Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4538 27.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4905 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 74 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Н.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.П., е предявил против М.Н.Д., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата в общ размер на 10 733, 33 лева- главница, представляваща 1/3 от изплатените от него за периода 24.03.2014 г.- 21.03.2016 г. суми по договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г. и допълнително споразумение към него от 21.01.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателят на страните- Н.К.Г., както и сумата от общо 4 349, 44 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 25.03.2014 г.- 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са брат и сестра, които били наследници на баща им Н.К.Г., починал на **** г. Той бил сключил договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г. и допълнително споразумение към него от 21.01.2010 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, а размерът на заема бил 120 000 лева. Като обезпечение на кредита бил ипотекиран недвижим имот в режим на СИО, но средствата от заема не били използвани за семейни нужди, а за бизнеса на бащата, действал като ЕТ „С.-Н.Г.“, ЕИК: *********. След смъртта на лицето останали трима наследници- съпруга и две деца (страните), всеки от които наследявал по 1/3 от дълга. До момента обаче само ищецът заплащал вноските по кредита, като по този начин той изпълнявал чужд дълг- на майка си и на сестра си, защото не искал да има изпълнение върху ипотекирания имот, също съсобствен между наследниците. Сестрата била канена многократно да изпълни своето задължение, но бездействала, поради което се претендирала от нея 1/3 от общо платеното. За периода 24.03.2014 г.- 21.03.2016 г. ищецът бил погасил общо 32 200 лева, като 1/3 от сумата възлизала на 10 733, 33 лева. Върху същата се натрупвала и лихва за забава, която била общо 4 385, 67 лева, за периода 25.03.2014 г.- 22.03.2019 г. В този смисъл се моли за осъждане на ответника. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството по делото особен представител подава писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения не отговаряли на действителността, че сумите за главница и лихва не били дължими, като наред с това се прави и възражение за изтекла давност. Оспорва се и обстоятелството, че ищецът лично извършвал плащания, с които да погасява чужд дълг. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
С договор за ипотечен кредит от
05.11.2007 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Н.К.Г., ЕГН: **********, на лицето е
предоставен заем в размер на 120 000 лева, за срок от 300 месеца, като за
обезпечение на дълга е учредена договорна ипотека върху магазин за промишлени
стоки, находящ се в ********** Към договора е
сключено допълнително споразумение от 25.02.2011 г., като са представени ОУ и
погасителен план. Приложен е и нотариалният акт за учредената договорна ипотека
на имота.
От наличното по делото
удостоверение за наследници е видно, че кредитополучателят Н.К.Г. е починал на
14.12.2012 г. и е оставил за свои законни наследници съпруга и две деца- син и
дъщеря, съответно ищецът и ответницата в процеса.
Като писмени доказателства са представени извлечения
от сметка по кредита за погасяванията, както и вносни бележки за извършени
парични преводи.
Прието е и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка по
кредитното досие е установило размера на внесената от ищеца сума по кредита,
възлизаща на 32 200 лева за периода 24.03.2014 г.- 21.03.2016 г., както и мораторната лихва в размер на 4 349, 44 лева.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от
с.з. от 05.11.2019 г.). Св. К.Й.Г.- *** на ищеца, посочва, че преди да почине ***
той бил изтеглил ипотечен кредит от „Банка ДСК“ в размер на 120 000 лева,
който станал предсрочни изискуем, защото се плащали само лихвите, без главници.
Човекът имал и други задължения, като след смъртта му само семейството на ищеца
участвало в погасяването за дълговете. Ответницата живеела в чужбина, не
изпращала пари за покриване на заема, само в началото дала два пъти по 400
лева. Кредитът бил използван за разширение на бизнеса на бащата на ищеца, който
имал автосервиз. Опитали се да предоговорят условията
по кредита, за да намалят разходите за лихви. Поели и частта от дълга на
майката, но сестрата останала да дължи и въпреки че знаела за проблема, не
участвала в погасяването на наследствения кредит. Св. С.К.М.- съсед на
починалия кредитополучател, посочва, че заемателят от
началото на демокрацията си направил автосервиз. Още преди кризата през 2008 г.
Г. коментирал, че имал много заеми, изтеглени във връзка с инвестиции в
сервиза, закупени стоки, строежи, оплаквал му се, че плаща големи лихви и
тогава свидетелят го посъветвал да изтегли един общ заем, с който да погаси
всички останали дългове. Така и направил, като взел кредит от „Банка ДСК“,
който пак инвестирал в оборудване за сервиза.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по обстоятелството, че
страните по делото са брат и сестра, чийто наследодател (баща) е сключил
договор за ипотечен кредит, който не е бил изплатен преди смъртта на
кредитополучателя, а след това е останал като задължение на неговите трима
наследници по закон, в който смисъл всяка от страните в случая е наследила по
1/3 част от дълга по кредита.
По смисъла на чл. 74 от ЗЗД този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора и оттук, за да настъпят предпоставките на
съответната суброгация, е необходимо да се установи следното: изпълнение на
задължение от лице, различно от длъжника, което лице обаче има правен интерес
да изпълни, за да възникне в негова полза регресно
вземане за платеното. В конкретния случай след смъртта на кредитополучателя
задължението по кредита е било изплатено само от ищеца, като това обстоятелство
се установява безспорно от събраните в процеса доказателства. От една страна,
съпругата на ищеца подробно разказва как след смъртта на свекъра й всичките
натрупани негови задължения се стоварили върху тяхното семейство и само те ги
погасявали. Майката на ищеца била безработна и нямала доходи, а сестра му
живеела в чужбина и не участвала в погасяването, освен с малка сума в началото
на 2013 г. Ищецът предоговарял кредита с банката, за
да намали лихвите, правел месечни вноски от по 1 300 лева, опитвал се да
намалява задълженията. От друга страна, вещото лице в ССчЕ
е установило, че за период от две години- м. март 2014 г.- м. март 2016 г.
ищецът е внесъл в банката сумата от 32 200 лева. За извършваните вноски са
налични и писмени доказателства- платежни нареждания и извлечения от сметката
по кредита, видно от която за съответния период са постъпвали погашения. В
тежест на ответницата е да докаже, че тя също е извършвала плащания на
наследствения дълг, но в тази връзка не само, че не се ангажират никакви
доказателства, а събраните такива да точно в противната насока- че липсва
каквото и да е нейно участие в погасяването на кредита, останал от баща й.
Същевременно от разпитаните свидетели се установява, че кредитът, изтеглен от
наследодателя, е бил предназначен за неговия бизнес- ремонт, инвестиции и
влагане на суми в притежавания от лицето автосервиз, т.е. средствата не са покрили
нужди на семейството, а са обслужили търговската дейност на бащата на страните.
В този смисъл не се касае за общ дълг на съпрузите, изтеглен през време на
брака, а личен такъв на единия от тях с предназначение- средства за извършваната
от същия търговска дейност. Така именно дългът следва да бъде наследен и от
тримата наследници, които имат равни квоти- по 1/3 всеки, като между
наследниците няма солидарност по закон и всеки отговаря само до размера на
своята част. С извършеното плащане на общия наследствен дълг ищецът е освободил
ответницата от задълженията й по заема, като е предприел тези действия по
изпълнението, за да предотврати евентуалното настъпване на по- неблагоприятни и
за двете страни имуществени последици, доколкото като обезпечение на кредита е
бил ипотекирал наследствен (съсобствен) недвижим имот,
върху който е можело да се насочи принудително изпълнение при непогасяване на
заема.
Не може да бъде споделено
възражението в отговора за това, че не било ясно дали ищецът лично е внасял
сумите в банката за погасяване на дълга. Без значение е какво точно е
отбелязано в платежното нареждане като име на вносителя, защото това записване определя
само кой е наредителят на съответната парична
операция, а не чии са платените суми. От разпитаната св. Г.се установи, че и тя
също е внасяла в банката пари за погасяване на дълга, като всичките средства за
това са били от семейния бюджет, т.е. ищецът се е лишавал от суми за себе си
или за семейството си, за да плаща наследствения кредит, оставен от баща му.
Отделно от това, в случая става въпрос за погасяване на общ дълг и ако
действително вносителят е искал да плаща само своята част, то е следвало това
обстоятелство да се отрази или в основанието за съответния паричен превод, или
пък да се внася само 1/3 от месечната вноска, на колкото възлиза делът на всеки
наследник. Плащането на пълния размер на съответната месечна вноска по кредита
от единия от наследниците е показателно за това, че същият плаща частта на
всички, като именно уреждането на вътрешните отношения между длъжниците е предмет на настоящата претенция.
От горното следва, че искът за
главница е основателен, доколкото платилият чужд дълг има право на регресно вземане срещу длъжника. Размерът на иска се
доказва от ССчЕ, установила извършените плащания по
кредита от ищеца, възлизащи общо на сумата от 32 200 лева, от която
съразмерно ответницата дължи 1/3 или сумата от 10 733, 33 лева, колкото се
претендират и с исковата молба и за която сума искът за главница следва да се
уважи.
Втората предявена претенция е за
лихва за забава, която принципно има акцесорен характер и е поставена в
зависимост от развитието на процеса по отношение на главния иск, като с оглед
на това, че същият е основателен, тя следва да се разгледа. Ищецът претендира
обезщетение за забавено плащане за всяка една от погасителните вноски, които е
направил за погасяване на дълга по кредита, за периода от 25.03.2014 г. до
22.03.2019 г. В случая обаче забавата не настъпва автоматично, доколкото се
касае за изпълнение на чуждо задължение по наследствен дълг и, за да изпадне
длъжникът в такава, той следва да бъде поканен по смисъла на чл. 84 от ЗЗД. От
показанията на св. Г.се установява, че сестрата на ищеца е знаела за
наследствения дълг, с нея са били водени многократни разговори да се включи
съразмерно своя дял, за да не се обременява допълнително дълга, но същата била
платила само две вноски през м. януари и февруари 2013 г., като дала на пъти по
400 лева. След това, въпреки редовните разговори между наследниците, че само
ищецът плаща без участието на сестра му, последната не е престирала
изпълнение. При това положение, няма пречка да се приеме за установено по
делото, че ответницата не само е знаела за наличието на общия дълг, както и, че
само брат й го погасява, а също така и, че тя е била поканена да се включи в
погасяването, като е отказала. В случая не е необходимо да има покана за всяка
една месечна вноска, която е плащана, защото се касае за общо задължение по
наследствен дълг, за което единият от наследниците знае, уведомен е, че друг
изпълнява вместо него, но бездейства. В този смисъл искът е доказан по
основание, а досежно размерът следва да се ползва
приетата по делото ССчЕ, в която вещото лице за всеки
един период поотделно е изчислило лихвата за забава на месечните вноски, като
общият размер на сумата за периода 25.03.2014 г.- 22.03.2019 г. възлиза на
4 349, 44 лева, съобразно наследствения дял на ответницата (1/3 от дълга).
В този размер искът се поддържа след изменението му от ищеца и в същия следва
да бъде уважен.
За пълнота на изложението, следва да се обсъди и
възражението в отговора за изтекла давност по отношение на претенциите, макар и
същото да не е точно конкретизирано и мотивирано, но доколкото е въведено, се
дължи произнасяне по въпроса. В случая е приложима общата петгодишна давност за
вземанията на ищеца, защото не се касае за периодични плащания, които да се
погасяват с кратката тригодишна давност. Това е така, тъй като ищецът е
изпълнил едно чуждо задължение и с предявената претенция той търси връщане на
това, което е платил, от лицето, което е следвало да го дължи. С други думи,
тук е налице специален случай на неоснователно обогатяване, като се претендира
връщане на една общо платена сума, независимо, че тя е била плащана във времето
разсрочено за погасяване на кредита. При това положение, давността започва да
тече от момента, в който ищецът е извършил съответното плащане, защото именно
оттогава за него възниква възможността да си търси вземането от задълженото
лице. Видно от справката, изготвена от вещото лице по ССчЕ,
първото плащане, което е въведено като предмет на делото, е направено за
погасяване на вноска по кредита през м. март 2014 г., като последното е през м.
март 2016 г. Исковата молба пък е предявена през м. март 2019 г. и така за нито
едно от погашенията, направени от ищеца, не е изтекла петгодишна давност,
защото претенцията е постъпила в съда в този срок. Същите съображения се
отнасят и за лихвата, която се търси за всяко едно от месечните плащания за
периода 25.03.2014 г.- 22.03.2019 г., като и тук важат гореизложените доводи,
че няма периодичност, а едно общо задължение, което е било изплащано разсрочено
и се претендира като обща сума. При това положение, възражението в отговора за
изтекла давност се явява неоснователно и не следва да се кредитира по
съществото на спора, нито пък може да служи като основание за отхвърляне на
иска.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на
исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им
извършване- внесени държавна такса в размер на 604, 76 лева (лист 39 от
делото), депозити за вещо лице в размер на 120 лева (л. 68) и за особен
представител в размер на 983, 57 лева (л. 55), както и заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 1 000 лева (л. 34), които
суми следва да се възложат в тежест на ответника. Особеният представител на
ответника пък има право на разноски от внесения за него депозит от ищеца,
независимо от изхода на спора, за което вече му е бил издаден РКО.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на К.Н.Г., ЕГН: **********,***, сумата в общ размер на 10 733, 33 (десет хиляди седемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева- главница, представляваща 1/3 от изплатените от него за периода 24.03.2014 г.- 21.03.2016 г. суми по договор за ипотечен кредит от 05.11.2007 г. и допълнително споразумение към него от 21.01.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД и наследодателят на страните- Н.К.Г., както и сумата от общо 4 349, 44 (четири хиляди триста четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) лева- мораторна лихва върху главницата за периода 25.03.2014 г.- 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на К.Н.Г., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 604, 76 (шестстотин и четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева, депозит за вещо лице в размер на 120 (сто и двадесет) лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 983, 57 (деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД