Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2018г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2903/2017г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Постъпила е
жалба от „Алифос България“ ЕАД с адрес гр.Д., ж.к.Индустриална зона – юг, ПИ
20482.505.548, административна сграда на „Технофос“ ЕАД, представлявано от Д.И.Ж.
и Г.И.Н.срещу РА № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г. на орган по приходите
при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 325/25.09.2017г. на Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са определени задължения по
ЗДДС за данъчни периоди м.12.2012г., м. м.02, 03, 04 и 07.2013г. Жалбоподателят счита, обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен,
издаден при неправилно прилагане на материалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата; оспорва твърденията на органа по приходите, че осъществените
доставки на оборудване са предмет на отделно самостоятелно договаряне; невярно
е твърдението на органа, че заплащането на стойността на оборудването не е
детайлно договорено между страните; оспорва и твърдението, че в случая се касае
за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на процесното оборудване;
неправилен е също извода, че дружеството е закупило оборудването без да е било
включено във възлагателното писмо и без да му е било възложено закупуването и
експедирането на това оборудване; оспорва също така констатациите по отношение
на доставките на услуги от „Полимери Инвест“ АД, като счита, че в случая е
неприложима нормата на чл.70 ал.5 от ЗДДС. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно
част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата
отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз
основа на ЗВР № Р-03000317001302-020-001/08.03.2017г., изменена със ЗВР № Р-03000317001302-020-002/10.05.2017г.
Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад №
Р-03000317001302-092-001/22.06.2017г., на основание чл.117 от ДОПК от
ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните
задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие
към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден
Ревизионен акт № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г., с който на „Алифус
България“ ЕАД за ревизираните данъчни
периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за
забава.
Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК
пред Директора на Дирекция ”ОДОП” - гр.Варна, който се е произнесъл с Решение № 325/25.09.2017г., с което го е потвърдил като законосъобразен и обоснован.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. Пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан
е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
І. В хода на ревизията от подадените СД по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2012г. – м.07.2013г. е установено, че жалбоподателят е декларирал данъчни основи в размер
на 4 313 376.99лв. на доставки на услуги по смисъла на чл. 21 ал.2 от ЗДДС с
място на изпълнение на територията на друга държава членка, които не подлежат
на облагане , съгласно чл. 86 ал.3 от ЗДДС. Установено е,
че на 26.01.2011г. е сключен договор изх.№ 18-1 за
предоставяне на услуги между „Екофос“ Белгия и „Декафос“ ЕАД /със сегашно
наименование „“Алифос България“ ЕАД/. Предмета на договора е свързан с изпълнението на проект „Строителство на
нов завод за производство на киселина и фосфати в Перу“. Към договора е
представен Анекс № 1/19.07.2011г., в който страните
са регламентирали сроковете и размерите на разплащанията към „Декафос“ ЕАД.
Видно от представеният Анекс № 1, издадените фактури, банковите извлечения от
ТБ „Уникредит Булбанк““ и ТБ „Си Банк“ АД и хронологията на счетоводна сметка
504 са извършени следните плащания и са
издадени следните фактури от „Декафос“ ЕАД с получател „Екофос“ : 1. Банково
извлечение от 21.09.2011г. за превод на 1 000 000 евро по фактура №
10……….24/21.09.2011г. на стойност 1 955 830лв.; 2. Банково извлечение от
23.12.2011г. за получен превод от 500 000 евро към фактура №
00……….1598/22.12.2011г. на стойност 977 915лв.; 3. Банково извлечение от
26.01.2012г. за получен превод в размер на 1 200 000 евро и издадена фактура №
00……….1624/26.01.2012г. на стойност 2 346 996лв.; 4. Банково извлечение от
26.03.2012г. за получен превод в размер на 1 700 000 евро и фактура № 00……1667/26.03.2012г.
на стойност 3 324 911лв.; 5. Банково извлечение от 18.06.2012г. за получен
превод от 500 000 евро и фактура № 00….1737/18.06.2012г. на стойност 977 915лв.
и 6. Банково извлечение от 06.11.2012г. за получен превод в размер на 1 000 000
евро и издадена фактура № 00…1855/06.11.2012г. на стойност 1 955 830лв. Към фактурите са приложени и
приемо-предавателни протоколи за получени услуги по Договор № 18-1/26.01.2011г., но не е начислен ДДС, като приемо-предавателните протоколи са без
посочена дата. В резултат на проведена търговска демонстрация е сключено
споразумение от 29.06.2012г. между „Екофос“ Белгия и „Кимпак“ Перу за
технологичен лиценз, доставка на оборудване и инженеринг. В
изпълнение на задълженията по договора от 26.01.2011г.
ревизираното дружество сключва договор за наем на персонал от „Уорлипарсънс
България“ ЕООД за извършване на координация и съдействие при избор на
доставчици.
От „Уорлипарсънс България“ ЕООД са
представени фактури № № 141/09.11.2012г., № 147/05.12.2012г., № 158/07.01.2013г.,
№ 168/07.02.2013г., № 175/08.03.2013г., № 183/05.04.2013г. и № 187/07.05.2013г.
с получател „Декафос“ АД, като предмет на доставките по посочените фактури е
консултантски и технически услуги, а именно : 1. техническа оценка на оферти за
технологично оборудване, включваща седем технически оценки за съответствие на
проектна документация и технически преговори с доставчици; 2. Преглед на
проектна документация – извършване на инспекции на технологично оборудване във
връзка с приемане, изработване и закупуване на същото и 3. Изработване на
идейни и работни фази на инвестиционни проекти. Видно от договор за ангажиране
на персонал от 22.02.2012г., сключен между „Уорлипарсънс България“ ЕООД и
„Декафос“ АД е, че предмета на договора е периодично изискване на
допълнителен персонал от клиента за извършване на инженерни и свързани с тях
услуги в полза на клиента. Установено е, че
процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на „Уорлипарсъснс
България“ ЕООД и в дневниците за продажби и СД за съответния данъчен период.
Видно от възлагателно писмо № 1/06.2012г./ без дата/ „Екофос“ възлага на „Декафос“ АД да закупи и
експедира – реактори, охладител, вентилатор за охладител, бъркалки, бъркалки за
налични съдове, топлообменници, въздушни компресори, теглови ленти, ножни
клапи, DSC система Делта В, трансмитери, контролни клапи KS60C, S-образна
тръба, инструменти, измервателни прибори, Hoppers, събирателни вани, PLC TF301
и VFDs и софстартери.
Ревизиращият орган е
установил следната хронология :
1. На
26.01.2011г. е сключен Договор за предоставяне на услуги № 18-1/26.01.2011г.
между „Екофос“ Белгия и „Декафос“ АД;
2. На 19.07.2011г. с Анекс 1 към Договора са
договорени разплащанията по него;
3. На 29.06.2012г. е сключено Споразумение
между „Екофос“ Белгия и „Кимпак“ Перу за технологичен лиценз, доставка на
оборудване и инженеринг.
4. През м.06.2012г.
с възлагателно писмо „Екофос“ Белгия възлага закупуването на оборудване от
„Декафос“. Прави се извод, че от
последователността на събитията при договаряне и разплащанията по Договора за
услуги не е възможно да се определи и отрази цена на оборудване и е достигнато
до извода, че доставката на оборудване е предмет на отделно
договаряне между двете дружества-свързани лица „Екофос“ Белгия и „Декафос“ ЕАД.
Видно от фактура № 90…5201/15.03.2013г. с
издател „В. България“ ЕООД и получател „Декафос“ АД
оборудването предмет на договора е доставено и е със страна на произход
Германия и Полша, а не е изработка на доставчика.
Прието е,
че „Декафос“ ЕАД / сега Алифос България“ / е
договаряло от свое име и за своя сметка закупуването на оборудване от следните
дружества : „Бесттехника-Струма“ АД, „MUT-Jschamber Gmbh”, Emerson Romania,
„Микромет“ АД, „В. България“ ЕООД, „Тестел Инженеринг“ ООД,
„Футура Интернационал“ ООД, „Атлас Копко България“ ЕООД, „Антем“ ООД, Jaudt
GmbH, Migsa S.L. и „Ковент-Клима“ ООД, като общата стойност на закупеното
оборудване е в размер на 4 190 987.70лв. и е получено от „Декафос“ ЕАД на
територията на Р. България, а след това е
експедирано за Калао, Р. Перу с митническа декларация за износ в които като
изпращач е посочено „Екофос“ Белгия и получател – „Кимпак“ Перу.
Видно от приемо-предавателен протокол
подписан между „Екофос“ Белгия и „Декафос“ ЕАД е, че за
периода 01.11.2012г. – 31.12.2012г. , който е приложен към фактура №
1855/06.11.2012г. е закупено и експедирано или предстои да се експедира
оборудване на три етапа : 1. През 2012г. – охладителна кула, компресори,
вентилатор и филтрираща система, които са пристигнали в Перу на 27.01.2013г.;
2. През 2013г. – реактори, бъркалки, ел.кабинети, тръби и горивна камера,
събирателни тави, система за управление, като са пристигнали в Перу на
27.05.2013г.; 3. През 2013г. – ел.кабинети, инструменти и
трансмитери, пристигнали в Перу на 05.09.2013г.
Видно от ЕАД № 13BG005807J0006490, №
13BG00580700J0007004 и № 13BG005807D0003712 „Екофос“ Белгия е закупил от
„Шнайдер Електрик България“ ЕООД 30бр. ел. табла тим МСС и те са изнесени за
„Кимпак“ Перу, както и че „Шнайдер Електрик България“ ЕООД е издало на „Екофос“
Белгия фактура № **********/19.07.2013г. на стойност 946 955.25лв. Представен е
и сключен договор № 28/27.03.2013г. между „Шнайдер Електрик България“ ООД и
„Декафос“ АД и е издадена фактура № **********/03.04.2013г. за 30% авансово
плащане по договора.
Видно от ЕАД №
12BG002002А0021399/22.12.2012г. „Екофос“ Белгия, като изпращач, изнася за
„Кимпак“ Перу въздушни компресори, вентилатор и охладител, като е издало и
търговска фактура № 021-012-0003/21.12.2012г.
От ЕАД № 12BG002002А0021404/22.12.2012г.,
се установява че „Екофос“ Белгия като изпращач и изнесло за „Кимпак“ Перу
охладител и му е издало търговска фактура № 21-012-000-3/21.12.2012г. за
посоченото оборудване.
С ЕАД № 12BG002002А0021602/28.12.2012г.,
„Екофос“ Белгия изнася за „Кимпак“ Перу тегловни ленти и е издало търговска
фактура № 025-012-000-4/28.12.2012г.
С ЕАД № 13BG002002А0006447/24.04.2013г.,
„Екофос“ Белгия изнася за „Кимпак“ Перу реактори, бъркалки за реактори, 17бр.
електрокабинети, интегриран анализаторен кабинет, хоризонтални центробежни
помпи и части, скрубери и др. и издава търговска фактура № 2013021/17.04.2013г.
за посоченото оборудване.
Видно от ЕАД №
13BG002002А0011805/24.07.2013г., „Екофос“ изнася за „Кимпак“ Перу електрическо
табло, 60бр. честотни регулатори, 58бр. дросели за мотори и др. и здава
търговска фактура № 2013005/14.03.2013г. за 30% аванс за оборудването и фактура
№ 2013025/17.07.2013г. за 70% доплащане за оборудването.
Установено е че „Декафос“ АД / сега „Алифос България“/ е дружество с основна дейност производство на
фуражни фосфати и продажбата им в страната и извън нея, като разполага с необходимата кадрова и материално-техническа
обезпеченост за извършване на процесната дейност. Предмет на договора с изх. № 18-1/26.01.2011г. е извън обхвата на основната дейност на
ревизираното дружество и възможността му за реализация при наличният кадрови и
технически капацитет. За изпълнение именно на тези задължения по договора РЛ е
сключило договор за наем на персонал с „Уорлипарсънс България“ ЕООД. Относно
закупуване на оборудване във връзка с възлагателно писмо № 1/м.06.2012г. са сключени Договори за доставка с дружества
регистрирани на територията на страната и чуждестранни такива т.е. услугите и доставката
на оборудването са предмет на отделно договаряне и изпълнение от различни
дружества, а не от „Декафос“ АД.
При ревизията е установено,
че по счетоводни данни са отразени следните записвания по проект в Перу – през
2011г. РЛ е отчело приходи по кредита на сметка 701/1 от продажби в размер на 1
093 802.20лв. и приходи по проекта – демонстрация в размер на 2 933 745лв. Общо
отчетените разходи са в размер на 1 861 092.49лв. Отчетена е печалба от
демонстрацията в размер на 2 166 454.71лв., като през следващите отчетни
периоди разходите по проекта се отчитат по дебита на сметка 207/1-44074. През 2012г. са акумулирани общо разходи в
размер на 766 776лв., като натрупаните разходи в размер на 691 803.56лв. са приключили
със сметка 701/1/701-1/207, а остатъка като салдо по сметка 207 по проект в
Перу е 74 972.44лв. и от представените
счетоводни данни не е ясно какви точно, разходи, оборудване или друго е
останало неприключило. През 2013г. са акумулирани разходи общо в размер на 5
204 334.23лв., като разходи в размер на 4 234 670.19лв. са приключили със
сметка 701-1, като не е ясно кои точно разходи се приключват и кои не са
приключени. Дебитното салдо по сметка 207-1 проект Перу е в размер на 1 044
101.54лв.
Общо акумулираните разходи
през 2012г. и 2013г. са в размер на 5 896 137.79лв. и останали неизписани
разходи по проекта в размер на 1 044 101.54лв. Общият размер на разходите ще
възлезе на над 6 940 239.33лв. Закупеното оборудване за сметка на „Декафос“ е в
размер на 4 557 815.24лв. Общо договорените приходи и фактурираните суми по
проекта са в размер на 11 539 397лв., от които 2 933 745лв. отчетени само за
извършена демонстрация, а сумата от 8 605
652лв. е свързана със всички други договорени услуги по договора. Закупеното
оборудване представлява 52.96% от договорените приходи извън демонстрациите и
65.67% от всички разходи през 2012г. и 2013г.
С оглед
установеното по време на ревизията, органът по приходите е
направил извод, че тъй като оборудването не е посочено в договора
за предоставяне на услуги № 18-1/26.01.2011г., а е
предмет на отделно договаряне, след преценка кое оборудване ще се закупи от
„Екофос“ и кое от „Декафос“ АД, същото не представлява съпътстваща доставка на
услугите, защото има самостоятелен характер – закупено е от името и за сметка
на „Декафос“ АД, като при експедирането му от Р. България за получателя в Перу
са оформени митнически декларации с посочен изпращач „Екофос“ Белгия и са
приложени търговски фактури издадени от „Екофос“ на „Кимпак“ Перу т.е.
белгийското дружество е придобило собствеността върху посочените стоки на
територията на Р. България. Налице е извършена доставка на стоки по смисъла на
чл. 6 ал.1 от ЗДДС и поради неустановяването на детайлно договаряне между
страните и заплащане на стойността на оборудването е прието,
че се касае за безвъзмездно прехвърляне на собственост на стока и съгласно чл.
6 ал.3 т.2 от ЗДДС същото се счита за възмездна доставка, с данъчна основа
определена по реда на чл. 27 ал.1 от ЗДДС. Прието е,
че към датите на които „Екофос“ Белгия се разпорежда със стоката, собствеността
е прехвърлена от „Декафос“ ЕАД на „Екофос“ и респективно възниква данъчно събитие по чл. 25 ал.3 т.2 от ЗДДС и на
основание чл. 86 ал.2 вр. чл. 82 ал.1 от ЗДДС следва да се начисли и данък.
Жалбоподателят оспорва
горните изводи като неправилни и незаконосъобразни по подробни изложени
съображения в жалбата; оспорва твърденията на органа по приходите, че
осъществените доставки на оборудване са предмет на отделно самостоятелно
договаряне; невярно е твърдението на органа, че заплащането на стойността на
оборудването не е детайлно договорено между страните; оспорва и твърдението, че
в случая се касае за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на процесното
оборудване; неправилен е също извода, че дружеството е закупило оборудването
без да е било включено във възлагателното писмо и без да му е било възложено
закупуването и експедирането на това оборудване.
По искане на жалбоподателя по
делото е допусната съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото
лице, несопорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно
дадено се установява следното:
І.
Проектът предмет на договор № 18-1/26.01.2011г. условно може
да се раздели на няколко етапа:
- провеждане на търговска демонстрация на иновационна
технология на „Екофос“ АД
-
разработване на подробен идеен проект от страна на „Екофос“
АД
- разработване на подробен работен проект;
- изпращане на запитвания съдържащи технически задания от работния
проект до производители/доставчици за оборудване, респективно събиране на
оферти за изработка на технологично оборудване
- провеждане на търговско-икономически срещи със селектираните
производители/доставчици и договаряне на параметри като срок, цена и т.н.
- контрол и мониторинг на производството на оборудването, с цел
установяване на пълно съответствие между произведеното оборудване по техническите проектни задания
- тестване
на оборудването в производствените помещения на всеки конкретен
производител/доставчик и неговото приемане
- закупуване и транспорт на необходимото
оборудване
-
въвеждане в експлоатация на новопостроеният завод в Перу
Възложителят
на техническите задания за производството на технологично оборудване към
българските и чуждестранни изпълнители е „Алифос България“ ЕАд / старо име „Декафос“
ЕАД/.Вещото лице е посочило, че изработката на машините и оборудването е строго специфично, защото то ще
бъде произведено така, че да отговаря на изискванията на патентования от
„Екофос“ АД технологичен процес, който няма аналог.Крайната цел на „Кимпак СА“
е да получи достъп до процеси и технологии, които са патентовани от „Екофос“ АД
и които да позволят Перуанския завод да добива фосфат. Описаните във възлагателното писмо от
м.06.2012г. машини и оборудване и онази част от тях, за която се знае, че са
поръчани на определени производители са в сйъответствие с машините и
оборудването, посочени във възлагателното писмо.
По делото е допусната и съдебно счетоводна експертиза, неоснорена от страните и възприета от съда
като компетентно и обективно дадена. От заключението на вещото лице се установява
следното: 1.Отчитането
на дейностите по Договора за предоставени услуги № 18-1/26.01.2011г. и по
съпътстващите го Анекс 1 от 19.07.2011г. и Възлагателно писмо от м. 06/2012г. е
извършено съобразно прилаганата счетоводната политика от жалбоподателя, която е
в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти. 2. Методът за отчитане на разходите по Проекта позволява аналитично
установяване на вида на извършените разходи, както и техния общ размер за целия
период на изпълнението на Проекта; отчитането на разходите за оборудването е по
самостоятелна аналитична сметка 27; Оборудване към набирателната сметка 207/1
Разходи за строителство, ан. сметка 44074;PhosPac.; Покупките на оборудване са
в следните размери: през 2012г. - 315 597.56 лв., а през 2013г . - 4 242 217.68лв.
или общо 4 557 815.24лв. ; разходите за оборудване са част от набраните
разходи по Проекта, които в годишните финансови отчети на жалбоподателя се
представят като нетекущи активи в процес на изграждане, тъй като са свързани с
изпълнение за период над една година. В ГФО за 2012г. непризнатите разходи
(крайно салдо по сметка 207/144074;PhosPac) в размер на 75 000лв., са
оповестени в бележка 3.03. Нетекущи активи в процес на изграждане от
Приложението към ГФО. Във финансовия отчет за 2013г. непризнатите разходи, в
размер 1045 хил.лв., са представени в бележка 3.05. Предплатени разходи, към
оповестените „Инженерингови услуги по проекти“ - общо 1 092 хил.лв.; съответно
са рекласифицирани и разходите за предходната година - 75 000лв. 3. В обжалвания РА основата за
извършеното доначисляване на ДДС е равна на стойността на придобиване на
елементите на машините и оборудването, по фактури от доставчици, с размер 4 164 653.03лв., а начисления ДДС е в размер 832 930.61лв. 4. Елементите
на оборудването, включват реактори, охладители, вентилатор, бъркалки,
топлообменници и др. елементи, които съвпадат с описаните в Приложение № 2 към
Договор за предоставяне на услуги 01- 1/01.01.2013г. {лист 357-гръб) и във
Възлагателно писмо № 01/06.2012г. {лист 356). Оборудването по проект
„Строителство на нов завод за производство на киселина и фосфати в Перу“ се
отчита по самостоятелна аналитична сметка 27;Оборудване към набирателната
сметка 207/1 Разходи за строителство, ан. сметка 44074;PhosPac, с обща стойност
на закупеното оборудване към 31.12.2013г. в размер 4 557 815.24лв.
включително; през 2012г. - 315 597.56лв. и през 2013г . - 4 242 217.68лв.
5. Реализираните приходи и направените
разходи в изпълнение на дейностите от жалбоподателя по Договор за предоставане
на услуги № 18-1/26.01.2011г.,
Анекс № 1/19.07.2011г. и Възлагателно писмо от м.06/2012г., както и какъв е дела на извършените
услуги и дела на машините и оборудването в отчетените приходи и разходи за
процесиите години (отчетни периоди) са дадени в табличен вид на стр.17 от заключението. 6. Общият
размер на постъпилите средства от „Екофос” - Белгия е в размер 7 500 000 евро,
с левова равностойност 14 668 725лв., като само последните плащания на 1 600
000 евро са извършени чрез прихващане, а останалите са чрез банкови преводи,
като основанията за тези плащания са отразени във фактурите. Плащанията са
свързани с Договор за предоставени услуги № 18-1/26.01.2011г., Анекс 1/19.07.2011г.,(с
посочени дати и размери на плащания през 2011г. и 2012г.), Възлагателно писмо
от м. 06/2012г. и с Договор № 01-1/01.01.2013г., между „Екофос" Белгия и
„Декафос" ЕАД (със сегашно наименование „Алифос България“ ЕАД), с предмет,
свързан с изпълнението на проект „Строителство на нов завод за производство на
киселина и фосфати в Перу“ т.е. постъпилите плащания покриват разходите по
Проекта. 7. Въз основа на представените от жалбоподателя документи (ведомости
за работни заплати и рекапитулации) и счетоводни регистри вещото лице е
установило, че за ревизирания период назначените лица на основен трудов договор
са от 70 до 72 лица месечно, а наетите по граждански договори - до 4 лица
месечно. За процесния период са начислени възнаграждения в общ размер 836 718.10лв.,
а са изплатени възнаграждения в общ размер 668 238.29лв. 8. За ревизирания
периода са отчетени седем броя фактури, издадени от „Уорли Парсънс България“
ЕООД, съгласно договор № 25-1/22.02.2012г. на обща стойност 297 275.86лв.,
като задълженията към „Уорли Парсънс България“ ЕООД са платени напълно до 10.07.2013г.
9. След проверка на приложените с легализиран превод Дневници на покупките и
Справки декларации по ДДС, изготвени и предоставени от „Екофос” С.А. - Белгия,
за процесиите периоди вещото лице е установило, че че процесните фактури №
1624/26.01.2012г., № 1667/26.03.2012г., № 1737/18.06.2012г. и №
1855/06.11.2012г., издадени от „Декафос” ЕАД към „Екофос” С.А. - Белгия, за
отразени от белгийското юридическо лице в дневниците на покупките и в
справките-декларации по ДДС като доставки, свързани със самоначисляване на
косвен данък при ставка 21 %, за който е ползван данъчен кредит.
10. Налице е съответствие между
отразяването на изискуемия се ДДС в регистрите по ДДС на „Екофос” С.А. - Белгия
като получател и връзката на сумите, с тези по издадените фактури от „Декафос”
ЕАД, като доставчик по сключения между тях договор за предоставяне на услуги №
18-1 от 26.01.2011г. 11. Отчитането на самоначисляването на ДДС от „Екофос”
С.А. - Белгия ( по издадените от „Декафос” ЕАД процесни фактури за м.02, 03, 06
и 11 на 2012 г.) като получател на услугите по процесния договор в размери,
посочени в колона 4 на Справка 15, се установява от дневниците на покупките и
съответните счетоводни записи.
Предвид
изложеното по-горе фактическа обстановка, представените по делото писмени
доказателства и след преценка възраженията на страните съотнесени към
действащата и приложима нормативна уредба, съдът намира жалбата в тази част за основателна, поради следното:
Данъчният орган е начислил ДДС на
жалбоподателя по отношение на получени доставки на стоки
/оборудване/ във връзка със сключен договор с „Екофос“ Белгия за данъчни
периоди декември 2012г., април 2013г. и юли 2013г. За да начисли допълнителни
задължения по ЗДДС данъчният орган е приел че получените доставки не
представляват съпътстващи такива основния сключен между страните договор за
предоставяне на услуги № 18-1/26.01.2011г.
Разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС изяснява
какво представлява съпътстваща доставка - когато основната доставка се
съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е
налице една основна доставка. ВАС в няколко свои решения приема, че когато една
доставка представлява едно цяло от икономическа гледна точка, макар и състояща
се от отделни елементи, то тя не следва изкуствено да се раздробява и следва да
се разглежда като единна самостоятелна доставка /Решение № 2923/28.02.2014г.,
по адм.дело № 6088/2013г. І о; Решение № 9807/28.06.2013г., по адм.дело №
4716/2012г. на І о. и Решение № 8624/15.06.2012г., по адм.дело № 7041/2011г.
Іо./. В настоящия случай е налице на първо място сключен договор за
предоставяне на услуги № 18-1/26.01.2011г. между жалбоподателя
като доставчик на услуги и „Екофос“ Белгия като клиент. От
клаузите на договора е видно, че доставчика на
услуги ще предостави на клиента услуги свързани с изпълнение на Проект
„Строителство на нов завод за производство на киселина и фосфати в Перу“ , като
в единадесет алинеи страните са посочили в какво се изразяват предоставените
услуги включващи промяна в техническото оборудване и системата за контрол на
процеса за целите на търговска демонстрация на инвеститорът в Перу; всички
формалности относно доставката, товаро-разтоварната дейност и складирането на
суровини, необходими във връзка с търговската демонстрация; предоставяне на
необходимия търговски персонал, нает от „Декафос“ за целите на търговската
демонстрация; координация и съдействие при избор на доставчици по отношение
проектиране, включващо срещи с потенциални проектанти и проектантски дружества,
изготвяне на доклади, протоколи и сравнителни анализи с цел избор на оптимален
доставчик; правно съдействие при изготвяне и консултиране по отношение
договорните отношения с подизпълнители, доставчици на оборудване, доставчици на
суровини и др.; осъществяване на всички дейности, свързани с управлението,
изпълнението и контрола до приключване на проекта и др. От така уговореният
договор между страните и от заключението на СТЕ се установява че жалбоподателя е осъществявал инженерингови дейности по реализиране
на посоченият в договора проект и този проект включва три етапа: 1. Провеждане
на търговска демонстрация на иновационна технология на „Екофос“ АД за
валидиране на технологията пред „Куимпак“ Перу, като именно успешното
провеждане на търговската демонстрация е условие за сключване на споразумение
между „Екофос“ АД и „Куимпак“ Перу; 2. Разработване на проектно задание за
осигуряване на необходимото оборудване за изпълнение на проекта – въз основа на
това дружеството-жалбоподател е изготвило и изпратило оферти на различни
търговци и след това е възлагало изработването на съответното оборудване, като
в заключението си в.л. по СТЕ твърди че жалбоподателят е указвал контрол и
съдействие при изработването, тестването и приемането на съответното
оборудване; и 3. Въвеждане в експлоатация на новопостроеният завод в Перу.
Съдът намира, че сключените договори от жалбоподателя с доставчици на оборудване, необходимо за изпълнение
на проекта - „Строителство на нов завод
за производство на киселина и фосфати в Перу“ е във връзка именно със сключения
договор за инженерингови услуги. Това че в чл. ал.9 от договора страните са
използвали термина „правно съдействие“ не води до извода, че не се касае за
закупуване на оборудване, а само за правна помощ и съдействие във връзка с
договаряне с подизпълнители и доставчици по проекта, тъй като крайния резултат
от това правно съдействие е свързано именно с намиране на подходящите
доставчици и извършването на доставки от тяхна страна, което е свързано с
изработването на проекта и с въвеждането му в експлоатация, тъй като при липса
на доставки на оборудване проекта не би могъл да бъде въведен в експлоатация.
Констатацията, че в договора от 26.01.2011г. страните не са уговорили
възнаграждение не отговаря на истината, тъй като е записано,
че за услугите в чл. 1 от договора клиентът ще заплаща на доставчика
възнаграждение на базата на реално извършени и предоставени вече услуги, след
подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на извършената работа
т.е. страните препращат паричното измерение на извършените услуги към
подписване на допълнителен документ, но реално е уговорено заплащане на
извършваните услуги. В подписания Анекс №
1/19.07.2011г. страните са посочили и паричният еквивалент на услугите по
сключеният между тях договор по-рано, като заплащането е уговорено на етапи: за
2011г. две плащания, първото през септември 2011г. в размер на 1 000 000 евро и
второ през декември 2011г. в размер на 500 000 евро; за 2012г. първо плащане
през януари 2012г. в размер на 1 200 000 евро; второ плащане през март 2012г. в
размер на 1 700 000 евро и две авансови плащания през 2013г.
съответно в размер на 500 000 и 1 000 000 евро. Във връзка с уговореното по договора между
страните заплащане са и представените към всяка една от фактурите
приемо-предавателни протоколи, като в заключението си в.л. по ССЕ констатира,
че по тях са налице плащания и че това се е извършвало с издаване на фактура
именно въз основа на подписаните приемо-предавателни протоколи. Въз основа на
извършената ССЕ е дадено и заключението, че
дейностите по договора от 26.01.2011г., анекса към него и представеното
възлагателно писмо от юни 2012г. представляват едно инженерингова услуга от
счетоводна гледна точка и тази услуга е осчетоводена в съответствие с
изискванията на ЗСч и приложимите международни счетоводни стандарти.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното производство доказателства, както и заключенията на
вещите лица съдът прави извода, че е
налице съпътстваща доставка по отношение на доставените машини и оборудване на
жалбоподателят, а от там на неговия контрагент „Екофос“ Белгия. В подкрепа на
това е и представеното възлагателно писмо от м.06.2012г.
по силата на което „Екофос“, като е взел предвид сключеният договор за услуги №
18-1/26.01.2011г., както и сключеното споразумение за технологичен лиценз,
доставка и оборудване и инженеринг от юни 2012г. с „Куимпак“ Перу е възложил на
жалбоподателят да закупи и експедира от името и за сметка на „Екофос“ като
част/съпътстваща дейност към предоставяните инженерингови и логистични услуги
оборудване, подробно описано във възлагателното писмо. Това възлагателно писмо
не се явява като отделно споразумение между страните а е част именно от
сключеният по-рано между тях договор за услуги. Изводите на данъчния орган, че е несъстоятелно да се
приеме че „Екофос“ Белгия първо е придобил услуги, които са безполезни без
съответното оборудване, а след това и оборудването и тогава те са станали
използваеми т.е. прието е че извършването на услугите по договора и възлагането
закупуването на оборудване са две отделни доставки е несъстоятелно. При
внимателно запознаване с приетите по делото договор за предоставяне на услуги №
18-1/26.01.2011г., Анекс № 1/19.07.2011г. и Възлагателно писмо от м.06.2012г. с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД - при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността – се стига до
извода че закупуването и доставянето на машини и оборудване е неделима част от
договора за инженерингови услуги. Целта на договора е именно след като
дружеството-жалбоподател докаже своите възможности че би могло да реализира
проекта – чрез извършената демонстрация – да завърши реално проекта, като
достави и необходимото оборудване. Без доставката на това оборудване проекта не
би могъл да бъде въведен в експлоатация и договорът за инженерингови услуги би
бил неизпълнен. Наличието на предвиденият общ бюджет по договора т.е. наличието
на общо финансиране както по отношение на услугите свързани с инженеринговите
дейности, така и тези свързани със закупуването на машини и оборудване също
водят до извода за наличие на съпътстваща доставка по смисъла на чл. 128 от ЗДДС. Въз основа именно на това и на основание чл. 21 ал.2 от ЗДДС
жалбоподателят не е начислил ДДС, а от заключението на ССЕ се установява че
данъка е начислен от белгийското дружество.
Налице са от фактическа и правна страна
предпоставките на разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС – основна доставка –
инженерингова услуга, съпътствана от осигурено и предоставено оборудване, както
е и доказано плащане, определено, договорено и извършено общо.
В този смисъл са и Решение С 155/2012г. и
Решение С-366/2012г. и Решение С-224/2011г. на Съда на ЕО където е прието че
при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат
да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или
освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не
са самостоятелни, както и че доставка трябва да се разглежда като
една-единствена, когато два или повече елемента или действия, доставени от
данъчнозадълженото лице, са толкова тясно свързани, че обективно образуват
една-единствена неделима икономическа престация, чието разделяне на части би
било изкуствено, като такъв е случаят и когато една или множество доставки
съставляват една основна доставка, а другата доставка или доставки
съставлява(т) една или множество съпътстващи доставки, които подлежат на същото
данъчно третиране като основната. По-конкретно една доставка трябва да се
разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не
представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри
условия от основната услуга на доставчика. В настоящия случай поради успешното
провеждане на търговската демонстрация при която е произведен крайният продукт
фосфат, оборудването не би могло да бъде самостоятелна стопанска цел на
“Екофос“, тъй като то не би могло да бъде продаваемо. Налице е съпътстваща
доставка в конкретния случай тъй като тя от гледна точка на получателя няма
самостоятелно значение и той не би сключил сделка, за да придобие самостоятелно
предмета на тази доставка, а последната се явява необходимост към основният
предмет на доставката, в настоящия случай извършване на инженерингови услуги. В подкрепа на тези изводи са и показанията на разпитания по делото
свидетел, които съдът напълно кредитира.
ІІ. По отношение на отказано
право на непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
2986.74лв. по фактури, издадени от „Полимери инвест“ АД.
За да бъде признато и законосъобразно
упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно
всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на
фактурата закон. Приложим по отношение на процесните фактури е ЗДДС, в сила от
01.01.2007г. Съобразно общите правила за разпределяне на
доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и
законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните
фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на
предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл.70 от същия
закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал.2 на
същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на
данъчното събитие по чл.25 ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението
на доставчика да начисли ДДС.
Разпоредбата на чл.25 ал.2 и 3 от ЗДДС
сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в
специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 ЗДДС. Следователно извършването на
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС е всяко извършване на услуга. В чл. 8 от ЗДДС е дадено и легално определение на понятието услуга - всичко, което има
стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство. Реалното извършване на услугата е
абсолютна предпоставка за ползване право на ДК от получателят на услугата.
От материалите събрани в хода на съдебното
производство се установява че жалбоподателят е ползвал ДК по издадени му от
“Полимери Инвест” АД фактури № № 52/08.02.2013г., № 61/11.03.2013г. и №
70/10.04.2013г. и трите с предмет по договор за наем за месеците януари,
февруари и март. Отказано е право на ДК на основание чл. 68 ал.2 от ЗДДС, която
норма гласи че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем т.е. основният правопораждащ
юридически факт, който подлежи на доказване, когато предмет на доставките са
услуги е факта на извършването им. С този факт, нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС
свързва настъпването на данъчно събитие и изискуемостта на данъка, а нормата
на чл. 68, ал. 2 ЗДДС - възникването на
правото на данъчен кредит. В случая именно това обстоятелство не е доказано от
страна на „Алифос България“ ЕАД, който съгласно общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК носи доказателствената тежест да установи
всички положителни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
претендираното субективно право, като това му задължение изрично му е указано с
протоколно определение от 11.03.2015г.
По делото жалбоподателят е представил
единствено процесните фактури, като липсват доказателства относно реалното
предоставяне на услугите т.е. липсват доказателства за наличие на наемни
правоотношения сключени между жалбоподателят като наемател и „Полимери инвест“
АД като наемодател. Липсва представен договор за наем от който да се установят
взаимоотношенията между страните – какво помещение или помещения се наемат, за
какъв период от време, цената на наемната услуга, както и липсват доказателства
относно факта доставчика да има възможност да предоставя помещение или
помещения под наем на дружеството-жалбоподател. Данъчният орган е отказал право
на ДК на друго основание – доставчика не е отразил в дневниците си за продажба
и в СД за ДДС посочените по-горе фактури и не е внесъл ефективно данъка, както
и не е декларирал доставки на услуги към дружеството-жалбоподател. Вярно е че
нормата на чл. 86 ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на издателят на фактурата,
в настоящия случай на доставчика на услугата, не само да издаде данъчен
документ, което той е сторил, но и да включи размера на данъка за съответния
данъчен период в СД по чл. 125от ЗДДС и да посочи издаденият от него документ в
дневника си за продажби, но няма как да се вмени в тежест на жалбоподателят
неизпълнението на законовите задължения на неговия доставчик. Жалбоподателят е изпълнил
своите задължения визирани в ЗДДС – налице са издадени данъчни документи, които
получателят на услугата е включил в дневника за покупките за съответния период
и това е отразено от него в СД по ЗДДС. Настоящата инстанция обаче е такава по
съществото на спора и предвид Тълкувателно решение № 5814.07.2004г. на ОС на
ВАС може да откаже право на ДК на друго основание, различно от това визирано в
обжалваният акт.
Следва да се откаже ДК по издадените
фактури от „Полимери инвест“ АД поради липса на реално извършване на услугите
посочени в тях. Процесните фактури не отговарят на разпоредбата на чл. 114, ал.
1, т. 9 ЗДДС /чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета/ - в описанието
на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането
на престацията. Посочено е само по договор за наем за месец януари, февруари
или март, като липсва посочване на договора, както и обекта който се отдава под
наем. Няма и съпътстващи доставката документи, от които да може да се установи
именно обекта който е отдаден под наем и е формирана цената на услугата
Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на
действително извършената сделка, възможността за доказване реалността на
доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е
самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В
свое Решение от 8.05.2013г. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-271/12,
постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста
директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да
се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с
непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на
решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното
извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая предвид
липсата на договор и доказателства относно счетоводното отразяване на
процесните фактури води до извода за
липса на реално осъществена доставка по тях.
Предвид изложеното жалбата в тази част е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161
ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес в отхвърлената част от жалбата и разпоредбата на
чл. 8 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение е 439.07лв. и следва да бъде присъден в същият.
С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане
на разноски се явява основателно с оглед уважената част от жалбата, поради което ответната страна следва да бъде
осъдена да му заплати направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на 23202.90лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РА № Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 325/25.09.2017г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на „Алифос България“ ЕАД с адрес гр.Д.,
ж.к.Индустриална зона – юг, ПИ 20482.505.548, административна сграда на
„Технофос“ ЕАД, представлявано от Д.И.Ж. и Г.И.Н.са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2012г., м. 04 и м.07.2013г. в размер на 832930.59лв. и съответните лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алифос България“ ЕАД с адрес гр.Д., ж.к.Индустриална
зона – юг, ПИ 20482.505.548, административна сграда на „Технофос“ ЕАД,
представлявано от Д.И.Ж. и Г.И.Н.против Р-03000317001302-091-001/11.07.2017г. на орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 325/25.09.2017г. на Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, в останалата част.
ОСЪЖДА „Алифос България“ ЕАД с адрес гр.Д., ж.к.Индустриална зона – юг, ПИ
20482.505.548, административна сграда на „Технофос“ ЕАД, представлявано от Д.И.Ж.
и Г.И.Н.да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП - Варна сумата 439.07лв. лв. / четиристотин тридесет и девет лева и 07ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161
ал.1 от ДОПК.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП-Варна да
заплати на „Алифос България“ ЕАД с адрес гр.Д., ж.к.Индустриална
зона – юг, ПИ 20482.505.548, административна сграда на „Технофос“ ЕАД,
представлявано от Д.И.Ж. и Г.И.Н.сумата
23 202.90лв./двадесет и три хиляди двеста и два лева и 90ст./, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Административен съдия: