Решение по дело №1/2015 на Окръжен съд - Търговище

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                                  11 . 03. 2015 година                                           гр. Търговище

 

 

                                                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

                Търговищкият окръжен съд                                                                                        наказателна колегия

                На осемнадесети февруари                                                                                         две хиляди и петнадесета година

                В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                                                                                     ЙОРДАН ИВАНОВ

 

                Секретар: С.Ж.

 

                Като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВ  ВНЧХД №  1 по описа за 2015 год. взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 313 и  сл. от НПК.

                Образувано е по жалба  на  З.С.М. ***,  частен тъжител и гр. Ищец,  срещу присъда № 13 от  06. 03. 2014 год.  по НЧХД №  251 / 2013 год. на  Районен съд гр. Кубрат.  Считайки присъдата за  незаконосъобразна, предвид несъставомерност на деянието, моли за нейната отмяна и  постановяване на нова, с която  подс. да  бъде признат за виновен по предявеното с тъжбата обвинение, ведно с последиците от това в гражданската част. Редовно призован, не се явява в с. з. и не взема становище по жалбата.

                 Подсъдимият по делото – Р.Н. ***, редовно призован, не се явява в с. з.  В срока по чл. 322 НПК е депозирал писмени бележки. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, а оправдателната присъда на първостепенният съд, като правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена.                            

                Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

                         Жалбата   НЕОСНОВАТЕЛНА.

                   Пред първоинстанционният съд делото е образувано по тъжба на З.С.М. – за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т. 1 и т.4 вр. чл. 146 ал.1 НК.

                   Р.Н.М. е обвинен в това, че на 16.10.2013 год. в гр. Кубрат, публично, в качеството си на длъжностно лице – повереник на Калоян Руменов М. , при и по повод изпълнение на службата си обидил тъжителя, като изрекъл в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи – че „бил осъждан“. Предявен е и граждански иск срещу подсъдимия  – за причинените му неимуществени вреди З.М.  претендира за обезщетение от 2000 лева, ведно със законна лихва от датата на деликта  до окончателното и изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в процеса. Съдът разгледал делото в открито с.з. и постановил присъдата си в следния смисъл:

                   Подс.  М.  бил признат за невинен и оправдан по така предявеното обвинение, а предявения граждански иск отхвърлен като неоснователен.

                   Тъжителят бил осъден да заплати ДТ в полза на съда относно отхвърления гр. иск.

                   Въззивната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на Районен съд гр. Кубрат. Описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е правдоподобна, основаваща се на обстоен анализ на събраните гласни доказателства и  накратко е следната:

                   Между подсъдимия и тъжителя няма роднинска връзка, а само съвпадение на фамилните имена. Подсъдимият Р. ***0. 2013 год. в Районен съд гр. Кубрат се провело съдебно заседание по НОХД № 179/2013 год. по описа на съда. Подсъдим по делото бил тъжителя – З.М..  В съдебното заседание присъствали З.М. в качеството на подсъдим, Калоян М.  /син на Р.М./ в качеството му на свидетел и пострадало лице. Р.М. присъствал като повереник на пострадалия /сина си/. В хода на съдебните прения адв. Р.М., като повереник на пострадалия споменал, че  З.М. /тогава подсъдим/ е „бил осъждан с влезли в сила съдебни актове“. В последствие изброил осъжданията му като цитирал приложената по делото справка за съдимост.

                   Тъй като НОХД № 179/2013 год. на РС Кубрат не е приложено към материалите по настоящото дело, а справката за съдимост на З.М. е била приложена именно по него, въззивната инстанция счете, че следва служебно да изиска справка за съдимост на тъжителя, която прие и приложи по делото. От справката е видно, че З.М. е осъждан с влезли в сила присъди общо пет пъти. Първото осъждане на З.М. е от 1964 год. по раздел V – престъпления срещу личността, глава 9 от тогава действащия НК – Разврат, и е осъден на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, реабилитиран през 1978 година. Следват още четири осъждания – през 1979 год. през 2001 год., 2011 и 2012 година.

                   С оглед на изложеното въззивния съд счита, че процесната присъда не страда от пороци, изводите на РС Кубрат са правилни и законосъобразни, т. е. присъдата следва да бъде оставена в сила. Защото за да е налице съставомерно деяние по чл. 146 ал.1 НК употребените думи и изрази следва да са обидни от гледна точка на господстващия морал, да са употребени обидни епитети или ругатни. Безспорно установено е, че в миналото си З.М. е осъждан многократно, включително за „тежко“ престъпление, на максимален срок лишаване от свобода. В пледоарията си адв. Р.М. е изнесъл верни факти относно съдебното минало на тъжителя, но това в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като обида. Това, че тъжителят е реабилитиран касае единствено  възможността държавата  да реализира наказателната му отговорност, третирайки го като осъждано лице. Реабилитацията не заличава самия факт на осъждането, а в случая по цитираното НОХД, с оглед установяване на обективната истина и събиране на доказателства относно личността на  З.М.,  е напълно разбираемо поведението на повереника. Казаното обаче по никакъв начин не накърнява нито честта, нито достойнството на тъжителя.

                   Въззивната инстанция споделя изцяло действията на РС гр. Кубрат, считайки, че процесната присъда не страда от пороци, поради което прие, че същата следва да бъде оставена в сила, а жалбата на подс.  да бъде оставена без уважение.

                   Следва да се отбележи, че адвокат, без значение от фигурата, която представлява в даден процес /защитник, повереник или особен представител/ осъществява тази си дейност по пълномощие, и не е длъжностно лице. Първостепенният съд не е коментирал това обстоятелство приемайки, че липсва извършено престъпление.

                При цялостната  проверка на атакувания съдебен  акт по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което  и същата следва да се потвърди  изцяло.

                         Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  №  13 от  06. 03. 2014 год , постановена по НЧХД  №   251 / 2013 год. от  Районен съд гр. Кубрат като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

                РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                     2.