№ 8799
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110176630 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ф. Д. А., ЕГН
********** срещу Д.С.Т.А.К. ***
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК
и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от Ф. Д. А. срещу Д.С.Т.А.К.“ кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от ответника със
Заповед № 25 от 01.11.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
по трудов договор № 033/16.09.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и
възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност „осветител“, с
код по НКИД 9001 и код по НКП *****, както и да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 5243,18 лв. за времето, в което ищецът е останал без
работа за периода от 01.11.2024 г. до 01.01.2025 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2024 г., до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения.
На 16.09.2019 г. бил сключен Трудов договор № 033/16.09.2019 г., между
ответника като работодател и ищеца като служител, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „Осветител“, с код по НКИД 9001 и код по
НКП *****, за което му била връчена и длъжностна характеристика. На
23.10.2024 г. на ищецът било връчено писмо от работодателя изх. № ЧР-
1
21/22.10.2024 г., с което същият бил уведомен, че с оглед оптимизиране на
разходите предстояли съкращения в Сатиричен театър „Алеко Константинов“,
които ще засегнат заеманата от ищеца длъжност. На 01.11.2024 г. на ищеца
била връчена Заповед № 25/01.11.2024 г., с която трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата. Извършеното уволнение било незаконно поради
следните съображения: От заповедта за уволнение не ставали ясни фактите,
въз основа на които трудовото правоотношение на ищеца било прекратено. Не
било упоменато дали е заличена изцяло или намалена щатната бройка за
длъжността „Осветител“ или за друга длъжност, която е с идентични трудови
функции. Не ставало ясно дали работодателят е съкратил щата на изцяло
различна длъжност, но е упражнил правото си по чл. 329 КТ. На ищеца не
били връчени документи във връзка с твърдяното съкращаване на щата. Не
било посочено правилно конкретното основание за уволнение, доколкото в чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ се съдържали две основания – закрИ.е на част от
предприятието и съкращаване на щата, а в заповедта липсва изписване на
някое от двете предложения. Твърди се, че в разглеждания случай
извършването на подбор е било задължително, същевременно подбор изобщо
не бил извършен или че бил незаконосъобразно проведен. Сочи, че през 2024
г. бил назначен нов работник на длъжност „осветител“ с минимален опит за
заемането й – Калин Тодоров. Твърди се, че уволнението се дължало на
цялостно негативно отношение на работодателя към ищеца, а не било в
резултат на съкращаване на щата или закрИ.е на част от предприятието, по
съображения, подробно изложени в исковата молба. Обобщено процесното
уволнение било незаконно, поради 1) формални пороци на заповедта, с която е
извършено, 2) липса на реално съкращаване на щата и 3) неизпълнение на
задължението за провеждане на законосъобразен подбор. Предвид
незаконността на уволнението на основание чл. 225, ал. 1 КТ ищецът имал
право да получи обезщетение за пропуснатия доход от трудова дейност за
периода, през който е останал без работа, с начален момент 01.11.2024 г., както
и правото да поиска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Сочи, че обезщетението за оставане без работа за един месец било в
размер на 2621,59 лв. Посоченият размер включвал и увеличението на
трудовите възнаграждения с 8%, което не било приложено от работодателя
при изплащане на обезщетението за неспазване на предизвестието.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Оспорват се фактите, на които се основава исковата претенция. Излагат се
съображения, че упражнената от работодателя дисциплинарна власт не е
релевантно за делото обстоятелство. Твърди се, че работодателят е действал
добросъвестно при упражняване на работодателската си власт съгласно
разпоредбата на чл. 8 КТ. Ето защо моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения
на страните се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че трудовото
правоотношение с ищеца е надлежно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ поради съкращаване на щата, носи ответникът по настоящото дело.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск
се явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от
3
него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди
уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при
условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от него.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца на основание чл. 176, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК
директорът на Д.С.Т.А.К.“ е неоснователно, доколкото е недопустимо
посочените обстоятелства да се установят с гласни доказателства. Относно
искането по т. 1.8. същото е и неотносимо, доколкото предмет на делото не е
законността на наложено от работодателя дисциплинарно наказание. Ето защо
това искане следва да се остави без уважение.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи посочените в т. 2 от исковата молба документи е основателно,
доколкото същото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него
могат да се установят факти от значение за разрешаване на делото.
Следва да се укаже на ищеца в едноседмичен срок да представи заверен
препис от трудовата си книжка за установяване факта на оставане без работа,
както и да представи същата в оригинал в насроченото о. с. з. за извършване
на констатация, че представения препис съответства на оригинала.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане е неоснователно, доколкото с него от
една страна в частта относно наложените на ищеца дисциплинарни наказания
се цели установяване на факти, които нямат значение за решаване на делото
предвид предмета на последното, а от друга в частта относно назначенията,
извършването на подбор и съкращаването на щата се цели установяване на
факти, които следва да се установят с писмени доказателства. При това
4
положение искането следва да се остави без уважение.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане е неоснователно, доколкото е
недопустимо със свидетелски показания да се удостоверяват представените от
него документи, респ. като неоснователно искането следва да се остави без
уважение.
Воден от изложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.04.2025 г. от 11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от писмения отговор и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или
не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
посочените в т. 2 от исковата молба документи. УКАЗВА на ответника, че при
неизпълнение на дадените указания в срок съдът може да приложи
последиците на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК.
5
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи заверен препис
от трудовата си книжка за установяване факта на оставане без работа, както и
да представи същата в оригинал в насроченото о. с. з. за извършване на
констатация, че представения препис съответства на оригинала.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали искания на страните,
направени с исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6