Присъда по дело №834/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 74
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200834
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 74
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
СъдебниВИОЛЕТА ИВАНОВА
заседатели:ЙОНИЦОВА
ДЕЯНА АНГЕЛОВА СТОЙКОВА
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
и прокурора Радослав Димитров Батанов (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520200834 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Н. Р., роден на 14.10.2003 г. в гр. Русе, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, не работи-ученик, живущ в
гр. Русе, ж.к. „Дружба 1“, ул. „Изола планина“ № 22, бл. 6, вх. 5, ет. 2, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен,
който е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужда движима вещ – 1 брой безжични Bluetoth /блутут/
слушалки марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2” на стойност 30 лева, от
владението на Яс. Т. Т. от гр. Русе, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
1
наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия М. Н. Р. /със снета по-горе
самоличност/ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ., роден на 19.06.2002 г. в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, не работи-ученик, неженен, неосъждан,
живущ в гр. Русе, ул. „Филип Станиславов“ № 2, бл. 403, вх. 10, ет. 7, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен,
който е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, като извършител, в съучастие с Н. С. ОСМ. – като помагач, който го
улеснил чрез предоставяне на лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от
ОД на МВР – Русе, на името на Н. С. ОСМ., противозаконно си служил с официален
документ – лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОДМВР – Русе, за
друго лице - Н. С. ОСМ., с цел да заблуди длъжностно лице – Д. В. Б. от гр. Русе –
продавач – консултант при „Заложна къща Доверие“ ЕООД – гр. Велинград, относно
самоличността си, като това не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ. /със снета по-горе самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен, който е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от
Наредба за дейността на заложните къщи – образец съгласно приложение № 5,
приложена към Заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., в който по изричната
разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи, приета с
Постановление на Министерския съвет № 40/19.02.2009 г., обнародвано в Държавен
вестник бр.16 от 27.02.2009 г., е специално задължен да удостовери истината,
удостоверил, че е собственик на 1 брой безжични Bluetoth /блутут/ слушалки марка
„CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, и е употребил този документ като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства пред Д. В. Б. - продавач – консултант в
„Заложна къща Доверие“ ЕООД – гр. Велинград, поради което и на основание чл. 313,
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ. /със снета по-горе самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 17.02.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен, който е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, с цел да
набави за себе си и за М. Н. Р. имотна облага – пари, спомогнал да бъде отчуждена
чужда движима вещ – 1 бр. безжични Bluetoth /блутут/ слушалки марка „CANYON“,
модел „СNS-CBTHS2”, за която знаел, че е придобита от М. Н. Р. чрез престъпление –
грабеж, поради което на основание чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
2
му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 от НК на КР. ОРХ. ОСМ. /със снета по-горе
самоличност/, измежду така определените му наказания „Лишаване от свобода“,
ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото измежду така наложените, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ. /със
снета по-горе самоличност/ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. ОСМ., роден на 29.11.1997 г. в гр. Русе,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан-
реабилитиран, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. „Червен“ № 1а и настоящ адрес:
Нидерландия, с. Есфел, ул. „Уестерам“ № 90, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като помагач, в съучастие с К. О.О., умишлено улеснил
К.О. О. противозаконно да си служи с официален документ – лична карта №
*********, издадена на 09.03.2017 г. от ОДМВР – Русе, за друго лице - Н. С. ОСМ.,
като му предоставил същата, с цел да заблуди длъжностно лице – Д. В. Б. от гр. Русе –
продавач – консултант при „Заложна къща Доверие“ ЕООД - Велинград, като това не
съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл. 318 във вр. с чл.
20, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност, като му налага наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. Н. Р. (със снета
по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
– Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 74.33
лева (седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), както и държавна такса
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на
74.33 лева (седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), както и държавна
такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. С. ОСМ. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на
74.33 лева (седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), както и държавна
3
такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия М. Н. Р. (със снета
по делото самоличност) (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Висш съдебен съвет на Република България по сметка на Районен съд - Русе сумата в
размер на 13,33 лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляващи
разноски в хода на съдебното производство, а така също и държавна такса в размер на
5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия КР. ОРХ. ОСМ. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на
13,33 лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки), както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н. С. ОСМ. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на
13,33 лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки), както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 834/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който:
подсъдимият М. Н. Р. е предаден на съд за това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе,
като непълнолетен, който е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ – 1 брой безжични
Bluetoth /блутут/ слушалки марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2” на стойност 30
лева, от владението на Яс. Т. Т. от гр. Русе, с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК;
подсъдимият К. О. О. е предаден на съд за това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе,
като непълнолетен, който е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с Н. С. О. – като
помагач, който го улеснил чрез предоставяне на лична карта № *********, издадена на
09.03.2017 г. от ОД на МВР – Русе, на името на Н. С. О., противозаконно си служил с
официален документ – лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОДМВР
– Русе, за друго лице - Н. С. О., с цел да заблуди длъжностно лице – Д. В. Б. от гр. Русе
– продавач – консултант при „Заложна къща Доверие“ ЕООД – гр. Велинград, относно
самоличността си, като това не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по
чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; за това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като
непълнолетен, който е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация
по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи – образец съгласно
приложение № 5, приложена към Заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., в който
по изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи,
приета с Постановление на Министерския съвет № 40/19.02.2009 г., обнародвано в
Държавен вестник бр.16 от 27.02.2009 г., е специално задължен да удостовери
истината, удостоверил, че е собственик на 1 брой безжични Bluetoth /блутут/ слушалки
марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, и е употребил този документ като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Д. В. Б. - продавач –
консултант в „Заложна къща Доверие“ ЕООД – гр. Велинград – престъпление по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК; и за това, че на 17.02.2020 г. в гр. Русе, като
непълнолетен, който е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си и за М. Н. Р. имотна облага – пари,
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – 1 бр. безжични Bluetoth /блутут/
слушалки марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, за която знаел, че е придобита от
М. Н. Р. чрез престъпление – грабеж – престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК;
и подсъдимият Н. С. О. е предаден на съд за това, че на 17.02.2020 г., в гр. Русе,
като помагач, в съучастие с К.О. О., умишлено улеснил К.О. О. противозаконно да си
служи с официален документ – лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от
ОДМВР – Русе, за друго лице - Н. С. О., като му предоставил същата, с цел да заблуди
длъжностно лице – Д. В. Б. от гр. Русе – продавач – консултант при „Заложна къща
Доверие“ ЕООД – Велинград – престъпление по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение както по отношение на всяко от привлечените към
наказателна отговорност лица, така и за всяко едно от престъпленията, за което им е
повдигнато обвинение. Пледира за доказаност на обвинителната теза, в подкрепа на
1
което излага доводи, че същата напълно се подкрепя от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства. По
отношение на размера на наказанието представителят на държавното обвинение
предлага, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия М.Р.
да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години,
а на подсъдимия К.О. за престъплението по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1
от НК да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, за
престъплението по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и за престъплението по чл. 215, ал. 1 от
НК да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на
основание чл. 23, ал. 1 от НК му се определи едно общо наказание – най-тежкото
измежду така предложените, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за изпитателен
срок от три години. По отношение на подсъдимия Н.О. представителят на Районна
прокуратура – Русе предлага последният да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба“ в размер,
ориентиран към минимума, а именно 1000 лева. Представителят на РП-Русе сочи и че
направените по делото деловодни разноски следва да се възложат на тримата
подсъдими.
Адв. С.С., в качеството му на служебен защитник на подсъдимите К.О. и М.Р.,
се съгласява с изложеното от представителят на обвинението, че от събраната
доказателствена съвкупност се доказва вината на подзащитните му. Същевременно,
отчитайки наличието на смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, счита, че на подсъдимия М.Р. следва да се определи наказание между четири и
шест месеца, което изпълнение на основание чл. 69 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК се
отложи за изпитателен срок от две години, а на подсъдимия К.О. за престъплението по
чл. 215, ал. 1 от НК се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
чието изтърпяване се отложи за изпитателен срок от две години, а за престъпленията
по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК му се
наложи наказание „Глоба“, което на основание чл. 63 от НК се замени с наказание
„Обществено порицание“.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимите О. и Р. изразява
съгласие с изложеното от защитника им, като в последната си дума изразяват
съжаление за стореното.
Адв. М.Р., в качеството му на упълномощен защитник на Н.О., се солидаризира
с изложеното от представителя на обвинението, както по отношение на вината на
подсъдимия, така и по отношение на предложеното наказание.
Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, подсъдимият
Н.О. се съгласява с изложеното от защитника му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Н. Р., с ЕГН **********, е роден на 14.10.2003 г. в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, не е осъждаи.
2
Подсъдимият Р. живее с майка си Н. Р. М. при добри хигиенно битови условия. Баща
му е починал. Учи в 8-ми клас на ПГМ „Джон Атанасов“ — Русе, като успехът му е
слаб. По характер е прикрит, затворен, без да проявява емоции в общуването. При
навлизане в личното му пространство проявява гняв и язвителност, които лесно
прерастват в агресия. Самонадеян, нагъл, добре осъзнава какво върши. Не зачита
авторитета на институциите. Демонстрира чувство на безнаказаност. Физически и
психически е нормално развит за възрастга си. Води се на отчет в ДПC за грабежи,
противозаконно отнемане на МПС и притежание на наркотични вещества.
Подсъдимият К. О. О., с ЕГП **********, е роден на 19.06.2002 г. в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, ученик, неженен, неосъждан.
Подсъдимият К.О. живее с родителите си при добри хигиенно битови условия. Същият
учил в единадесети клас в самостоятелна форма на обучение. По характер е спокоен,
контактен, лекомислен и безотговорен към постьпките и действията си. Физически и
психически е нормално развит за възрастта си. Подсъдимият О. е известен на ИДПС по
повод извършено престьпление по чл. 325 от НК.
Подсъдимият Ниязи Сураев О., с ЕГН **********, е роден на 29.11.1997 г. в гр.
Русе, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан
/реабилитиран/.
Към месец февруари 2020 г. подсъдимият К.О. бил на 17 години, а подсъдимият
М.Р. бил на 16 години. Към същия период от време свидетелят Яс. Т. Т. бил на 15
години. Вечерта на 16.02.2020 г. свидетелят Т. бил излязъл с приятели. Около 0:30 ч.
на 17.02.2020 г. той се качил от спирката на Централна ж.п. гара в гр. Русе в тролейбус,
като пътувал в посока ж.к. „Дружба 3“. Свидетелят Т. седнал на предпоследна седалка
в ляво на тролейбуса, като в него освен водача нямало други хора. В себе си свидетелят
Т. носел портфейл с лични документи и сумата от около 1,20 лева, мобилен телефон
„Нокия 5.1“ и безжични Bluetoth /блутут/ слушалки марка „CANYON“, модел „CNS-
CBTHS2“, които бил поставил на врата си. На спирката на бул. „Ген. Скобелев“ в
тролейбуса се качили тримата подсъдими М.Н. Р., К. О. О. и Н. С. О.. Подсъдимият
Н.О. останал при водача на тролейбуса, а другите двама подсъдими тръгнали към
задната му част, като седнали в близост до свидетеля Т.. Последният разпознал, че
единият от двамата е подсъдимият М.Р., когото познавал бегло отпреди. Когато
минавали покрай спирка „Оборище“, подсъдимият Р. отишъл до свидетеля Т. и седнал
на седалката до него. Още със сядането си му казал „Ей моя, я вади всичко което имаш
от джобовете“. Свидетелят Т. му казал, че няма нищо, но подсъдимият Р. го заплашил
като му казал „Не ме карай да те удрям“. По същото време подсъдимият К.О. също
станал и отишъл при свидетеля Т., като седнал на седалката пред него, с лице към него
и с гръб към водача. Тогава подсъдимият Р. бръкнал в джоба на грейката на
пострадалия и извадил от там портфейла му, след което го подал на подсъдимия К.О..
Последният прегледал съдържанието му и го върнал на пострадалия. Тогава
подсъдимия Ремзиев наредил на свидетеля Т. да извади каквото има в левия джоб на
грейката. Свидетелят Т. се бил уплашил от отправените му закани и поведението на
двамата подсъдими, поради което се подчинил и извадил мобилният си телефон
„Нокия 5.1“ и им го показал. Подсъдимият К.О. взел телефона, разгледал го, след
което го върнал на свидетеля Т.. По това време тролейбусът вече се изкачвал по бул.
„Христо Ботев“. Когато приближили спирката на „Печатни платки“, подсъдимият К.О.
станал и отишъл към средната врата на тролейбуса. Малко преди тролейбусът да спре
на спирката, подсъдимият Р. решил да отнеме със сила слушалките марка „CANYON“,
модел „CNS-СВТПS2“, от свидетеля Т.. В изпълнение на решението си той станал от
3
седалката, грабнал слушалките марка „CANYON“, модел „CNS-СВТПS2“, от врата на
пострадалия и ги сложил на своя врат, след което му казал „Вече имам нови
слушалки“. Свидетелят Т. му казал „Недей, спри се!“, но подсъдимият Р. му отвърнал
„Казах ти, не ме карай да те удрям!“, след което тримата подсъдими слезли от
тролейбуса. Подсъдимите К.О. и Н.О. разбрали, че подсъдимият Р. е взел слушалките
от свидетеля Т., тьй като ги видели на врата му. Свидетелят Т. отишъл при водача на
тролейбуса и му разказал за случилото се, но последният казал, че нищо не е видял.
Свидетелят Т. слязъл на последната спирка и се прибрал в дома си. На следвящият ден
разказал на родителите си какво е станало и заедно с тях отишъл в полидията, където
подал жалба.
През деня на 17.02.2020 г. подсъдимите М.Р. и К.О. решили да заложат
слушалките марка „CANYON“, модел „CNS-CBTПS2“, предмет на престьплението, в
заложна къща. Тъй като и двамата били непълнолетни, подсъдимият К.О. предложил
да вземат личната карта на подсъдимия Н. С. О., и като се представи за него пред
служителя в заложната къща, да заложи вещта. В изпълнение на решението си двамата
подсъдими се срещнали с подсъдимия Н.О. и му поискали личната карта, като му
казали, че искат подсъдимият К.О. да я използва, като се представи за него пред
служител в заложната къща, за да заложи слушалките. Подсъдимият Н.О. се съгласил и
дал на подсъдимия К.О. личната си карта с № *********, издадена на 09.03.2017 г. от
ОД на МВР — Русе. Последният я взел и заедно с подсъдимия М.Р. отишли в офис на
„Заложна къща Доверие“ ЕООД — Велинград, намиращ се в гр. Русе, ул. „Лозенград“
№ 30.
Там подсъдимият К.О. заложил безжичните Bluetoth /блутут/ слушалки марка
„CANYON“, модел „CNS-CBTHS2“, за сумата от 10 лв., като вещта била приета от
свидетеля Д. В. Б. — продавач — консултант в ,,Заложна къща Доверие“ ЕООД -
Велинград.
Свидетелят Б. поискал от подсъдимия К.О. документ за самоличност и
последният му дал личната карта с № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОД на
МВР — Русе, на името на подсъдимия Н.О. и се представил за него. Свидетелят Б.
прегледал представената му лична карта, не се усъмнил в самоличностга на
подсъдимия и вписал данинте от нея в заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., в
който подсъдимият К.О. се подписал за „Заемател“ и написал под подписа си имената
Н. С. О.. Подсъдимият К.О. подписал и Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за
дейносrга на заложните къщи, приложена към заложен билет № 064
00002513/17.02.2020 г., в която декларирал пред свидетеля Б., че предаваната от него
вещ е негова собственост и я е придобил чрез покупка/дарение. В декларацията
подсъдимият К.О. се подписал за „Декларатор“ и написал под подписа си имената
Н.С.О..
С получената сума двамата подсъдими се разпоредили в своя полза. При
проведените оперативно издирвателни мероприятия полицейските служители
установили, че безжичните слушалки ,,CANYON”, модел „CNS-CBTHS2”, са заложени
в офис на „3аложна къща Доверие” ЕООД — Велинград, намиращ се в гр. Русе, ул.
„Лозенград“ № 30. Свидетелят Б. предал с протокол за доброволно предаване същите и
те били върнати на собственикът им – свидетелят Т..
Видно от заключението на вещото лице, притежаващо специални знания в тази
област, стойността на противозаконно отнетата вещ към датата на извършване на
деянието възлиза на 30,00 лева.
4
Видно от заключеинето на вещото лице по назначената по делото почеркова
експертиза, ръкописният текст „Ниази Сураев О.“ и подписът положен за „3аемател“ в
заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., издаден от „3аложна къща Доверие“
ЕООД — Велинград, са изпълнени от К. О. О.. Ръкописният текст „Ниази Сураев О.“ и
подписът положен за „Декларатор“ в Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за
дейността на заложните къщи, образец съгласно приложение №5, приложена към
Заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., са изпълнени от Кристиан Орханов О..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – гласни доказателства – показанията на
свидетелите Яс. Т. Т., Д. В. Б., както и показанията му, дадени на досъдебна фаза,
приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, Н.
Р. М. и М. Ив. Ив., заключенията на вещите лица Г.Г. и И.И. по изготвените съдебно
ценова-икономическа експертиза и почеркова експертиза, както и от приетите по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
разпознаване на лица, протоколи за снемане на образци за сравнително изследване,
протоколи за доброволно предаване, копия от Заложен билет с №
06400002513/17.02.2020 г., декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на
заложните къщи – образец съгласно приложени № 5, трудов договор, длъжностна
характеристика, писма, сведение-характеристики, справки за съдимост, автобиографии
и декрации по ЗСГ.
При възприемане на описаната фактическа обстановка съдът се основава на
показанията на свидетелите Я.Т. и Д.Б., които съпоставени помежду си и съчетани с
приетите по делото експертни заключения, писмени доказателства и доказателствени
средства, образуват подредена, логическа и последователна система, която очертава
единственият възможен извод за наличието на всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпленията по чл. 198, ал. 1, чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1, чл.
215, ал. 1 и чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК и техните автори. Следва
да се посочи, че тези доказателствени източници не се оспорват в съдебното
производство и тяхната доказателствена стойност не бе оборена или дори подложена
на съмнение.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира показанията на
свидетеля Я.Т., доколкото изложеното от него почива на преките му впечатления, тъй
като последният се явява пострадал от престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК,
показанията му са последователни и логични и не се констатират съществени
противоречия между тях и останалата доказателствена съвкупност. От показанията на
свидетеля Т. се установява, че през нощта на 16.02. срещу 17.02.2020 г. последният се
прибирал с тролейбус, когато в ППС-то се качили тримата подсъдими. Свидетелят Т.
познавал от преди това подсъдимия М.Р., като последният седнал на седалката до него,
а на седалката срещу него седнал подсъдимият К.О., докато подсъдимият Н.О.
застанал до управляващия тролейбуса. След като подсъдимият Р. установил, че
свидетелят Т. не разполага с парични средства, малко преди да слезе от тролейбуса,
издърпал със сила безжичните слушалки „CANYON”, модел „CNS-CBTHS2“, които Т.
носел на врата си. Свидетелят Т. му казал да му ги върне, но подсъдимият Р. му
отговорил, че слушалките вече са негови и го заплашил с физическа саморазправа. От
показанията на свидетеля Т. се установя и че след образуване на досъдебното
производство бил търсен от подсъдимия Р. с цел да се срещнат и Р. да му върне
слушалките, но до среща така и не се стигнало. Изложеното от свидетеля Т. се
5
потвърждава и от приложения по делото протокол за разпозване, видно от които
свидетелят Т. е разпознал подсъдимият К.О. като лицето, което е било седнало на
седалката срещу него в тролейбуса.
От показанията на свидетеля Д.Б., дадени в хода на съдебното следствие и на
досъдебна фаза, се установява, че на 17.02.2020 г. две момчета са посетили офиса на
„Зложна къща Доверие“ ЕООД, находящ се в гр. Русе, ул. „Лозенград“ № 30, като
същите му предоставили лична карта на името на Н. С. О., с ЕГН **********. Двете
лица предоставили в залог срещу сумата в размер на 10 лева безжичните слушалки
„CANYON”, модел „CNS-CBTHS2“. Впоследствие свидетелят Д.Б. бил посетен от
служители на ОД на МВР-Русе, на които предал слушалките. От представените
писмени доказателства - копия от Заложен билет с № 06400002513/17.02.2020 г. и
декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи – образец
съгласно приложени № 5, и заключението на вещото лице по почерковата експертиза
се установява, че ръкописно изписания текст „Н. С. О.“ и подписът положен за
„Заемател“ в заложния билет, както и ръкописния текст „Ниази Сураев О.“ и подписът,
положен за „Декларатор“, в декларацията, са изпълнени от К.О..
Съдът кредитира показанията на свидетелките Н.Р. – майка на М.Р., и М.И. –
майка на К.О., доколкото изложеното от тях почива на преките им впечатления. От
показaнията им се установява социално-битовата обстановката, в която живеят двамата
подсъдими, както и трудовата им и учебна ангажираност. Така от показанията на
свидетелката Р.а се установи, че подсъдимият Р. е в X-ти клас в Техникума по облекло,
като не ходи редовно на училище, както и че свидетелката Р.а му осигурявала храна,
парични средства в размер на 5-10 лева дневно и достъп до интернет. От показанията
се установява, че подсъдимият Р. работи без трудов договор на смени. От показанията
на свидетелката М.И. се установява, че подсъдимият К.О. е в XI клас в Строителния
техникум, като учи на самостоятелна форма на обучение. Свидетелката И. му
осигурявала парични средства, за да посреща ежедневните си нужди. Същият
разполагал със самостоятелна стая, мобилен телефон и имал осигурен достъп до
интернет.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Т., доколкото същият не е
придобил непосредствени впечатления за нито едно от трите престъпления, а
изложеното от него представлява единствено преразказ на установеното в хода на
извършената от него полицейска проверка, в хода на която снел обяснения от тримата
подсъдими. Съдът счита тази практика за порочна и в нарушение на НПК, доколкото
едно недопустимо доказателствено средство, каквото се явяват дадените в хода на
полицейската проверка обяснения, се привнася посредством допустимо
доказателствено средство - показанията на свидетеля, пред когото тези обяснения са
дадени.
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно ценова-икономическа и
почеркова експертизи като пълни и изготвени от вещи лица с експертни знания в
съответната област.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното:
По отношение на М.Р.:
Съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият М.Р. е
осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
6
От обективна страна на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен, който е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, подсъдимият М.Р. отнел чужда движима вещ – 1 брой безжични Bluetoth /блутут/
слушалки марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2” на стойност 30 лева, от
владението на Яс. Т. Т. от гр. Русе, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие, изразяващо
се в отнемане на движима вещ – един брой безжични слушалки марка „CANYON“,
модел „СNS-CBTHS2“, на стойност 30 лева, чрез използване на сила – издърпване.
Процесната вещ не била собственост на подсъдимия Р., нито във владение на
последния, намирала се във владение на пострадалото лице и липсвало неговото
съгласие за отнемането ѝ.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият Р. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият Р. знаел, че вещта е чужда, че с
действията си щял да лиши собствениците им от фактическата им власт върху тях, като
целял да установи своя фактическа власт върху тях, използвайки сила, и действал с
намерението противозаконно да ги присвои.
Деянието подсъдимият Р. извършил като непълнолетен, но от събраните по
делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо
състояние и данните за личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Подсъдимият Р. е
бил психически здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание
за непозволеност на действията си и наказауемост на постъпките си. Предвид това
подсъдимият Р. бил способен да прецени характера, значението и забранеността на
конкретното деяние. Предвид изложеното, деянието на М.Р. следва да се квалифицира
и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По отношение на К.О.:
Съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.О. е
осъществил състава на престъплението по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК.
От обективна страна на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен, който е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, като извършител, в съучастие с Н. С. О. – като помагач, който го улеснил чрез
предоставяне на лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОД на МВР –
Русе, на името на Н. С. О., К. О. противозаконно си служил с официален документ –
лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОД на МВР – Русе, за друго
лице - Н. С. О., с цел да заблуди длъжностно лице – Д. В. Б. от гр. Русе – продавач –
консултант при „Заложна къща Доверие“ ЕООД – гр. Велинград, относно
самоличността си, като това не съставлява по-тежко престъпление.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие, изразяващо
се в използване на официален документ – лична карта, издаден за друго лице – Н. С.
О., от оторизиран за това орган, отговарящ на стандарта за отпечатване на този тип
документи в Република България. Деянието е осъществено пред длъжностно лице –
служител в „Заложна къща Доверие“ ЕООД.
По делото се установи, че лицето, пред което подсъдимият О. представил
личната карта и което заблудил по този начин по отношение на действителната си
самоличност – свидетелят Д.Б., имал качеството длъжностно лице, тъй като бил
назначен на длъжността „продавач-консултант“ при „Заложна къща Доверие“ ЕООД.
Като такъв той извършвал работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество
7
– вещи и пари, в това юридическо лице.
При извършване на деянието посъдимият К.О. бил подпомогнат от подсъдимият
Н.О., който го улеснил да извърши престъплението по чл. 318 от НК, като му
предоставил картата си.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият О. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият О. бил наясно, че представената
от него лична карта е издадена за друго лице - Н. С. О., както и че представя документа
пред длъжностно лице, но въпреки това си послужил с него. При осъществяване на
деянието си подсъдимият О. действал и със специална цел - да заблуди длъжностното
лице относно самоличността си. Подсъдимият О. съзнавал и че при осъществяване на
деянието си е подпомогнат от подсъдимия Н.О..
Деянието подсъдимият О. извършил като непълнолетен, но от събраните по
делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо
състояние и данните за личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Подсъдимият О. е
бил психически здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание
за непозволеност на действията си и наказауемост на постъпките си. Предвид това
подсъдимият О. бил способен да прецени характера, значението и забранеността на
конкретното деяние. Предвид изложеното, деянието на К.О. следва да се квалифицира
и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Подсъдимият К.О. е осъществил е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъплението по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4
от НК.
От обективна страна на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като непълнолетен, който е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, К.О. потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация по чл. 14, ал. 3
от Наредба за дейността на заложните къщи – образец съгласно приложение № 5,
приложена към Заложен билет № 064 00002513/17.02.2020 г., в който по изричната
разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи, приета с
Постановление на Министерския съвет № 40/19.02.2009 г., обнародвано в Държавен
вестник бр.16 от 27.02.2009 г., е специално задължен да удостовери истината,
удостоверил, че е собственик на 1 брой безжични Bluetoth /блутут/ слушалки марка
„CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, и е употребил този документ като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства пред Д. В. Б. - продавач – консултант в
„Заложна къща Доверие“ ЕООД.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – потвърждение на
неистина в Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи –
образец съгласно приложение № 5, неразделна част от Заложен билет № 064
00002513/17.02.2020 г., в която подсъдимият О. декларирал, че е собственик на
заложената вещ – един брой безжични слушалки Bluetoth /блутут/ слушалки марка
„CANYON“, модел „СNS-CBTHS2“ и ги е придобил чрез покупка/дарение. Процесната
декларация представлява частен документ по аргумент на противното на т. 5 на чл. 93
от НК, тъй като е съставена от недлъжностно лице. В този документ подсъдимият по
изричната разпоредба на постановление на Министерски съвет - Постановление №
40/18.02.2009 г. на Министерски съвет (обн. ДВ бр.16 от 27.02.2009 г., в сила от
27.02.2009 г.), с което е приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е
специално задължен да удостовери истината. Подсъдимият К.О. употребил този
документ пред служител на „Заложна къща Доверие“ ЕООД, като доказателство за
невярно удостоверените обстоятелства.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
8
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият О. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият О. съзнавал, че удостоверява
неверни обстоятелства в подписания от него частен документ, тъй като заложената вещ
не е негова собственост, а е придобита от подсъдимия М.Р. чрез престъпление.
Деянието подсъдимият О. извършил като непълнолетен, но от събраните по
делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо
състояние и данните за личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Подсъдимият О. е
бил психически здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание
за непозволеност на действията си и наказауемост на постъпките си. Предвид това
подсъдимият О. бил способен да прецени характера, значението и забранеността на
конкретното деяние. Предвид изложеното, деянието на К.О. следва да се квалифицира
и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Подсъдимият К.О. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна за това, че на 17.02.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен,
който е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, с цел да набави за себе си и за М. Н. Р. имотна облага – пари, О.
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – 1 бр. безжични Bluetoth /блутут/
слушалки марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, за която знаел, че е придобита от
М. Н. Р. чрез престъпление – грабеж.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в спомагане
да бъде отчуждена чужда движима вещ - 1 бр. безжични Bluetoth /блутут/ слушалки
марка „CANYON“, модел „СNS-CBTHS2”, придобита от другиго – от подсъдимия
М.Р., чрез престъпление – грабеж, като подсъдимият О. спомогнал да се осъществи
преминаването на процесната вещ от фактическата власт на подсъдимия М.Р., във
фактическата власт на едно трето лице – свидетелят Д.Б., което не е участвало в
престъпното придобиване на чуждата вещ.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият О. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият бил наясно, че процесните
безжични слушалки били чужда собственост, както и че подсъдимият Р. е придобил
фактическата власт върху тях чрез престъпление – грабеж, тъй като присъствал по
време на извършването му. Същият предвиждал, че вследствие на неговите действия
вещта щяла да премине във фактическата власт на едно трето лице и целял
установяване на тази власт върху предмета на престъплението. Едновременно с това е
налице и особената съставомерна користна цел – намерение да придобие за себе си и за
другиго – за подсъдимият Р., имотна облага, което е ясно обективирано с действията
му.
Деянието подсъдимият О. извършил като непълнолетен, но от събраните по
делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо
състояние и данните за личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Подсъдимият О. е
бил психически здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание
за непозволеност на действията си и наказауемост на постъпките си. Предвид това
подсъдимият О. бил способен да прецени характера, значението и забранеността на
конкретното деяние. Предвид изложеното, деянието на К.О. следва да се квалифицира
9
и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По отношение на Н.О.:
Подсъдимият Н.О. е осъществил е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна на 17.02.2020 г., в гр. Русе, като помагач, в съучастие с
К.О. О., умишлено улеснил К.О. О. противозаконно да си служи с официален документ
– лична карта № *********, издадена на 09.03.2017 г. от ОДМВР – Русе, за друго лице
- Н. С. О., като му предоставил същата, с цел да заблуди длъжностно лице – Д. В. Б. от
гр. Русе – продавач – консултант при „Заложна къща Доверие“ ЕООД – Велинград
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие, изразяващо
се в предоставяне на К. О. на официален документ – лична си карта № *********,
издадена на 09.03.2017 г. от ОД на МВР – Русе, с което го подпомогнал при
извършването на престъпление по чл. 318 от НК – противозаконно да си служи с
официален документ. Деянието е осъществено пред длъжностно лице – служител в
„Заложна къща Доверие“ ЕООД.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият О. съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият О. съзнавал, че при
осъществяване на деянието си подпомага подсъдимият К.О..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на М.Р.:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и
трудовата му ангажирност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита
лошите характеристични данни на подсъдимия, тъй като същият не посещава редовно
училище, както и че инкриминираното деяние не се явява инцидентерн акт, доколкото
от показанията на свидетеля Т. се установи, че последният и друг път е ставал жертва
на сходни прояви от страна на подсъдимия Р.. Следва да се отбележи, че за съдебния
състав остана напълно неясна и мотивацията на подсъдимия да извърши
престъплението с оглед ниската стойност на вещта и доколкото от показанията на
свидетелката Н.Р. се установи, че същата му е предоставяла ежедневно парични
средства в размер на 5-10 лева. Тоест съдът не констатира подсъдимият Р. да се е
нуждаел от средства за оцеляване. Съобразявайки горепосоченото, съдът счита, че е
налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на подсъдимия Р.
