ПРОТОКОЛ
№ 100
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600032 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимите М. О., Г. О. и Ш. М. Я. , редовно призовани, се
явяват лично и с упълномощения си от по-рано защитник адв. Г. С. от АК –
Стара Загора.
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се
явява Апелативния прокурор Л. П.
Явява се назначеният преводач Е. Ш., редовно призован.
Явява се призованият свидетел М. Б. М., доведен от органите на
ОД „Охрана“ - Бургас.
В залата присъства и адв. Н. П. от АК - Хасково.
АДВ. П.: Представям пълномощни за въззивното производство от
подсъдимите М. О. и Г. О..
ПОДСЪДИМИЯТ М. О.: Желая в настоящото производство да се
1
ползвам от защитата на адв. С. и адв. П..
ПОДСЪДИМИЯТ Г. О.: Желая в настоящото производство да се
ползвам от защитата на адв. С. и адв. П..
По даване ход на делото:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Считам, че не са налице
законови пречки за това.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИТЯТ М. О.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. О.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът с оглед обстоятелството, че в съдебната зала присъстват
всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. П.: Няма да правя искания за отводи на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.
Делото продължава във фазата на съдебното следствие.
Съдът снема самоличност на призования свидетел М. Б. М. -
*****.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещава да говори истината.
Въпрос на съда: Вие познавате ли някой от подсъдимите?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не познавам никой от подсъдимите. Тук
за пръв път ги виждам.
2
Въпрос на съда: Знаете ли какво е обвинението срещу тях?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не зная.
Въпрос на съда: Познавате ли лице на име Ъ. Ш. М.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Да, познавам го. От едно село сме с Ъ..
Комшии сме.
Въпрос на съда: Той в момента къде се намира, знаете ли?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: В момента и той е в Затвора, в Белене.
Въпрос на съда: Вие ходил ли сте в Република Турция?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Да, ходил съм в Турция неведнъж и дори
съм живял и работил там.
Въпрос на съда: Спомняте ли си дали на 16.08.2022 г. вечерта сте
бил на автогарата в гр. Чорлу, Република Турция и дали Ъ. М. е бил там?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: В момента не мога да си спомня дали
точно на тази дата съм бил на автогарата в гр. Чорлу и дали Ъ. М. е бил там.
Тъй като разбрах от вас, че има по делото приложени снимки от
охранителните камери на автогарата, моля да ми покажете тези снимки и ще
отговоря на въпроса.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля фотоснимки, намиращи се на
стр. 73 и 74 от съдебното производство.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: На тази снимка, на лист 73 от делото, съм
аз, а този до мен е Ъ.. Това е снимката долу вляво на посочената страница. На
снимките на лист 74 – тази горе вдясно и двете долу, съм също аз, а до мен
има едно лице от женски пол.
3
Въпрос на съда: Познавате ли това лице?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не, не го познавам това лице.
Въпрос на съда: Ще ни кажете ли по какъв повод сте били до
автогарата на посочената дата в Чорлу и заедно ли сте били с Ъ.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: През деня, на посочената дата, към 12
часа звъннах на Ъ., казах му, че ще тръгвам за Тикердаг от Истанбул. Попитах
го: „Ще идваш ли с мен?“, а той ми каза: „Аз съм на автогарата. Дойдох да
проверя дали има за България автобуси“. Питах го: „Ще идваш ли?“. Той каза:
„Не, аз ще ходя да гледам животните“. Той има кокошки и агнета.
Въпрос на съда: Става дума за автогарата в гр.Чорлу, така ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Да, автогарата в Чорлу. Отидох в Текирдаг
и на връщане се отбих до Ъ..
Въпрос на съда: По какъв начин и за какво се уговорихте с Ъ.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: С него се чухме по телефона и се
уговорихме да се видим у тях. Той имаше къща в Чорлу. Отидох у тях към 8
часа вечерта. Слязох от колата. Звъних на звънеца, но него го нямаше. Той
живее на първия етаж, чукнах, позвъних, нямаше го. Дойде един мъж и каза:
„Ъ. ли търсиш?“, аз казах: „Да“. Той каза: „И ние го търсим“. В колата, в която
бяха тези хора, които търсеха Ъ., имаше една жена и тя по телефона се свърза
с Ъ., и той каза, че е на автогарата. Те казаха, че ще ходят на автогарата. Аз
казах, че ще отида заедно с тях, за да се видя с Ъ.. Колата беше „Рено“, бяла на
цвят. Тези хора в колата не ги познавам. Аз се качих на предна дясна седалка
до шофьора, жената беше отзад. Отидохме до автогарата. Ъ. излезе и каза да
влезем вътре. Влязохме вътре.
