№ 4316
гр. Варна, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502810 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 207 и сл. ГПК и е образувано
по въззивна частна жалба вх. № 23808/19.11.2021 г. на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б
срещу Определение от 14.09.2021 г., обективирано в Протокол № 1765/14.09.2021 г.,
поправен с Протокол № 2208/09.11.2021 г., по ч.гр.д. № 8797/2021 г., на ВРС, XLIX с., с
което е прекратено производството по делото, образувано по молба на „АДЕЛАНТЕ
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК
„Чайка“, бл. 50, вх. Г, ет. 3, ап. 45, за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 407 ГПК.
Частният въззивник излага оплакване, че атакуваното определение е постановено по
ВРС при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
липса на произнасяне по направено искане за допускане на процесуалния представител на
частния въззивник до участие в съдебното заседание при условията на неотложност. Счита,
че липсата на произнасяне, освен че било процесуално нарушение, се приравнявало и на
липса на мотиви. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото за извършване на съдопроизводствени действия с участието на процесуален
представител на ответника.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „АДЕЛАНТЕ
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, депозира писмен отговор, в който оспорва частната
жалба и й счита за неоснователна. Счита, че не е налице твърдяното процесуално
нарушение, извършено от първоинстанционния съд. Излага, че пред съда пълномощниците
на страните се легитимират с писмено пълномощно като е допустимо упълномощаването да
се извърши и устно пред съда като се отразява в протокола. Сочи, че нито една от тези
предпоставки не са били налице при провеждане на съдебното заседание на 14.09.2021 г. и
при това положение съдът не е бил задължен да приеме явилият се адвокат като
представител. По същество моли за оставяне в сила на протоколното определение, с което
производството е било прекратено.
1
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 8797/2021 г., на ВРС, XLIX с. е образувано по молба на
"Аделанте Комерс" ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за обезпечаване на
доказателства чрез назначаване на съдебна автотехническа експертиза.
С Определение № 2666/22.06.2021 г. производството е насрочено за съдебно
заседание и съдът указал на ответника по молбата възможността да предприеме
процесуални действия, в съответствие с разпоредбата на чл. 208, ал. 2 ГПК.
След двукратни неуспешни опити за редовно призоваване на ответника за
насрочените съдебни заседания, на 04.08.2021 г. същият е редовно призован за насроченото
съдебно заседание на 14.09.2021 г.
Видно от Протокол № 1765/14.09.2021 г., поправен с Протокол № 3308/09.11.2021 г.
е, че в насроченото съдебно заседание на 14.09.2021 г. за ответника не е явил адв. П.П.,
който е отправил искане за допускане до участие в заседанието в режим на неотложност
като е изразил готовност до края на деня да представи пълномощно и молба. След
възражение от страна на процесуалния представител на молителя, съдът е указал на адв. П.,
че е освободен от отговорността му по производството. След даване ход на делото и
изслушване на назначената съдебна експертиза, производството е прекратено, поради
изчерпване на предмета му.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като правилно.
Твърдяното процесуално нарушение не е налице.
Както бе посочено по-горе при фактическата установеност по делото, в проведеното
съдебно заседание, съставът на ВРС е указал на адв. П., че е освободен от отговорността му.
Макар и това произнасяне да не е било оформено като изрично определение, то по
съществото си представлява произнасяне по искането на адвоката да бъде допуснат до
участие в заседанието.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 33 ГПК: "Пълномощниците се
легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В
пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от
съдебното заседание.". Разпоредбата на чл. 25 ЗАдв пък предвижда: „(1) Адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно. (2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното
заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може въз основа на устно
2
упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на
правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени
писмено от упълномощителя.“.
Тази уредба на упълномощаването според процесуалния и материалния закон, водят
до безспорния извод, че по правило пълномощникът, в т.ч. и адвокатът-пълномощник, се
легитимира с писмено пълномощно, което следва да отговаря на съответните изисквания.
Устното упълномощаване е изключение от правилото и е допустимо в две хипотези – при
провеждане на съдебно заседание и за извършване на неотложни действия, с оглед
запазването на права и законни интереси на клиента. Разграничаването на устното
упълномощаване пред съд от устното упълномощаване за неотложни действия, води до
следващия извод, че хипотезите са различни и устното упълномощаване пред съд, не се
приравнява на устното упълномощаване за неотложни действия, тъй като последните могат
да бъдат извършвани и пред други органи, освен пред съда. В този смисъл, съдебно
заседание, за което страната е била надлежно призована близо месец и половина по-рано,
няма как да бъде възприето като неотложно действие и въззивния съд намира, че частният
въззивник неправилно интерпретира цитираната норма.
Отделно от посоченото, категорична е законодателната уредба по въпроса, че при
липса на писмено пълномощно, упълномощаването пред съд, може да бъде извършено устно
в съдебното заседание и се вписва в протокола, а впоследствие. Това обаче изисква в
съдебното заседание да присъстват и страната, и адвокатът. В разглеждания случай, устното
упълномощаване е било невъзможно, предвид липсата на представляващ по Закон
ответника.
В заключение се налага извода, че съдът не е имал задължение да допуска до участие
в съдебното заседание процесуален представител на страната без надлежни доказателства за
учредена в негова полза представителна власт и при липса на предпоставките за устно
упълномощаване, поради което атакуваното определение като правилно и законосъобразно
ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.09.2021 г., обективирано в Протокол №
1765/14.09.2021 г., поправен с Протокол № 2208/09.11.2021 г., по ч.гр.д. № 8797/2021 г., на
ВРС, XLIX с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4