РЕШЕНИЕ
гр.
София, 11.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и и двадесета
година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4878 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.309а от ТЗ.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че е
сключил с дружество по ЗЗД „Б.“ със съдружници ответниците, договор за прехвърляне на вземане от
28.12.2009г. Ищецът като цедент е прехвърлил на
дружеството по ЗЗД като цесионер възмездно вземането
си към „СК-Е.“ ЕООД , произтичащо от три
договора за кредит за сумата 129 206 евро. Цесионерът
се задължил да заплати тази сума по месечни вноски, съобразно уговорения в
договора погасителен план. С уведомление от 12.01.2010г. ищецът е уведомил „СК-Е.“
ЕООД за извършената цесия, като уведомлението е получено лично от длъжника на
13.01.2010г. Тъй като цесионерът не изпълнил
задължението да плати цената по договора, с нотариална покана от 20.11.2017г.
ищецът поканил ответниците да изпълнят задълженията
си по договора в 1 седмичен срок. Ищецът подал заявление по чл.414 от ГПК срещу
ответниците пред съда. Същото било оставено без
разглеждане от заповедния съд , като съдът дал указания на ищеца да предяви
осъдителен иск срещу ответниците. Ищецът моли съда да
осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата
59 826,61 евро, от които 58 369,92 евро главница за периода
7.12.2012г. – 5.12.2017г. и 1 456,69 евро разноски за периода 15.12.2016г.
– 5.12.2017г. ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, която представлява част от общото задължение
по договора , цялото в размер на 146 583,31 евро, от които 113 671
евро главница за периода 21.12.2010г. –
5.12.2017г., 31 455,62 евро договорни лихви за периода 21.12.2010г. –
5.12.2017г. и 1456,69 евро разноски за периода 15.12.2016г. – 5.12.2017г.
Претендира и разноските по делото.
Ответниците
Г.Ж.Р. и С.Г.Г. оспорват предявения иск като недопустим,
като неоснователен и недоказан. Посочват, че ответникът не е правно легитимиран
да предяви настоящия иск , тъй като ги е уведомил чрез пълномощника си „М.Б.“
ЕАД , че считано от 3.08.2017г. „М.Б.“ ЕАД е носител на вземането по договора
за прехвърляне на вземане от 28.12.2009г. На второ място правят възражение за
изтекла в тяхна полза погасителна давност по отношение вземането на ищеца. На
следващо място оспорват чл.4 от договора между страните като нищожна клауза.
Посочват, че поради неизпълнение на чл.7 от договора от страна на ищеца, ответниците са прекратили договора с банката , за което са
я уведомили на 27.01.2011г. Молят съда да отхвърли исковете и да им присъди
разноските по делото.
Съдът, за да се произнесе по предявения
иск, установи следното от фактическа страна:
На 28.12.2009г. ищецът, цедент, е сключил с „Б.“ ДЗЗД, цесионер, договор за прехвърляне на вземане. Цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията си към „СК- Е.“ ЕООД на обща
стойност 266 706лв. , произтичащи от договори за банков кредит, срещу цена
от 129 206 евро, която цесионерът се е задължил
да заплати на цедента на вноски по план, подробно
описан в договора. По чл.4 от договора цесионерът се
е задължил да издаде в полза на банката запис на заповед за сумата 124 093
евро, да учреди договорна ипотека върху конкретно посочен имот , а в случай на
невъзможност – върху друг имот. Цедентът е прехвърлил
на цесионера привилегиите и обезпеченията
по вземанията си към длъжника „СК- Е.“ ЕООД
- договорна ипотека учредена в полза на банката върху собствен на „СК- Е.“
ЕООД недвижим имот и запис на заповед за
сумата 60 000лв. , издаден от „СК- Е.“
ЕООД . В чл.7 ал.1 от договора цедентът се е задължил
в 30 дневен срок от подписване на този договор, но не по –рано от датата на
заплащане от страна на цесионера на дължимата до
21.01.2010г. сума от 3272 евро да предаде на цесионера
намиращите се у него оригинални документи, които установяват основанието и
размера на вземанията по договора – като договорите за кредит, нотариален акт
за ипотека, запис на заповед. В чл.11 ал.1 е уговорено, че банката не поема
гаранция и не носи отговорност за платежоспособността на длъжника. В ал.3 на
с.т. е посочено, че банката носи отговорност за съществуването и валидността на
прехвърлените вземания и обезпеченията по тях.
С анекс №1 към договора, подписан от
ищеца и „Б.“ ДЗЗД чрез ответниците като негови
представители, е уговорено, че чл.4 от договора се заличава, а чл.7 ал.1 от
договора се променя, като цедентът се е задължил да
предаде на цесионера оригиналите на документите,
които установяват ликвидността и иизскуемостта на
вземанията и обезпеченията по тях след окончателното
изплащане на последната вноска, дължима по договора от цесионера.
Ищецът е уведомил длъжника „СК- Е.“ ЕООД
за прехвърленото на „Б.“ ДЗЗД вземане, получено от длъжника на 13.01.2010г.
С писмо от 27.01.2011г. „Б.“ ДЗЗД е
уведомило ищеца, че разваля сключения между тях договор за прехвърляне на
вземане, тъй като върху имота , който е служел за опезпечение
на цедираното вземане е имало наложена възбрана от
ЧСИ, която била наложена преди сключването на договора между тях. Поискал е
връщане на платените вече по договора вноски.
С нот.покана
от 23.03.2011г. ищецът е уведомил „Б.“ ДЗЗД, че последното е в неизпълнение на
задълженията си по договора за прехвърляне на вземане от 28.12.2009г., като
считано от м.декември 2010г. е преустановило плащанията по договора. Към
22.03.2011г. задълженията на „Б.“ ДЗЗД са 113 671 евро главница и
2 589,24 евро лихви. Поканата е получена от „Б.“ ДЗЗД на 24.03.2011г.
С писмо от 31.03.2011г. „Б.“ ДЗЗД е
уведомило ищеца, че е получил нотариалната покана, но договорът между тях е
прекратен, като „Ю.Б.“ АД следва да се издължи на „Б.“ ДЗЗД.
С уведомление на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД „М.Б.“ ЕАД, действащ от името и за сметката на ищеца „Ю.Б.“ АД е уведомило
„Б.“ ДЗЗД, че „Ю.Б.“ АД е прехвърлил своите права и вземания по договора от
28.12.2009г. на „М.Б.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017г., сключен между „Ю.Б.“ АД в качеството му на цедент
и „М.Б.“ ЕАД като цесионер. Считано от 3.08.2017г. цедентът по договора вече не е носител на вземането, като „Б.“ ДЗЗД следва да изпълни задълженията
си по договора от 28.12.2009г. към „М.Б.“ ЕАД. В уведомлението е записано, че „М.Б.“
ЕАД действа от името и за сметката на „Ю.Б.“ АД по пълномощно рег.№
3095/31.08.2017г. на Нотариус В.К.-Т., рег.№444 на НК, при СРС. От приложения
пощенски плик на л.143 от делото може да се предположи, че това уведомление е
връчено на „Б.“ ДЗЗД на 27.10.2017г.
Видно от удостоверение на нотариус Т.,
изх.№ 2/22.07.2020г., на 31.08.2017г. пред нея е заверено пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег.№ 3095831.08.2017г., с което „Ю.Б.“ АД е
упълномощило „М.Б.“ ЕАД да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне към „М.Б.“ ЕАД
на вземанията на „Ю.Б.“ АД по договорите, предмет на сключения между „Ю.Б.“ АД
и „М.Б.“ ЕАД договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. Пълномощното е
издадено за срок от 12 месеца от датата на издаването му.
Независимо от уведомлението по чл.99
ал.3 от ЗЗД, с нот.покана, получена от „Б.“ ДЗЗД чрез
ответника Р. на 22.11.2017г., ищецът е уведомил „Б.“ ДЗЗД за неизпълненото му
задължение да заплати в уговорените в
договора от 28.12.2009г. срокове дължими вноски и че към 12.11.2017г. дължи
113 671 евро неизплатена част от цената, 48 697,17 евро лихва и
2 729,03лв. разноски. Задължението на „Б.“ ДЗЗД е с настъпил падеж и „Ю.Б.“
АД ще потърси правата си по съдебен ред.
На 11.12.2017г. ищецът „Ю.Б.“ АД е подал
до СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците
за част от общия размер на задължението по договора за цесия – за 59 826,61
евро, от които 58 369,92 евро главница за периода 7.12.2012г. – 5.12.2017г. и 1
456,69 евро разноски за периода 15.12.2016г. – 5.12.2017г. С разпореждане от
27.02.2018г. по гр.д.№ 86590/2017г. СРС, ГО, 118 с-в е оставил без разглеждане
заявлението на ищеца. С разпореждане от 13.02.2019г. на същото дело заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си,
предмет на подаденото заявление. Настоящата искова молба е подадена в съда на
8.04.2019г.
По делото е назначена и изслушана
съдебна счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
задължението на „Б.“ ДЗЗД по договора за прехвърляне на вземане от
28.12.2009г. към 5.12.2017г. е
145 126,62 евро, към 9.04.2019г. е 187 657,23 евро, а към датата на
изготвяне на експертизата 27.02.2020г. - 197 856,05 евро. „Б.“ ДЗЗД е
извършило плащания по договора в размер на 15 535 евро платена главница,
като последната вноска е заплатена на 24.11.2010г., и в размер на 7 235,79
евро платени лихви, като последното плащане е извършено на 11.01.2011г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Твърдението
на ответника, че ищецът няма процесуална легитимация, тъй като е прехвърлил
взимането си на друго лице, не се споделя от съда. Ищецът представя пред съда
сключен между страните договор за прехвърляне на вземане от 28.12.2009г., с
който обосновава процесуалната си легитимация на кредитор. Дължимостта
по този договор е въпрос по същество. Ето защо предявеният иск е допустим. Ответниците са съдружници на
регистрирано по чл.357 и сл. от ЗЗД дружество. Това дружество е
неперсонифицирано и няма капитал. Неговите съдружници,
двамата ответници, отговарят поравно за задълженията
на дружеството.
Със сключването на договор за
прехвърляне на вземане от 28.12.2009г. между страните е възникнало валидно облигационно
отношение, по което ищецът е изпълнил задълженията си, а цесионера
„Б.“ ДЗЗД не е изпълнил своите насрещни парични задължения.
Твърдението на ответниците,
че този договор е прекратен от тях едностранно с писмо от 27.01.2011г. не се приема
от съда. Посоченото в писмото 27.01.2011г. основание за разваляне на договора
не е предвидено в него, нито е установено да е настъпило. Напротив, изрично е
уговорено в чл.11 ал.1 от договора, че банката не носи отговорност за
платежоспособността на длъжника. Поради това и установената от „Б.“ ДЗЗД
възбрана върху ипотекирания в полза на банката имот, собственост на длъжника
„СК- Е.“ не може да бъде вменена в отговорност на банката. По силата на
договора банката носи отговорност за съществуването и валидността на тази
ипотека / чл.11 ал.3 от договора/, но не и за възможността цесионера
да се удовлетвори от ипотекирания имот. Договорът между страните не е прекратен
от „Б.“ ДЗЗД през 2011г.
Събраните по делото писмени
доказателства безспорно установиха, че преди завеждане на настоящото дело
ищецът е прехвърлил вземането си от „Б.“ ДЗЗД на „М.Б.“ ЕАД по силата на
сключения между „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД договор за прехвърляне на вземане от
21.06.2017г. Този договор не е представен по делото, като ищецът отрича
неговото съществуване, а ответникът, който не е страна по този договор, посочва
че не разполага с него. Независимо, че не е представен на съда, този договор е
посочен от самия ищец при упълномощаването на „М.Б.“ ЕАД в пълномощно рег.№
3095/31.08.2017г. на Нотариус В.К.-Т., рег.№444 на НК, при СРС. В
кореспонденцията си до ответниците „М.Б.“ ЕАД също посочва този договор. След като и двете страни
по този договор - „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД заявяват пред трети лица, че такъв
договор е сключен между тях , и доколкото някоя от тези две страни не обори
съществуването му, следва да се приема, че такъв договор за прехвърляне на вземане
от 21.06.2017г. е сключен . Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД
предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането
и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Няма законова пречка обаче
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник / така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/.
В случая новият кредитор „М.Б.“ ЕАД е уведомил ответниците
като съдружници на длъжника „Б.“ ДЗЗД за
прехвърленото вземане, но е действал като пълномощник на стария кредитор „Ю.Б.“
АД, поради което прехвърлянето е породило действие по отношение на длъжника „Б.“
ДЗЗД от деня на получаване на уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД на
27.10.2017г. След тази дата ищецът е загубил качеството си на кредитор по
отношение на „Б.“ ДЗЗД и не може да иска изпълнение по сключения между тях
договор от 28.12.2009г. Искът на ищеца следва да се отхвърли.
Останалите възражения на ответниците досежно изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца, не следва да бъдат обсъждани, тъй
като те касаят кредитора на задълженията на ответниците.
Ищецът няма това качество.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца
разноски не се следват.
Ответникът претендира разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.92/ е отразено, че тази сума е платена
в брой. Ищецът оспорва претендираният размер
адвокатско възнаграждение като прекомерен. Съдът намира, че разноските следва
да се присъдят на ответника в цялост. Претендираният
адвокатски хонорар от 4000лв. не е прекомерен, като е близък по размер до минималния размер
адвокатско възнаграждение, дължимо съобразно паричния интерес на предявения иск
по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения
/ за предявен иск с интерес 117 010,65лв. минималният размер адвокатски
хонорар е 3870,21лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище *** и адрес на управление ***
и съдебен адрес:***, адв.Д.М. срещу Г.Ж.Р., ЕГН **********
и С.Г.Г., ЕГН **********, и двамата съдружници в дружество по ЗДД „Б.“ , ЕИК *********, адрес
гр.София, ул.“*********4 иск по чл.79 от ЗЗД за заплащане солидарно на сумата 59 826,61 евро, от които 58 369,92 евро
главница за периода 7.12.2012г. – 5.12.2017г. и 1 456,69 евро разноски за
периода 15.12.2016г. – 5.12.2017г., ведно с дължимата законна лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, която сума представлява
част от общото задължение по договор за прехвърляне на вземане от 28.12.2009г.
, цялото в размер на 146 583,31 евро, от които 113 671 евро главница за
периода 21.12.2010г. – 5.12.2017г., 31
455,62 евро договорни лихви за периода 21.12.2010г. – 5.12.2017г. и 1456,69
евро разноски за периода 15.12.2016г. – 5.12.2017г., както и претенцията за
присъждане на разноски, като неоснователни,.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК********* да заплати на Г.Ж.Р., ЕГН ********** и С.Г.Г., ЕГН ********** сумата 4000лв. разноски по делото пред
този съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: