Р
Е Ш Е
Н И Е
№92/22.7.2021г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова
и с участието на прокурора Рени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 86 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 -
228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на НАП-София за
проверка на Решение № 11/29.03.2021 г. постановено по анд № 20202310200176 по
описа на Районен съд-Елхово за 2020 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 499501-F5142020/13.03.2020 г. издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на „*****“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Елхово, ул.„*****“ № 34, ЕИК *****, представлявано от
управителя Л.Н.С.за нарушение по чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ на основание чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с
ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и е осъден
администартивнонаказателния орган да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 300 лева.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е
неправилно и необосновано, като по същество се оспорват изводите на ЕРС досежно
приложението в случая на чл.28 ЗАНН, като се твърди необоснованост на изводите
на решаващия съд, които се считат изведени в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, при превратно тълкуване на нормативните разписания и
неправилната преценка и анализ на събраните в съдебното дирене доказателства.
Претендира се за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание за касатора се явява главен
юрисконсулт Илиева-К., която поддържа жалбата и направените искания,
включително и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции, като доразвива посочените съображения.
Ответникът по касация „*****“ ЕООД, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.
Участващият в процеса прокурор при ЯОП намира
решението на районния съд за правилно и законосъобразно по съображения, че
макар и формално да е осъществен състав на административно нарушение, първоинстанционният
съд, с оглед доказателствата по делото, правилно е приел наличието на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 11/29.03.2021 г. по анд № 20202310200176/2020
г. Районен съд-Елхово е отменил Наказателно постановление № 499501-F5142020/13.03.2020
г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „****“ ЕООД-гр.Елхово, представлявано от управителя Л.Н.С.за нарушение
по чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
на основание чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева и е осъден администартивнонаказателния
орган да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300 лева.
За да постанови решението си съдът приема, че АУАН и
наказателното постановление са издадени съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, а при изготвянето на акта и постановлението не са нарушени повелителни
норми на ЗАНН, ДОПК, ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ЮЛ е извършило
описаното в АУАН и НП административно нарушение, при което формално юридически
и контролният, и наказващият органи законосъобразно и обосновано са приели, че
е нарушена материалната норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства,във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, но са налице предпоставките на
чл.28 ЗАНН, което го е мотивирало да отмени атакуваното наказателно
постановление.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя крайния извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
В настоящия случай наказанието е наложено за това, че
към момента на проверката в търговския обект на „******ЕООД е установено, че
промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта
фискално устройство, което притежавало операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми от касата. Конкретно констатирано при проверката
посредством отпечатания от проверяващите отчет с № 0012005 от 26.09.2019 г.,
15:05759 часа е, че разчетната касова наличност е в размер на 383,65 лева, а от
съставения от служителя Марияна Ангелова Димитрова опис на паричните средства,
отразен в съставения от проверката ПИП № 0129997/26.09.2019 г., е установена
фактическа наличност в размер на 365,55 лева; установено е също, че сумите на
паричните средства в началото на деня, на въведените в касата пари и на
изведени от касата пари са в размер на нула лева, а плащанията чрез
ПОС-терминала в търговския обект са в размер на 58,15 лева. Въз основа на тези
фактически установявания е направен извод, че констатираната разлика от 40,05
лева в повече между фактическата наличност в касата на обекта и разчетната
касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на
деня, въведените в и изведените от касата пари и ПОС-терминалните плащания не е
регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Никъде обаче и в АУАН, и в
санкционния акт не е посочено изрично дали процесното административно нарушение
води или не води до неотразяване на приходи, в каквато насока се ообосновава
наложената в минимума по чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството санкция за
извършеното нарушение. Следователно е налице съществено несъответствие между
фактическото формулиране на нарушението и приложената санкционна норма, поради
което не би могла да се приеме за изцяло основателна аргументацията на
процесуалния представител на наказващия орган, че АУАН и НП са издържани от
процесуална страна. При това положение и с оглед липсата на твърдения дали
нарушението води или не до неотразяване на приходи, не може да се направи
преценка хипотезата на ал.1 или на ал.2 на чл.185 от ЗДДС е налице и коя е приложимата
санкционна норма, което от своя страна води до невъзможност както за
организиране на адекватна защита, така и за осъществяване на съдебен контрол.
От своя страна касатора и в настоящото производство не ангажира доводи, които
да обосноват правни изводи, различни от тези на районния съд.
Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора е неоснователна претенцията на
касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете
съдебни инстанции, а предвид липсата на заявена претенция за разноски от
ответната страна, такива не следва да ѝ бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 11/29.03.2021 г.
постановено по анд № 20202310200176/2020 г. по описа на Районен съд-Елхово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2./п/не
се чете