следва да се наложи наказание в размер, ориентиран към минимума, но не и в
минимален размер. При доказана съставомерност на престъпление с правна
квалификация по чл. 198, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване
от свобода“ в размер от три до десет години, като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, доколкото подсъдимият е бил непълнолетен към момента на
осъществяване на престъплението, това наказание следва да се замени с наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до три години. По изложените съображения съдът
счита, че на подсъдимия Р. следва да се наложи наказание в размер на шест месеца.
Доколкото подсъдимият Р. не е личност с висока степен на обществена
опасност, същият е неосъждан и на сравнително млада възраст, съдът счита, че в
процесния случай следва да намери приложение института на условното осъждане.
Така на основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание
„Лишаване на свобода“ в размер на шест месеца следва да се отложи за изпитателен
срок от три години, доколкото този срок би бил достатъчен за преосмисляне на
извършеното от подсъдимия и би му дало възможност да приведе поведението си
съобразно изискванията на закона.
10
По отношение на К.О.:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелства - младата възраст на подсъдимия и необременото му съдебно минало.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият
О. е привлечен към наказателна отговорност за три отделни престъпления, извършени
в реална съвкупност. В тази насока съдът счита, че е налице лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като на подсъдимия следва да се наложи
наказание, ориентирано към определения от законодателя минимум. При доказана
съставомерност на престъплението по чл. 318 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до две години,
„Пробация“ или „Глоба“, като в процесния случай на подсъдимия следва да се
определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК, доколкото при осъществяване на деянието е бил непълнолетен, а
именно три месеца. При доказана съставомерност на престъплението по чл. 313, ал. 3
във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до
три години или „Глоба“, като в процесния случай на подсъдимия следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 4
от НК, доколкото при осъществяване на деянието е бил непълнолетен, а именно три
месеца. При доказана съставомерност на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от една до пет години,
като в процесния случай на подсъдимия следва да се определи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, доколкото при
осъществяване на деянието е бил непълнолетен, а именно „Лишаване от свобода“
четири месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК от така определените на подсъдимия К.О.
наказания „Лишаване от свобода“ следва да се определи едно общо наказание, а
именно най-тежкото измежду тях – „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Доколкото подсъдимият О. не е личност с висока степен на обществена
опасност, същият е неосъждан и на сравнително млада възраст, съдът счита, че в
процесния случай следва да намери приложение института на условното осъждане.
Така на основание чл. 69, ал. 1 във вр. чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото при
осъществяване на инкриминираните деяние е бил непълнолетен, изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване на свобода“ в размер на четири месеца следва да се
отложи за изпитателен срок от две години, тъй като този срок би бил достатъчен за
преосмисляне на извършеното от подсъдимия и би му дало възможност да приведе
поведението си съобразно изискванията на закона.
По отношение на Н. С. О.:
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Н.О.,
съдът намира, че по отношение на последния са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а от НК. Същият е е привлечен към наказателна отговорност за престъпление,
което предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, „Пробация“
или „Глоба“, подсъдимият О. е неосъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност по Раздел IV, Глава VIII. С деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съобразявайки така
изложеното и доколкото не се установи да е налице някоя от отрицателните
предпоставки за прилагане на института на чл. 78а от НК, уредени в чл. 78а, ал. 7 от
НК, то на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият Н.О. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализация размера на административното наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал.
2 от ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от
Постановление № 7 от 4. XI. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което
11
след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН и съобрази
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Смекчаващо отговорността обстоятелство, извън нужните да обусловят
приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, са младата възраст на подсъдимия.
Съдът не констатира други смекчаващи вината обстоятелства или отегчаващи вината
такива. В тази връзка съдът счита, че може да бъде направен извод, че е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Разпоредбата на чл. 78а от НК предвижда
наказание „Глоба“ в размер от хиляда до пет хиляди лева. Съобразявайки
гореизложеното съдът счита, че на подсъдимия О. следва да се наложи наказание
„Глоба“ в минимално предвидения размер, а именно 1000 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. Когато осъдените са няколко лица,
както е в процесния случай, съдът следва да определи частта, която всеки трябва да
плати. В тази насока подсъдимите М.Р., К.О. и Н.О. следва да заплатят направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 222,99 лева в полза на Държавата
по сметка на ОД на МВР-Русе, като всеки един от тях заплати сумата в размер на 74,33
лева, и направените в съдебното производство разноски в размер на 40 лева в полза
Районен съд – Русе, като всеки един от тях заплати сумата в размер на 13,33 лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
12
Съобщи за изтекли лични данни