№ 5467
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20231100503488 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 10668 от 04.10.2022г. по описа на СРС, 158-ми състав по гр. д. №
48495/2021 г. е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка
от О. Ц. И., ЕГН **********, определена решение № 178526/24.07.2017 г., постановено по
гр.д. №70831/2016 г. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на 17.08.2017 г., в полза
на Е. О. И., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. И. С., ЕГН **********, като на осн. чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, е
увеличил размера на дължимата от ответника месечна издръжка в полза на Е. О. И., родена
на 12.11.2005г., действаща чрез своята майка Д. И. С., ЕГН **********, като е осъдил
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 230 лв., считано от 01.06.2021 г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
С Решението районният съд е отхвърлил иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за
разликата над уважения размер от 230,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв.
месечно, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, от
който чрез процесуален представител е депозирана въззивна жалба. С нея се атакува
решението на районния съд в частта, с която дължимата месечна издръжка от ответника е
увеличен за сумата над минимално предвидената такава от 177,50 лева до присъдената от
230 лева. С въззивната жалба не се оспорват изводите на районния съд, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи изменение на издръжката – изминал период от около 5 години от
влизане в сила на решението, с което е била определена издръжка за детето Е., порастване
на детето, което неминуемо води до необходимост от по-висока издръжка с оглед
нарастване нуждите на детето. С въззивната жалба се оспорва единствено размерът, на който
следва да бъде увеличена издръжката. Поддържа се, че в случая следва да бъде определена
1
издръжка в минимален размер – 177,50 лева, тъй като определената издръжка в размер на
230 лева е прекомерна. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване на въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищцата Е. О. И., действаща със съгласието на своята майка Д. И. И., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. П. В. - САК. Поддържа се, че въззивната жалба
е бланкетна, тъй като не са изложени конкретни доводи и възражения за неправилност на
решението на районния съд. Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната
част, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
Въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдърЖ.ие.
Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не
се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а
районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
Решението е и правилно, като съображенията за това са следните:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на
който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издърЖ.ото лице и/или
промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената
издръжка съдът следва да съобрази както увеличените нужди на детето, така и
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на
детето, и на възможностите на родителя му.
В процесния случай категорично се установява по делото, че нуждите на детето Е. са
нарастнали. В тази насока правилно районният съд е съобразил, че от определяне на
предходния размер на издръжката с Решение № 178526/24.07.2017 г., постановено по гр.д.
№70831/2016 г. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло в сила на 17.08.2017 г., към момента
на устните състезания пред него е изминал период от около 5 години /на осн. чл. 235, ал. 3
ГПК съдът зачита така изтеклия период от време, който е релевантен за спра факт/.
Потребностите на въззиваемата – ищца, която към момента на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция е на 17 г. и 11 м., значително са нарастнали с оглед
така изминалия период и предвид нейното възрастово израстване. С увеличаване възрастта
на децата се увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради
което нарастват и потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло,
лечение, транспорт), за образование (доколкото ищцата е ученик) и за социално-културно
развитие. Обстоятелството касателно увеличените нужди на детето Е. не се оспорват във
въззивната жалба, като въззивникът изрично посочва, че в тази част намира решението на
районния съд за правилно. Предвид изложеното въззивният съд намира за правилни
изводите на контролираната инстанция, че са настъпили трайни и необратими промени в
обстоятелствата, при които е формиран размерът на издръжката, което налага нейното
изменение.
По отношение размера на дължимата от бащата издръжката единственото
2
възражение на въззивника е, че същият е прекомерно завишен.
Районният съд, определяйки конкретния размер на дължимата от въззивника
издръжка, е отчел, че и двамата родители дължат издръжка за детето си, независимо при
кого живее то, като отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите за домакинството, част от които са в полза и на детето. Взел е
предвид средномесечния осигурителен доход на въззивника в размер на 800 лева, който се
установява от приетата пред първата инстанция справка от НАП-Велико Търново.
Контролираната инстанция е отчела, че въззивникът е в трудоспособна възраст и няма данни
да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. той не се намира в обективна
невъзможност да дава издръжка (ППВС №5/1970 г., т. 11), както и обстоятелството, че няма
други алиментни задължения към непълнолетни деца. Съобразявайки възможностите на
въззивника да изплаща издръжка и нарастналите конкретни нужди на детето Е. съдът е
определил, че издръжката следва да се измени в размер на 230 лева.
Пред въззивния съд бяха събрани нови доказателства – справка от НАП-Велико
Търново и справка от НОИ относно доходите на въззивника, от които се установява, че към
09.05.2023 г. няма данни за подадена годишна декларация по чл. 50 ЗДФЛ за 2022 г., а
осигурителният му доход за периода м.08.2022 г.-м.12.2022 г. е в размер на 804,80 лева с
осигурител фирма Е.С.Ф.“. Така събраните пред въззивния съд доказателства не
разколебават извода за трудоспособност на въззивника, направен от районния съд, поради
което същият не следва да бъде ревизиран. Установява се от приетите пред въззивния съд
доказателства, че въззивникът е полагал труд до края на 2022 г., като е бил осигуряван от
фирма Е.С.Ф.“ ЕООД, при която същият е бил нает по силата на трудов договор съгласно
справка от НАП-гр. Велико Търново с вх. № 129734 по регистъра на СРС от 22.06.2022 г..
По делото не се събраха доказателства за получаван доход от въззивника през 2023 г., но
липсват и доказателства, че трудовият договор с горепосочения работодател е прекратен.
Независимо от това следва също да се вземе предвид, че въззивникът към приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция е на 45-годишна възраст – т.е. същият
продължава да е в трудоспособна възраст, като не се установява наличие на здравословни
проблеми, обуславящи намаляване или изключване на неговата трудоспособност.
На следващо място, следва да се отчете фактът, че към момента на приключване на
устните състезания пред въззивния съд минималната работна заплата за страната е в размер
на 780 лева, т.е. минималният размер на издръжката за дете, дължима от единия родител, е в
размер на 195 лева съгласно чл. 142, ал. 2 СК. Въззивният съд взе предвид и настъпилите в
страната инфлационни процеси от началото на 2022 г., продължаващи и през 2023 г.
(съгласно публично достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се
поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето – в случая
майката Д. С.. Пред настоящият съд бяха приети доказателства касаещи и нейните доходите,
а именно справка от НАП-София от 10.05.2023 г. и от НОИ от 18.05.2023 г., от които се
установява, че същата е трудово ангажирана при „К.-Д.“ ЕООД със средномесечен брутен
доход в размер 842,14 лева, за което трудово правоотношение пред районният съд е приет и
сключен трудов договор № 045 от 30.09.2020 г..
При така събраните доказателства в хода на производството въззивният съд намира,
че определеният размер на дължимата издръжка от 230 лева не е прекомерно завишен.
Напротив, същият е съобразен с нарастналите потребности на детето Е., която към
настоящия момент е на 17 години и 11 месеца, ученик в 11 клас /съгласно удостоверение
изх. № 639 от 08.06.2022 г., издадено от Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“-
София, детето Е. О. И. е била ученик в 10 г клас, редовна форма на обучение/. От предходно
определената издръжка е изминал период от около шест години, като нуждите на детето Е.
3
И., която е в тийнейджърска възраст, са значително нарастанали в битов, образователен и
социално-културен план с оглед възрастовото израстване. Въззивникът е в
трудовоспособна възраст, без здравословни проблеми, без други алиментни задължения.
Двамата родители на детето Е. са получавали сходни доходи, като бащата като родителя,
неупражняващ родителски права, следва да поеме по-голямата част от финансовата
издръжка на детето. С оглед нуждите на детето Е. и възможностите на въззивника
настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е увеличил издръжката на
230 лева. Липсват доказателства по делото, от които да бъде направен извод, че издръжка в
посочения размер е непосилна за изплащане от бащата и той би бил в обективна
невъзможност да изпълнява алиментното си задължение спрямо детето.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира постановеното решение
в обжалваната част за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият, който е претендирал
такива в размер 300 лева за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между Е. И., действа лично и със съгласието на своята
майка – Д. С., с адв. П. В., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. В договора е записано, че сумата е платена в брой при подписването му, в която част
има характер на разписка и представлява доказателство за направени разноски. При това
положение на въззивника следва да бъдат възложени направените от въззиваемата страна
разноски в размер на 300 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10668 от 04.10.2022г. по описа на СРС, 158-ми състав
по гр. д. № 48495/2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. Ц. И., ЕГН **********, да заплати на Е.
О. И., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. И. С., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляващи направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4