014г. Бългериън Ритейл Сървисиз
АД прехвърля обратно на банката вземанията по същия договор за кредит и
споразуменията към договора. Ответниците не оспорват съобщаването им, макар
чрез фикцията на чл.47 ГПК, на цесията от 2014г., съответно, че след
съобщаването ѝ през август 2017г., те са задължени отново към Юробанк
България АД. С други покани от същите дати длъжниците са били уведомени по
идентичен начин /нот.покана и залепване на уведомленията на адреса/ за обявената
предсрочна изискуемост, съответно на 22.08.17г. и на 31.08.2017г. Заявлението
по чл.417 ГПК, по което е образувано производството по ЧГД №14633/2017г. на
ВРС, е подадено през м.09.2017г. Съдът цени приложените към заявлението по
заповедното дело нот.покани и уговорката в чл.27 от Договора за кредит относно
прилагане фикцията на редовно връчване на съобщения при липса на уведомление до
кредитора за промяна в адреса за кореспонденция. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответниците възражение срещу съобщаването на първата цесия от
2008г., тъй като от всички допълнителни споразумения към договора за кредит са
инициирани от длъжниците и са подписани между тях и цесионера Бългериън Ритейл
Сървисиз АД, считано от 10.12.2009г. до 05.11.2014г. /последното подписано
Допълнително споразумение/ Съдържанието на посочените анекси сочи, че
ответниците са били наясно с извършеното прехвърляне на вземането по договора
за кредит в полза на цесионера, подписал анексите.
Пред
настоящия съд е изслушан свидетеля А.Д., служител на Пощенска банка АД в
продължение на 15 години. /л.330 по делото/ Същият излага, че бегло си спомня
кредитополучателката Г.Д. както и извършеното предоговаряне на условията по
неин жилищен кредит. Свидетелят излага принципно процедурата при сключване на
договори за кредит и в частност на жилищни кредити като поддържа, че е налице
действително договаряне и запознаване на кредитополучателите с възможните
банкови продукти и техните условия, изготвят се примерни погасителни планове и
едва след съгласие на клиента се пристъпва към подписване на договор. Избор на
клиента е валутата на кредита. За швейцарския франк свидетелят излага, че са
коментирали с клиенти каква би била вноската, вкл. в исторически план как се е движил
валутния курс на франка, съпоставяли го с лева. Свидетелят излага, че към
датата на кредита е бил именно жилищен консултант и се е занимавал и давал
консултации точно с този вид кредити. Банката не можела да направи предвиждане
за движението на курса на франка занапред. Клиентът може да плаща вноските си
по кредита директно във франкова или ако има левове, да купи франкове, с които
да погаси вноската си, т.е. банката му предоставя допълнителна услуга. По
желание на клиентите банката им предоставяла проект на договора, който те
можели да прегледат и обмислят у дома и едва след това да подпишат пред
съответната банка. Това не е проект на договор, а конкретният договор за кредит
на конкретния клиент. Последният може да иска и промени в договора, но те се съгласуват
с Кредитен отдел на Централно управление на банката. Свидетелят сочи, че
доколкото си спомня ответницата е сключила договора за кредит в клон Варна –
Дръзки. Свидетелят сочи, че по отношение валутата на кредита, обезпеченията и
размера на лихвите не е бил компетентен сам да взима решения. Клиентите също не
са могли особено да влияят на тези показатели, а само са обсъждали условията на
банката за кредитиране. На клиентите не е разяснявано, че този вид сделки
представляват валутна сделка с висок риск.
От
изслушаната по делото Съдебно-счетоводна експертиза /на л.373 по делото/
се установява в съгласие и с останалите доказателства, че въз основа на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №*****. и приложение към договора от 21.07.2008г. както и
допълнителни споразумения, последното от които от 05.11.2014г. /общо 9 на брой
споразумения/, на ответниците е бил предоставен кредит, който към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК /28.09.2017г./ е в размер на
279 840.67 шв.франка главница, договорна лихва в размер на 62 333.67
франка за периода от 10.11.14г. до 31.08.2017г., наказателна лихва от
7 618.59 франка за периода 10.07.2015г. до 24.09.2017г. и такси в размер
на 189.29 франка, за периода 12.11.14г. до 24.09.2017г. В Приложение №2
/съотв.т.2 от заключението/ вещото лице посочва размер на задълженията по
кредита при изключване промените в лихвения процент и надбавката към него,
извършените промени с допълнителни споразумения, разсрочвания капитализации, но
при съобразяване на извършените от ответниците плащания като посочва към датата
на подаване на заявлението следните суми: главница в размер на 239 019.21
шв.франка, договорна лихва от 72 502.06 франка и такси за периода от 12г. до
септември 2017г. в размер на 4 707.92 франка – стойности съобразно
първоначалния погасителен план и извършените плащания от кредитополучателите.
Съобразно
т.3 от заключението, последното извършено по договора за кредит плащане е от
28.11.2014г. в размер на 706 лева. Кредитът е обслужван ритмично до
м.12.2009г., след което започва подписване на допълнителните споразумения за
облекчаване плащанията по договора, до 05.11.2014г. Погасителните вноски по
договора са формирани от главница, договорна лихва и такси, които основно са
били заплащани на каса в шв.франкове. При извършените при превалутирането /било
на каса, било по разплащателна сметка/ е използван курс на банката продава за
шв.франк. Погасени чрез вноски по каса са 81 810 франка, а чрез
превалутиране от лева – 5441.47 франка. Кредитът е усвоен в шв.франкове – на
23.07.2008г. по разплащателна сметка във франкове, в размер на сумата от
265 535 шв.франка. Вещото лице е посочило в заключението си стойностите на
кредита при отчитане на различни условия от тези по процесния кредит – при
предоставяне на кредита в лева и погасяване в лева, при различен курс на франка
към датите на погасяванията. В т.8 е посочено движението на сумите по кредита
съобразно курс купува на шв.франк към евро. В т.7 от ССЕ е посочено движението
в размера на лихвения процент по договора: от 5% БЛП по договори за жилищни
кредити в шв.франкове с надбавка от 1 пункт до 10.10.2008г., а от този момент
до 10.09.2012г. – 7.20% и от тази дата – 6.95%, съгласно таблица на л.379 по
делото. При съпоставяне на подписаните допълнителни споразумения /9 бр./ с
първоначалния погасителен план вещото лице в т.9 от заключението посочва
размера на дължимите плащания по договора като е видно, че за периода
23.12.2009г. до 10.05.2015г. по доп.споразумения е 65 533.33 франка, а по
първоначалния план – 125 556.76 франка. Или, направено е заключение, че
ответниците са действително облекчени чрез подписаните дипълнителни
споразумения като са заплатили реално по-малко 60 023.43 франка. По всички
подписани допълнителни споразумения, длъжниците е следвало да платят по-големи
суми за погасяване на главница и лихви, а поради споразуменията са договорили
по-ниски стойности на вноските. Извършена е капитализация на договорна лихва
към просрочена главница, която капитализация е в размер на 22 751.84
шв.франка, за периода 23.06.2010г. до 11.05.2015г. /посочени поотделно по дати
и суми в таблица на л.381 по делото/. Вещото лице е отбелязало, че въпреки
промяната в БЛП на банката през периода на кредита /т.10 от ССЕ/, през
периодите на облекчено погасяване въз основа на подписаните допълнителни
споразумения са договаряни фиксирани лихви, които обичайно са били по-ниски от
БЛП на банката за периода. Таксата обслужване съгласно т.4.2 в размер на 0.03%
върху размер на непогасената главница като в резултат на допълнителните споразумения
и ползваните гратисни периоди, това не води до намаляване остатъка от
главницата и стойността на таксата остава в абсолютен размер за тези периоди и
не се променя.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до извод за основателност на иска поради
следното:
Предявени
са за разглеждане искове на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Г.И. от САК, срещу Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***, за установяване съществуване на солидарно
задължение на ответниците към ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14633/2017г. на 26 състав на ВРС, дължимо
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №*****. ведно с прилежащите към него Приложение №1/21.07.2008г.
