Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.
Кюстендил, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева адм.д. № 1196 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
е образувано
по жалба на П.Д.П. против Протокол от 02.07.2020 г. за индивидуално ползване на
пасища, мери и ливади – общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ за стопанската 2019/2020 г. в землището на с. Гюешево на комисия по чл.
37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-00-545/01.06.2020 г. на Кмета на
Община Кюстендил..
В жалбата се сочи, че с обжалваното
решение, обективирано в процесния Протокол без номер от 02.07.2020 г. по
Заявление № 94-00-957/08.03.2019 г. на жалбоподателя с регистриран брой
животински единици в регистриран животновъден обект № **********, с адрес: с.
Преколница, общ. Кюстендил, стопански двор на П.П. били предоставени за реално
ползване едва 41.419 дка при необходима площ от първа до седма категория –
395.000 дка или от осма до десета категория – 790.000 дка.
За да постанови това свое решение, комисията по чл. 37и, ал.6 от
ЗСПЗЗ била разгледала Заявление № РД-00-545/01.06.2020 г. на жалбоподателя,
както и постановеното по адм. д. № 162 от описа на КРС за 2020 г. решение, по
което решаващият съд дал задължителни указания.
В атакувания протокол не били изложени никакви мотиви относно това
защо на жалбоподателя са отдадени под наем единствено и само площи с размер
41.419 дка. вместо полагащите му се по закон. Комисията не се съобразила с
дадените от съда по адм. дело № 162/2020 г. задължителни указания, като отделно
от това не била предприела действията по чл. 37и, ал.7, ал.9 и ал. 10 ЗСПЗЗ
относно сезиране на министъра на земеделието, храните и горите за недостиг на
земи по ОПФ за отдаване под наем или аренда на площи от ДПФ.
Ето защо се иска
да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде отменено решение, обективирано в Протокол без номер от 02.07.2020 г. за индивидуално ползване на пасища,
мери и ливади – общинска собственост на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ за стопанската 2019/2020 г. в землището на с. Гюешево на комисия по чл.
37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-00-545/01.06.2020 г. на Кмета на
Община Кюстендил по депозирано Заявление по смисъла на чл. 37и, ал.5 от ЗСПЗЗ с
№ 94-00-957/08.03.2020 г. на жалбоподателя П.Д.П. за отдаване под наем на
пасища, мери и ливади от ОПФ, считано от 2019/2020 стопанска година и Решение №
389/18.06.2020 г. постановено по адм. дело № 162 по описа на КРС за 2020 г.
като незаконосъобразно, както и да бъде върната преписката на Комисията по чл.
37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Кюстендил за изпълнение на задължителните
указания по прилагането на закона – чл. 37и от ЗСПЗЗ, като бъде извършено ново
разпределени на земите от ОПФ, землище на с. Преколница, Община Кюстендил.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по закон ответната страна е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за неоснователност на жалбата. Атакуваният административен акт
бил изцяло законосъобразен.
Сочи се, че до 10.03.2019 г. в Община Кюстендил, за участие в
процедурата за спорното землище постъпили заявления от трима участници –
жалбоподателят, Румяна Тончева Иванова и „Пи енд Ен Брадърс“ ООД. С решението си по адм. д. № 162/2020 г.,
Кюстендилският Районен съд бил обявил за незаконосъобразно разпределението на
ПМЛ от ОПФ само в частта, отнасяща се за с. Гюешево, община Кюстендил (раздел XXIII от Протокол № 6) като в останалата си част
протокол № 6 от 25.04.2019 г. станал необжалваем като влязъл в законна сила.
Така Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ се била произнесла с мотивирано
решение, обективирано в атакувания протокол като извършила разпределение в
рамките на невлязлата в сила част от Протокол № 6/25.04.2019 г. (по отношение
на обжалвалите протокола П.П. и „Пи Енд Ен Брадърс“ООД). Досежно останалите
заявители, Комисията нямала компетентност да се произнася отново предвид
наличието на стабилен административен акт. По този начин същата се съобразила с
диспозитива на Решение № 389/18.06.2020 г. по адм.д. № 162/2020 г. на КРС, като
мотивите на същото нямали задължителна сила.
Съществувала фактическа невъзможност заявените със Заявление №
94-00-957/08.03.2019 г. на П.П. имоти да му бъдат разпределени, поради което
Комисията е осъществила разпределение на други такива, непосочени от заявителя,
годни за селскостопанско ползване от землището на с. Гюешево, общ. Кюстендил. С
така извършеното разпределение се изчерпали в цялост годните за разпределение
имоти от ОПФ в с. Гюешево. Освен това Комисията не била задължена да разпредели
максималното количество площи, допустими от закона. Решението за това се
вземало по целесъобразност. Липсвало и задължение за същата да разпредели на
всеки един от заявителите площите, които е заявил, още повече че в настоящия
случай това било резултат не на самоволно решение, а на фактическа невъзможност
да бъде удовлетворено поисканото в заявлението поради самозалесяване на
посочените от заявителя имоти за разпределение.
Неоснователно било и възражението за непредприемане на действия по
сезиране на министъра на земеделието, храните и горите, доколкото за да се
осъществи разпределение на ПМЛ от ДПФ не била нужна служебна инициатива на
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, а инициатива на лице, участвало в
разпределението на имоти от общинския поземлен фонд.
Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа, а представител на ответника по жалбата изразява становище
за нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на
изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1000, прието на заседание на Общински съвет –
Кюстендил, проведено на 28.02.2019 г. – Протокол № 42 са определени имотите с
начин на трайно ползване пасища, мери и
ливади – общинска собственост, за индивидуално ползване за стопанската
2019/2020 г. с изключение на дадените под аренда такива за стопанските 2014/2015,
2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 години и негодните за земеделско
ползване имоти.
Видно от Протокол №
6/25.04.2019 г. на Комисията по чл. 36, ал.6 от ЗСПЗЗ е, че жалбоподателят е
подал заявление вх. № 94-00-957/08.03.2019 г. за участие в производството по
разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд като от
Приложенията към Заявлението и по
конкретно - приложеното на л. 47 от делото такова, се установява, че сред
заявените от П. за предоставяне за ползване имоти фигурират такива освен в
землището на с. Гюешево (единствено за които е постановеният в посочения
протокол отказ от разглеждане), още и такива в землищата на селата Раненци,
Каменичка Скакавица, Долно село, Бобешино, Црешнево, Преколница и Вратца.
От представеното Решение
№ 389/18.06.2020 г. по адм. д. № 162 от описа на КРС за 2020 г. е видно, че е
отменено решение, обективирано в Протокол № 6/25.04.2019 г. за индивидуално
ползване на пасища, мери и ливади – общинска собственост на животновъдни обекти
с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрирана информационна
система на БАБХ за стопанската 2019/2020 г. на Комисия по чл. 37, ал.6 от ЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-00-315 от 04.04.2019 г. на Кмета на Община
Кюстендил, в частта по отношения Раздел XXIII – землище на с. Гюешево, община Кюстендил, с което
е отказано разглеждане на заявление на жалбоподателя П.П., ЕГН: ********** с
вх. № 9400957/08.03.2019 г. като незаконосъобразно като е върната преписката на
Комисията по чл. 37и, ал.6 ЗСПЗЗ за изпълнение на указания и мотивиране на
административния акт съобразно изискванията на закона.
В изпълнение на
горепосоченото съдебно решение, както и въз основа на решение № 319/28.05.2020
г. е приет и атакуваният Протокол от
02.07.2020 г. за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади – общинска
собственост на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ за стопанската
2019/2020 г. в землището на с. Гюешево на комисия по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-00-545/01.06.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, видно
от който по Заявление № 94-00-957/08.03.2019 г. на жалбоподателя с регистриран
брой животински единици в регистриран животновъден обект № **********, с адрес:
с. Преколница, общ. Кюстендил, стопански двор на П.П., на последния били
предоставени за реално ползване 41.419 дка при необходима площ от първа до
седма категория – 395.000 дка или от осма до десета категория – 790.000 дка, всички
в землището на с. Гюешево, общ. Кюстендил, както следва: 15.000 дка от имот №
18455.2.9, местност „Колнико“, пасище, десета категория, целия с площ от 44.689
дка, останалата част залесена; 1.398 дка от имот № 18455.2.14, местност
„Седалището“, пасище, десета категория, целия с площ 2.796 дка; 7.000 дка от
имот № 18455.29.42, местност „Дреник“, пасище, десета категория, целия с площ
от 24.132 дка, останалата част залесена; 7.021 дка от имот № 18455.36.4,
местност „Друмска артина“, пасище, десета категория, целия с площ от 14.043
дка; 11.00 дка от имот № 18455.37.17, местност „Друмска артина“, пасище, десета
категория, целия с площ от 32.762 дка, останалата част залесена.
С молба на
жалбоподателя, адресирана до Кмета на Община Кюстендил, вх. №
94-00-2076/05.06.2019 г., първият обръща внимание на направеното от него искане
със Заявление № 94-00-957/08.03.2019г. касаещо разпределянето му на имоти
именно от землището на с. Преколница.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се
обсъждат подробно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По процесуалната допустимост: Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, от легитимирана страна, с интерес от обжалването, срещу
подлежащ на обжалване акт, за това е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, поради следното:
Съгласно чл. 21 от АПК „Индивидуален административен акт е
изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление
на административен орган или на друг овластен
със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични
функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации, както и отказът
да се издаде такъв акт.“
В конкретния случай се обжалва като
незаконосъобразно обективираното в Протокол от 02.07.2020 г. решение на
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ досежно рзпределените на жалбоподателя
имоти в землището на с. Гюешево с искане за разпределение на земи по ОПФ от
землището на с. Преколница, Община Кюстендил.
Разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, задължава съда да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като
провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът / чл. 146, т.1-5 вкл. от АПК/. При своята преценка,
съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в административния
акт. В този смисъл разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК
сочи, че индивидуалният административен
акт следва да съдържа фактическите и
правните основания за издаването му, т.е. актът
следва да бъде мотивиран. Това изискване на закона е
императивно, задължително, като неспазването му винаги води до
незаконосъобразност на постановения индивидуален
административен акт.
В случая, в изпълнение на дадените с Решение №
389/18.06.2020 г. по адм. д. № 162 от описа на КРС за 2020 г. указания,
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ е издала атакувания протокол от 02.07.2020
г., в който се установи, че на жалбоподателя са предоставени за индивидуално
ползване конкретни имоти в землището на с. Гюешево. Същата обаче по никакъв начин не е обсъдила
заявеното от жалбоподателя искане за разпределяне за индивидуално ползване на
земи от горепосочените землища, а именно: Раненци, Каменичка Скакавица, Долно село, Бобешино, Црешнево,
Преколница и Вратца (спр. л. 47 от делото), което формално представлява отказ досежно разпределяне
ползването на земи от същите, като за последния не е изложена каквато и да е
правна или фактическа обосновка. Ответната комисия, избирателно, едва ли не на
случаен принцип (доколкото липсват изложени обстоятелства за противното) е
разпределила за ползване от жалбоподателя на имоти от землището на с. Гюешево,
без да е посочено защо точно това землище е избрано, а не някое от другите
заявени такива. Това е довело до липса на мотиви в оспорения административен
акт, от които да може да се провери законосъобразността на извършената от
органа преценка, на която се основава разпределението на имотите само за едно
от поисканите със заявлението землища. Не са изложени съображения защо всъщност
не са предоставени и разпределени за индивидуално ползване имоти от землищата
на селата Раненци, Каменичка
Скакавица, Долно село, Бобешино, Црешнево, Преколница и Вратца, за които е направено
изрично искане в тази насока като този пропуск не може да запълни нужното съдържание
на административния акт по см. на закона. Липсата на сочената мотивировка,
очевидно е в нарушение на закона, доколкото мотивите представляват обосновката
на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните
доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за
приложение на определената правна норма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Това лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл. 146, т. 5 АПК.
Във връзка с горното са неоснователни
възраженията на административния орган досежно обстоятелството, че протокол № 6
от 25.04.2019г., в необжалваната си част, е влязъл в законна сила и е
неатакуем. Това е така, доколкото не се оспорва протокола в останалата част относно разпределените имоти от
съответните землища на останалите заявители, а се твърди липсата на произнасяне
на процесната комисия относно посочените в заявлението на жалбоподателя
землища, в границите на които е направено искане за разпределяне ползването на имоти. Всякакви наведени доводи, обосноваващи
решението на комисията, изложени вън от атакувания административен акт (вкл.
тези обективирани в именувания „Отговор на жалва“ с вх. № 16337/06.08.2020 г.) са
правно-ирелевантни доколкото не са част от него и не може да се приеме, че го
обосновават. Това е така, тъй като към момента на приемане на съответното
решение тази обосновка не е доведена до знанието на заинтересованите лица, за
да могат последните да преценят обосновано ли ще е последващо евентуално тяхно
поведение по защита на правно-защитените им блага.
Посочените пороци са основание за отмяна на
оспорения акт в атакуваната част, като незаконосъобразен, заради което и
преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне
съгласно указанията в мотивите на настоящото решение, при спазване на разпоредбите
на чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, както и на
изискванията за излагане на надлежни мотиви, респ. за извършване на законосъобразно
разпределяне на пасищата, мерите и ливадите като се дължи произнасяне за всяко
от заявените землища с надлежната за това обосновка независимо от съдържанието
на съответното решение (предоставяне
или отказ от предоставяне на съответните имоти от поисканите землища).
По
разноските: Предвид изхода на спора
и на основание чл. 143, ал.1 АПК административният
орган следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в
размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № **********.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение, обективирано
в Протокол
от 02.07.2020 г. за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади – общинска
собственост на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ за стопанската
2019/2020 г. в землището на с. Гюешево, на комисия по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-00-545/01.06.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, в частта по отношение произнасянето по
Заявление № 94-00-957/08.03.2019 г. на жалбоподателя с регистриран брой
животински единици в регистриран животновъден обект № **********, с адрес: с.
Преколница, общ. Кюстендил, стопански двор на П.П., въз основа на което на
последния били предоставени за реално ползване 41.419 дка при необходима площ
от първа до седма категория – 395.000 дка или от осма до десета категория –
790.000 дка, всички в землището на с. Гюешево, общ. Кюстендил, както следва:
15.000 дка от имот № 18455.2.9, местност „Колнико“, пасище, десета категория,
целия с площ от 44.689 дка, останалата част залесена; 1.398 дка от имот №
18455.2.14, местност „Седалището“, пасище, десета категория, целия с площ 2.796
дка; 7.000 дка от имот № 18455.29.42, местност „Дреник“, пасище, десета
категория, целия с площ от 24.132 дка, останалата част залесена; 7.021 дка от
имот № 18455.36.4, местност „Друмска артина“, пасище, десета категория, целия с
площ от 14.043 дка; 11.00 дка от имот № 18455.37.17, местност „Друмска артина“,
пасище, десета категория, целия с площ от 32.762 дка, останалата част залесена,
като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и
ВРЪЩА преписката на Комисия
по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община Кюстендил
за изпълнение на дадените задължителни указания по прилагането на закона – чл. 37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на
административния акт съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Комисията по чл. 37,
ал.6 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-00-545 от 01.06.2020 г. на Кмета на
Община Кюстендил, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, направените разноски в съдебното
производството в размер на 300.00 лв. (триста лева нула стотинки).
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Кюстендил, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:____________