Въпрос на съда: Колко човека бяха?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Бяха трима човека в колата, двама мъже и
една жена, а аз бях четвъртият в колата. По пътя ме попитаха дали мога да им
разваля, т.е. да им обменя 50 евро. Казах: „Да, няма проблеми“. Срещнахме се
с Ъ.. Ъ. ми каза, че трябва да праща някакви строителни материали за
България и после каза, че ще се прибира.
4
Въпрос на съда: Разбрахте ли за какви материали става въпрос?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не, не съм разбрал. Само знам, че става
въпрос за строителни материали, които той ще праща за България по автобус.
Въпрос на съда: А вие видяхте ли той да ги праща?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не знам. Той отиде там и говори с
шофьорите при автобусите.
Въпрос на съда: Това означава ли, че Вие не сте възприел, не сте
видял той да носи нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Не мога да се сетя, нямам спомен дали той
е носел нещо.
Въпрос на съда: След това какво се случи?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: След това те дадоха 1000 лири, които аз
бях им обменил.
Въпрос на съда: Кой ги даде, на кого?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Тези хора, които бяха в „Реното“, те
дадоха на Ъ. 1000 лири, които аз преди това им бях обменил.
Въпрос на съда: Вие разбрахте ли защо му ги дават?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Тези пари бяха предназначени той да
плати на шофьорите за строителни материали, които той ще прати по автобус
за България. Това беше.
Ъ. е алкохолик, не може без да пие. Има едно заведение
„Бакарди“. После с Ъ. заедно ходихме там, в „Бакаради“, в Чорлу.
Въпрос на съда: Той каза ли Ви дали е пратил нещо за България?
5
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Нямам спомен той да ми е казал дали е
пратил нещо за България.
Въпрос на съда: Вие видяхте ли някой нещо да е товарил в
автобуса? Някой помоли ли Ви да помогнете Вие при товаренето на нещо в
автобуса?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Нямам спомен. Но разбрах, че ще праща
строителни материали за България, но какви точно не знам нищо. Не разбрах
каква е връзката, но те му дадоха пари да плати на шофьора за превозването
на строителните материали.
Въпрос на прокурора: Аз искам да питам, Вие всъщност тези 50
евро за 1000 турски лири ли ги обменихте?
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Тогава толкова беше горе-долу курса евро
– турска лира. Това беше през 2022 г. Мисля, че такъв беше курсът на лирата
тогава.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ М. О.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. О.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш. Я.: Нямам въпроси.
След проведения разпит, съдът ОСВОБОДИ свидетеля М. Б.
М. от съдебното зала.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. П.: Аз също нямам доказателствени искания. Делото е
изяснено от фактическа страна. Молим да бъде приключено.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля
6
да приключите съдебното следствие.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения, като предоставя думата за
пледоарии на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз не поддържам
протеста на Окръжна прокуратура – Бургас, като категорично считам, че
обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и следва да се
потвърди. Същевременно не оттеглям протеста, защото е имало и ще има
други подобни дела, и е добре да се оформи константна съдебна практика по
тях.
В началото ще кажа, че изцяло споделям мотивите на
протестираната присъда, които са много подробни и правилни. Подкрепям и
анализа на доказателствата по делото, гласни, писмени и веществени.
Специално за гласните доказателства първоинстанционният съд правилно ги е
анализирал и посочил на кои дава вяра, на кои не, в коя част и защо. Изцяло го
подкрепям този доказателствен анализ и не е нужно да го повтарям. За
осъществяване на деянието по чл. 242, ал. 4 от НК, от обективна страна няма
какво да се коментира, тук нещата са ясни и няма никакъв спор.
Не така стоят нещата обаче относно субективната страна на
деянието, по отношение на тримата подсъдими, простичко казано, да са
знаели, че превозват наркотични вещества. Не само че няма никакви преки
или косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза относно
осъществяване на деянието от субективна страна, а всички събрани по делото
доказателства ги изключват, при това категорично. Впрочем и в протеста на
Окръжна прокуратура - Бургас се твърди, че има пропуски и нарушения на
окръжния съд при събирането, анализа и оценката на доказателствата, но
твърденията са максимално общи, като не е посочено и аргументирано нито
едно конкретно доказателство относно субективната страна на деянието и
осъществяваното й. Да не говорим, че това е престъпление, което може да се
извърши само при пряк умисъл, а не по непредпазливост или предоверяване,
както е в случая.
7
Кои са аргументите ми, че обвинението не е доказано от
субективна страна:
На първо място, няма нито едно доказателство, че подсъдимите и
свидетелите, които са донесли кофите с латекс, са се срещали преди това и са
се познавали. И подсъдимите отричат да се познават, и свидетелите Ъ. М. и
днес М. М. също го твърдят, като нищо не ги оборва.
На второ място е обстоятелството, че свидетелят Ъ. М. и другото
неустановено лице, които са носели кофите с латекс, са търсили не конкретен
автобус и шофьор, а такъв, който да пътува за България и първоначално са се
насочили към свидетеля А. Ф., шофьор на автобус на фирмата „Нишикли“, за
да натоварят кофите, но той им е отказал и една след това са търсили друг
автобус за България и са се насочели към тримата подсъдими и техния
автобус, а и Г. О. и Ш. Я. не са се съгласили веднага да приемат кофите. Те са
попитали М. О. дали да качат кофите, а той е спял и е отговорил в просъница
да ги вземат.
Дори само това обстоятелство само по себе си опровергава
доказаността на субективната страна на деянието. Свидетелят Ъ. М. е ходил
по автобусите и е очевидно, че подсъдимите са били по случайност в този час
на автогарата в Чорлу, без да се познават и без да имат предварителна
уговорка с преносителите на кофите с латекс. Факт е, че за услугата са дадени
само незначителните 200 турски лири или около 10 евро, а ако имаше знание
от подсъдимите, че превозват наркотици за над два милиона лева и какъв
огромен риск поемат, сумата щеше да е многократно по-висока.
На трето място, кофите са били фабрично запечатани, което се
потвърждава от тримата митнически служители. Това категорично означава,
че след натоварването на кофите в багажното отделение на автобуса, никой от
тримата подсъдими не ги е отварял, за да може да види, че вътре има
наркотични вещества. И нищо по външния вид на кофите не е водело до
съмнения, че вътре няма латекс или че освен латекс има и друго. Сега, според
прокурорката от ОП, подала протеста, едната кофа е била по лека, с това се
прави извод в полза на обвинителната теза. Какво от това. На етикетите е
посочено, че вътре има два вида латекс, а и кофите ги е товарил Ъ. М. и още
едно неустановено лице, а не подсъдимите.
На следващо място, според митническите служители, при
извършването на проверката на багажа, подсъдимите са били изключително
спокойни, а когато е отворена първата кофа и е намерен наркотик, чак тогава
те се изненадали, забележете, „изненадали“ казват митничарите и съответно
притеснили. Това е характерно точно за хора, които не знаят, че превозват
непозволени вещества.
Факт е и обстоятелството, че трите кофи въобще не са били укрити
някъде в автобуса, което е характерно за престъплението контрабанда. Също
така е важно, че по кофите и опаковките с наркотичните вещества не са
8
намерени дактилоскопни следи или ДНК от подсъдимите. Същото се отнася и
до данните в телефоните на подсъдимите, само лични неща и нищо, което
може да ги свърже с това престъпление. Да, очевидно има извършено
престъпление свързано с иззетите наркотични вещества, но то не е извършено
от подсъдимите по нашето дело, а е извършено най-вероятно от лицата
пристигнали с лекия автомобил „Рено“ на автогарата в Чорлу, двамата, които
са товарили кофите с латекс на автобуса. Но, за това има наказателно дело в
Турция, за което има достатъчно гласни доказателства и няма нужда, както
чета от колежката, да се изчаква евентуален отговор от Турция по молбата за
правна помощ, защото практиката сочи, че отговор на молби до Турция много
се бавят или въобще не се получават, а и тази информация от Турция няма как
да се отрази на настоящото дело, по което е проведено пълно и обективно
разследване и всички доказателства са в подкрепа, пак повтарям, категорично
в подкрепа на оправдателната теза, за това, че престъплението не е
осъществено от обективна страна.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда на Бургаския окръжен съд. Моля да отмените и мерките за
неотклонение „Подписка“ на тримата подсъдими.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин
прокурор, оспорвам изцяло протеста подаден от страна на Окръжна
прокуратура – Бургас, като преди да пристъпя към анализ на мотивите и
съответно на доказателствената съвкупност, която е пред Вас, искам да кажа
само, че прави чест позицията, която е заета в днешното съдебно заседание от
страна на Апелативния прокурор в лично качество и разбира се в качество на
представляващ институцията Апелативна прокуратура – Бургас, доколкото в
днешното съдебно заседание се зае една изключително адекватна позиция и
анализ на проведения до момента наказателен процес. Аз ще се постарая да
бъда кратък в моята съдебна пледоария. Съдът е запознат добре с
доказателствената съвкупност.
Ще кажа накратко само, че критика търпи донякъде Окръжна
прокуратура – Бургас. Отправен е упрек към първостепенния съд за това, че не
е проведена достатъчна активност в процесуално отношение за допълване на
доказателствената маса с материали от Република Турция. Накратко ще кажа
само, че в момента на задържането на автобуса, т.е. на проверката на автобуса
на митническия пункт, с мен се свърза собственикът на фирмата и в рамките
на между 2 и 3 часа с моя екип подготвихме сигнал до прокуратурата в Чорлу,
съответно и до кмета в град Чорлу, за всичко това. Ако не беше действано
адекватно със собственика на търговското дружество към онзи момент, ние в
това съдебно заседание и преди това, щяхме да сме в изключително неизгодна
позиция. Представили сме още в хода на досъдебното производство цялата
доказателствена маса, с която се бяхме снабдили. Те не бяха приети от
Окръжна прокуратура в Бургас. Така че смея да твърдя, че ако още към
9
момента беше проведена активност и необходимата настоятелност, с която да
се проведе обективно, всестранно и пълно разследване, може би, казвам,
нямаше да се стигне до това, да бъдем с Вас днес в съдебна зала. Няма да
обсъждам доказателства касаещи това, което е събирано в досъдебната фаза на
процеса. Разбира се, обективната страна на деянието е подадена безспорно, но
субективният елемент липсва предвид показанията на най-важните свидетели,
преките такива разпитвани в днешното съдебно заседание пред Вас, както и в
лицето на свидетеля Ъ. М. пред първостепенния съд, в които безспорно се
изяснява, че и тримата подзащитни нямат абсолютно никакво отношение,
знание, мисъл, престъпна нагласа за извършване на тази престъпна
деятелност.
Предвид всичко останало, Ви моля да потвърдите съответно
оправдателната присъда на Окръжен съд - Бургас, като ведно с това аз Ви
моля да бъдат отменени мерките за процесуална принуда касателно забраната
за напускане пределите на страната, защото повече от година е непосилно вече
и за тримата и техните семейства, да посрещат разходи свързани с наем на
жилище и всички разходи свързани с престоя им в Република България,
доколкото същите не са и български граждани и не могат да полагат труд, и
разчитат за това единствено и само на семействата си. Моля Ви за
произнасяне в този смисъл.
АДВ. С.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, уважаеми господин прокурор, искам ми се да започна с една
благодарност към представителя на Апелативна прокуратура за подробния и
коректен анализ, който направи на деянието от самото начало, до неговия
край. Ще спестя подробности по отношение на събраните доказателства, тъй
като пред първоинстанционния съд много подробно сме ги анализирали и сме
ги коментирали абсолютно всички. Само искам да кажа, че
първоинстанционният съд е изследвал всяко едно от събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и така е стигнал до
единствения правен извод, че деянието, за което тримата подсъдими са
предадени на съд, не е осъществено от субективна стана.
Моля със съдебния акт, който ще издадете, да потвърдите като
правилна и законосъобразна присъдата на Окръжен съд – Бургас и освен това
се присъединявам към направеното искане от страна на колегата, който говори
преди мен, във връзка с мярката за неотклонение „Подписка“ да бъде
отменена, а също така да бъде отменена и забраната за напускане на страната.
Повече от година тримата подсъдими са тук, в България, като нямат
възможност да работят. Издръжката им изцяло е върху плещите на техните
близки.
Моля за произнасяне в този смисъл.
10
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на подсъдимите да
упражнят правото си на лична защита.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. О.: Почти от 3 години не мога да видя
семейството си и съм в тежка ситуация. Молбата ми е, ако има възможност да
ни вдигнат забраната за напускане на страна. Невинен съм. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ М. О.: Аз по същия начин отправям молба да
ми се вдигне забраната за напускане на страната. Присъединявам се към това,
което казаха адвокатите ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш. Я.: Аз по същия начин се присъединявам
към това, което казаха нашите защитници и умолявам съда да вдигне
забраната за напускане на страната. Благодаря на уважаемия съд.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. О.: Невинен съм, искам да бъда оправдан и
умолявам съда ако е възможно да се произнесе за нашата невинност.
Желая да ми бъде предоставен писмен превод на съдебния акт,
когато бъде изготвен.
ПОДСЪДИМИЯТ М. О.: Невинен съм. Умолявам съда да вдигне
забраната за напускане на страната и да бъде оправдан по това дело.
Благодаря.
Желая да ми бъде предоставен писмен превод на съдебния акт,
когато бъде изготвен.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш. Я.: По същия начин и аз искам да кажа, че
съм невинен. Искам да се вдигне забраната за напускане на страната. Не сме
извършили нищо умишлено. Това е, което искам да кажа. Благодаря на
уважаемия съд.
Желая да ми бъде предоставен писмен превод на съдебния акт,
когато бъде изготвен.
11
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
За извършения в съдебно заседание от преводача Е. Ш. сложен и
специфичен превод от български на турски език и обратно, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Е. Ш. възнаграждение в размер на
120 лв., на основание чл. 23 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 16.05.2014 г. за
съдебните преводачи, за извършения от него сложен и специфичен превод в
съдебно заседание от турски на български език и обратно, от бюджетните
средства на съда.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12