и 7 бр. допълнително споразумения, както следва: от първото от 10.12.2009г.,
допълнително споразумение от 28.07.2010г., допълнително споразумение от
09.02.2011г., допълнително споразумение от 29.09.2011г., допълнително
споразумение от 16.05.2012г., допълнително споразумение от 15.12.2012г.,
допълнително споразумение от 30.07.2013г., допълнително споразумение от
31.03.2014г. и последно допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени между
Бългериън Ритейл Сървисиз АД /като цесионер/ и ответниците, в размер на 100 412.97 шв.франка,
представляваща част от дължима главница по договора за кредит, за периода от
10.06.15г. до 24.09.2017г. както и 478
лева - банкови такси, начислени за периода от 08.09.17г. до 24.09.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
на 25.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422
вр.чл.124 ГПК и чл.86 ЗЗД.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства се установява наличие на подписан
между страните Договор от 14.07.2008г. за предоставяне на жилищен кредит в
размер равностойността в шв.франкове на 312 932 лева по курс „купува“ на
франка към лева/евро на банката –кредитодател. Част от сумата е предоставена за
покупка на недвижим имот, а по-значителната част – за други разплащания, при
солидарно задължаване на двамата длъжници и срок на договора 240 месеца от
усвояването. /до 23.07.2028г./ Съгласно Приложение №1/21.07.2008г., кредитът е
усвоен от ответниците на 24.07.2008г. като към датата на усвояването
приложимият курс купува на банката за шв.франкове към лева е 1.1228. Съобразно този курс, предоставеният
кредит е в размер на 264 569 шв.франка. Приет е погасителен план към
договора. Съгласно договора, длъжниците дължат договорна лихва в размер на БЛП
на банката и 1 пункт договорна надбавка, които към датата на сключване на
договора възлизат общо на 6%. /5% БЛП и надбавка от 1 пункт/ Съгласно чл.4
кредитополучателите заплащат на банката и такси – такса управление в размер на
1.5% върху разрешения кредит, еднократна; комисион за управление на кредита,
платим ежемесечно и включен в погасителната вноска, в размер на 0.03% върху
размера на непогасената главница по кредита и адм.такса в размер на 50 лева еднократна
при сключване на договора.
Предмет
на предявените искове са част от остатъчна главница, редовно изискуема и
предсрочно изискуема както и банкова такса за периода 08.09.2017г. до
24.09.2017г., в лева. Претендираната главница е до размера на 100 412.97
шв.франка. Посочване период на начислената главница съдът намира за
необосновано, тъй като изрично ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит и предявяване за част от
цялото задължение. Претенцията на банката е за изплащане на
главницата в шв.франкове. С оглед задължителната сила
на договора, подписан между страните както и постановките на ТД №4/2014г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази с валутата на претенцията и не може
да присъди задължение в друга, различна валута
или в левова равностойност. Този извод следва и от принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съгл.чл.6 ГПК. Съобразно
решение по т.дело №3539/2015г. на Второ т.о., решение по т.дело №105/2020г. на
Първо т.о. и решение по т.дело №1159/2020г. на същото отделение на ВКС, в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума е фактически предоставена на
разположение на кредитополучателите в резервна валута /евро/, а не в
чуждестранна валута /шв.франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута и
връщането на кредита се дължи именно в чуждестранната валута, в случая
шв.франкове. Поради това, въпреки установената нищожност на извършено от банката превалутиране на
сумите и фактическото им
усвояване през блокирана сметка във франкове,
в друга валута /лева, евро/, съдът дължи произнасяне съобразно петитума на иска – сумата се дължи в
шв.франкове.
Съдът
намира, че се установява спиране на плащането по договора за кредит към
28.11.2014г. Кредитът е обслужван по погасителния план до м.12.2009г., след
което е сключено първото допълнително споразумение, последното от които на
05.11.2014г. /9 на броя анекса/. Всички споразумения са подписани въз основа на
изрично подадени от длъжниците молби за предоговаряне на условията по кредита.
Последното плащане е чрез превалутиране от левова банкова сметка *** Г.Д.. /в
този смисъл заключение на ССЕ/ Въз основа на събраните доказателства и
изслушаната експертиза не се опровергават твърденията за спиране на плащанията
по кредита още в края на 2014г. – за лихвите, а след 10.06.2015г. и за главницата.
Не се представени доказателства за последващи плащания по договора, вкл. в хода
на производството по арг.на чл.235, ал.3 ГПК. Но дори и частично плащане на
погасителните вноски, пак би представлявало основание за отнемане
преимуществото на срока при погасяването на кредита. Към датата на подаване на
заявлението на 28.09.2017г. са били налице условията на чл.18, ал.1 и ал.2 от
Договора за кредит за обявяване цялото задължение за предсрочно изискуемо.
Съгласно ал.2 на цитираната клауза от договора, при неиздължаване на три
последователни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък от
кредита става предсрочно изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска. Срещу това твърдение ответниците не са противопоставили
възражение за погасяване на кредитния дълг след посочените дати от вещото лице,
вкл. и след подаване на заявлението, съответно исковата молба.
Ответниците
не оспорват уведомяването им за обявената от банката предсрочна изискуемост на
кредита чрез отправените до тях нот.покани към края на м.08.2017г. и при
наличие на визираните в договора /чл.18/ предпоставки за това. В тази връзка
съдът цени и уговорката за признаване действието на фиктивно връчване на
посочения по договора адрес на кредитополучателите. /вж.чл.27 и чл.30 от
договора/ С отделни нот.покани и двамата солидарни длъжници са уведомени по
реда на чл.47 ГПК както за обявената изискуемост на задълженията по договора за
кредит, така и за извършените цесии. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците за липса на уведомяване за първата цесия от 2008г., съответно
липса на противопоставимост и нищожност на подписаните допълнителни
споразумения. Ответниците са изрично
уведомени и за двете цесии с цитираните нот.покани /л.140 и сл. по делото/, а
освен това не са оспорили подписите си в подписаните допълнителни споразумения
/9 бр./ в периода след първата цесия в полза на Бългерийн Ритейл Сървисиз АД,
именно с този цесионер. Не са правени възражения от тях, че са плащали на
цедента Юробанк България поради незнание извършеното прехвърляне на вземания.
Това извънпроцесуално поведение на длъжниците изключва липсата на уведомяване
за извършената през 2008г. цесия. По отношение на втората цесия от 17.12.2014г.
/подписана след последното допълнително споразумение/ не е налице оспорване
действието ѝ съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Именно по отношение на този
цесионер са извършените по кредита плащания, всички до ноември 2014г.
Независимо от уведомяването за първата цесия, ответниците не оспорват
действието на втората цесия от м.12.2014г.
С решение по
приобщено ГД №9390/2017г. на ВРС, при триинстанционно разглеждане на спора, е постановена
нищожността на съществените за спора клаузи от договора – чл.1, чл.2, чл.21 и
чл.23 от договора както и чл.3 и чл.12 от същия ведно с подписаните
Допълнителни споразумения, всички в периода от 10.12.2009г. до 05.11.2014г. /7
бр./, което решение е задължително за съда по направените в настоящото
производство възражения за недействителност на клаузи от договора за кредит
поради неравноправността им и нищожност поради противоречие със добрите нрави и
закона. С решение по
обуславящото дело банката е била осъдена да възстанови на кредитополучателите
сумата от 6 414.10 лева, получени без основание, заплатени от ответниците като
курсова разлика на шв.франк по курс купува на банката съответно към деня на
плащането спрямо деня на усвояване на кредита /фиксиран в договора/, за периода
06.07.2012г. до 22.10.2014г. Значението на това решение се изчерпва с отпадане
на необходимостта съдът да излага подробно правни изводи във връзка с
възраженията за неравноправност и нищожност по смисъла на ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Тези
изводи са вече направени и със задължителни съгласно чл.297 ГПК за настоящия
съд, който следва да ги съобрази по същество на спора при определяне размера на
дължимата главница, съобразно предмета на производството. При преценка
прогласената нищожност на клаузи от договорното основание съдът съобразява и
разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП, съгласно която договорът може да бъде
прилаган и изпълнен и без тези условия, съобразно първоначално уговореното
между страните.
Поради
това съдът съобразява посочените в приетата по делото експертиза стойности на
дълга без извършените незаконосъобразно капитализации
на просрочена лихва към редовна главница, предмет
на допълнителните споразумения, без промените и
флуктуациите в БЛП и надбавката към БЛП като компоненти от договорната лихва,
прилагана от банката. Съдът
следва да съобрази и нищожността на извършваното от банката превалутиране на
дълга през виртуална валута шв.франк, което води единствено до оскъпяване на
кредита. Съответно на тези изводи, съдът следва да редуцира извършените
плащания като ги конвертира в уговорената валута по кредита съобразно
първоначално приетия в договора курс „купува“ на банката на шв.франк към лева,
в деня на усвояване на кредита. /а не към деня на плащането, при по-неизгоден
курс/ В този смисъл съдът следва да съобрази изготвената по делото счетоводна
експертиза на в.л.Р.Х. /на л.373 и сл.по делото/. Според заключението, към
датата на подаване на заявлението на 28.09.2017г., дългът по договора,
съобразно предмета на иска, възлиза на 279 840.67 шв.франка и 189.29
франка – банкови такси за периода 12.11.2014г. до 24.09.2017г. Съгласно т.2 от
заключението, при отчитане на недействителността на посочените клаузи от
договора /чл.1, чл.2, чл.3, чл.12, чл.21, чл.23 и допълнителните
споразумения/ както и на извършените
плащания, размерът на главницата възлиза на 239 019.21 шв.франка, а
дължимите такси за периода от 2012г. – 29.09.2017г. възлизат на 4 707.92
франка. Съдът не обсъжда посочените от вещото лице в т.8 и т.6 размери на дълга
при хипотетичното сключване на договора с прилагане на лихвен процент за
кредити в лева и предоставен кредит в лева, съответно в т.8 – в евро. Тези изчисления
съдът намира за неотносими към предмета на настоящия спор. Поради влязлото в
сила и задължително за съда решение по ГД №9390/2017г. на ВРС съдът не обсъжда
и заключението в частта относно промяната в лихвения процент по договора и
отражението му върху размера на дълга както и ефекта на подписаните
допълнителни споразумения за тежестта на задължението. Съдът съобразява, че по
договора е извършвана капитализация на лихва към редовна главница в размер на
22 751.84 шв.франка, които според устните обяснения на вещото лице са
взети предвид при изчисляване на дълга по първоначалния план. /приложение №6
към ССЕ/ Съобразно т.11 от заключението, размерът на главницата съобразно
договора и първоначалния погасителен план, при отчитане на извършените плащания
в лева и на надвнесените суми, дължащи се на курсовите разлики между курса на
банката в деня на усвояване на кредита /съобр. Приложение 1/ и фиксинга на БНБ
в деня на плащане на съответните вноски, съобразно фиксиран лихвен процент
съгласно прот.определение от 18.04.22г., възлиза на 274 755.90 лева.
Сумата, приведена в шв.франкове по курс купува на банката към датата на
усвояване възлиза на 232 292.02 шв.франка, която сума е близка до
посочената в приложение №1 по договора, към т.2 от заключението. Поради изложеното
съдът намира предявения частичен иск за основателен до предявения размер от
100 412.97 шв.франка. /при постъпили реално в началото на договора
265 535 шв.франка/ Този извод следва и при отчитане заплатената от
длъжниците част от усвоена главница, до размера, посочен в Приложение 2 към ССЕ
от 26 515.79 франка. Върху предявения размер от главницата се дължат и
претендираните законни лихви, считано от подаване на заявлението на
25.09.2017г. до окончателното изплащане на дълга.
По
отношение на банковата такса:
същата се претендира като сума в размер на 478 лева, за периода
08.09.17г. до 24.09.2017г. Съдът намира предявения иск в тази част за
неоснователен. Същият не е предявен като частичен от дължим по-голям размер на
банкова такса по чл.4, т.2 от договора – такса за управление на кредита в
размер на 0.03% върху размера на непогасената главница. Претендираните такси не
са описани като част от общо дължима по договора /съобр.таблица към исковата
молба на л.36 и сл./, а като самостоятелна претенция за период от приблизително
един месец –от 08.09.17г. до 24.09.2017г., при това след обявяване на договора
за предсрочно изискуем в края на август 2017г. с достигане изявлението до
длъжниците. Не е посочено основание банката да начислява таксата и не е посочен
принципа на начисляването ѝ. Принципно, посочената в чл.4 такса се дължи
разсрочено помесечно към анюитетната вноска, съотв. в шв.франкове.
Претендираната такса в лева вероятно представлява сторени от банката разноски
за връчване на поканите на ответниците, но и в този случай се явява недоказана.
Липсват ангажирани от ищеца доказателства, вкл.по заповедното досие, за
извършване на разхода. Поради неустановяване вземането за такса като основание
с посочване клаузата от договора или Тарифа на банката, която я предвижда както
и недоказването ѝ по размер, съдът намира иска за неоснователен.
Съобразно
този изход от спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.371 по делото/ в
размер на 3 650 лева, от които 3 400 лева – държавна такса по иска и 250 лева –
депозит за изготвена ССЕ. Съгласно т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
решението по чл.422 ГПК съдът се произнася и по сторените в заповедното
производство разноски поради отпадане изпълнителната сила на издадената
заповед. Същите следва да бъдат присъдени на страната в пълен обем така, както
са включени в издадената заповед по чл.417 ГПК, тъй като не са налице
възражения. Срещу списъка на ищеца представен в исковото производство също не
са релевирани възражения за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, съществува
вземане срещу срещу солидарно задължените Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М.,
ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ЧГД №14633/2017г. на 26 състав на ВРС, основано на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №*****., ведно с прилежащи към същия Приложение №1/21.07.2008г.
и допълнителни споразумения към договора, в
размер на 100 412.97 шв.франка,
представляващи част от дължима предсрочно изискуема главница по договора, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 25.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, срещу ответниците Г.Е.Д.,
ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***, за установяване, че последните
дължат на банката сумата от 478.00 лева,
банкови такси, начислени за периода
08.09.2017г. до 24.09.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 25.09.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14633/2017г. на 26 състав на
ВРС, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Е.Д.,
ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***, да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски в размер на 3 650 лева за исковото производство
и разноски за заповедното производство в
размер на 3406.73 лева - заплатени такси и адв.възнаграждение в размер на 3 696 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис на страните с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: