О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е
№
17.09.2018г., гр. В. Търново
Великотърновският
районен съд, Гражданска колегия, осемнадесети състав, в закрито заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо Колев
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 742/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.С.П. против Висшия съдебен съвет /ВСС/ гр.
София, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
25 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изложени са твърдения,
че ищецът е завел дело в ОС В. Търново /26/2018г./ и че съдията, който го
разглежда е проявил непрофесионализъм,
некомпетентност, както и че ответната страна при назначаването на този съдия не
е съблюдавала стандартите за нравствени и професионални качества на същия,
задължение произтичащо пряко от чл. 160 ЗСВ. С допълнителна молба и във връзка с
определение № 224/25.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 347/2018г. на ВТОС ищецът е уточнил, че на основание
посочената разпоредба ответникът се явява работодател на назначените от него
съдии, поради което отговаря за вредите причинени от тях, при или по повод
изпълнението на тяхната работа.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който се възразява срещу допустимостта на процеса и се
моли за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност се заема
становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, намира, че
предявеният иск е недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация
на ответника. Вярно е, че последният по силата на Конституцията на РБ и ЗСВ
осъществява дейност по назначаване и освобождаване на магистрати, в частност
съдии, но въпреки това, същият не представлява орган, който да влияе пряко
върху правораздавателния процес, в това число и като орган натоварен да следи
за спазването на етичните правила и норми. Следователно ВСС нито е работодател,
нито е възложител на работата на съдиите във връзка с правораздаването, поради
което не е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
за обезщетяване на вреди настъпили от работата на тези магистрати. В този
смисъл са не само цитираните от ответника актове, но и Определение №
38/16.11.2016г. по гр.д. № 30/2016г. и Определение № 25/21.03.2018г. по гр.д. №
16/2018г. на Петчленни състави на ВКС и ВАС. Легитимиран да отговаря като
възложител на работата на съдия по чл. 49 ЗЗД, чиито действия ищецът възприема като
некомпетентни и непрофесионални, е съответния съд като юридическо лице, в чиято
структура магистратът правораздава. Процесуалната
легитимация на ответника е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за наличието на която, съдът следи служебно. Доколкото същата
липсва по отношение на ответника в процеса, производството по делото следва да
бъде прекратено като процесуално недопустимо.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
подадената от П.С.П.
с пост. адрес *** против Висшия съдебен съвет гр. София искова молба по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
поради недопустимост на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 742/2018г.
на ВТРС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: