№ 502
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501368 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Свети Йоан Ризорт“ЕООД с ЕИК-
*********,представлявано от управителя Николай Ламбуров ,подадена чрез пълномощника
му адв.П.А. против съдебно решение № 260784 от 25.05.2021г.постановено по гр.д.
№6490/2020г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивното дружество
против етажната собственост „Свети Йоан Ризорт“-сгради с идентификатори №
67800.10.726.1 и № 67800.10.726.2 по КККР на гр.Созопол,с адрес
гр.Созопол,п.к.8130,м.“Ачмалъците“,ваканционен комплекс „Свети Йоан
Ризорт“,представлявано от управителен съвет в състав Р Х,Р С и „Виктор
проджект“ЕООД,представлявано от адв.Тодор Тодоров,за приемане за установено по
отношение на ответника,че решение,взето по т.1 на проведено на 11.09.2020г.общо
събрание е нищожно ,а при условията на алтернативност- посоченото решение е
незаконосъобразно.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът посочва,че решаващият мотив
на БРС за отхвърляне на иска е,че от представените по делото доказателства не може да се
направи извод,че ищецът има качеството инвеститор по смисъла на чл.2 от ЗУЕС,така че
сключените от него договори по този текст не са пречка за приемане на решения на Общото
събрание. В тази връзка се сочи,че в доклада на съда по чл.146 ал.2 ГПК не е указано на
ищеца,че не сочи доказателства за този факт,твърдян в исковата молба,а са дадени
указания,че не се сочат доказателства за това,че комплексът е такъв от „затворен тип“ и
относно обстоятелството,че са сключени договори по чл.2 от ЗУЕС и същите са вписани в
имотния регистър.За тези обстоятелства ищецът е представил доказателства и е щял да
1
стори същото и по отношение на обстоятелството,че е инвеститор,ако са му били дадени
указания.Освен това ответната ЕС в отговора не е оспорила това ищцово твърдение,поради
което съдът е следвало да приеме,в съответствие с чл.146 ал.1 т.3 ГПК това обстоятелство за
ненуждаещо се от доказване. На следващо място се прави оплакване,че съдът не се е
произнесъл по искането в петитума на исковата молба ,че решение на ОСЕС за формиране
на етажна собственост е недопустимо. Счита,че ако съдът бе направил задълбочен анализ на
твърденията и доказателствата на страните по делото,щеше да достигне до други изводи,но
липсва такъв анализ в мотивите.Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на
решението на БРС и уважаване на иска от въззивния съд.Няма доказателствени
искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника- етажна собственост „Свети
Йоан“,който е депозирал в законоустановения срок писмен отговор. Въззиваемата страна е
оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на
БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Счита,че БРС е дал на ищеца подробни и
ясни указания,в това число и за установяване на твърдението му,че в качеството на
инвеститор е сключил договори за поддръжка и управление със собственици на
самостоятелни обекти,но такива доказателства ищецът не е представил.Ответникът изрично
е заявил в отговора на исковата молба твърдение,че оспорва качеството „инвеститор“ на
ищцовото дружество.Посочва,че съдът се е произнесъл и по искането в петитума на
исковата молба ,че решение на ОСЕС за формиране на етажна собственост е недопустимо-
на стр.4 абзац втори.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на
БРС потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не изпращат представители.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора въззивният съд намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.40 от ЗУЕС.
В мотивите на обжалваното съдебно решение БРС е обсъдил подробно и задълбочено
събраните по делото доказателства,като въз основа на анализа е достигнал до правилен и
обоснован извод,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Решаващият мотив за отхвърлянето на иска е че ищецът не е доказал да е от
кръга на лицата,посочени в чл.2 от ЗУЕС като инвеститор и съответно може да сключи
договор за поддръжка и управление по смисъла на това правило,дори да се приеме,че
комплексът е такъв от затворен тип по смисъла на §1 т.3 от ЗУЕС и
следователно,сключените от него договори със собствениците на обекти в комплекса не са
пречка за приемане на решение на ОС на ЕС,с което да се формира етажна собственост и да
бъде избран управителен съвет. Въззивният съд споделя изцяло изложените от БРС мотиви
и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се отбележи,че във въззивната жалба е наведено единствено
оплакване,че в доклада на съда по чл.146 ал.2 ГПК не е указано на ищеца,че не сочи
доказателства за факта,че е инвеститор на комплекса по смисъла на чл.2 от ЗУЕС и че
ищецът е щял да ангажира такива доказателства,ако му е било указано.Оплакването е
неоснователно,тъй като в доклада на съда по чл.146 ал.2 ГПК са дадени ясни указания за
това,че ищецът не сочи доказателства,че е сключил договори със собствениците като
възложител. Неоснователно е и оплакването,че не е имало оспорване от ответната страна на
твърдението,че ищецът е инвеститор на комплекса,тъй като в отговора на исковата молба е
2
оспорено както твърдението,че комплексът е от затворен тип,така и твърдението,че ищецът
е инвеститор,сключил със собствениците договори за поддържка и управление по чл.2 от
ЗУЕС. Въпреки оплакванията във въззивната жалба,че въззивникът е бил лишен от
възможност да представи доказателства,установяващи твърдението му,че е инвеститор на
комплекса,такива доказателства не са представени от него и с въззивната жалба,няма и
доказателствени искания до въззивния съд.
По гореизложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,а
решението на БРС – правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по
делото,поради което същото следва да бъде потвърдено.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
спора право на присъждане на разноски възниква за въззиваемата Етажна собственост.По
делото обаче не са представени доказателства за извършени разноски,поради което и
въззивният съд не присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260784 от 25.05.2021г.постановено по гр.д.
№6490/2020г.по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3