РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. ХАСКОВО, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500292 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 245/23.12.2022 година, постановено по гр.д. № 993/2021
година по описа на РС-Харманли е уважен частично предявеният от Ц. Х. М.,
ЕГН **********, с адрес **** срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ****
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като ответникът Г. е осъден да заплати
на ищцата М. сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от публикация от дата **** в социалната
мрежа „Facebook”, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата
част до пълния предявен размер 3000 лева искът е отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която искът е
уважен, е останал Н. Д. Г., който подава въззивна жалба с оплаквания за
неправилност – необоснованост и незаконосъобразност. Първото от
възраженията на въззивника е за недоказаност на авторството на
публикацията, от която ищцата претендира да са настъпили за нея
неимуществени вреди. Въззивникът счита, че е останало неустановено че
именно той е администрирал профила в социална мрежа Фейсбук, чрез който
е станало разпространението на публикацията. Не бил установен и адресатът
на изнесените в публикацията твърдения и конкретно – че тя визира именно
1
ищцата. На трето място – процесните изявления представлявали критична
оценка на обществено значими събития за съответното населено място, като
авторът им публикувал своите съждения и умозаключения, а не целял да
припише на ищцата престъпление или да разгласи неверни позорящи
обстоятелства. Следващото оплакване е за неправилно приложение на чл. 52
от ЗЗД, като въззивникът намира определеното от съда обезщетение за силно
завишено. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се
прави искане за отмяна на атакуваното решение в частта, в която искът е бил
уважен, за отхвърляне на иска и за присъждане на деловодни разноски за
въззивното производство.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата Ц. Х. М., чрез упълномощен
адв. Д. З., подава отговор на въззивната жалба. Изразява становище за
нейната недопустимост поради пропуснат срок за обжалване. В с.з. пред ХОС
процесуалният представител на въззиваемата заявява, че оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде потвърдено атакуваното решение като
правилно – законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Възраженията на въззиваемата за противното са неоснователни: Жалбата е
подадена по поща и е постъпила в пощенската служба на 25.01.2023 година в
19 часа, а съгласно правилото по чл. 62 ал. 1 изр.първо и ал. 2 изр.първо от
ГПК, в този случай срокът е бил до 24 часа на същата дата.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна.
Постановеното от първоинстанционният съд решение е допустимо и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати
процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
2
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени
от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се
представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Основните възражения на въззивника са за неустановени авторство и
адресата на процесната публикация.
Извършеният анализ на съвкупния доказателствения материал дава
основание за категоричния извод, че автор на процесните изявления,
направени чрез профил с уникален идентификационен номер № **** в
социалната мрежа „Facebook” е именно ответникът. Макар и пряко
заключението на съдебно-софтуерни експертизи не дава отговор за това – кой
„стои“ зад профил с уникален идентификационен номер № **** в социалната
мрежа „Facebook”, налице е верига косвени доказателства, подкрепяща
горния извод на съда. Така, част от представените на хартиен носител
електронни документи, създадени чрез този профил, касаят дейността на ****
от ПП **** в *** ***. Н. Г. е единственият *** в Общински съвет - *** от ***
„****“. Друга част от тези документи се отнасят до събития, свързани с вече
висящото пред съда производство по гр.д. № 993/2021 година по описа на РС-
Харманли и са явна демонстрация на знанието и заинтересоваността на автора
от съдебния процес. Лицето, ползващо профила се представя с имена Н. Г. и
ползва като профилна снимка тази с образа на въззивника. Във въззивното
производство са приети нови доказателства, от които се установява, че
авторът на процесния профил е публикувал информация за лични събития –
некролог на негов родител (майка), починал на *** година. А от
удостоверение за наследници, издадено на **** година става ясно, че на ****
година е починала майка на въззивника Н. Д. Г.. Т.е. налице е такава верига
косвени доказателства, която прави невъзможно друго лице извън въззивника
Г. да е автор на процесния профил в социалната мрежа, а от там и автор на
процесната публикация.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е заемала длъжността
*****“ на община **** и по силата на заповед № РД ***** е била назначена
за **** на комисия в състав С. С., В. Ш., В. Н. и М. К., която да разгледа
3
жалба от жителите на село **** и да извърши проверка по случая, както и че
на 16.09.2021г. ищцата, заедно с членовете от комисията С. С. и В. Ш. е
провела среща в сградата на кметството на село *** с жители на селото по
повод подадената жалба. Съдържанието на процесната публикация и
обстоятелството, че към датите и на проверката и на публикацията **** на
тази Община е бил един и същ – ищцата М., дава основание за извода, че
авторът отправя клеветнически твърдения именно по адрес на Ц. Х. М..
Безспорно е установено по делото, че въззивникът, като автор на
процесната публикация, е разгласил неверни обстоятелства относно
изпълнението на служебните задължения на ищцата, които в същото време са
и позорни. Действително, твърдението, че ищцата не изпълнява съвестно
служебните си задължения и превишава правомощията си, оказва натиск,
използвайки служебното си положение, отправя заплахи с проверки и
лишаване от определени блага е позорящо, тъй като е в разрез с
общоприетите морални правила и норми. ХОС е съгласен и с извода на РС-
Харманли за това, че както общото съдържание на публикувания текст, така и
конкретните изречения са така конструирани, че да внушат на потребителя на
социалната медия, че действията на Ц. М. в качеството на *** на Община -
**** съдържа признаците на състава на престъплението принуда - чл. 143, ал.
1 от НК. Това е така, защото в публикацията се твърди ищцата, в качеството
си на длъжностно лице, с употреба на заплашване да е принудила част от
жителите на село **** да извършват нещо противно на волята им - да се
откажат от жалбата си. Неоснователни са доводите на въззивника за това, че
публикацията представлява критика и излагане на собствени съждения на
автора . Критиката следва да се осъществява във форма, съобразена с
моралните норми, без засягане на честта и достойнството на другите, както и
без да се правят внушения за извършвано престъпление. При конкретни
употребени изрази, използвани в процесната публикация, това правило не е
спазено.
ХОС приема за доказано твърдението на ищцата, че от процесния
деликт за нея са настъпили неимуществени вреди, които са в причинно-
следствена връзка с публикацията. От събраните по делото доказателства е
несъмнено, че тревожността, накърняване на самочувствието и другите
негативни преживявания и отрицателни емоции са настъпили за ищцата не
във връзка с някакво друго събитие, а именно в резултат на разгласяване в
4
обществеността, чрез социалната мрежа, на твърдените в процесната статия
неверни и позорящи факти и обстоятелства. Районният съд в достатъчна
степен е преценил характера и интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и поради това правилно е определил размера на
обезщетението, който съответства на правилата по чл. 52 от ЗЗД. В
необходимата степен е отчетено и това, че ищцата доброволно е приела една
публична роля и възможността изпълнението на служебните задължения да
бъде подложено на интензивно обществено обсъждане.
И останалите, изложени от първоинстанционния съд мотиви, се
споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да се преповтарят.
Поради гореизложеното въззивната жалба от Н. Д. Г. се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените
надлежни доказателства за заплатен от въззиваемата адвокатски хонорар,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 400
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/23.12.2022 година, постановено по
гр.д. № 993/2021 година по описа на РС-Харманли в обжалваната му част, а
именно – за осъждане на Н. Д. Г. да заплати на Ц. Х. М. сумата 1500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2021г. до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на Ц. Х.
М., ЕГН **********, с адрес ***** сума в размер на 400 лева - деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6