Определение по дело №1070/2009 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2011 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20095210101070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 756 .

11. ХІ. 2011 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: А.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1070 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:     

 

       Установителен иск с правно основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс.

        С първоначалната искова молба и последващото изменение и уточнение на иска Л.Н.К. ЕГН **********,*** и И.Н.Д. ЕГН **********,***, и двете с адрес за призоваване в гр. София, ЖК “Хиподрума”, бл. №48, ет. 3, ап. 12 чрез адвокат Л.И.В.-П. ЕГН**********, искат да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответниците ВЕЛИНГРАДСКАТА ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №52, ВЕЛИНГРАДСКАТА ОБЩИНА с БУЛСТАТ Ю000351580, представлявана от кмета И.Л., с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, Б.К.П.,*** и наследниците на Б.Г.Д. ЕГН **********,***, Ц.Д.Д. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. ***, Г.Б.Д. ЕГН**********,*** и В.Б.Г. ЕГН **********,***, с адрес за призоваване чрез адвокат С.Г.Т., че ищците са собственици на полска култура – нива с площ от 7 229 м2 в местността Вескьовец, съставляваща имот №143003 по кадастрална карта на землището на Велинград, при граници и съседи: поземлен имот №143006 вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и водите, поземлен имот №143020 други селскостопански територии на земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поземлен имот №213001 горски стопански територии на ИЗГ-ДДС Алабак, поземлен имот №143007 полски път на Велинградска община и поземлен имот №143022 други селскостопански територии на Б.Г.Д., чиито граници са отбелязани с буквите АБВГДЕЖЗИЙКЛМ върху приложена по делото скица №ФО2449, изработена от ЕТ “Бучков – 91” Велинград на 07. ІХ. 2006 година и заверена от началника на Велинградската общинска служба земеделие. 

        Ответниците оспорват иска, като твърдят, че искът е недопустим. Заявяват, че е с неясно изложена обстоятелствена част и неопределени искания. 

 

        От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

        Според приложено по делото удостоверение за наследници, издадено от Велинградска община на 13. Х. 2009 година под №**********, М.И.М., бивш жител ***, роден през 1876 година, умира на 26. ІV. 1913 година и оставя като наследници съпругата си Е.И.М., родена на 24. Х. 1880, починала на 02. І. 1967 година, дъщеря си М.М.М., родена на 27. VІІ. 1903 година и починала на 04. Х. 1924 година и синовете си И.М.М. ЕГН**********, починал на 18. VІІІ. 1983 година и Б.М.М. ЕГН**********, починал на 03. VІІІ. 1994 година. И.М.М. е оставил като наследници по закон сина си М.И.М. ЕГН**********, починал на 13. VІІ. 1995 година и дъщеря си Е.И.Д. ЕГН**********. Е.И.Д. е починала на 10. ІХ. 1989 година и е оставила като наследници по закон съпруга си Н.В.Д. ЕГН**********, починал на 19. Х. 2003 година и дъщерите си, ищци по делото.

С решение на Велинградската общинска служба “Земеделие” от 23. ІІІ. 2001 година с №1939А на наследниците на М.И.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху полска култура с площ от 7 229 м2, VІІІ категория, в местността Вескьовец, съставляваща имот №143003 по кадастрална карта на землището на Велинград, при граници и съседи: поземлен имот №143006 вътрешна река на Държавата – Министерство на околната среда и водите, поземлен имот №143020 други селскостопански територии на земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поземлен имот №213001 горски стопански територии на ИЗГ-ДДС Алабак, поземлен имот №143007 полски път на Велинградска община и поземлен имот №143022 други селскостопански територии на Б.Г.Д.. Към решението е приложена скица №Ф00498, издадена на 08. VІ. 2001 година. Същата скица е приложена и по делото. В последствие е издадена скица №ФО2449, изработена от ЕТ “Бучков – 91” Велинград на 07. ІХ. 2006 година и заверена от началника на Велинградската общинска служба земеделие, също приложена по делото. Във втората скица площта на процесния имот е значително по-голяма.

По делото е допусната техническа експертиза. От заключението й е видно, че:

В скицата, приложена към решението, с която на наследодателя на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот, като съседен е записано други селскостопански територии на Кметство Велинград - §4, като същото записване е направено и за имот №143020. Според заключението на вещото лице зона §4 в землището на Велинградската община няма. В първоначалната скица са регистрирани с отделен кадастрален номер КВС - №143021 и 143022 разрушени гъбарници. Според заключението такова регистриране е недопустимо. Втората скица е издадена на основание чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, след като наследниците са показали границите, в които са владели имота на място.                  

 

        Предвид по-гореизложеното, съдът намира така предявения установителен иск за недопустим, поради липса на правен интерес от неговото предявяване.

Правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск е абсолютна положителна предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно.

В конкретния случай, съдът намира, че не може да се приеме, че ответниците застрашават по някакъв начин правата на ищците върху имота към настоящия момент. На първо място не може да се приеме, че ответниците Велинградска община, представлявана от Кмета и Общинска служба “Земеделие и гори” застрашават правото на собственост на ищците по какъвто и да е начин. Ако ищците са недоволни от конкретни административни актове, издадени от посочените ответници, то следва да ги обжалват по административен ред.

Останалите ответници по делото в момента не застрашават правото на собственост на ищците. Дори и да се приеме, че манифестират поведение, създаващо несигурност у ищците, в степен да смятат, че за тях е възникнал правен интерес да сезират съда, то следва да се отбележи, че спорът би следвало да се реши по реда на чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е спор за материално право към един минал момент. Предмет на иска е установяване правото на собственост на внеслия земите в Трудово кооперативно земеделско стопанство и съответно, ако е починал, на неговите наследници към момента на образуване на стопанството при съществуване на спор с друг претендиращ, че е бил такъв собственик, с оглед на това, на кого следва да се извърши възстановяване собствеността върху внесената земеделска земя. С иска по настоящото дело обаче ищците искат съдът да постанови решение, че са собственици към настоящия момент. Дори да се приеме, че по делото е била издадена погрешна скица (първа по ред), тя не е издадена от някой от ответниците или по тяхна искане. Освен това, от заключението на вещото лице е видно, че действително първоначално издадената скица е погрешна, но в последствие е издадена друга, отговаряща на действителното положение. Според заключението на вещото лице в момента на мястото на имота няма разрушения на ниво терен или други постройки.  

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.   

        Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 124 и чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1070 по описа на Велинградския районен съд за 2009 година, поради недопустимост на предявения иск.

 

Тъй като определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс то подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на определенията”, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните по делото.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :