РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Кюстендил, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600343 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимата С. Й. ИЛ., чрез адв.К.Р., срещу присъдата
по НЧХД № 59/2021 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС). Оплакването за
неправилност на присъдата се свързва с нейната процесуална и материална
незаконосъобразност. Твърди се и се навеждат доводи за това, че присъдата е в
противоречие с доказателствата и че те са неправилно преценени, тъй като събраните
доказателства сочат на обективна несъставомерност на деянието на подсъдимата. Правят се
две алтернативни искания-първото е по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна, а второто е по чл.335, ал.2 от НПК за отмяна на
присъдата и за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.
Във възражение срещу жалбата тъжителката е изразила подробни съображения за
правилността на присъдата, поради което е молила за потвърждаването й.
По време на въззивните съдебни прения адв.К.Н., като повереник на тъжителката е
пледирал за потвърждаване на присъдата, по изложените съображения в писменото си
възражение.
Адв.Р. е пледирал за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимата, поради
несъставомерност на деянието й по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което е призната за виновна и за приложимост
на института на реторсията по отношение на второто обвинение за престъпление по чл.130,
ал.2 от НК.
КнОС, след преценка на жалбата, на събраните по делото доказателства, на доводите
и възраженията на страните и след служебна проверка на присъдата на ДнРС в пределите на
правомощията си по чл.314, ал.1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
1
С обжалваната присъда № 260040/17.05.2021 г., постановена по НЧХД № 59/2021
г. по описа на Дупнишки районен съд подсъдимата С. Й. И., с посочена самоличност,
е ПРИЗНАТА за ВИНОВНА в това, че:
на **** г., около ***часа, в гр***, в двор на къща на ул. „**** №****, на публично
място и в присъствието на свидетелите С. Е. ., А. Р. Д., С.я Г. С.а и Ю. Р. М. е казала нещо
унизително за честта и достойнството на частната тъжителка Т. АЛ. ИЛ., с посочено ЕГН: в
нейно присъствие, а именно- отправила към нея и дъщеря й А. И. думите: „к***“ –
престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за което на осн.чл. 54 от НК
е ОСЪДЕНА на „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и "обществено порицание", което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Община- Сапарева баня,
за срок от 1 (един) месец, като на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ в частта по
обвинението, да е нарекла частната тъжителка и с думата: „****“.
С присъдата подсъдимата е ПРИЗНАТА за ВИНОВНА и в това, че: на ****0 г.,
около *** часа, в гр. С****, в двор на къща на ул. „***“ №***, чрез хващане за косата,
продължително дърпане и навеждане на главата към земята причинила на частната
тъжителка Т. А.И. лека телесна повреда, изразяваща се в болка в окосмената част на главата,
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което на осн. чл. 54
от НК й наложил наказание "ПРОБАЦИЯ" за 6 месеца, чрез пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с
периодичност на срещите два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител",
С присъдата, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо наказание
"ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" с периодичност на срещите два пъти седмично, за срок от 6
(шест) месеца.
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител", за срок от 6 (шест) месеца,
На основание чл. 23, ал.2 от НК към общото наказание пробация е
ПРИСЪЕДИНЕНО и наказанието "обществено порицание", което е постановено да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Община- Сапарева баня,
за срок от 1 (един) месец.
С присъдата подсъдимата е осъдена, на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати в
полза на частната тъжителка сумата от 562,00 лв. - разноски по делото, от които 150,00
лева за експертиза, 12,00 лева - ДТ за образуване на делото и 400,00 лева – адв.
възнаграждение за повереник.
За да постанови присъдата си ДнРС е приел за установена следната фактическа
обстановка, установена след разглеждане на делото съобразно съдопроизводствените
правила и събиране по предвидения в НПК ред на относимите, допустими и необходими
доказателства за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.
ДнРС е приел за установена следната ясно и детайлно изложена фактическа обстановка,
която КнОС намира за правилна и я споделя изцяло
Подсъдимата С. Й. ИЛ. е на *** години, родена е на *** г. в гр. ***. Същата е с
постоянен адрес в село ****, община ***, обл.***, ул.“***“ №***, и настоящ адрес:гр.***,
ул.“***и“ № ***, българка, с българско гражданство, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата живее на семейни начала със св. И. И..
Частната тъжителка Т. АЛ. ИЛ., с ЕГН: ********** живее на същия настоящ адрес:
гр.****, ул.“****“ №***, в друго жилище, построено в общ двор с този на подсъдимата и на
свидетеля Ю. М., която е тъща на частната тъжителка и леля на св. И. И.. Частната
2
тъжителка е майка на св. А. И. и леля на св. И.н И..
Към инкриминираната дата **** г., домовете на подсъдимата и на частната тъжителка
се отоплявали на дърва. Около **** часа св. А. И. се прибирала пеша към дома си в гр. ***,
общ. С***, обл. Кюстендил, ул.“е***“ № ***, придружавана от нейния приятел св. С. Д..
Докато влизали в двора св. А.И. видяла как подсъдимата, която била сама в двора, взема от
техните дърва за огрев, за да си запали печката. Попитала я, защо взима от техните дърва,
като последната отговорила, че взема само за разпалки. Св. А.И. я помолила да не взема
повече от техните дърва, на което подсъдимата отговорила, че мъжът й дал преди време
цимент на бащата на И., който не им бил заплатен. В този момент св. А.И. взела банкнота от
10 лева от св. Д. и отишла в близкото питейно заведение с намерение да я развали, за да даде
5 лева за цимента на подсъдимата. Там не й развалили парите, след което питала и св. С.,
която се намирала в близост на улицата и миела колата си. Накрая парите били развалени от
св. Ю. М. и А. И. дала 5 лева на подсъдимата, като ѝ казала да върне взетите дърва.
Последната взела парите от ръцете на свидетелката и започнала да я блъска надолу по
стълбите като употребила неприлични думи. В това време св. Д. бил в дома на частната
тъжителка, чул разправията и излязъл да види, какво се случва. В същото време от работа се
прибирала и частната тъжителка, която се приближила към спорещите и попитала, какво се
случва. Подсъдимата казала, че ще пребие и убие дъщеря й -св. И..
Частната тъжителка попитала подсъдимата, защо блъска дъщеря й, опитала се да
издърпа св. А.И. от терасата, при което подс.С.И. хванала с две ръце за косата тъжителката
Т.И. и я дърпала надолу. Св. А.И. се опитала да ги разтърве при което подсъдимата с едната
си ръка хванала здраво и нея в областта за ключицата , а след това и за косата. Частната
тъжителка се опитвала да се освободи като казвала на подсъдимата да я пусне и леко
дърпала ръката й, за да ѝ пусне косата, но не успявала. В този момент на помощ се притекъл
св. Д., който първо отскубнал и отвел в дома ѝ св. А.И., след което се върнал при частната
тъжителка и подсъдимата, застанал с тялото си между тях и ги раздалечил една от друга с
ръце. Разправията била чута от свидетелите А. Р., Д., С. С. и Ю. М., която пазела в дома си
по това време детето на подсъдимата. Тримата отишли на място и св. Р. се намесил в помощ
на св. Д.в, като двамата успели да ги разделят. Св. Д. завел частната тъжителка в нейното
жилище и затворил вратата, а св. Ан. Р. изблъскал подсъдимата към нейното жилище. През
цялото време на физическата разправа и след нея подсъдимата крещяла и наричала св. А.И.
и нейната майка частната тъжителка Т.И. с думите „****“. След прибирането на частната
тъжителка и св. И. в дома им подсъдимата започнала да хвърля различни предмети, като
крещяла към тях. С един от предметите, които хвърляла, счупила стъклото на прозорец на
жилището на частната тъжителка. По едно време взела брадва и тръгнала към частната
тъжителка и дъщеря й, но се намесил св. Р., който с помощта и на св. С. взел брадвата от
ръцете й. Частната тъжителка междувременно се обадила на тел. 112, за да повика полиция.
По-късно на място дошъл автопатрул съставен от свидетелите Д. и П., които провели
беседи с част от присъстващите лица, снели писмени обяснения, съставили протоколи за
предупреждение на подсъдимата и на частната тъжителка, както и констативен протокол за
счупеното стъкло. Преди да си тръгнат полицейските служители от работа в домът си се
прибрал и св. И. И., който разбрал за случилото се от подсъдимата, с която живее на
съпружески начала.
С оглед на предприетите действия от полицейските служители, във връзка със сигнала,
била образувана прокурорска преписка с вх. № 2493/20 г., по описа на закритата вече РП-
Дупница, по която с постановление на наблюдаващ прокурор от 15.12.2020 г. е постановен
отказ за образуване на ДП.
От изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р Н. –
съдебен лекар е установено, след анализ на материалите по делото, вкл. свидетелските
показания и липсата на данни за каквито и да е външни травматични увреждания, че от
3
действията на подсъдимата по отношение на частната тъжителка с категоричност е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка в окосмената част на главата от
дърпането за косата, без доказано по-продължително страдание или разстройство на
здравето. В заключението е изрично посочено, че такава болка от дърпане за косата в
зависимост от силата отзвучава за период от минути до няколко часа.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на св.А. И.
(установила посочените във фактическите обстоятелства факти, сред които и че на 16.10.2020 г. подсъдимата
хванала и дърпала за косата майка й –тъжителката, през което време двете наричала „***“, „***“ и повтаряла
др.обидни думи.....), св. Д. (установил множество от горепосочените фактически обстоятелства, сред които и
че на *** г. подсъдимата хванала за косата тъжителката, първо с едната , а после –с двете ръце, дърпала я като
й навеждала главата към земята, през което време наричала тъжителката и дъщеря й-св.А. И. „***“, ****,
заканвала се към тъжителката, че ще я убие и разпори, както и че като се прибере мъжът й Илиян от работа ще
влезе в тях и ще ги изнасили.............), св. С. (установила множество обстоятелства, сред които и че на*** г.
подсъдимата скубала за косата тъжителката, за която я хванала и я теглела, както и я наличала с думите „****“, с
които наричала и дъщеря й-св.А.И.), св.И. И. (установил, че на **** г. съпругата му-подсъдимата С.И. и
тъжителката Т.И., на улицата, в присъствие на полицаи и др. посочени от него свидетели, се наричали „***“ и
„****“, както и че съпругата му имала синини по гърба и му споделила, че била бита от Т.И.), св. Ю. М.
(видяла, че на **** г. С. дърпа снаха й Т.И. силно за косата и я навеждала надолу, и чула, че С. обиждал Т. и А. с
думите „****“), св. А. Р. ( установил, че на **** г. Т., А. и С. И.и се били хванали за косите, карали се и се
разправяли, имало и взаимни обидни думи, като не може уточни, кой кого е хванал за косата и обидните думи),
както и от Справката за съдимост и СМЕ на д-р Н..
Правилно и обосновано ДнРС е дал вяра на горепосочените свидетели, тъй като показанията им са ясни,
категорични, взаимно допълващи се, убедителни и неопровергани от др.доказателства относно времето, мястото и
извършените от подсъдимата горепосочени действия.
По категоричен и несъмнен начин от горепосочените гласните доказателствени средства е установено, че
подсъдимата е дърпала за косата тъжителката и е изрекла по нейн адрес и този на дъщеря й обидните думи
„к*****.“ Изричането на всички тези три обидни думи е установено убедително чрез показанията на св. М., а на
думата „*****н“ и от показаният на останалите свидетели.
Правилно и обосновано ДнРС е ценил СМЕ, тъй като същата е мотивирана и не
поставя под съмнение верността на изводите, направени в нея.
Правилно и обосновано ДнРС е квалифицирал деянията на подсъдимата като
престъпления по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК и чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимата е осъществила всички признаци от състава на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК. С деянието си е засегнала обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на телесната неприкосновеност на гражданите, които са обект на
защита с това престъпление. Предмет на престъплението е пострадалата Т.И.
Подсъдимата е осъществила обективните признаци на престъплението, чрез
извършване на изпълнителното деяние на същото, посредством действие, проявило се в
скубане за косата . В резултат на това й е причинила болка. Налице е пряка и
непосредствена връзка между дърпането на косата от подсъдимата и престъпния резултат-
болка, претърпян от пострадалата тъжителка.
Подсъдимата е осъществила обективните признаци и на престъплението по чл.148, ал.1
вр. с чл.146, ал.1 от НК, чрез реализиране на изпълнителното му действие, посредством
действието изричане на обидни думи, унизителни за честта и достойнството на
пострадалата Т.И.. Такива са думите „****“, изречени в множествено число, поради
адресирането им едновременно до тъжителката и дъщеря й св.А.И.. Деянието е
квалифицирано по чл.148, ал.1 от НК, тъй като обидата е извършена публично -в
присъствие на множество др.лица, на публично място-двор.
Правилно и обосновано ДнРС е оправдал подсъдимата по обвинението в частта му
относно това, да е осъществено престъпление обида чрез изричане на думата „****“.
4
Последната, освен че не е установено от доказателствата да е изречена от подсъдимата, не
представлява и обида, тъй като е мнение, оценка
И двете престъпления подсъдимата е осъществила с пряк умисъл по см.на чл.11,
ал.2 от НК, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на всяко от деянията,
предвиждала е общественоопасните им последици и е искала тяхното настъпване.
Подсъдимата е съзнавала, че е забранено от закона и е недопустимо да дърпа за косата
тъжителката, както и да я обижда, както и че при силно дърпане на косата ще й причини
болка, а с обидните думи ще засегне честта и достойноството й, като е искала настъпването
на предвидените от нея общественоопасни последици.
Причините за извършване на престъпленията се коренят в незачитане на закона,
нисък оценъчен критерии на поведение и слаби морално-волеви задръжки.
Не са налице основания за корекции на присъдата в санкционната й част.
Наказанията да определени правилно.
КнОС намира за правилни съображенията на ДнРС за определянето им при усл.на
чл.54 от НК. Индивидуализирани са в съответствие със степента на обществена опасност на
всяко от деянията и дееца. НЕ са налице основания за изменяването и намаляването им, тъй
като са определени в минималния им предвиден в закона размер.
ДнРС е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализиране
на наказанията.
Неправилно, като отегчаващо обстоятелство е отчетено „публичното нанасяне на
обидата“, тъй като тя (публичността) е елемент от състава.
Правилно е изключил ДнРС приложението на института по чл.78а от НК, тъй като е
налице хипотеза от предвидените в чл.78а, ал.7 от НК, а именно-множество престъпления.
Правилно, на осн.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, тъй като те са
извършени при усл.на реална съвкупност от престъпления, като е наложено най-тежкото от
тях, каквото е ПРОБАЦИЯ за 6 месеца с проб.мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и което
съгл.чл.37, ал.1 от НК е най-тежко измежду наложените наказания Глоба и обществено
порицание .
Правилно, в изпълнение на задължението си по осн.чл.23, ал.2 от НК ДнРС, е
присъединил към наказанието пробация, определеното наказание „Обществено порацание“.
Правилно, с оглед недоброто финансово състояние на подсъдимата и доколкото и без
него биха се постигнали целите на наказанието, не е присъединено към най-тежкото
наказание, наложеното като кумулативно наказание глоба 3000 лв.
По изложените съображения КнОС не споделя съображенията в жалбата за
недоказаност и несъставомерност на деянията, за които е осъдена подсъдимата с
обжалваната присъда.
КнОС не открива твърдяното в жалбата противоречие в доказателствата, което да
изключва или поставя под съмнение авторството на подсъдимата в двете престъпления.
Неоснователно е и възражението в жалбата за безадресност на обидните думи и поради
което, за несъставомерност на деянието като обида по чл.146, ал.1 от НК. Така приема
КнОС, защото по делото е установено по категоричен и несъмнен начин, че обидните думи
са адресирани към тъжителката и дъщеря й, към които единствено подсъдимата е имала
агресивно поведение. В потвърждение на този извод е и възприетото от присъствалите на
мястото свидетели, че обидите са отправени към тях двете, а не към друг от присъстващите.
Липсата на поименно обръщение на подсъдимата към тъжителката и дъщеря й, към момента
на отправяне на обидите, в случая, не приравнява обидата към категорията на т.нар.
безадресни обиди. Такива биха били обидни думи отправени към неконкретизирани лица, но
5
и неможещи да се определят според конкретната ситуация. Случаят не е такъв, защото е
установено по делото, че адресати на обидните думи са били тъжителката и дъщеря ѝ
Не кореспондират с доказателствата съображенията в жалбата за наличие на
предпоставки за приложение на инстиута на реторсията по отношение на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК, тъй като не е установено тъжителката да е причинила на подсъдимата
някакви увреждания по време на този инцидент.
Правилно и в съгласие с предвиденото в чл.189, ал.3 от НПК, ДнРС е възложил на
подсъдимата разноските по делото, възлизащи на сумата от 562 лв.
По изложените съображения и като не намери основание за отмяна или изменение
на присъдата, КнОС констатира, че следва да потвърди.
Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260040/17.05.2021 г., постановена по НЧХД №
59/2021 г. по описа на Дупнишки районен съд
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6