№ 6068
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100511934 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10971/07.06.2024г., постановено по гр. д. № 1979/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, съдът е осъден ответникът
Б. Ц. Ц., да заплати на Б. Ж. Ж.- П., на основание чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от
ЗЗД, сумата 1000,00 лева, а на А. К. П. сумата 2500,00 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, настъпили от, съответно
при фактическата установка на престъпление, за което ответникът, е признат
за виновен с Присъда №20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по
описа на СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017
г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над уважените
размери до пълните предявени размери от 10000лв. (спрямо Б. Ж. Ж.- П.),
съответно до 6000вл. (спрямо А. К. П.).
Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищците Б.
Ж. Ж. - П. и А. К. П., с която се обжалва постановеното решение в
неуважените части. Твърди се, че в атакуваните части същото е неправилно и
необосновано. Изложени са съображения, че от извършеното от ответника
престъпление били нанесени неимуществени вреди на пострадалата Б. Ж. Ж. –
1
П., изразяващи се в силен стрес, уплах за детето в колата, силни емоционални
притеснения за откраднатите вещи, в които имало и служебна
кореспонденция, което довело пострадалото лице до силна емоционална криза
и емоционален дискомфорт в момента, в който узнала, че са отнети вещите,
което предизвикало и истеричните викове на публично място, които в
резултат довели до връщане на вещите. Твърди се, че от приетата по делото
СПЕ се установявало негативно отразяване на преживяната ситуация върху
психическото състояние, продължаващо и понастоящем, вкл. ищцата
продължавала да има отрицателни очаквания предвид факта, че след
инцидента с ответника автомобилът бил запален, което обвързвала с
постоянно очакване от негативни действия или престъпления спрямо нея и
семейството от страна на ответника, които не били преминали и вероятно
щели да нараснат след излизането му от затвора. ПоР. което счита, че искът е
доказан до пълния размер от 10000лв. Оспорва изводите на съда по отношение
на размера на определеното обезщетение, вкл. счита, че не е съобразил, че
открадната чанта съдържала служебна кореспонденция, съответно че
кражбата довела до шок относно сигурността и бъдещото и страх за съдбата
за детето и относно възможните последици от загубата на същата. Не били
съобразени емоционалните преживявания относно несигурността за работата
на ищцата, която не се изчерпвала само до евентуалното уволнение, но и до
дисциплинарна, вкл. наказателна отговорност, за което имало прецедент
спрямо колега на ищцата, за който била в течение. По отношение на А. П.
също са изложени съображения, че извършеното от ответника престъпление
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес,
уплах, когато в колата нахълтал ответника и отнел движимите вещи на майка
му, което довело пострадалото лице до силен уплах и емоционален
дискомфорт в момента, в който ответникът нахлул, без да знае намеренията му
и след като отнел вещите, за това, че нищо не е могъл да направи, което е
предизвикало и емоционален дискомфорт у пострадалия продължил дълго
време след инцидента. Същите се доказвали от заключението по СПЕ. Намира,
че съдът необосновано отхвърлил иска за разликата над уважената част, а
определеният размер за явно несправедлив с оглед начина на извършване на
деянието, интензивността на засягане на психичното здраве, отражението
върху емоционалното състояние и физическото здраве, периодът на
възстановяване на здравето му, доказани от СПЕ.
2
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ответник, в който се твърди, че решението е правилно и
съобразно с процесуалните правила и съдебната практика. Не се спори по
виновността на ответника в извършеното деяние. Намира за неоснователни
твърденията за неправилност на атакуваното решение над присъдените суми,
доколкото били съобразни принципите на справедливостта и конкретните
доказателства по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поР. което съдът следва да се произнесе по основателността .
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (в размер на
10000лв., увеличен с протоколно определение по чл.214 ГПК от 29.01.2024г. за
Б. Ж. Ж.-П., съответно в размер на 6000лв. за А. К. П.) настъпили от,
съответно при фактическата обстановка на престъпление, за което ответникът
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл.
194, ал. 1 от НК. Признаването на ответника за виновен с влязла в сила
присъда е отделено за безспорно, вкл. са приети заверени преписи на присъда
№20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г., както и решение №
502/19.07.2022г. по ВНОХД 4381/2021г., с което е потвърдена присъдата в
частта, в която ответникът е признат за виновен за инкриминираното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. присъдата
установява със сила на пресъдено нещо факта на извършеното престъпление
или елементите от фактическия състав на престъплението - от обективна и
субективна страна (визира се конкретно извършеното изпълнително деяние с
характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за
което деецът е осъден), като всичко, което присъства в изпълнителното деяние
като действие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде
3
прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от присъдата. Предмета на спор по образуваното
гражданско дело следва да съвпада до пълна идентичност с третираните и
разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство, за да може
гражданският съд да се позове директно на нейната обвързваща сила и
съответно да приеме основателност на иска само на това основание.
Описаната фактическа обстановка (ищцата паркирала л.а. в близост до 80
ДГ, слязла от автомобила, за да остави малкото си дете на детска гР.на,
като в л.а. останал ищеца /тогава на 11г./, както и собствените чанти,
като ответникът се насочил към л.а., отворил предната дясна врата, взел
оставените чанти, след което се отдалечил и влязъл в паркиран на около 10м.
л.а. и след като ищцата се върната синът казал за случилото се, посочил
автомобила, при което ищцата се насочила към л.а., като при нея дошъл и
трето лице /свидетел по наказателното дело, възприел действията на
ответника/, започнала да вика да върнат вещите, при което ответникът
слязъл от л.а., оставил инкриминираните вещи на земята и се отдалечил) не
се оспорва, вкл. с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, вкл. всички правнорелевантни факти за възникване на
правото на парично вземане на ищците, като спорът е концентриран по
размера на вредите, включително пренесен пред настоящата инстанция е
единствено спорът по размера на претърпените неимуществени вреди, т.е.
какви са неимуществените вреди, които ищците са претърпели в причинна
връзка с противоправното деяние на ответника, респ. какъв е справедливият
размер на обезщетението за тях, при приетата за безспорна фактическа
обстановка от първоинстанционния съд.
В исковата молба е описано, че неимуществените вреди на ищцата
вследствие на осъщественото престъпление се изразявали в силен стрес, уплах
за детето в колата, силно емоционални притеснения за откраднатите вещи, в
които имало и служебна кореспонденция, което довело до силна емоционална
криза и емоционален дискомфорт в момента, в който узнала, че са отнети
вещите, което предизвикало истерични викове на публично място, довели до
връщане на вещите. Неимуществените вреди на ищеца се изразявали в силен
стрес, уплах, когато в колата нахълтал подсъдимия и отнел инкриминираните
вещи на майка му, което довело до силен уплах и емоционален дискомфорт в
4
момента, в който ответникът нахлул в автомобила без да знае намеренията му
и след като ответникът отнел вещите, за това, че нищо не е могъл да направи,
което предизвикало и емоционален дискомфорт у пострадалия продължил
дълго време след инцидента.
По делото са приети заключения на вещо лице психолог по допусната
СПЕ, които настоящият състав кредитира като обективни и компетентно
изготвени, съгласно които: Спрямо А. К. П. преживяната ситуация е повлиява
отрицателно, обусловила е интензивни ситуативни емоции на шок от
неочаквано случващото се, страх и уплаха, притеснение, объркване, а като
остатъчни последици са възникването на дифузна тревожност и повишена
чувствителност в напомнящи инцидента ситуации, вкл. към момента на
експертизата са налице отрицателни преживявания при мислено връщане към
случилото се; Спрямо Б. Ж. – П. преживяната ситуация се е отразила
негативно върху психичното състояние и функциониране. Констатирали се
интензивни смесени ситуативно преживявания на напрегнатост от неочаквано
случващото се, ужас, възмущение, гняв и ярост от нахлуването в личното
пространство, силна тревожност за детето , притеснение за загуба на важни
служебни документи. В следващите дни след инцидента преживяла повишена
тревожност, случилото се обусловило загуба (разход) на психоемоционална
енергия, което намалило общата адаптивност и обусловило повишена
узязвимост спрямо стресори със сходен характер. И към момента на
експертизата при ищцата били налице отрицателни преживявания при
асоциации, свързани с инцидента.
При защита на заключението, вещото лице дава устни разяснения в
открито съдебно заседание, представляващи част от заключението, съгласно
които ищцата вследствие на преживения инцидент са налице отрицателни
преживявания при припомняне на инцидента и също така повишена
уязвимост спрямо други подобни инциденти, като смятала, че с ответника
имат продължаващи проблеми, които не били предмет на делото, но
повишили уязвимостта към отрицателни и стресови преживявания свързани с
подобни ситуации с лицето. Не били налице разстройства или смущения, а
отрицателни преживявания – очаквания, нагласи, че вследствие на инцидента
можело и вероятно щяло да се случат други неприятни преживявания с
ответника, имало инцидент с колата и се притеснявала, че ответникът
можел след това да я търси. При осъщественото престъпление ищцата не е
5
изпаднала в състояние на дезадаптивност или невъзможност да се справи с
възникналата ситуация, а активно е опитала да я разреши, т.е. имала смесено
преживяване, както на тревожност примерно, че може да се случи нещо на
детето , така и гняв и ярост, който я мотивирал да отиде и да опита да си
върне чантите. По отношение на ищеца във връзка с отразеното в
експертизата, че при него се наблюдава дифузна тревожност се пояснява, че
при него има тревожност, която била по-обща, т.е. тревожност, която
съществува без да има конкретен страх от нещо, формирана една по-тревожна
нагласа поР. това процесно събитие.
За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните
пред него доказателства, Районният съд е констатирал, че събраните по делото
доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и исковите претенции
са доказани по своето основание. При определяне размерите, съдът отчел, че
стореното е в момент, когато А. П. е бил дете, а душевните страдания, които са
му причинени през време и непосредствено след инцидента, са емоционален
шок и нетипично за възрастта му състояние. Извършеното било в негово
присъствие, когато е бил сам, и категорично е оставило трайни негативни
последици в неговата незряла психика. Прието е, че ищците са преживяли
обичайните страдания и тревоги, а по отношение на ищцата П. житейските и
опитни правила дават основание на съда да приеме, че тревогата за здравето и
живота на детето й е довела до чувство за безпомощност, страх и несигурност.
Съдът е приел, с оглед начина на извършване на деянието, интензивността на
засягане на психичното здраве, отражението върху емоционалното състояние
и физическо здраве, периодът за възстановяване на здравето, че справедливият
размер на заместващото обезщетение за причинените на ищеца Б. Ж.-П.
неимуществени вреди е в размер на сумата 1000,00 лв., а на ищеца А. П. –
сумата 2500,00 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
С оглед релевираните в жалбата на ищците оплаквания, въззивният съд
намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, като споделя изложените в
6
мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност
на претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД в присъдените от първоинстанционния
съд размери. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поР. което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Във въззивните жалби по същество са релевирани оплаквания за
необоснованост на изводите на съда при определяне размера на справедливото
обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по
справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. С оглед
критериите за определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди
/Вж. т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г./ следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, обуславящи вредите, конкретно съдът следва да посочи
обстоятелствата, както и значението им за определения размер. Такива
обективни обстоятелства могат да бъдат вид, характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства около извършването му, характер и вид
на претърпените болки и страдания, техният интензитет, продължителност и
последици, възраст на увредения, обществено и социално положение и др.
относими към конкретния случай обективни обстоятелства, вкл. се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
В конкретния случай, отчитайки обстоятелствата по отношение на А. П.
(към момента на увреждането е бил на 11г., станал е очевидец на престъпление
спрямо собствеността, деянието е извършено дръзко /в пейоративното му
значение/ от автомобил сутрин пред детска гР.на, в който е присъствало дете
на задната седалка, като от кредитираното заключение по СПЕ се установяват
характера, вида, интензитета и продължителността на последиците спрямо
ищеца /преживяната ситуация е повлиява отрицателно, обусловила е
7
интензивни ситуативни емоции на шок от неочаквано случващото се, страх и
уплаха, притеснение, объркване, а като остатъчни последици са възникването
на дифузна тревожност и повишена чувствителност в напомнящи инцидента
ситуации, вкл. към момента на експертизата са налице отрицателни
преживявания при мислено връщане към случилото се, вкл. се наблюдава
дифузна тревожност/, вкл. обществено-икономическата конюнктура, съдът
приема, че определеното от СРС обезщетение от 2500лв. е в адекватен и
справедлив размер, еквивалентен на претърпените неимуществени вреди и
репарира напълно същите, като обезщетението е определено и в съответствие
с конкретните факти по делото.
Съдът, отчитайки и конкретните обстоятелствата /не и хипотетични/ по
отношение на Б. Ж.-П. (откраднати вещи, вкл. служебна кореспонденция,
сутрин пред детска гР.на от автомобил, в който е присъствало детето на
задната седалка, вследствие на което е /с оглед кредитираното заключение по
СПЕ/ изпитано смесено преживяване на ужас и силна тревожност за детето,
така и възмущение, гняв и ярост от нахлуването в личното пространство,
притеснение за загуба на важни служебни документи, която тревожност в
дните след инцидента била повишена, вкл. към момента на експертизата били
налице отрицателни преживявания при асоциации, свързани с инцидента,
съответно връщане на вещите от ответника непосредствено след настояване
на ищцата), вкл. обществено-икономическата конюнктура, съдът приема, че
определеното от СРС обезщетение от 1000лв. е в адекватен и справедлив
размер, еквивалентен на претърпените неимуществени вреди и репарира
напълно същите, като обезщетението е определено и в съответствие с
конкретните факти по делото.
ПоР. съвпадане на крайните изводи, основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
обжалваните части. В частта, в която ответникът е осъден да заплати 1000лв.
на Б. Ж. Ж.-П., съответно 2500лв. на А. К. П., решението е влязло в сила като
необжалвано.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10971/07.06.2024г., постановено по гр. д.
8
№ 1979/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск от Б. Ж. Ж.П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ********, за осъждане Б. Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, кв. „Б********, на основание чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД, да
заплати сумата от 9000лв., представляваща разликата над уважения размер от
1000лв. до пълния претендиран размер от 10000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от престъпление
по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което Б. Ц. Ц., е признат за
виновен с Присъда №20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа
на СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017 г. до
окончателното й изплащане; както и ПОТВЪРЖДАВА Решение №
10971/07.06.2024г., постановено по гр. д. № 1979/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 50 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от
А. К. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, за осъждане Б.
Ц. Ц., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, кв. „Б********, на основание чл.
45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД, да заплати сумата от 3 500лв., представляваща
разликата над уважения размер от 2500лв. до пълния претендиран размер от
6000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили при фактическата обстановка на престъпление по чл. 197, т. 1, във
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което Б. Ц. Ц., е признат за виновен с Присъда
№20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й
изплащане.
В частта, в която ответникът е осъден да заплати 1000лв. на Б. Ж. Ж.-
П., съответно 2500лв. на А. К. П., решението е влязло в сила като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9