Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 410 09.08.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 05.06. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 62
по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
посочва, че в резултат на проведена от „М.М.И.“ ЕАД, град Р., открита процедура
по Закона за обществените поръчки - референтен № 074/2013г., с ответника - „З.Д.Е.“
АД, град С., са сключили Договор № МТ - 468/06.11.2014 година, със страни:
застраховащ - „М.М.И. ЕАД, град Р. и застраховател - „З.Д.Е.“ АД, град С..
Предмет на договора е „Застраховане на имуществото на клон рудник „Т.“. Предмет
на застраховането, в т. 1.2. на Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. са изброените
застрахователни рискове, сред които в буква „Б“, т.2, са посочени градушка,
пороен дъжд, сняг и наводнение вследствие посочените рискове. Видно от същата
клауза в договора, посоченият допълнителен риск се покрива както за
дълготрайните материални активи на „М.М.И.“ ЕАД, така и за стоково-
материалните ценности на Дружеството.
Въз
основа на сключения Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. между страните е подписана
Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г. Срокът на действие на
полицата е бил 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа
на 06.11.2015 година.
Посочва
се, че в рамките на горепосочената
процедура (реф. №074/2013) по реда на Закона за обществените поръчки между „М.М.И.“
ЕАД и „З.Д.Е.“ АД е сключен и Договор № МТ - 469/06.11.2014 година. Предмет на
договора е „Застраховане на имуществото на клон рудник „Т.С.“. Предмет на
застраховането, в т. 1.2. на Договор № МТ - 469/06.11.2014 година са изброени
застрахователните рискове, сред които в буква „Б“, т.2, са посочени градушка,
пороен дъжд, сняг и наводнение вследствие посочените рискове. Видно от същата
клауза в договора, посоченият допълнителен риск се покрива както за
дълготрайните материални активи на „М.М.И.“ ЕАД, така и за стоково-
материалните ценности на Дружеството. Въз основа на сключения Договор № МТ -
469/06.11.2014г. между страните е подписана Застрахователна полица № 032
0000614/06.11.2014 г. Срокът на действие на полицата е бил 12 месеца, считано
от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа на 06.11.2015 година.
На
08.03.2015 г. в рудниците „Т.“ и „Т.С.“, клонове на „М.М.И.“ ЕАД, са настъпили
застрахователни събития, а именно наводнения, за които на същия ден
своевременно чрез телефонни обаждания е уведомено „З.Д.Е.“ АД.
Във
връзка с настъпилото наводнение в РУДНИК „Т.“ е заведена застрахователна
претенция №03200211 с дата на застрахователното събитие 09.03.2015г. На
12.03.2015 г. и 09.04.2015 г. представители на страните по застрахователната
полица са подписали Констативен протокол във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, приложен към исковата молба. С възлагателно писмо
(Рег.№ 1693/19.03.2015 г.) „З.Д.Е.“ АД е възложило на фирмата B.L.A.-С. Ltd,
представителство в Б., да бъдат направени необходимите огледи, да се разследват
причините за настъпване на събитието и да се изготви оценка на щетите по
заведената щета №03200211. С писмо (изх.№ РД-15-220/19.06.2015 г.), управителят
на рудник „Т.“ П.П. изпратил до „З.Д.Е.“ АД изисканите документи от B.L.A.-С.
Ltd, като по изчисления на рудник „Т.“ сумата за обезщетение по горепосочената
щета е в размер на 466 406, 40 лв.. Посочва, че видно от обратна разписка (ИД
PS 6270 0006CL 2) писмото е получено от „З.Д.Е.“ АД на 24.06.2015 г. Видно и от
писмо на Комисията за финансов надзор (изх.№91 -02- 521/16.08.2016 г.), до „М.М.И.
ЕАД, във връзка с извършена по случая проверка, „З.Д.Е.“ АД информира КФН, че „М.М.И.“
ЕАД е представило всички нужни документи, а определеното обезщетение е в размер
на 397 306, 97 лв.. Като доказателство, че щетата е одобрена от „З.Д.Е.“ АД,
следва да се приеме и изпратената от изпълнителните директори на „З.Д.Е.“ АД Й.Ц.
и Р. Б. справка за заведените щети (Рег.№ОП-70/13/08.06 2016 г.), включително
по Застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014 г.
От
приложената по делото справка е видно, че щета № 032 00211 по Застрахователна
полица №032 0000613/06.11.2014 г. е финализирана и размерът на обезщетението е
397 306, 97 лв., като предстои плащане. Същата информация е потвърдена и от
служителя на „З.Д.Е.“ АД А.К., главен експерт застраховане, който в електронно
писмо от 13 април 2016г. изпраща справка за щетите по изпълнение на сключените
договори между „М.М.И.“ ЕАД и „З.Д.Е.“ АД, като информацията от справката
изпратена от изпълнителните директори на застрахователното дружество се
препокрива с тази, предоставена от служителя А.К.. С писмо изх.№
ПД-11-443/27.10.2015г. на „З.Д.Е.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 466 406, 40 лв.,
която е регистрирана в застрахователното дружество с Рег.№ ОП- 70/12/29.10.2015
г. Въпреки признатото и определено по размер от застрахователя обезщетение на
стойност 397 306. 97 лв. на база изисканите, съответно представени и приети,
документи от страна на „М.М.И.“ ЕАД, към датата на депозиране на исковата молба
няма постъпили никакви суми по сметката на „М.М.И.“ ЕАД във връзка с
обезщетение по настъпилата шета № 032 00211 по Застрахователна полица №032
0000613/06.11.2014 г.
Ищецът
посочва, че с писма изх. № Our Ref. BLA-011503C288/17.03.2015r. и № Our Ref.
BLA- 011503C288/11.05.2015г. застрахователят чрез B.L.A.-С. Ltd, е изискал да
му се представят документи и информация относно щета № 032 00210/09.03.2015г.,
включително и крайна претенция за обезщетение. От текста на писмата става ясно,
че изискваната информация се отнася за обекти в двата рудника и по двете щети.
С
писмо изх. № РД-15-220/19.06.2015г. рудник „Т.“ е представило необходимите
документи, както и посочило крайна претенция за обезщетение в размер на 466
406,40 лв..
Според
ищеца, следва да се има предвид, че „М.М.И.“ ЕАД е заявило искане за
обезщетение по посочената щета в размер на 466 406.40 лв., за което е
представило документи, които са приети от застрахователя. На основание, т.5.3.
от договор № МТ-468/06.11.2014 г., отговорността на застрахователя е до
посочената за всяко имущество отчетна стойност в Приложение № 2 на Договора -
без лимити и подлимити в отговорността и без самоучастия на застрахования.
Посочва,
че разпоредбата на чл.208, ал.2 КЗ отм. предвижда, че застрахователят
обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване
на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията
му са останали безрезултатни. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/
Във връзка с настъпилото наводнение в
РУДНИК „Т.С.“ била заведена застрахователна претенция №03200210 с дата на
застрахователното събитие 09.03.2015г. На 12.03.2015 г. и 09.04.2015 г.
представители на страните по застрахователната полица са подписали Констативен
протокол във връзка с настъпилото застрахователно събитие. С възлагателно писмо
(Рег.№ 1693/19.03.2015 г.) „З.Д.Е.“ АД е възложило на фирмата В.L.A.-С. Ltd,
представителство в Б., да направи необходимите огледи, да се разследват
причините за настъпване на събитието и да се изготви оценка на щетите по
заведената щета №03200210. С Писмо (изх.№ ФС-02-898/19.06.2015 г.) управителят
на рудник „Т.С.“ М.М. изпраща до B.L.A.-С. Ltd (с копие до „З.Д.Е.“ АД) изисканите
документи от B.L.A.-С. Ltd, като по изчисления на рудник „Т.С.“ сумата за
обезщетение по горепосочената щета е в размер на 240 192, 53 лв.. Според ищеца
видно от приложените към исковата молба обратни разписки (ИД PS 6264 0006J2 Q; ИД
PS 6264 0006J3 R), писмото на управителя на рудник „Т.С.“ е получено от B.L.A.-
С. Ltd и З.Д.Е.“ АД на 23.06.2015 г. Видно и от писмо на Комисията за финансов
надзор (изх.№91-02-521/16.08.2016 г.) до „М.М.И.“ ЕАД, във връзка с извършена
по случая проверка, „З.Д.Е.“ АД информира КФН, че „М.М.И.“ ЕАД е представило
всички нужни документи, а определеното обезщетение е в размер на 120 301, 79 лв..
Като доказателство, че щетата е одобрена от „З.Д.Е.“ АД, ищецът посочва, че
следва да се приеме и изпратената от изпълнителните директори на „З.Д.Е.“ АД Й.Ц.
и Р. Б. справка за заведените щети (Рег.№ОП-70/13/08.06 2016 г.), включително
по Застрахователна полица №032 0000614/06.11.2014 г. От приложената по делото
справка е видно, че щета № 032 00210 по Застрахователна полица №032
0000614/06.11.2014 г. е финализирана и размерът на обезщетението е 120 301, 79 лв.,
като предстои плащане. Същата информация е потвърдена и от служителя на „З.Д.Е.“
АД А.К., главен експерт застраховане, който в електронно писмо от 13 април 2016
г. изпратил справка за щетите по изпълнение на сключените договори между „М.М.И.“
ЕАД и „З.Д.Е.“ АД, като информацията от справката изпратена от изпълнителните
директори на застрахователното дружество се препокрива с тази предоставена от
служителя А.К.. С писмо изх.№ ПД-11-443/27.10.2015 г. на „З.Д.Е.“ АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 240 192, 53 лв., която е регистрирана в
застрахователното дружество с Рег.№ ОП-70/12/29.10.2015 г.
Въпреки
признатото и определено по размер от застрахователя обезщетение на стойност 120
301, 79 лв. на базата изисканите, съответно представени и приети документи от
страна на „М.М.И.“ ЕАД, към датата на депозиране на исковата молба няма
постъпили никакви суми по сметката на „М.М.И.“ ЕАД във връзка с обезщетение по
настъпилата шета № 032 00210 по Застрахователна полица №032 0000614/06.11.2014
г.
Ищецът
посочва, че с писма изх. № Our Ref. BLA-011503C288/17.03.2015г. и № Our Ref.
BLA- 011503C288/11.05.2015г. застрахователят чрез B.L.A.-С. Ltd, е изискал да
му се представят документи и информация относно щета № 032 00210/09.03.2015г.,
включително и крайна претенция за обезщетение.
С
писмо изх. № ФС-02-898/19.06.2015г. рудник „Т.С.“ е представило необходимите
документи, както и посочило крайна претенция за обезщетение в размер на 240
192,53 лв..
Посочва,
че следва да се има предвид, че „М.М.И.“ ЕАД е заявило искане за обезщетение по
посочената щета в размер на 240 192. 53 лв., за което е представило документи,
които са приети от застрахователя. На осн. т.5.3. от договор №
МТ-469/06.11.2014г. отговорността на застрахователя е до посочената за всяко
имущество отчетна стойност в Приложение № 2 на Договора - без лимити и
подлимити в отговорността и без самоучастия на застрахования.
В
този случай ищецът отново се позовава на разпоредбата на чл.208, ал.2 КЗ отм.
Ищецът
излага следните доводи:
1.Относно
щета № 032 00211 по Застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014 г.
Ищецът
твърди, че между страните по Застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014г.
съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което
застрахованият заплаща застрахователна премия, а застрахователят поема риска да
обезщети застрахования при настъпването на застрахователно събитие. „М.М.И.“
ЕАД в качеството си на застраховащо дружество е изпълнило добросъвестно
задължението си по Застрахователната полица, като е изплатило на „З.Д.Е.“ АД
дължимата застрахователна премия към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От своя страна застрахователят по полицата не е обезщетил
застрахования по заведената щета № 032 00211 по Застрахователна полица №032
0000613/06.11.2014 г.
Излага
съображения, че по силата на закона на основание чл. 208, ал, 1 КЗ (отм.), при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетението в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 206, ал. 1 КЗ (отм.) (да уведоми в посочения срок застрахователя, като
срокът не може да бъде по-кратък от три дни) и чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.) (да
допусне застрахователя до оглед и да представи изискуемите документи във връзка
с настъпилото застрахователно събитие). Счита, че от приложените към исковата
молба документи е видно, че „М.М.И.“ ЕАД е изпълнило заложените от законодателя
изисквания, за да получи обезщетение за настъпилата щета № 032 00211.
Твърди,
че необходимите документи са представени от управителя на рудник „Т.“ и са
получени от „З.Д.Е.“ АД на 24.06.2015 г. Следователно „З.Д.Е.“ АД е изпаднало в
забава на изплащане на парично задължение в размер на 466 406. 40 лв.
(предявено и доказано по размер от „М.М.И.“ ЕАД обезщетение по щета № 032
002111), считано от 10.07.2015 г.
Твърди,
че „З.Д.Е.“ АД е изпаднало в забава на изплащане на парично задължение в размер
на 397 306.97лв. (определеният от самия застраховател размер на обезщетение по
щета № 032 00211), считано от 10.07.2015 г.
2.
Относно дължимата неустойка по щета № 032 00211 по Застрахователна полица № 032
0000613/06.11.2014 г.
Ищецът
излага съображения, че застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. е
сключена във връзка с изпълнението на Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. В т.
6.2. от посочения договор е уговорено, че при забава или неточно изпълнение,
застрахователят дължи неустойка за времето на забава, в размер на 1% на ден
върху общата стойност на договора, но не повече от 15% от общата стойност на
договора. В конкретния случай, видно от приложената справка за извършени
плащания от „М.М.И.“ ЕАД по Договор № МТ - 468/06.11.2014 г.., в рамките на
тригодишния срок на Договор № МТ - 468/06.11.2014г., „М.М.И.“ е заплатило обща
застрахователна премия по трите полици в размер на 267 171,57 лв.. На основание
т.6.2. от Договор № МТ - 468/06.11.2014г., „З.Д.Е.“ АД дължи неустойка в размер
на 15% от общата стойност на договора ( 267 171,57 лв.) в размер на 40 075,74 лв..
Твърди,
че съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката се дължи без да е нужно вредите от
неизпълнението да се доказват. Посочва, че видно от представените с исковата
молба доказателства, „З.Д.Е.“ АД е встъпило в облигационно правоотношение с „М.М.И.“
ЕАД, като застрахователят не е изпълнил свое задължение, а именно да изплати
обезщетение по щета № 032 00211 по Застрахователна полица №032
0000613/06.11.2014 г. Счита, че в конкретния случай за изправния кредитор („М.М.И.“
ЕАД) възниква субективно право да се обезщети за претърпените вреди чрез
уговорената неустойка в размер на 40 075,74 лв..
3.Относно
шета № 032 00210 по Застрахователна полица № 032 0000614/06.11.2014г.
Ищецът
твърди, че между страните по Застрахователна полица №032 0000614/06.11.2014г.
съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което застрахованият
заплаща застрахователна премия, а застрахователят поема риска да обезщети
застрахования при настъпването на застрахователно събитие. Посочва, че видно от
приложените към исковата молба платежни нареждания, „М.М.И.“ ЕАД в качеството
си на застраховащо дружество е изпълнило добросъвестно задължението си по
Застрахователната полица, като е изплатило на „З.Д.Е.“ АД дължимата
застрахователна премия към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От своя страна застрахователят по полицата не е обезщетил застрахования по
заведената щета № 032 00210 по Застрахователна полица №032 0000614/06.11.2014
г.
Излага
съображения, че по силата на закона на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
обезщетението в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 206, ал. 1 КЗ (отм.) (да уведоми в посочения срок застрахователя, като
срокът не може да бъде по-кратък от три дни) и чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.) (да
допусне застрахователя до оглед и да представи изискуемите документи във връзка
с настъпилото застрахователно събитие). Твърди, че от приложените към исковата
молба документи е видно че, „М.М.И.“ ЕАД е изпълнило заложените от законодателя
изисквания, за да получи обезщетение за настъпилата щета № 032 00210:
Твърди,
че необходимите документи са представени от управителя на рудник „Т.С.“ и са
получени от „З.Д.Е.“ АД на 23.06.2015 г. Следователно „З.Д.Е.“ АД е изпаднало в
забава на изплащане на парично задължение в размер на 240 192, 53 лв.
(предявено и доказано по размер от „М.М.И.“ ЕАД обезщетение по щета № 032
00210), считано от 09.07.2015 г.
Счита,
че „З.Д.Е.“ АД е изпаднало в забава на изплащане на парично задължение в размер
на 120 301. 79 лв. (определеният от самия застраховател размер на обезщетение
по шета № 032 002101), считано от 09.07.2015 г.
4.
Относно дължимата неустойка по щета № 032 00210 по Застрахователна полица №032
0000614/06.11.2014 г.
Ищецът
посочва, че Застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014 г. е сключена във
връзка с изпълнението на Договор № МТ - 469/06.11.2014 г. В т. 6.2. от
посочения договор е уговорено, че при забава или неточно изпълнение,
застрахователят дължи неустойка за времето на забава, в размер на 1% на ден
върху общата стойност на договора, но не повече от 15% от общата стойност на
договора. Твърди, че в конкретния случай, видно от приложената справка за
извършени плащания от „М.М.И.“ ЕАД по Договор № МТ - 469/06.11.2014 г., в
рамките на тригодишния срок на Договор № МТ - 469/06.11.2014 г., „М.М.И.“ е
заплатило обща застрахователна премия по трите полици в размер на 321 927,03 лв..
На основание т.6.2. от Договор № МТ - 469/06.11.2014, „З.Д.Е.“ АД дължи
неустойка в размер на 15% от общата стойност на договора (321 927,03 лв.) в
размер на 48 289,05 лв..
Посочва,
че съгл. чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката се дължи без да е нужно вредите от
неизпълнението да се доказват. Твърди, че от представените с исковата молба
доказателства е видно, че „З.Д.Е.“ АД е встъпило в облигационно правоотношение
с „М.М.И.“ ЕАД, като застрахователят не е изпълнил свое задължение, а именно да
изплати обезщетение по № 032 00210 по Застрахователна полица №032
0000614/06.11.2014 г. Счита, че в конкретния случай за изправния кредитор („М.М.И.“
ЕАД) възниква субективно право да се обезщети за претърпените вреди чрез
уговорената неустойка в размер на 48 289,05 лв..
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - „З.Д.Е.“ АД да
заплати на „М.М.И.“ ЕАД исковата сума в
общ размер 794 963,72 лв., (седемстотин деветдесет и четири хиляди деветстотин
шестдесет и три лв. и седемдесет и две стотинки) включваща:
1. Сума в размер на 466 406, 40 лв.
(четиристотин шестдесет и шест хиляди четиристотин и шест лв. и четиридесет
стотинки), представляваща главница по дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00211 по застрахователната полица
№032 0000613/06.11.2014 г.
2. Сума в размер на 40 075,74 лв.
(четиридесет хиляди и седемдесет и пет лв. и седемдесет и четири стотинки),
представляваща уговорена неустойка на основание т.6.2. от Договор № МТ -
468/06.11.2014г.
3. Сума в размер на 240 192, 53 лв. (двеста и
четиридесет хиляди сто деветдесет и два лв. и петдесет и три стотинки),
представляваща главница по дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение
във връзка с настъпила щета № 032 00210 по застрахователната полица №032
0000614/06.11.2014 г.
4. Сума в размер на 48 289,05 лв. (четиридесет
и осем хиляди двеста осемдесет и девет лв. нула пет стотинки), представляваща
уговорена неустойка на осн. т.6.2. от Договор № МТ - 469/06.11.2014 г.
ИЛИ
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ :
да
осъди ответника „З.Д.Е.“ АД да заплати на „М.М.И.“ ЕАД сума в общ размер 605
973,55 лв. (шестстотин и пет хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и петдесет
и пет стотинки), включваща:
1. Сума в размер на 397 306, 97 лв. (триста
деветдесет и седем хиляди триста и шест лв. и деветдесет и седем стотинки),
представляваща главница по дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение
във връзка с настъпила щета № 032 00211 по застрахователната полица №032
0000613/06.11.2014 г.
2. Сума в размер на 40 075,74 лв.
(четиридесет хиляди седемдесет и пет лв. и седемдесет и четири стотинки),
представляваща уговорена неустойка на основание т.6.2. от Договор № МТ -
468/06.11.2014г.
3. Сума в размер на 120 301, 79 лв. (сто и
двадесет хиляди триста и един лв. и седемдесет и девет стотинки), представляваща
главница по дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с
настъпила щета № 032 00210 по застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014
г.
4. Сума в размер на 48 289,05 лв.
(четиридесет и осем хиляди двеста осемдесет и девет лв. нула пет стотинки),
представляваща уговорена неустойка на основание т.6.2. от Договор № МТ -
469/06.11.2014г.
Ищецът
претендира законната лихва върху присъдените суми, за периода от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище, че исковете са допустими, но ненадлежно предявени. Прави възражение
за местна подсъдност на спора в гр. С. и моли делото да бъде изпратено за
разглеждане от Софийски градски съд.
Счита
исковете за неоснователни и недоказани и оспорвам изцяло същите, по основание и
размер.
Относно
обстоятелствата, на които се основават исковете:
Не
спори за обстоятелството, че пред „З.Д.Е." АД, въз основа на посочените в
исковата молба договори, са образувани посочените претенции с номера 03200210 и
03200211 за настъпило застрахователно събитие от 09.03.2015 г. Не спори и за
обстоятелството, че увреждания на имуществото са установени в рудник „Т."
и рудник „Т.С.". Оспорва всички останали обстоятелства и твърди, че
претендираните обезщетения са изцяло недължими.
Ответникът
твърди, че с писмо от 01.07.2015 г., получено от ищцовото дружество на
03.07.2015 г., дружеството е посочило, че на основание чл. 207, ал. 1 от КЗ
(отм.) и чл. 67.6 от Общите условия на сключения договор, „З.Д.Е." АД
желае да извърши оценка на застрахователния риск и проверка на мерките за
предпазване на застрахованото имущество.
С
писмо от 14.10.2015 г., получено от ищцовото дружество на 15.10.2015 г., е
изразено повторно настояване, от страна на „З.Д.Е.” АД, за осигуряване на
достъп за цялостна оценка на риска и проверка за спазване на мерките за
предпазване на застрахованото имущество от вреди.
С
писмо от 23.12.2015 г., получено от „М.М.И." ЕАД на 28.12.2015 г., „З.Д.Е."
АД е отправило трето искане за осигуряване на достъп до застрахованото
имущество.
Ответникът
твърди, че въпреки изпратените писма, отговор от страна на „М.М.И." ЕАД не
е получен и достъп до застрахованото имущество не е осигурен до края на периода
на тригодишния договор.
Във
връзка с горното, излага следните съображения:
Посочва,
че застрахователни договори МТ-468/2014г. и МТ-469/2014г. за застраховане на
имуществото на „М.М.И." ЕАД на клонове рудник „Т." и рудник „Т.С.",
са сключени във връзка с провеждане на процедура по възлагане на обществена
поръчка с референтен № 074/2013 г., съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗОП (отм.).
Същата представлява открита процедура, провеждана само по документи и на база
отчетна стойност на имуществото. Сключването на застрахователния договор се
осъществява след обявяване на изпълнителя, отговарящ на поставените критерии, а
именно „най-ниска цена". Участниците в процедурата, включително „З.Д.Е."
АД, подписват предварителни и нарочни декларации относно обстоятелствата, че
приемат условията на проекта на договора и внасят гаранция за участие. За
подадените такива, от страна на „З.Д.Е." АД, свидетелства Списъкът на
документите, съдържащи се в офертата по откритата процедура по възлагане на
обществената поръчка, както и фактът, че дружеството е допуснато до етапа на
оценка на офертите, а и според ответника обстоятелството не се спори по делото.
Съгласно
чл. 61, ал. 2 от ЗОП (отм.), възложителят има право да задържи гаранцията в
случай, че кандидатът оттегли офертата си или не сключи договора след като бъде
избран за изпълнител.
От
изложеното според ответника е видно, че условията на договора са били
предварително уговорени и не е имало възможност за извършване на допълнителни и
предварителни действия във връзка с него. Поради особеностите на процедурата, „З.Д.Е."
АД не е имало възможност да извърши предварителен оглед и оценка на риска,
съответно да изготви предписания за опазване на застрахованото имущество.
Именно поради тази причина, са изпратени и горепосочените писма за осигуряване
на достъп.
Съгласно
чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.), както и съгласно чл. 67.6 от Общите условия на
застраховката, застрахованият е длъжен да взима мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя в
тази връзка, както и да го допуска да прави проверки. Счита, че в тази връзка
следва да се вземе предвид, че на първо място „З.Д.Е." АД е било лишено от
възможността да извърши предварителен оглед и да даде предписания и указания за
ограничаване на вредите на застрахованото имущество. Било е лишено от тази
възможност и на по-късен етап, като следва да се вземе предвид също така, че
извършването на оглед за конкретна щета не съответства на извършен оглед за
оценка на риска от увреждане на имуществото. Двата огледа са с различна
насоченост, като вторият е всеобхватен и обстоен, а първият - конкретно насочен
и казуален.
На
второ място, моли съда да вземе предвид, че оглед за оценка на риска и даване
на предписания е стандартна процедура, извършвана редовно от дружеството в
рамките на дейността по застраховане. Поради това, исканията за това се
отправят изключително устно, предвид бързината на търговския оборот. В случая,
поради липса на отговор на отправените устни молби, дружеството било принудено
да изпраща писмени покани за извършване на оглед и да настоява за спазване на
задълженията на застрахованото дружество. Обръща внимание и на обстоятелството,
че първото писмо е изпратени и получено от ищцовото дружество още преди
изготвяне на окончателния доклад от външния експерт за оценка на щетите от
процесното застрахователно събитие (двата доклада са с дата от 14.07.2015 г.).
Предвид
горното, не само че „З.Д.Е." АД има право, но „М.М.И." ЕАД има
задължение за осигуряване на достъп за безпрепятствена оценка на риска и
изготвяне на предписания за опазване на имуществото.
Ответникът
излага съображения, че съгласно чл. 70 от Общите условия на сключения договор,
както и съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.), извършването на оглед е
съществено с оглед интереса на застрахователя, а недопускането може да бъде
основание за намаляване на претенцията или отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, в случай на настъпило събитие. Допълнително,
съгласно чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), застрахователят по имуществена застраховка
има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение
на задължение, което съгласно договора е значително с оглед интереса му и е
било предвидено в застрахователния договор. Именно такова е и задължението за
допускане до оглед, посочено в чл. 67.6 от приложимите към договор Общи
условия. Същото, видно от представените доказателства, не е изпълнено от страна
на застрахованото дружество „М.М.И." ЕАД.
Предвид
всичко гореизложено, ответникът счита, че за „З.Д.Е." АД е налице
основание за отказ за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение,
за което е образувано настоящото производство. Поради това, твърди, че същото е
изцяло недължимо и моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове на „М.М.И."
ЕАД срещу „З.Д.Е." АД.
В
случай, че съдът прецени, че исковете са основателни и че „З.Д.Е." АД
следва да изплати обезщетение за предявените претенции, моли съдът да счете
същите за завишени и да намалите техния размер.
Във
връзка с горното, моли да се вземе предвид, че „З.Д.Е." АД е изпълнило
задължението си като е извършило незабавно оглед на увреденото имущество.
Застрахователното дружество е уведомено на 09.03.2015 г. за настъпилото
събитие, а експерт на дружеството, заедно с външен оценител, асоцииран към
международната оценителска компания „К.", са извършили оглед на 12.03.2015
г. Извършени са и повторни огледи за установяване напредъка на
ремонтно-възстановителните работи. След извършения първи оглед на двата
рудника, е започнала процедура по размяна на книжа между външния оценител и „М.М.И."
ЕАД.
В
резултат от извършените огледи на увреденото имущество и представените
документи, на база високата си квалификация и опит, външният оценител е
изготвил окончателен и задълбочен доклад. В последния е извършена оценка на
увреденото имущество въз основа на отчетните стойности, представени от „М.М.И."
ЕАД, Взети са предвид запазените части и пазарните стойности на необходимия
труд, както следва:
В
експертизата по щета № 03200211/09.03.2015 г. за настъпило застрахователно
събитие от 09.03.2015 г. в рудник „Т.", застрахован съгласно полица №
**********/2014 г. е извършена калкулация на щетите за сумата в размер на 397
306,97 лв. (триста деветдесет и седем хиляди триста и шест лв. и 97 стотинки).
Оценителят е калкулирал сума за обезвреда на щетите, в която е приспадал
стойността на запазените части - скрап. Същите, предвид обстоятелството, че
остават в собственост на „М.М.И." ЕАД, следва да бъдат реализирани, а
тяхната стойност да бъде приспадната от калкулацията на претърпените вреди.
Взето е предвид и редуциране от 20 % на стойността на запазените части,
съответстваща на труда за извличането им. Т.е. калкулацията е извършена на база
чистата стойност на запазените части, като анализът на тежестта и големината на
скрапа е изключително задълбочен и обоснован.
В
експертизата по щета № 03200210/09.03.2015 г. за настъпило застрахователно
събитие от 09.03.2015 г, в рудник „Т.С.", застрахован съгласно полица №
**********/2014 г. е извършена калкулация на щетите за сумата в размер на 120
301,79 лв. (сто и двадесет хиляди триста и един лв. и 79 стотинки). Съгласно
изготвения доклад за оценка на щетите по претенция № 03200210, оценителят е
калкулирал всяко увреждане съгласно пазарните стойности на труда и вложените
материали, съгласно бюлетин на „Стройексперт СЕК" за месеца на настъпване
на събитието. Взета е предвид и отчетната стойност на имуществото, която служи
за база за определяне на лимита на отговорност на застрахователя, съгласно
сключения договор № МТ-469/2014 г. Предвид това, изготвената калкулация, се
основава единствено на обективни пазарни стойности и договорени лимити на
отговорността, до размера на отчетната стойност на имуществото, подадена от „М.М.И."
ЕАД.
Ответникът
твърди, че именно това е калкулацията на действителната стойност на вредите,
която, в случай, че съдът уважи иска на ищцовото дружество, моли да бъде прието
като база за определяне на дължимата от застрахователя сума.
Относно
посочените по-горе суми, определени след задълбочен, експертен анализ от страна
на външен оценител, моли да се вземе предвид също, че съгласно чл. 207, ал. 2,
изр. 2 от КЗ (отм.), застрахователят, при настъпило застрахователно събитие и
при неизпълнение на задълженията съгласно чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.), има
право да намали застрахователното обезщетение. Видно от представените доказателства,
„М.М.И." ЕАД не е осигурила достъп за оценка на риска и изготвяне на
предписания от страна на „З.Д.Е." АД, въпреки вменените по закон и договор
задължения за това. Ето защо, ответникът счита, че са изпълнени предпоставките
за намаляване на дължимото обезщетение пропорционално с пълния отказ на
дружеството за съдействие, а именно с най-малко 80 %. В тази връзка моли да се
вземе предвид също така, че освен, че е в нарушение на договорните задължения
на ищцовото дружество, недопускането до пълен оглед на застрахованото имущество
може да доведе до обезщетяване на вреди, които са били настъпили включително
преди сключването на застрахователния договор или на вреди, произтекли от
непокрит риск. Ето защо, застрахователят следва да бъде допуснат до оглед с цел
защита на правата му и с цел избягване на заобикаляне на застрахователното
законодателство.
Допълнително,
счита че включително по общия ред, поведението на застрахования се квалифицира
като забава на кредитора съгласно чл. 95 и сл. от ЗЗД, поради което същият
следва да търпи санкцията на собственото си неправомерно поведение.
Предвид
всичко гореизложено, моли съда да намали размера на претенцията на ищцовото
дружество, като действителната стойност на вредите, изчислена съгласно представените
доклади от външен оценител, бъде намалена с 80 % или с процент по преценка на
съда. Алтернативно моли, в случай, че съдът уважи иска на „М.М.И." ЕАД, да
се присъди обезщетение до размера на действителната стойност на вредите
съгласно съставените и представени доклади на външния оценител, като същата се
намали със съответните запазени части - скрап и пазарната стойност на
строително- монтажните дейности и материали.
3.Възразява
изцяло срещу претенцията на ищцовото дружество за присъждане на договорна
неустойка.
Посочва,
че съгласно чл. 6.2 от договор МТ-469/2014 и договор МТ-468/2014 г.
(разпоредбата е идентична и със същата номерация в двата договора), „З.Д.Е."
АД дължи неустойка в размер на не повече от 15 % от общата стойност на договора
(платената за целия период премия), при забава или неточно изпълнение на
договора. В тази връзка твърди, че от страна на „З.Д.Е." АД няма неточно
или забавено изпълнение на задълженията по договор. Противно на мнението на
ищцовото дружество, с договора за застраховане застрахователят не се задължава
да плати застрахователно обезщетение при предявена претенция, а е длъжен да
предприеме действия за оценка на размера и основанието на претенцията. След
извършване на съответните действия, застрахователното дружество следва да се
произнесе по претенцията като определи и изплати обезщетение. Определяне на
обезщетението се предпоставя обаче от представяне на всички документи и
предоставяне на необходимото съдействие. Още повече, съгласно чл. § 1, т. 29,
б. „в" във вр. с б. „аа" и б. „вв" от ДР на КЗ (отм.),
претенцията се квалифицира като голям риск, за който съгласно чл. 107 от КЗ
(отм.), общите правила и срокове за разглеждане на претенции, не се прилагат.
Ето
защо, счита, че както съгласно договора, така и съгласно приложимата нормативна
уредба, „З.Д.Е." АД не е нито в забава, нито е изпълнило неточно своите
задължения съгласно договора. Напротив, дружеството е отправило нееднократни
покани към застрахования за осигуряване на достъп, както и за разрешаване на
споровете, но от страна на ищцовото дружество не са предприети никакви действия
в тази насока. „З.Д.Е." АД не е допуснато до извършване на оглед до края
на целия договор, като това задължение на застрахования е останало неизпълнено
не само към датата на получаване на писмата, но и до края на тригодишния
договор между дружествата. Липсата на изплащане на обезщетение от страна на „З.Д.Е."
АД по двете предявени претенции е изцяло законосъобразна и в съответствие с
клаузите на договора и доколкото същата е основателна, категорично твърди, че
поведението на дружеството не може да бъде квалифицирано като забава или
неизпълнение, а като законосъобразно упражняване на законово и договорно
установени права на застрахователя.
Предвид
горното ответникът счита, че забавата и неизпълнението на договора се дължат на
поведение на застрахования, а неплащането на обезщетение представлява
упражняване на установени права на застрахователя при отказ за съдействие от
страна на застрахования.
В
случай, че съдът прецени, че претенцията за изплащане на неустойка е
основателна, моли да се намали размера на същата, като се вземе предвид
следното:
При
обявяване на „З.Д.Е." АД за изпълнител на обявената процедура за
обществена поръчка, „З.Д.Е." АД е внесло гаранции за изпълнение на всеки
един от сключените договори. С писмо вх. № 4128/5/29.11.2017 г., „М.М.И."
ЕАД е уведомило „З.Д.Е." АД, че задържа гаранцията за изпълнение по
договор № МТ-468/06.11.2014 г. в размер на 9099,00 лв. (девет хиляди деветдесет
и девет лв.) и тази по договор № МТ-469/06.11,2014 г, в размер на 11 254,00 лв.
(единадесет хиляди двеста петдесет и четири лв.).
Предвид
това, както и с оглед разпоредбата на чл. 6.1 от горе цитираните договори,
твърдя, че сумите следва да бъдат прихванати от претендираните неустойки. Още
повече, както претендираните неустойки, така и гаранциите за изпълнение, се
основават на твърденията на ищцовото дружество за неизпълнение на договорните
задължения по застрахователния договор, т.е. имат един и същи произход и имат
за цел да обезщетят именно тези вреди за насрещната страна.
4.
Ответникът моли да се вземе предвид още, че категорично се противопоставя на
становището на „М.М.И." ЕАД за това, че „З.Д.Е." АД е признало
вземането на дружеството по основание и размер. Такова признание не е
извършвано от дружеството, а твърдението оспорва включително с настоящия
отговор. Дори и да се приеме, че „З.Д.Е." АД е одобрило извършената
калкулация на действителния размер на щетите, то това не представлява нито
признаване на претенцията по основание, нито признание на настоящия иск.
5. Моли да се обърне внимание на съществените
смесвания на застрахователните понятия от страна на ищцовото дружество.
Тълкуванията на определенията за действителна и възстановителна стойност на
имуществото, не съответстват по никакъв начин на законодателните разпоредби и
дефиниции. Ясно и точно в чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ (отм.) е дадена
дефиниция на двете основни понятия в застраховането, като изводите на ищцовото
дружество относно това, че действителната стойност е стойността на имуществото
при тотална щета, а възстановителната - при частична, представляват единствено
едно интересно виждане, което обаче не намира опора в действащата и в
отменената застрахователна уредба. Нещо повече, всички съждения по отношение на
приложимата в процесния казус стойност ответникът счита за излишни с оглед
разпоредбата на чл. 84 от Общите условия на сключените договори, съгласно
която, обезщетенията дължими от застрахователя, не могат да надвишават
застрахователната сума (лимита на отговорността) и действителната стойност на
имуществото. Съгласно условията на сключения договор, както и съгласно чл. 208,
ал. 3 от КЗ (отм.), „З.Д.Е." АД изплаща обезщетение за вредите, изчислени към
датата настъпването им, което представлява действителната стойност на
имуществото. Счита, че претенцията за изплащане на възстановителна стойност на
увреденото имущество е можело да бъде предявена единствено в случай, че
обезщетяването за такава е било изрично предвидено в сключения договор. Твърди,
че не само, че нито в договора, нито в Общите условия, нито в полицата се
споменава обезщетяване по възстановителна стойност на вредите, а има клауза
която е точно в обратния смисъл. Освен изричната уговорка, моли да се вземе
предвид, че практика в застраховането е именно обезщетяване до размера на
действителната стойност на имуществото. Обезщетяване до възстановителната
стойност е по-скоро изключение, като при всички случаи, начина на обезщетяване
се предвижда изрично в договора.
6. На последно място, ответникът моли да се
вземе предвид, че приложимите към всички договори Общи условия са тези, в сила
от 01.09.2011 г. Видно от изпратения до „М.М.И." ЕАД Списък на
документите, съдържащи се в офертата по открита процедура за възлагане на
обществена поръчка, „З.Д.Е." АД е приложило Общите условия на
предоставяната застрахователна услуга. При изпълнение на общества поръчка,
условията на изпълнение на договора не могат да бъдат променяни и се обявяват
още преди спечелването й. Ето защо, приложимите Общи условия са именно
приложените към Списъка такива, в сила от 01.09.2011 г., а не представените от
ищцовото дружество условия, в сила от 25.03.2014 г.
Въпреки,
че са представени некоректните и неприложими Общи условия, моли да се вземе
предвид, че включително в тях фигурират цитираните по-горе разпоредби, както
следва:
-
в чл. 67.6 от Общите условия, в сила от 25.03.2014 г. е посочено задължението
за осигуряване на достъп на застрахователя за оглед за проверка на състоянието
на имуществото;
-
в чл. 70 от Общите условия, в сила от 25.03.2014 г. е посочено, че задължението
се счита за значително с оглед интереса на застрахователя;
-
в чл. 84 от Общите условия, в сила от 25.03.2014 г. е посочено, че отговорността
на застрахователя се простира до действителната стойност на вредите.
Дори
и да се приеме, че ищцовото дружество се е заблудило по отношение на
приложимите Общи условия на застраховката поради дългия процес по сключване и
изпълнение на договорите, то задълженията са идентични и фигурират във всички
Общи условия.
С
оглед на всичко гореизложено, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове
срещу „З.Д.Е." АД, алтернативно да намали размера на дължимото
обезщетение, като намали действителната стойност на вредите с 80 % или с
процент по преценка на съда, или ограничи отговорността на „З.Д.Е." АД до
действително претърпените вреди. Моли също така, съдът да отхвърли изцяло
исковете на „М.М.И." ЕАД за изплащане на неустойка, алтернативно, да ги
намали като приспадне удържаните гаранции за изпълнение.
Постъпила
е допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва изложените в отговора
възражения.
Относно
възражението за подсъдност - счита същото за неоснователно. Твърди, че в чл.7
от договори МТ-468/2014 и МТ-469/2014г. за застраховане на имуществото на „М.М.И."
ЕАД на клонове рудник „Т." и рудник „Т.С." е включена клауза за
подсъдност - на основание чл.117, ал.2 от ГПК страните са се споразумели, че в
случай на невъзможност за решаване на споровете по пътя на преговорите, същите
подлежат на разглеждане от компетентния съд по местоседалището на възложителя -
„М.М.И.“ ЕАД. Твърди, че с оглед цената на иска, компетентният съд е Окръжен
съд - Стара Загора.
Относно
оспорването на основателността на исковете:
Ищецът
взема становище, че твърденията на ответното дружество са неоснователни и не
обосновават недължимост на претендираните обезщетения. Договори № МТ - 468 и №
МТ - 469 са сключени на 06.11.2014 г. Въз основа на сключените Договори № МТ -
468/06.11.2014 г. и № МТ - 469/06.11.2014 на 06.11.2014г. са подписани
Застрахователни полици № 032 0000613 и № 032 0000614.
Във
връзка с настъпили проливен дъжд и наводнение в рудник „Т.“ е заведена застрахователна
претенция № 032 00211 с дата на застрахователното събитие 09.03.2015г. Във
връзка с настъпили проливен дъжд и наводнение в рудник „Т.С.“ е заведена
застрахователна претенция № 03200210 с дата на застрахователното събитие
09.03.2015г.
На
01.07.2015г. „З.Д.Е." АД е изпратило уведомление, че желае да извърши
оглед на застрахованото имущество.
На
първо място посочва, че искането за извършване на оглед на застрахованото
имущество е с дата 01.07.2015г., докато застрахователното събитие (наводнение)
е настъпило на 09.03.2015 г., т. е. около 4 месеца преди искането за оглед на
застрахованото имущество. С оглед на това, счита, че не може да бъде направен
извод, че настъпването на застрахователното събитие се явява следствие от
неизпълнението на задължението по чл. 67.6 от Общите условия на застраховката и
че за ответника-застраховател се е породило правото да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
На
второ място, ищецът посочва, че както сам отбелязва ответникът, в проведената
процедура по реда на Закона за обществените поръчки не е предвидено като
условие за влизане в сила на договора и изплащане на обезщетение при настъпило
застрахователно събитие извършване на оглед на застрахованото имущество, нито
пък проверка на мерките за предпазване на застрахованото имущество. Нещо повече
- в чл.9.3 от същия е посочено, че при противоречие в клаузите на договора и
Общите условия на застрахователя, валидни са записите в договора. В този смисъл
е и текстът на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), застрахователят по имуществена
застраховка има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при
неизпълнение на задължение, което съгласно договора е значително с оглед
интереса му и е било предвидено в застрахователния договор. В застрахователния
договор не е предвиден отказ за изплащане на обезщетение при неизпълнение на
задължение, което съгласно договора е значително с оглед интереса му.
В
застрахователния договор е предвидено при противоречие между клаузите на
договора и Общите условия на застрахователя, валидни да са записите в договора,
както и че всички условия и изключения в Общите и Специалните условия на
застрахователя за застраховане на имуществото, които противоречат на естеството
на дейност на застрахования и на застраховката по договора, няма да се прилагат
по отношение на настоящия договор.
На
трето място, твърдението, че първото писмо за оглед е изпратено и получено от
ищеца още преди изготвяне на окончателния доклад от външния експерт за оценка
на щетите от процесното застрахователно събитие (с дата от 14.07.2015) е
неотносимо, тъй като застрахователното събитие вече е било настъпило, а и
експертът към този момент е бил допуснат за оглед цели два пъти - на
12.03.2015г. и 09.04.2015г. (видно от констативни протоколи за извършен оглед със
същите дати).
На
основание гореизложеното, твърдението, че „З.Д.Е." АД е било лишено от
възможността да извърши предварителен оглед и да даде предписания и указания за
ограничаване на вредите на застрахованото имущество се явява напълно
неоснователно, тъй като „предварителен“ оглед е поискан много след датата на
сключване на договора и настъпването на застрахователното събитие.
На
следващо място, в КЗ (отменен) не съществува понятието „предварителен оглед“.
Такова понятие няма и в договори МТ-468/2014г. и МТ-469/2014г. Съгласно чл.207,
ал.3 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество
и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и на размера на вредите - задължение, което видно
от приложените доказателства по делото „М.М.И.“ ЕАД е изпълнило. Правният
извод, който следва от посоченото е, че искането за предварителен оглед е без
правно основание.
За
„З.Д.Е." АД не е налице основание за отказ за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение, за което е образувано настоящото производство
поради това, че съгласно трайната съдебна практика, за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението на застрахованото лице и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило. Според ищеца липсва такава причинна
връзка, тъй като застрахователното събитие е настъпило около 4 месеца преди
искането на застрахователя за извършване на оглед. Липсва и препятстване на
доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, тъй като в
окончателния си доклад г-н Х.И. във въведението е посочил, че е изготвил същия
на база направените инспекции (един подробен оглед и два допълнителни), както и
на база събраната документация. В края на доклада си е посочил, че всички
документи са предоставени на разположение на застрахователя. Застрахователят не
е изискал други.
Посочва,
че „М.М.И.“ ЕАД е изпълнило задълженията си по договора, осигурило е достъп на
представители на застрахователя за необходимия брой огледи, представило е
всички изискани данни и документи. В тази връзка твърденията за пълен отказ на
дружеството за съдействие изобщо не кореспондират с действителното фактическо
положение.
В
тази връзка счита за напълно неоснователно искането за намаляване на дължимото
обезщетение пропорционално с пълния отказ на дружеството за съдействие, а
именно с най-малко 80 %.
Посочва,
че съгласно чл. 207, ал.1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Съгласно
ал.2 при неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да
прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно
събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може
да намали съответно застрахователното обезщетение.
Ищецът
посочва, че ответникът е поискал извършване на оглед с писмо от 01.07.2015г.
Застрахователното събитие е настъпило на 09.03.2015г. Т.е. към момента на
настъпване на застрахователното събитие ответникът все още не е бил уведомил
застрахования за желанието си да извърши оглед на застрахованото имущество. Ето
защо, не е изпълнена хипотезата на чл.207, ал. 1 и ал.2 КЗ (отм.), тъй като към
момента на настъпване на застрахователното събитие застрахованият не е бил
уведомен за желанието на застрахователя за извършване на оглед, съответно не
може да му се вмени неизпълнение.
Оспорва
твърдението, че поведението на застрахования се квалифицира като забава на
кредитора съгласно чл. 95 и сл. от ЗЗД, поради което същият следва да търпи
санкцията на собственото си неправомерно поведение. Съгласно чл.208, ал.1 КЗ
(отм.) при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и 2 своевременно, и задълженията си
по чл. 207, ал. 3 както следва: допуснал е застрахователя за извършване на
оглед на увреденото имущество на 12.03.2015. и 09.04.2015г. и е представил
поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на
събитието и на размера на вредите по щета № 032 00210 на „З.Д.Е.“ АД на
23.06.2015 г., а по щета № 032 00211 на 24.06.2015г.
Оспорва
искането за намаляване размера на претенцията, като действителната стойност на
вредите, изчислена съгласно представените доклади от външен оценител, съдът да
намали с 80 % или с процент по преценка на съда, по изложените по-горе
съображения.
Ищецът
поддържа искането си да му се присъди обезщетение до размера на действителната
стойност на вредите. В тази връзка отбелязва обстоятелството, че в доклада на
оценителя е посочено вече, че е приспадната стойността на скрап, и за ищеца
остава неясно искането на ответника още веднъж да се намали стойността от
доклада, със съответните запазени части - скрап и пазарната стойност на
строително- монтажните дейности и материали. Счита същото за неоснователно.
Поддържа
изцяло претенцията си за присъждане на договорна неустойка. В чл. 103 от Общите
условия за застраховане на имущество на юридически лица, еднолични търговски и
организации в сила от 25.03.2014г. (неразделната част от Договор № МТ -
468/06.11.2014 г.), изплащането на застрахователно обезщетение се извършва
най-късно до 15 календарни дни след датата, към която застрахованият е
предоставил всички изискани от застрахователя документи, доказващи основанието
и размера по предявената от него претенция. В подписания между страните договор
няма друг срок. Необходимите документи са представени от управителя на рудник „Т.
“ с писмо изх.№ РД-15-220/19.06.2015 г. и са получени от „З.Д.Е.“ АД на
24.06.2015 г. видно от обратна разписка ИД PS 6270 0006CL Z. Следователно „З.Д.Е.“
АД е изпаднало в забава на изплащане на парично задължение считано от
10.07.2015 г. Необходимите документи са представени от управителя на рудник „Т.С.“
с писмо изх.№ ФС-02-898/19.06.2015 г. и са получени от „З.Д.Е.“ АД на
23.06.2015 г. видно от обратна разписка ИД PS 6264 0006J2 Q. Следователно „З.Д.Е.“
АД е изпаднало в забава на изплащане на парично задължение, считано от
09.07.2015 г.
Съгласно
чл. 6.2 от договор МТ-469/2014 и договор МТ-468/2014 г. (разпоредбата е
идентична и със същата номерация в двата договора), „З.Д.Е." АД дължи
неустойка в размер на не повече от 15 % от общата стойност на договора
(платената за целия период премия), при забава или неточно изпълнение на договора.
От страна на „З.Д.Е." АД има забавено изпълнение на задълженията по
договор. Застрахователят се е задължил да плати застрахователно обезщетение при
предявена претенция, след като извърши действия за оценка на размера и
основанието на претенцията. След извършване на съответните действия
застрахователното дружество следва да се произнесе по претенцията като определи
и изплати обезщетение. „З.Д.Е." АД се е произнесло по процесните
претенции, видно от справка за заведените щети въз основа на застрахователни
полици с номера: № 032 0000613 и № 032 0000614 и за състоянието на образуваните
преписки. В приложената справка относно полици с номера № 032 0000613 и № 032
0000614 и щета № 032 00210 и щета № 032 00211 са отразени размер на
обезщетението, статус на щета - финализирана, бележки - предстои плащане.
Справката е с дата 13.04.2016г. Т.е. към тази дата със сигурност ответното
дружество е определило обезщетението, като не е заявило претенции за
допълнително представяне на документи и информация от застрахования. До датата
на подаване на исковата молба плащане не е извършено. Едва с отговора на
исковата молба ответното дружество заявява, че се позовава на отказ за плащане.
Т.е. към датата на подаване на исковата молба „З.Д.Е." АД нито е изплатило
обезщетение, след като е определило такова, нито е мотивирало отказ.
Цитирани
са Общите условия за застраховане на имущество на юридически лица, еднолични
търговски и организации в сила от 25.03.2014г., тъй като те са приложение към
подписания договор, а не представените с офертата в сила от 01.09.2011 г.
Ищецът
счита, че неоснователно е въведен правният извод, че сроковете по чл. 107, ал.1 КЗ (отм.) не се прилагат, позовавайки се на чл. 107, ал. 2 КЗ (отм.), а именно
- срокът по чл.107, ал.1 КЗ (отм.) не се прилага в дейността по уреждане на
претенции по застраховки на големи рискове. Посочената норма се намира в глава
IX на КЗ - "Организация на дейността по уреждане на застрахователни
претенции", следователно тази разпоредба е обща, а чл. 208, ал.1 КЗ (отм.)
се явява специална по конкретния правен спор, тъй като се намира в глава XIX на
КЗ - „Имуществено застраховане“. В чл.208, ал. 1 КЗ (отм.) е въведено
императивно задължението на застрахователя при настъпване на застрахователното
събитие да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по-дълъг от 15 дни.
Оспорва
твърдението, че „З.Д.Е." АД не е признало вземането на дружеството по
основание и размер. Видно от уведомление вх. № 5549/10.06.2016г. официално на
ищеца е представена справка за заведените щети въз основа на застрахователни
полици с номера: № 032 0000613 и № 032 0000614 и за състоянието на образуваните
преписки. Писмото е подписано от Й.Ц. и Р. Б. - Изпълнителни директори на
"З.Д.Е." АД. В приложената справка относно полици с номера № 032
0000613 и № 032 0000614 и щета № 032 00210 и щета № 032 00211 е отразено:
размер на обезщетението, статус на щета - финализирана, бележки - предстои
плащане. Посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика признаването
на дълг може да бъде изразено и с конклудентни действия, когато те изразяват по
ясен начин волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно
задължение към кредитора. Тези действия се изразяват в поведението на длъжника,
с което, макар и не изрично, се манифестира волята на същия да потвърди факта
на съществуването на дълга. Според ищеца в конкретния случай ответникът
недвусмислено е демонстрирал поведение, от което може да се направи
единственият правен извод, че признава задълженията си по изплащането на
обезщетение за двете щети - предмет на правния спор. Това се доказва според
него в пълна степен от посоченото писмо от Й.Ц. и Р. Б. - Изпълнителни
директори на "З.Д.Е." АД, както и от изпратеното електронно писмо от
служителя на ответника А.К. - главен експерт застраховане. Още повече, че
изявлението на лицето А.К. от 13.04.2016г. е обвързало дружеството, тъй като
същата справка се представяла на ищеца с писмо негов вх. № 5549/10.06.2016г„ подписано
от Й.Ц. и Р. Б. - Изпълнителни директори на "З.Д.Е." АД, с което
същите са потвърдили извършените без представителна власт действия от А.К. -
Главен експерт застраховане отговорности и инженерни рискове към „З.Д.Е.“ АД -
представили са същата справка. Именно поради това ищецът оспорва възражението
срещу представянето и приобщаването към делото на приложение № 19 от исковата
молба - електронно съобщение от служител на дружеството.
Относно
искането за отхвърляне изцяло на исковете на „М.М.И." ЕАД за изплащане на
неустойка, алтернативно, да бъдат намалени като се приспаднат удържаните
гаранции за изпълнение, ищецът счита същото за неоснователно. Заявява, че
застрахователят не е изпълнил свое договорно задължение, а именно да изплати
обезщетение по щета № 032 00211 по Застрахователна полица № 032
0000613/06.11.2014 г. и по щета № 032 00210 по Застрахователна полица № 032
0000614/06.11.2014 г. Ищецът счита, че въпросът за възможността неизправният
длъжник да отговаря и по банкова гаранция, и за неустойка за забава, е в
зависимост от волята на страните, изразена в съдържанието на конкретния договор
и в този смисъл е фактически /т.е. зависи от конкретния правопораждащ факт/, а
не правен. В договор МТ-469/2014 и договор МТ-468/2014, раздел IV, т. 4.1
застрахователят се задължава да представи на застраховащия гаранция за
изпълнение на задълженията си по договора. Съгласно т.4.7 от същите, при
изпълнение на договора от страна на застрахователя, след качествено изпълнение
на всички услуги, предмет на договора, застрахованият освобождава гаранцията за
изпълнение на договора. Ищецът посочва, че гаранциите за изпълнение на
договорите са усвоени поради неизпълнение. Съгласно т.6.1 от договорите, ако
застрахователя не успее да изпълни всички или някоя от дейностите в сроковете
и/или с качеството, определени в договора, застрахованият, запазвайки правото
си за други съдебни претенции по договора, удържа изчислената сума на
неустойката от последващо дължимо плащане по договора и/или от гаранцията за
изпълнение на договора. Посочва, че изрично е предвидено, че застрахованият има
право и на други съдебни претенции освен неустойката. Счита, че санкционната
функция на гаранцията не я превръща в неустойка. Поради това ищецът счита, че
неоснователно е искането на ответното дружество за намаляване на неустойката
чрез приспадане на удържаните гаранции за изпълнение.
В
случай, че съдът приеме исковете за присъждане на неустойка за неоснователни,
ищецът моли на основание чл. 214, ал.1 ГПК съдът да допусне изменение на
исковата претенция относно обезщетението за неизпълнение, като в случай на
отхвърляне на предявените искове за неустойки, при условията на евентуалност на
ищеца да бъде присъдена законна лихва върху присъдените суми, считано от
09.07.2015 по щета № 032 00210 до предявяване на иска пред съда, както и
считано от 10.07.2015г. по щета № 032 00211 до предявяване на иска пред съда.
В
допълнителната искова молба ищецът е посочил, че на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК моли да се допусне изменение на иска, като в случай, че съдът остави без
уважение исковете за присъждане на неустойка, в условията на евентуалност да му
присъди законна лихва за забава на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД както следва:
в
размер на 125 869.10 лв., считано от датата на забава (10.07.2015 г.) до
депозиране на исковата молба пред съда върху главница от 466 406, 40 лв.;
в
размер на 107 221.23 лв., считано от датата на забава (10.07.2015 г.) до
депозиране на исковата молба пред съда върху главница от 397 306, 97 лв.;
в
размер на 64 887.62 лв., считано от датата на забава (09.07.2015 г.) до
депозиране на исковата молба пред съда върху главница от 240 192, 53 лв.;
в
размер на 32 499.34 лв., считано от датата на забава (09.07.2015 г.) до
депозиране на исковата молба пред съда върху главница от 120 301, 79 лв..
След
това с допълнение към допълнителната искова молба, постъпило в срока по чл. 372
ал. 1 от ГПК вече посочва, че за него е налице основание да претендира
заплащането на неустойка заедно с претенция за обезщетение за забава. Тъй като
максимално начислената неустойка се достига на 15-я просрочен ден, моли на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да му бъде присъдено обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение както следва:
По
щета № 032 00211
в
размер на 123 799,93 лв., считано от датата, следваща изтичането на 15 тия
просрочен ден, а именно - 25.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда върху главница от 466 406, 40 лв..
При
условия на евентуалност:
в
размер на 105 458.62 лв., считано от датата, следваща изтичането на 15 тия
просрочен ден, а именно - 25.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда върху главница от 397 306. 97 лв..
По
щета № 032 00210
в
размер на 63 822.01 лв., считано от датата, следваща изтичането на 15 -тия
просрочен ден, а именно - 24.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата ни
молба в съда върху главница от 240 192. 53 лв..
При
условия на евентуалност:
в
размер на 31 965.62 лв., считано от датата, следваща изтичането на 15- тия
просрочен ден, а именно - 24.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата ни
молба в съда върху главница от 120 301. 79 лв..
С
определение № 1251/24.08.2018 г. съдът не е приел за разглеждане предявените по
реда на чл. 372 ал. 2 от ГПК нови искове, както следва:
За
сума в размер на 123 799,93 лв. (сто двадесет и три хиляди седемстотин
деветдесет и девет лв. и деветдесет и три стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, считано от датата, следваща
изтичането на 15 -тия просрочен ден, а именно - 25.07.2015 г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда.
За
сума в размер на 63 822,01 лв. (шестдесет и три хиляди осемстотин двадесет и
два лв. и една стотинка), представляваща обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, считано от датата, следваща изтичането на 15- тия просрочен
ден, а именно - 24.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда.
И
при условията на евентуалност
За
сума в размер на 105 458,62 лв. (сто и пет хиляди четиристотин петдесет и осем лв.
и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, считано от датата, следваща изтичането на 15 тия просрочен
ден, а именно - 25.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата ни молба в
съда.
За
сума в размер на 31 965,62 лв. (тридесет и една хиляди деветстотин шестдесет и
пет лв. и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, считано от датата, следваща изтичането на 15-
тия просрочен ден, а именно - 24.07.2015 г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда.
В
законния срок е депозиран допълнителен отговор, с който
ответникът поддържа изцяло изразените твърдения, предявените възражения и
направените искания с отговора на исковата молба.
По
отношение на местната подсъдност на спора взема становище, че съгласно
константната практика на ВКС (в този смисъл Определение № 648/09.11.2009 г. по
ч. пр. д. № 747/2009 г. на ВКС, II ТО), за да е действителен договорът за
местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК, той трябва да съдържа следните
реквизити: да бъде в писмена форма, да се отнася за имуществен спор, спорът да
бъде конкретно определен, да е уговорена местна подсъдност и компетентният съд
да е изрично посочен. Посочва, че видно от цитираната от ищцовото дружество
договорна разпоредба, нито спорът е конкретно определен (посочено е само, че се
отнася за споровете, които не са могли да се решат между страните чрез
преговори), нито компетентният съд е изрично посочен. Поради това твърди, че
клаузата е недействителна.
Допълнително
счита, че цитираната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ГПК предполага изрична
уговорка между страните. Както е посочено и от ищцовото дружество, договорът за
застраховане, от който то черпи права, е сключен между двете дружества при
процедура за възлагане на обществена поръчка. В този смисъл, освен че е
предварително изготвен, той не е предмет на обсъждане и споразумяване между
страните (още по-малко клауза по клауза). „З.Д.Е." АД не е дало
категоричното си съгласие по отношение на дерогирането на общите правила за
местна подсъдност, но не е имало и възможност да откаже разписването на
договора по отношение на тази клауза, доколкото договорите за обществени
поръчки, предварително обявени от възложителите, не подлежат на промяна в която
и да е част. В противен случай, поръчката може да бъде анулирана. Поради тази
причина, твърди, че „З.Д.Е.' АД не се е съгласило изрично да дерогира общите
правила по отношение на местната подсъдност в отношенията си с „М.М.И."
ЕАД.
Предвид
гореизложеното твърди, че клаузата по чл. 117, ал. 2 е недействителна и не
поражда действие по отношение на „З.Д.Е." АД. Поради това, поддържа
възражението, изложено в отговора на исковата молба и моли спорът да бъде
отнесен за разглеждане до местно компетентния съд по общите правила - Софийски
градски съд.
Относно
искането на застрахователя за извършване на оглед на имуществото на “М.М.И."
ЕАД за оценка на риска и изготвяне на предписания:
Посочва,
че за да се извърши обща оценка на риска (дейност, пряко свързана със
застраховането и задължение, вменено на застрахователите във връзка с
изискването за тяхната платежоспособност) и за да издаде предписания на
застрахованите лица, застрахователят следва да направи оглед на имуществото.
Без оглед, тези задължения и права на застрахователя няма как да бъдат спазени.
Това е единственият механизъм позволяващ осъществяването на разписаните права.
Извършването
на оглед за установяване уврежданията на застрахованото имущество и огледът за
оценка на риска и отправяне на предписания са с различен обем и насоченост, не
се припокриват и не се отъждествяват. Поради което огледът на имуществото с цел
оценка на риска и изготвяне на предписания следва да се извърши отделно и
независимо от казуистичния оглед при настъпване на застрахователно събитие.
Моли
съдът да вземе предвид, че въпреки позоваването от страна на „М.М.И." ЕАД
на клаузи на застрахователния договор, извършването на оглед за оценка и
изготвяне на предписания е право на застрахователя, установено по закон, не
може да бъде дерогирано от договорни клаузи. Поради това, всички аргументи в
тази посока са несъстоятелни и поради това моли да не бъдат взимани предвид.
Моли
също така съдът да вземе предвид, че обстоятелството, че „З.Д.Е." АД не е
допуснато за извършване на оглед за цялостна оценка на риска и изготвяне на
предписания, не е оспорено от насрещната страна. Видно е и от твърденията на „М.М.И."
ЕАД, че до оглед е допуснат единствено експертът, който е бил нает от „З.Д.Е."
АД за извършване на оглед и оценка за вредите, настъпили при проливния дъжд от
07-09-03.2015 г. Той е действал именно в рамките на това възлагане и за
определяне на размера на конкретните вреди. Поради това, извършените огледи
съвсем не се отъждествяват с поисканите с приложените писма. Предвид това
твърдението на „М.М.И." ЕАД за това, че няма причинно-следствена връзка с
неизвършения оглед и изготвените предписания и настъпилото събитие е
неоснователно. Застрахователят е бил лишен от правото да установи дали
действително всички вреди са настъпили вследствие на едно събитие, станало след
подписване на застрахователния договор или е в резултат (включително и
частично) от предходно събитие или неспазване на задълженията на застрахования
за стопанисване на собственото му имущество.
Ответникът
твърди, че първото писмо не е първото искане на „З.Д.Е." АД за извършване
на оглед за оценка на риска и изготвяне на предписания. Предвид липсата на
изрично задължение за отправяне на запитванията за това в писмена форма, „З.Д.Е."
АД е адресирало първите искания неформално.
Предвид
всичко горепосочено, счита възраженията на „М.М.И." ЕАД относно
неизпълнението на задълженията на ищцовото дружество, предвидени в чл. 67.6 от
приложимите Общи условия за несъстоятелни. Счита, че категорично има
неизпълнение от страна на „М.М.И." ЕАД на задълженията, както съгласно
застрахователния договор, така и съгласно приложимото законодателство. Поради
това, за „З.Д.Е." АД възниква право да откаже или намали претендираното
обезщетение. В тази връзка, още веднъж изрично подчертава, че поддържа всички
изложени в отговора възражения, искания и твърдения на „З.Д.Е." АД.
Относно
твърденията за изпадане на „З.Д.Е." АД в забава спрямо „М.М.И." ЕАД:
Ответникът
поддържа твърдението, че по отношение на предявените от „М.М.И." ЕАД
претенции, общите правила не се прилагат. Доколкото става въпрос за
застраховани на големи рискове, не се прилагат нито общите сроковете, нито
общите правила.
Позоваването
на ищцовото дружество на примата на специалната разпоредба на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), спрямо общата разпоредба за сроковете съгласно чл. 107, ал. 1 от КЗ
(отм.) счита за неправилно. Съпоставянето на двете разпоредби не е като
специална към обща, още повече че двете разпоредби не си противоречат, а се
допълват (доколкото чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) не изключва изрично
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ (отм.), особено в частта относно големите
рискове).
Предвид
горното счита, че посочените от „М.М.И." ЕАД 15-дневни срокове са
неприложими в конкретния случай и неспазването им не поставя „З.Д.Е." АД в
забава.
Освен
това, твърди, че доколкото „М.М.И." ЕАД има специфична дейност, обуславяща
особености в използваното в тази връзка имущество, за установяване на причината
за увреждането и размера на обезщетението, „З.Д.Е." АД има нужда от външни
експерти. Такъв е и външният експерт от „К.", който е извършил оглед, а
след това и оценка на увреденото имущество. Доколкото неговата експертиза и
съответно неговото заключение са съществени за цялостната дейност по оценка на
основателността и размера на претенцията, счита че изготвеният доклад
съставлява неразделна част от доказателствата за установяване размера и
основанието на претенцията по смисъла на чл. 207, ал. 3 и чл. 105 от КЗ (отм.).
В
допълнение счита, че е налице хипотеза на забава на кредитора, която
освобождава длъжника от собствената му забава, ако такава изобщо съществува.
Отказът на застрахованото лице да допусне застрахователя да извърши оглед за
цялостна оценка на риска, възпрепятства застрахователя да изпълни задължението
си да определи точно подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение.
Предвид
всичко гореизложено, както и предвид изложените в отговора аргументи счита, че
твърденията на „М.М.И." ЕАД относно изпадането в забава на „З.Д.Е."
АД, както и на момента, от който това е станало, остават недоказани. Поради
това ответникът изрично ги оспорва.
Относно
твърдението на „М.М.И." ЕАД, че „З.Д.Е." АД е признало вземането:
Ответникът
твърди, че още с отговора на исковата молба е оспорил твърдението, че „З.Д.Е."
АД е признало задължението на „М.М.И." ЕАД. Оспорил е изцяло предявените
искове по основание и размер и заявява, че поддържа това оспорване. Предвид
това, поддържа твърдението, че доказателствената тежест за основанието на
предявените искове остава изцяло за „М.М.И." ЕАД.
Допълнително,
поддържа твърдението, че представеното от „М.М.И." ЕАД електронно писмо
съставлява недопустимо и неотносимо доказателство, доколкото нито съставлява
писмен документ, нито произхожда от лице, имащо право да представлява
дружеството и да изразява неговата воля. Няма данни документът да е подписан с
квалифициран електронен подпис, а лицето, посочено като негов автор не е сред
лицата, вписани в Търговския регистър като представляващи дружеството.
Дори
и да се приеме, че представеното доказателство е относимо и допустимо, то
същото не съдържа изявление за признание на иска. То отразява единствено
техническата обработка на преписката, предназначена за вътрешна справка.
Предвид
горното, ответникът още веднъж оспорва твърдението за признание на иска.
Относно
претендираната неустойка:
Ответникът
поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба за това, че
неустойката е недължима предвид респективното неизпълнение на договора от
страна на „М.М.И." ЕАД. Алтернативно твърди, че същите следва да бъдат намалени
с размера на удържаната гаранция за изпълнение, която има същото предназначение
като неустойката и има за цел да обезпечи изпълнение на именно това задължение
от страна на застрахователя.
Предвид
това, както и с оглед възраженията по отношение на забавата на „З.Д.Е."
АД, счита, че „М.М.И." ЕАД не е изчислило правилно началния момент на
забава на застрахователя. Още повече, твърди, че от клаузата в подписания
договор не става ясно в какво се изразява неизпълнението, в случай на което се
дължи неустойка. Поради това, твърди, че (при условие че основанието за плащане
бъде доказано в процеса) забавата за плащане на обезщетение не представлява
неизпълнение на подписания договор и съответно не е настъпило неизпълнение,
което да обоснове дължимостта на предвидената неустойка.
Относно
твърдението, че поведението на „М.М.И." ЕАД не се определя като забава на
кредитора:
Във
връзка със становището на „М.М.И." ЕАД твърдя, че поведението, изразяващо
се в недопускане на застрахователя за цялостен оглед за оценка на риска и
изготвяне на предписания категорично се определя като неизпълнение на вменени
задължения. Доколкото това задължение влияе пряко върху изпълнението на
договора и възможността на застрахователя да прецени действителния произход на
уврежданията, това поведение се характеризира като забава на кредитора, а „М.М.И."
ЕАД следва да понесе съответните санкции за него.
Предвид
това ответникът поддържа становището си в тази посока, подробно изразено в отговора
на исковата молба.
Относно
искането за присъждане на лихви:
Твърди,
че „З.Д.Е." АД не дължи лихви за забава. Счита, че от представените
документи е видно, че дружеството не е изпаднало в забава, че е имало воля за
извънсъдебно разрешаване на спора (включително чрез отправеното предложение,
което е в резултат от проведена среща), но е било възпряно единствено от
нежеланието на ищцовото дружество за това и от реципрочното неизпълнение на
договорните му задължения. Предвид разпоредбите на чл. 83 от ЗЗД, доколкото при
воля от страна на кредитора („М.М.И." ЕАД) спорът е могъл да бъде решен
извънсъдебно много преди образуване на настоящото производство, то ответникът
твърди, че „З.Д.Е." АД не дължи претендираното обезщетение.
Относно
представеното писмо, изх. № 2810/8/27.04.2018 г. за предложение за извънсъдебно
разрешаване на спора:
Видно
от представения документ, „З.Д.Е." АД е изразило ясно и недвусмислено
волята си, чрез взаимни отстъпки, спорът да бъде разрешен бързо и извънсъдебно.
Въпреки това, в отговор на представеното писмо, „М.М.И." ЕАД е отказало
категорично извънсъдебното споразумяване на спора с аргумент, че сумите се
разминават с претенцията на дружеството и не включват претендираните неустойки,
като компромис от страна на „М.М.И." ЕАД е изтъкнато обстоятелството, че
не са претендирали лихва за забава.
Ответникът
посочва, че не само, че с допълнителната искова молба лихвата е претендирана, а
в действителност „М.М.И." ЕАД е отказало да направи какъвто и да е
компромис като включително е поддържал искането за изплащане на обезщетение над
действителната стойност на вредите, включително на активи за стойност над тази,
за която са застраховани. Т.е. дружеството никога не е имало и няма волята за
разрешаване на спора чрез преговори, добра воля и взаимни отстъпки. Въпреки
това се позовава и в исковата молба, и в допълнителната такава, на некоректно и
неправомерно поведение на „З.Д.Е." АД.
Въпреки
всичко гореизложено и въпреки категоричния отказ за бързо и окончателно
разрешаване на спора, „З.Д.Е." АД отново прави предложение за
споразумяване на спора с цел избягване на продължителен и скъпо струващ процес.
Предвид предишния отказ на „М.М.И." ЕАД за споразумяване, както и предвид
последващото увеличаване на размера на иска, „З.Д.Е." АД предлага за
окончателното и бързо разрешаване на спора да изплати 90 % от определената
стойност на уврежданията, изчислена съгласно представените доклади на „К."
като действителна стойност на вредите, а именно:
Сумата
в размер на 357 576,27 лв. по щета 03200211;
Сумата
в размер на 108 271,61 лв. по щета 03200210.
Във
връзка с горното предложение моли съдът да вземе предвид, че действителната
стойност на вредите, изчислена съгласно доклада на външния експерт, съставлява
и размера на исковата претенция на ищцовото дружеството, предявена в условията
на евентуалност.
Предвид
това и с оглед извършването на взаимни отстъпки от страна на двете дружества, „З.Д.Е."
АД предлага, за окончателното уреждане на спора, дружеството да изплати на „М.М.И."
ЕАД горепосочените суми в общ размер на 465 847,88 лв. (четиристотин шестдесет
и пет хиляди осемстотин четиридесет и седем лв. и осемдесет и осем стотинки).
С
оглед на изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове срещу „З.Д.Е.'
АД, алтернативно да намали размера на дължимото обезщетение, като намали
действителната стойност на вредите с 80 % или с процент по преценка на съда,
или ограничи отговорността на „З.Д.Е." АД до действително претърпените
вреди. Моли също така, съдът да отхвърли изцяло исковете на „М.М.И." ЕАД
за изплащане на неустойка, алтернативно, да ги намали като приспадне удържаните
гаранции за изпълнение. Моли съдът да отхвърли изцяло исковете на „М.М.И."
ЕАД за изплащане на допълнителна лихва за забава.
Алтернативно,
моли съдът да напъти страните към спогодба съобразно горното предложение на „З.Д.Е."
АД или за сума по негова преценка до размера на действителната стойност на
вредите.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По
делото е безспорно установено, че въз основа на проведена от „М.М.И.“ ЕАД, град
Р., открита процедура по Закона за обществените поръчки - референтен №
074/2013г., с ответника - „З.Д.Е.“ АД, град С., са сключили Договор № МТ -
468/06.11.2014 година, със страни: застраховащ — „М.М.И. ЕАД, град Р. и
застраховател - „З.Д.Е.“ АД, град С.. Предмет на договора е „Застраховане на
имуществото на клон рудник „Т.”. Предмет на застраховането, в т. 1.2. на
Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. са изброените застрахователни рискове, сред
които в буква „Б“, т.2, са посочени градушка, пороен дъжд, сняг и наводнение
вследствие посочените рискове. Видно от същата клауза в договора, посоченият
допълнителен риск се покрива както за дълготрайните материални активи на „М.М.И.“
ЕАД, така и за стоково- материалните ценности на Дружеството.
Въз
основа на сключения Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. между страните е подписана
Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г. Срокът на действие на полицата
е бил 12 месеца, считано от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа на
06.11.2015 година.
Между
„М.М.И.“ ЕАД и „З.Д.Е.“ АД е сключен и Договор № МТ - 469/06.11.2014 година.
Предмет на договора е „Застраховане на имуществото на клон рудник „Т.С.“.
Предмет на застраховането, в т. 1.2. на Договор № МТ - 469/06.11.2014 година са
изброени застрахователните рискове, сред които в буква „Б“, т.2, са посочени
градушка, пороен дъжд, сняг и наводнение вследствие посочените рискове. Видно
от същата клауза в договора, посоченият допълнителен риск се покрива както за
дълготрайните материални активи на „М.М.И.“ ЕАД, така и за стоково-
материалните ценности на Дружеството.
Въз основа на сключения Договор № МТ -
469/06.11.2014г. между страните е подписана Застрахователна полица № 032
0000614/06.11.2014 г. Срокът на действие на полицата е бил 12 месеца, считано
от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа на 06.11.2015 година.
На
08.03.2015 г. в рудниците „Т.“ и „Т.С.“, клонове на „М.М.И.“ ЕАД, е настъпило
застрахователно събитие посочено в застрахователните полици, а именно
наводнение вследствие на пороен дъжд.
Във
връзка с настъпилото наводнение в РУДНИК “Т.” и в РУДНИК “Т.С.” са заведени
следните застрахователни претенции:
За
РУДНИК “Т.С.” застрахователна щета №03200210 и за РУДНИК “Т.” застрахователна щета
№03200211.
На
12.03.2015 г. и 09.04.2015 г. представители на страните по застрахователната
полица са подписали Констативен протокол във връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
С възлагателно писмо (Рег.№ 1693/19.03.2015
г.) “З.Д.Е.” АД е възложило на фирмата B.L.A.-С. Ltd, представителство в Б., да
бъдат направени необходимите огледи, да се разследват причините за настъпване
на събитието и да се изготви оценка на щетите по заведената щета №03200210 и
щета №03200211.
С
писма изх. № Our Ref. BLA-011503C288/17.03.2015 г. и № Our Ref. BLA- 011503C288/11.05.2015г.
застрахователят чрез B.L.A.-С. Ltd, е изискал да му се представят документи и
информация относно щета № 032 00210/09.03.2015г., включително и крайна
претенция за обезщетение. От съдържанието на писмата се установява, че
изискваната информация се отнася за обекти в РУДНИК “Т.” и РУДНИК “Т.С.” и по
двете щети.
С
писмо (изх.№ РД-15-220/19.06.2015 г.), управителят на рудник „Т.“ П.П. изпратил
до „З.Д.Е.“ АД изисканите документи от B.L.A.-С. Ltd, като по изчисления на
рудник „Т.“ сумата за обезщетение по щета №03200210 е в размер на 466 406, 40 лв..
Видно от обратна разписка (ИД PS 6270 0006CL 2)
писмото е получено от „З.Д.Е.“ АД на 24.06.2015 г.
С
писмо изх. № ФС-02-898/19.06.2015г. рудник „Т.С.“ е представило необходимите
документи, както и посочило крайна претенция за обезщетение в размер на 240
192,53 лв..
С
писмо изх.№ ПД-11-443/27.10.2015г. до „З.Д.Е.“ АД ищецът е изпратил покана за
доброволно изпълнение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
466 406, 40 лв. по застрахователна щета №03200211 и застрахователно обезщетение
в размер на 240 192, 53 лв. по застрахователна щета №03200210 която е
регистрирана в застрахователното дружество с Рег.№ ОП- 70/12/29.10.2015 г.
По
делото е представено писмо от 01.07.2015 г. от „З.Д.Е.“ АД до „М.М.И.“ ЕАД,
получено на 03.07.2015 г., в което е посочено, че на основание чл. 207, ал. 1
от КЗ (отм.) и чл. 67.6 от Общите условия на сключения договор, „З.Д.Е."
АД желае да извърши оценка на застрахователния риск и проверка на мерките за
предпазване на застрахованото имущество.
По
делото е представен окончателен доклад на външния оценител B.L.A.-С. Ltd по
щета № 03200211/09.03.2015 г. за настъпило застрахователно събитие от
09.03.2015 г. в рудник „Т.", от който е видно, че е извършена калкулация
на щетите за сумата в размер на 397 306,97 лв.
По
делото е представен доклад на външния оценител B.L.A.-С. Ltd по щета №
03200210/09.03.2015 г. за настъпило застрахователно събитие от 09.03.2015 г, в
рудник „Т.С.", от който е видно, че е извършена калкулация на щетите за
сумата в размер на 120 301,79 лв.
С
писмо от 14.10.2015 г., получено от ищцовото дружество на 15.10.2015 г., е
изразено повторно искане, от страна на „З.Д.Е.” АД, за осигуряване на достъп за
цялостна оценка на риска и проверка за спазване на мерките за предпазване на
застрахованото имущество от вреди.
С
писмо от 23.12.2015 г., получено от „М.М.И." ЕАД на 28.12.2015 г., „З.Д.Е."
АД е отправило трето искане за осигуряване на достъп до застрахованото
имущество.
По
делото е представено уведомление Рег.№ ОП-70/13/08.06.2016 г.) от “З.Д.Е.” АД,
към което са приложени справка за заведените щети (включително по
Застрахователна полица №032 0000613/06.11.2014 г. и Застрахователна полица №
032 0000614/06.11.2014 г., като от приложената справка е видно, че по
образуваната щета № 032 00211 по Застрахователна полица №**********/06.11.2014
г. определеният размер на обезщетението е 397 306, 97 лв., а по образуваната
щета № 032 00210 по Застрахователна полица №**********/06.11.2014 г. определеният
размер на обезщетението е 120 301, 79 лв.
Видно
от писмо изх. № МТ – 04 -4503/24.11.2017 г. ищецът е уведомил З.Д.Е.” АД, че на
основание чл. 6, т. 6.1 от договори №№ МТ – 468, МТ – 469 от 06.11.2014 г. ще
задържи внесените гаранции за изпълнение, като по договор № МТ – 468/06.11.2014
г. внесената гаранция е в размер на 9 099 лв., а по договор № МТ –
469/06.11.2014 г. внесената гаранция е в размер на 11 254 лв.
От
представеното писмо изх. № 2810/8/27.04.2018 г. се установява, че З.Д.Е.” АД е
предложил извънсъдебно разрешаване на спора, като е предложил да заплати следните
обезщетения:
по
щета № 03200211/09.03.2015 г. за
настъпило застрахователно събитие от 09.03.2015 г. в рудник „Т.",
застрахован съгласно полица № **********/2014 г. сума в размер на 397 306,97
лв. и
по
щета № 03200210/09.03.2015 г. за
настъпило застрахователно събитие от 09.03.2015 г. в рудник „Т.С.", застрахован съгласно
полица № **********/2014 г. сума в размер на 120 301,79 лв.
С
писмо изх. № ПД – 11 – 212/08.05.2018 г. ищецът е уведомил З.Д.Е.” АД, че
предложените суми по посочените щети се разминават значително с предявените от
„М.М.И." ЕАД обезщетения.
От
основното заключение на съдебната – комплексна, техническа, икономическа
и оценителна експертиза се установява следното:
Вещите
лица са изготвили Справка за действителната стойност на увреденото имущество
на Рудник „Т." във връзка с настъпила щета № 03200211 по застрахователна
полица № **********/06.11.2014 г. на основание договор № МТ - 468 / 06.11.2014
г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за застраховане на
имущество на Рудник „Т." - Приложение № 1. Видно от Приложение № 1
действителната стойност на увреденото имущество на Рудник „Т." възлиза на
3 737 753,99 лв., като видовете увредено имущество и тяхното местонахождение
са описани в Приложение № 1.
Вещите
лица са изготвили Приложение № 2 за възстановителната стойност на увреденото
движимо имущество на Рудник „Т." във връзка с настъпила щета № 03200211 по
застрахователна полица № 032000 0613/ 06. 11.2014 г. на основание договор № МТ
- 468 / 06.11.2014 г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за
застраховане на имущество на Рудник „Т.". Видно от Приложение № 2
възстановителната стойност на увреденото движимо имущество на Рудник „Т."
възлиза на 427 461,82 лв. Видовете увредено имущество, тяхната стойност
и местонахождение са описани в Приложение № 2. Претенцията на ищеца по искова
молба на тази щета е 466 406.40 лв. Експертизата е изготвила справка за
изчисление на скрап от подменените ел.кабели, налични в складовете на ищеца -
Приложение № 2.1. Общата стойност на това приложение е 40 423,60 лв. Стойността
на скрапа е включена в Приложение № 2.
Според
вещите лица размерът на дължимото от застрахователя обещетение във връзка с
настъпилата щета № 03200211 по застрахователна полица № **********/06.11.2014
г. съобразно условията на договора на увреденото движимо имущество на Рудник „Т."
възлиза на: 427 461,82 лв. -видно от Приложение № 2 (изготвено от
експертизата).
Вещите
лица са изготвили Справка за действителната стойност на увреденото имущество на
Рудник „С." във връзка с настъпила щета № 03200210 по застрахователна
полица № **********/06.11.2014 г. на основание договор № МТ - 469 /06.11.2014
г. между „М.М.И." ЕАД гр. Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за застраховане на
имущество на Рудник „Т. С." - Приложение № 3. Видно от Приложение № 3
действителната стойност на увреденото имущество на Рудник „С" възлиза на 1
116 379,34 лв. Видовете увредено имущество и тяхното местонахождение са описани
в Приложение № 3.
Вещите
лица са изготвили Приложение № 4 за възстановителната стойност на увреденото
движимо имущество на Рудник „Т.С." във връзка с настъпила щета № 03200210
по застрахователна полица № 032000 0614/ 06.11.2014 г. на основание договор №
МТ - 469 / 06.11.2014 г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С.
за застраховане на имущество на Рудник „Т.С.". Видно от Приложение № 4
възстановителната стойност на увреденото движимо имущество на Рудник „Т.С."
възлиза на 240 193,92 лв. Видовете увредено имущество, тяхната стойност
и местонахождение са описани в Приложение № 4. Претенцията на ищеца по искова
молба на тази щета е 240 192.53 лв.
Според
вещите лица размерът на дължимото от застрахователя обезщетение във връзка с
настъпилата щета № 03200210 по застрахователна полица № **********/06.11.2014
г. съобразно условията на договора на увреденото движимо имущество на Рудник “Т.С."
възлиза на: 240 193,92 лв. видно от Приложение № 4 /изготвено от експертизата/.
Размерът
на дължимата неустойка съгласно т.6.2 от Договор № МТ -468/06.11.2014 г.
(рудник „Т.") - 1% от общата стойност на договора, но не повече от 15 % от
общата стойност на договора, възлиза на: Обща стойност по договора изплатена от
ищеца е : 267 171, 57 лв. Размерът на дължимата неустойка е : 15 % от 267
171,57 лв. = 40 075,74 лв. Претенция на дължима неустойка съгласно
договора: 40 075,74 лв.
Размерът
на дължимата неустойка съгласно т.6.2 от Договор №МТ- 469 /06.11.2014 г. (рудник
„Т.С.") - 1% от общата стойност на договора, но не повече от 15 % от
общата стойност на договора, възлиза на: Обща стойност по договора изплатена от
ищеца е : 321 927,03 лв. Размерът на дължимата неустойка е : 15 % от 321 927,03
лв. = 48 289.05 лв. Претенция на дължима неустойка съгласно договора: 48
289,05 лв.
Вещите
лица считат, че с оглед настъпилите и констатирани увреждания, не е възможно
вредите, за чието обезщетяване е предявена настоящата претенция по делото, по
отношение на двата рудника, или част от тях, да произлизат от друго събитие или
от събитие, настъпило преди 09.03.2015 г.
Застрахованата
територия на „М.М.И." ЕАД гр.Р., съгласно представените по делото полици
представляват територия с обширна площ - незаградена, неограничена и не може да
бъде защитена (покрита). На тази територия се намират голям брой микроязовири и
водосборници и самата територия е под влияние на най-различни атмосферни
влияния - наводнения, земетресения, бури и др.причини влияещи негативно върху
нейното съхранение. Посочват, че не е възможно да се предвиди какво разрушаващо
събитие ще настъпи, за да бъдат предварително взети мерки за неговото
предотвратяване - настъпилите вреди да бъдат предотвратени или техния размер да
бъде ограничен, в случай че бъдат предприети мерки за укрепване или
стопанисване на имуществото и терените в двата рудника.
Вещите
лица са изготвили Справка за действителната стойност на увреденото имущество на
Рудник „Т.” във връзка с настъпила щета № 0320 0211 по застрахователна полица №
**********/06.11.2014 г. на основание договор № МТ - 468 / 06.11.2014 г. между
„М.М.И." ЕАД грР. и „З.Д.Е." АД гр.С. за застраховане на имущество на
Рудник „Т." - Приложение № 5. Видно от Приложение № 5 действителната
стойност на увреденото имущество на Рудник „Т." възлиза на 427 461,82 лв.
Видовете увредено имущество и тяхното местонахождение са описани в Приложение №
5.
Вещите
лица са изготвили Справка и за действителната стойност на увреденото имущество
на Рудник „Т.С." във връзка с настъпила щета№ 03200210 по застрахователна
полица № **********/06.11.2014 г. на основание договор № МТ - 469 / 06.11.2014
г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за застраховане на
имущество на Рудник „Т.С." - Приложение № б. Видно от Приложение № 6
действителната стойност на увреденото имущество на Рудник „Т.С." възлиза
на 240 193,92 лв. Видовете увредено имущество и тяхното местонахождение са
описани в Приложение № 6.
Съгласно
Приложение № 2 (стр.425 от делото - направена оценъчна експертиза възложена от
ответника) е видно, че най-значимите увреждания са по вътрешните жп.линии на
дружеството. „ЖП линии" - най-значимите увреждания бяха по вътрешните ЖП
линии на дружеството. Установено беше, че приливната вълна е отнесла огромни
количества инертни материали (трошен камък), използвани за подложка под
траверсите на ЖП релсите. Вследствие на отнесения материал, на терена се бяха
образували множество каверни с дълбочина 3-4 м. Релсовият път беше силно
деформиран, а част от траверсите бяха счупени. По-ясна представа за вида и
размера на щетите е представена в снимков материал (стр.423 - т.II от делото). Причината за шегата са обилните
валежи от дъжд, регистрирани в района на дружеството, довели до преливане на
част от водосборниците и наводняване на голяма част от територията на
Рудника" . Експертизата се основава на тези описания и констатации описани
във възложената от ответника експертиза, която е извършила непосредствени
огледи - 3 бр. Въз основа на това вещите лица дават своето становище без да се
съобразяват с отчетната стойност на отделните активи на рудника и дават
стойността на отделните активи по видове.
От
допълнителното заключение на съдебната – комплексна, техническа и
оценителна експертиза се установява следното:
Вещите
лица дават изчисление на дължимото от застрахователя обезщетение съобразно
условията на застрахователния договор по отчетна стойност на увредените
имущества в Рудниците „Т." и „Т.С.", като посочват отчетните
стойности на увредените имущества, тяхното заключение за възстановителните
стойности на същите имущества и там, където възстановителните стойности на
същите имущества надвишават отчетните стойности на имуществата, са редуцирали
тези суми до размера на отчетните стойности. В случаите, когато отчетните
стойности надвишават сумите за възстановяване на имуществата вещите лица са
посочили реалните суми за възстановяване на имуществата и всичко това е
съобразено с цената на иска, тъй като има суми, които надвишават сумите на
ищцовите претенции.
Вещите
лица са изготвили Приложение № 1 за обезщетението на увреденото движимо имущество
на Рудник „Т.. 1" във връзка с настъпила щета № 03200211 по
застрахователна полица № ********** /06.11.2014 г. на основание договор № МТ-
468/06.11.2014 г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за
застраховане на имущество на Рудник „Т.". Видно от Приложение № 1 обезщетението
на увреденото движимо имущество на Рудник „Т." възлиза на 423 375,83
лв. Видовете увредено имущество, тяхната стойност и местонахождение са
описани в Приложение № 1. Претенцията на ищеца по искова молба на тази щета е
466 406,40 лв. Експертизата е изготвила справка за изчисление на скрап от
подменените ел.кабели, налични в складовете на- ищеца - Приложение № 1.1.
Общата стойност на това приложение е 40 423,60 лв. Стойността на скрапа е
включена в Приложение № 1.
Вещите
лица са изготвили Приложение № 2 за обезщетението на увреденото движимо
имущество на Рудник „Т.С." във връзка с настъпила щета № 03200210 по
застрахователна полица № ********** / 06.11.2014 г. на основание договор № МТ -
469 / 06.11.2014 г. между „М.М.И." ЕАД гр.Р. и „З.Д.Е." АД гр.С. за
застраховане на имущество на Рудник „Т.С.". Видно от Приложение № 2 обезщетението
на увреденото движимо имущество на Рудник „Т.С." възлиза на 129 525,45
лв. Видовете увредено имущество, тяхната стойност и местонахождение са
описани в Приложение № 2. Претенцията на ищеца по искова молба на тази щета е
240 192.53 лв..
Въз
основа на задачата вещите лица дават своето становище като се съобразяват с
отчетната стойност на отделните активи на рудник „Т." и рудник „Т.С."
като посочват стойността на отделните активи по видове. Вещите лица са посочили
отчетните стойности на увредените имущества в своето заключение за
възстановителните стойности на същите имущества там, където възстановителните
стойности на същите имущества надвишават отчетните стойности на имуществата,
като са редуцирали тези суми до размера на отчетните стойности на актива
съгласно задачата поставена от съда.
По
делото е разпитан свидетелят Х.Л.И., който посочва, че е строителен инженер и
последните 20 години се занимава с оценки на застрахователни събития. Работи във
фирма, която е представител на „К.“, който е един от световните лидери в тази
област и те са представители за Б. на тази фирма.
Посочва,
че през 2015г. неговата фирма е направила три огледа последователно, веднага
след събитието март 2015г. и по един в следващите месеци. Били водени от служители
на „М.М. И.“, с кола, и започнали последователно да гледат щетите, тъй като са
локализирани на няколко площадки, те са в двата рудника. Последователно са огледали
щетите независимо от това, че са в два различни рудника. Първо обсъждали
най-вероятните причини какви са всъщност, тъй като ставало въпрос за сериозна
щета по ЖП-линията. Огледът е извършен с представители на „М.М.“, които ги
водели.
Свидетелят
посочва, че инертен материал означава дребен камък, ситен камък, който
представлява основата на ЖП – линиите и според свидетелят не може да бъде
отнесен от обикновен дъжд, очевидно е текло голямо количество вода. На
свидетеля било обяснено, че тази вода най-вероятно идва от микроязовир, каквито
има много около площадката, те са около 30 микроязовира, и вероятно се е
скъсала стената от проливните дъждове от преди това и цялото количество вода от
този микроязовир е преминало последователно първо през ЖП - линията и се е
събрало на 3-4 км разстояние в най-ниската точка на другия Рудник Т.. Този микроязовир
е на територията на “Т.С.”. Свидетелят посочва, че така извършили първия оглед,
минали по пътя на водата и последователно им показали пораженията, какво е
станало, завършвайки в „Т.“, където се е образувал нов микроязовир, тази вода
не можело да се изтече от там. Тези микроязовири са на територията на „М.М. И.”.
Свидетелят
посочва, че писмено са изискали документи от ищеца, цялото писмо съдържало 15
точки, дали им счетоводни справки, какво
е застраховано и различни типове
разходни документи или оферти. Посочва, че техните материали се изписват от
склад, не дават фактура и отделно оферти, всички тези разходи ги преглеждат кой
за какво се отнася и по застрахователния договор определят по всяка една точка
какво би следвало да бъде платено на застрахования, това било принцип.
Прегледали преди това всички документи и където се получава евентуално по-голям
разход са го лимитирали до застрахователните суми. Обръща внимание, че по-голям
разход е много относително понятие, защото това са по-стари съоръжения и те са
застраховани на по-ниски стойности и при един ремонт се подобрява имуществото,
възпроизвежда се в нов вид, по - хубав от предишния. Посочва, че разходите на
ищеца има голяма доза подобрения, което не би трябвало да бъде остойностено
към щетата, защото към щетата трябва да
се плати това, което е било преди, а не с подобрения.
Свидетелят
посочва, че при първия оглед е видял имуществото веднага непосредствено след
щетата, при втория и третия оглед също. Посочва, че неминуемо имало овехтяване,
но заявява, че не е отчитано овехтяване в оценката, тъй като така е по
договора. Свидетелят посочва, че при първия оглед е бил с представител на
застрахователя и за огледа на тази щета не е отказван достъп от „М.М.“, като заявява,
че в двата доклада е приложена карта, в която са посочени микроязовирите и проливните
дъждове, но не са изследвали микроязовира.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между
страните по делото са налице валидно сключени застрахователни договори,
обективирани съответно в Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014 г. за
рудник „Т.” и Застрахователна полица № 032 0000614/06.11.2014 г. за рудник „Т.С.“
със срок на действие на полиците от 00:00 часа на 07.11.2014 г. до 24:00 часа
на 06.11.2015 г. По така възникналото правоотношение ищецът е изпълнил задължението
си за плащане на дължимата застрахователна премия на вноски, с което
застрахователният договор е влязъл в сила /предвид изискването на чл. 187 от КЗ
(отм.).
По време на действие на застрахователното
правоотношение на 08.03.2015 г. е настъпило наводнение вследствие на пороен
дъжд в рудник „Т.” и рудник „Т.С.“, което е застрахователно събитие посочено в
чл. 3, б. “Б”, т. 2 от Застрахователна полица № 032 0000613/06.11.2014г. и
Застрахователна полица № 032 0000614/06.11.2014г. Така съгласно чл. 208, ал. 1
от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не
може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
Съгласно
чл. 206, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми
застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Страните
не спорят, че на 08.03.2015 г. е настъпило наводнение в рудник „Т.” и рудник „Т.С.“,
за което застрахователно събитие ответникът е уведомен веднага.
Във
връзка с възникване на задължението на „З.Д.Е." АД за заплащане на
застрахователното обезщетение, ответникът е направил възражения, по които съдът
следва да се произнесе.
По
възражението на ответника „З.Д.Е." АД, че поради особеностите на
процедурата и предварително уговорените условия не е имало възможност да
извърши предварителен оглед и оценка на риска, съответно да изготви предписания
за опазване на застрахованото имущество, което съгласно т. 70 във вр. т. 67.6
от Общите условия на застрахователя и чл. 207, ал.2 от КЗ (отм.) е значително с
оглед интереса на застрахователя, а недопускането може да бъде основание за
отказ за плащане, съдът намира следното:
Действително
в т. 67.6. във вр. т. 70 от Общите условия е посочено, че неизпълнение на
задължението за осигуряване по всяко време достъп на представители на
застрахователя за проверка на състоянието на застрахованото имущество е значително
с оглед интереса на застрахователя.
От
представените доказателства се установява, че „З.Д.Е." АД е участник в
процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет "Застраховане на
имуществото на „М.М.И." ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка". Ответното
дружество е приело да се включи в процедурата и да представи оферта, като му е
било известно обстоятелството, че сключването на договорите се осъществява въз
основа само на посочените документи и на база отчетната стойност на имуществото
по група активи, като никъде в документацията по обществената поръчка не е
предвидено да се извърши предварителен оглед на застрахованото имущество. Освен
това извършването на оглед е задължение на застрахователя, а не на
застрахования, като в случая от страна на ответника не се поддържа и не се
установява, преди настъпване на застрахователното събитие той да е поискал
предварителен оглед, а застрахованият да е отказал, т.е. дори и да не е
извършен предварителен оглед няма доказателства това да е по вина на
застрахования. Така след като не е поискало предварителен оглед, ответното
дружество не може да се позовава на собственото си бездействие, за да обоснове
правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Още повече, че
застрахователят, чиято е доказателствената тежест не установява причинна връзка
между липсата на предварителен оглед и настъпването на щетите по застрахованото
имущество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.), застрахователят по имуществена застраховка
може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон. Следователно
по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) правно релевантно за правото да се откаже
плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това
задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В КЗ (отм.)
изрично са посочени хипотези, при които застрахователят може да откаже
заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие на това
основание, между които е и разпоредбата на чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.), където е
посочено, че застрахованият при настъпване на застрахователното събитие следва
да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество и да
представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и на размера на вредите. При действието на чл.290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл.211 КЗ,
обективирана в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.
о., и решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о., ТК,
която трайно и безпротиворечиво приема, че за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ
(отм.), неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се
намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема
на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани,
като в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ.
обема на вредите и/или възможността за доказването им. Това обстоятелство
подлежи на главно и пълно доказване в процеса, като доказателствената тежест е
изцяло на застрахователя /в този смисъл Решение № 79/29.06.2012 г. по т.д.№
802/2011 г., ВКС, ІІ Т.О.; Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013
г., ВКС, II Т.О./. От това следва, че условието за значителност следва да се
преценява във всеки конкретен случай, за да не се допусне чрез договорни
клаузи, формално основани на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), да се уговарят
правни последици в противоречие с интереса на застрахования, въпреки
незасягането на интереса на застрахователя. Така след настъпване на
застрахователното събитие, отказът за заплащане застрахователно обезщетение,
дори при наличието на обстоятелства, за които застрахователят не е бил в
известност, винаги предпоставя същите да са способствали настъпването на
застрахователното събитие. Следователно не всяко задължение на застрахования,
скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.
211, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта
на неизпълнението му.
По
делото е безспорно установено, че след настъпване на застрахователното събитие
на 08.03.2015 г. експертът на B.L.A.-С. Ltd - Х.И. и представителят на „З.Д.Е."
АД към този момент - Пламен Дабевски са били допуснати на оглед на
застрахованото имущество два пъти на 12.03.2015 г. и 09.04.2015 г. видно от
констативните протоколи за извършен оглед. От показанията на свидетеля Х.Л.И.
също се установява, че от страна на ищеца никога не е бил отказван достъп до
застрахованото имущество след настъпване на застрахователното събитие. Действително
от представените по делото писмо от 01.07.2015 г., писмо от 14.10.2015 г. и
писмо от 23.12.2015 г. изпратени до „М.М.И." ЕАД се установява, че след
настъпване на застрахователното събитие на 08.03.2015 г., ответното дружество е
поискало достъп до застрахованото имущество за оглед, но такъв не му е бил
предоставен. Въпреки това дори да бъде
прието, че ищецът не е изпълнил посоченото в т. 67.6. от Общите условия
задължение за осигуряване по всяко време достъп на представители на
застрахователя за проверка на състоянието на застрахованото имущество, то това
неизпълнение не е значително с оглед интереса на застрахователя. Както беше
посочено по – горе критерият "значителност" на неизпълненото
задължение от застрахования спрямо интереса на застрахователя означава, че
следва да е налице пряка причинно - следствената връзка между неизпълнението и
същественото увеличаване на риска, на неговото реализиране, или на обхвата на
вредите. Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и скрепено със санкция, не се е отразило неблагоприятно
върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, то липсва основание да се приеме,
че за застрахователя е възникнало правото на отказ да плати застрахователната
сума или обезщетение. Така с оглед гореизложеното съдът намира, че неизпълнението
на задължението на ищцовото дружество за допускане до оглед З.Д.Е.” АД на
застрахованото имущество не се намира в пряка причинна връзка с настъпване на
конкретното застрахователно събитие – наводнение.
Следва
да се посочи и факта, че в настоящото производство застрахователят въвежда твърдения, че е
налице основание за пълен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по
чл. 211, т. 2 от КЗ/отм./, като се позовава на неосигуряване на достъп до
застрахованото имущество по т. 67.6 от Общите условия. От представеното по
делото писмо изх. № 2810/8/27.04.2018 г. изпратено от З.Д.Е.” АД до ищеца/
месец и половина след предявяване на настоящите искове от „М.М.И." ЕАД/,
ответникът е предложил извънсъдебно разрешаване на спора, като е предложил да
заплати следните обезщетения: по щета № 03200211/09.03.2015 г. за настъпило застрахователно събитие от
09.03.2015 г. в рудник „Т.", застрахован съгласно полица № **********/2014
г. сума в размер на 397 306,97 лв. и по щета № 03200210/09.03.2015 г.
за настъпило застрахователно
събитие от 09.03.2015 г. в рудник „Т.С.",
застрахован съгласно полица № **********/2014 г. сума в размер на 120 301,79
лв. Това поведение на ответното дружество е непоследователно и житейски
нелогично, тъй като ако ответникът счита, че неосигуряването на достъп до
застрахованото имущество е значително с оглед интереса му, то той не би
предложил изплащане на каквото и да било обезщетение. Поради това съдът намира,
че за ответника не е налице основание за отказ по чл. 211, т. 2 от КЗ/отм./ за
изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал.1
от КЗ/отм./.
Съгласно
чл. 207, ал. 3 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен освен да допусне застрахователя за извършване на оглед
на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи,
пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
По
делото е безспорно установено, че с писма изх. № Our Ref.
BLA-011503C288/17.03.2015 г. и изх. № Our Ref. BLA- 011503C288/11.05.2015г., с
които застрахователят чрез B.L.A. - С. Ltd, на който е възложено да извърши
оценка на щетите по застрахованото имущество, е изискал да му се представят
документи и информация относно щета № 032 00210/09.03.2015г. и щета № 032 00211/09.03.2015г.
От съдържанието на писмата се установява, че изискваната информация се отнася
за обекти в РУДНИК “Т.” и РУДНИК “Т.С.” и по двете щети. С писмо (изх.№
РД-15-220/19.06.2015 г.), управителят на рудник „Т.“ П.П. изпратил до „З.Д.Е.“
АД изисканите документи от B.L.A.-С. Ltd, като по изчисления на рудник „Т.“
сумата за обезщетение по щета №03200210 е в размер на 466 406, 40 лв., с писмо
изх. № ФС-02-898/19.06.2015г. рудник „Т.С.“ е представило необходимите
документи, както и посочило крайна претенция за обезщетение в размер на 240
192,53 лв.. По делото е безспорно, че въз основа на така предоставените
документи B.L.A. - С. Ltd, на който е
възложено от З.Д.Е.” АД да извърши оценка на щетите по застрахованото имущество
е изготвило окончателни доклади, в които е посочено стойността на щетите в рудник
„Т.“ и рудник „Т.С.“. Поради това съдът счита, че ищецът е изпълнил и другото
си задължение посочено в разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от КЗ /отм./ да
представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с
установяването на събитието и на размера на вредите.
Ето
защо предвид гореизложените доказателства съдът счита, че по делото не е
установено наличието на хипотезата на чл. 211, т.2
от КЗ (отм.), предвиждаща правото на застрахователя по имуществена
застраховка да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор. По изложените съображения
съдът счита, че настъпилото на 08.03.2015 г. увреждане на застрахованото
имущество в рудник „Т.” и рудник „Т.С.“ съставлява покрит от застрахователя
риск и следва да се изплати обезщетение.
Съобразно
константната практика на ВКС,: решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.№№ 667/2008
г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т.д.№ 463/2014 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II
т.о. решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о.
се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер
на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
От
допълнителното заключение на съдебната – комплексна, техническа и оценителна
експертиза, което съдът възприема като компетентно и мотивирано се установява,
че стойността на обезщетението за увреденото движимо имущество на Рудник „Т."
възлиза на 423 375,83 лв., а обезщетението на увреденото движимо
имущество на Рудник „Т.С." възлиза на 129 525,45 лв. Така
определените обезщетения са изчислени съобразно отчетната стойност на
застрахованото имущество, съобразно клаузите на чл. 5.1 от Застрахователна
полица № 032 0000613/06.11.2014 г. отнасяща се за рудник „Т.” и клаузите на
чл.5.1 от Застрахователна полица № 032 0000614/06.11.2014 г. отнасяща се за
рудник „Т.С.“.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че З.Д.Е.” АД следва да заплати на „М.М.И."
ЕАД сума в размер на 423 375,83 лв., представляваща главница по дължимо
и неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032
00211 по застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за сумата над 423 375, 83 лв. до
претендирания размер от 466 406, 40 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ответникът
З.Д.Е.” АД следва да заплати на „М.М.И." ЕАД сума в размер на 129
525,45 лв., представляваща главница по дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00210 по
застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014 г. ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за сумата над 129 525, 45 лв. до претендирания размер от 240 192,
53 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
предявените исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Фактическият
състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното
наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на
договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнението на това
задължение.
В
настоящия случай застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014 г. е сключена
във връзка с изпълнението на Договор № МТ - 469/06.11.2014 г., а Застрахователната
полица №032 0000613/06.11.2014 г. е сключена във връзка с изпълнението на
Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. В т. 6.2. от посочените договори е уговорено,
че при забава или неточно изпълнение, застрахователят дължи неустойка за
времето на забава, в размер на 1% на ден върху общата стойност на договора, но
не повече от 15% от общата стойност на договора.
Съгласно
чл.208, ал.1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл.
207, ал. 3.
По
делото е безспорно установено, че застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 206, ал. 1 от КЗ /отм./, като своевременно е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие и задълженията си по чл. 207, ал. 3,
като е допуснал застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество
на 12.03.2015 г. и 09.04.2015г. По делото е установено, че поисканите документи
за рудник „Т.С.“ са изпратени с писмо изх. № ФС-02-898/19.06.2015 г. и са
получени от „З.Д.Е." АД на 23.06.2015 г., а за рудник „Т." са
изпратени с писмо изх.№ РД-15-220/19.06.2015 г. и са получени от „З.Д.Е."
АД на 24.06.2015 г. Следователно „З.Д.Е." АД е изпаднало в забава на изплащане на застрахователното
обезщетение считано от 05.07.2015 г. по
щета № 032 00210 за рудник „Т.С.“ и от 04.07.2015 г. по щета № 032 00211 за рудник
„Т.”.
Видно
от заключението на съдебната – комплексна, техническа, икономическа и оценителна
експертиза размерът на дължимата неустойка съгласно т.6.2 от Договор № МТ -468/06.11.2014
г. за рудник „Т." 40 075,74 лв., размерът на дължимата неустойка
съгласно т.6.2 от Договор № МТ - 469/06.11.2014 г. за рудник „Т.С." е 48
289.05 лв. Поради това съдът намира, че предявените искове за присъждане на
неустойка са основателни.
Ответникът
е направил възражение за прихващане на сумите за неустойки с внесените суми за
гаранции за изпълнение по договорите, което настоящата съдебна инстанция
намира, че следва да разгледа, тъй като вземането на ищеца за неустойки
съществува и е изискуемо.
Видно
от съдържанието на договор МТ-469/2014 и договор МТ-468/2014 в раздел IV е
посочено, че застрахователят се задължава да представи на застраховащия гаранция
за изпълнение на задълженията си по договора, вкл. и за гарантиране на
качествените параметри на извършваните дейности. В т. 4.7 е уговорено, че
застрахованият освобождава гаранцията за изпълнение на договора при изпълнение
на договора от страна на застрахователя, след качествено изпълнение на всички
услуги, предмет на договора. В т. 4.4 от същия раздел Гаранция за изпълнение на
договора, е предвидено: от сумата на гаранцията по т.4.2 от настоящия договор
ще бъдат инкасирани суми за начислени на застрахователя санкции и неустойки. В
т.4.5 е посочено, че при всяко инкасиране на суми от гаранцията за изпълнение,
по условията на предходната точка, застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя, а застрахователят да допълни размера на гаранцията за изпълнение
до посочения в т.4.2. от договора размер. Допълването се извършва в срок до 14
календарни дни след датата на уведомяване за инкасирането. Гаранциите за
изпълнение на договорите са усвоени поради неизпълнение.
В
т. 6.1 от раздел 6 от договорите, е уговорено, че ако застрахователят не успее
да изпълни всички или някоя от дейностите в сроковете и/или с качеството,
определени в договора, застрахованият, запазвайки правото си за други съдебни
претенции по договора, удържа изчислената сума на неустойката от последващо
дължимо плащане по договора и/или от гаранцията за изпълнение на договора.
Анализът
на горепосочените клаузи сочи, че уговорените гаранции и неустойки имат, както
обезщетителна, така и санкционна функция, но едновременно с това имат самостоятелен
и независим характер. Това означава, че механизмът на компенсиране, според
който от гаранцията за изпълнение се приспадат неустойки не изключва
санкционната функция на гаранцията. Съгласно чл. 6.1 от договорите възложителят
има право да удържи изчислената сума на неустойката от последващо дължимо
плащане по Договора и/или от гаранцията за изпълнение на договора, а не да
удържи гаранциите от неустойките. Поради това съдът счита, че не са налице
основания за извършване на прихващане между претендираните суми за неустойки и
внесените суми за гаранции за изпълнение по договорите.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че З.Д.Е.” АД следва да заплати на „М.М.И."
ЕАД дължимата неустойка съгласно т.6.2 от Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. за рудник
„Т." в размер на 40 075,74 лв. и дължимата неустойка съгласно т.6.2
от Договор № МТ - 469/06.11.2014 г. за рудник „Т.С." в размер на 48
289.05 лв.
По
предявените искове при условията на евентуалност от „М.М.И.“ ЕАД против „З.Д.Е.“
АД за заплащане на сума в размер на 397 306, 97 лв., представляваща главница по
дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета №
032 00211 по застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. и сума в
размер на 120 301, 79 лв., представляваща главница по дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00210 по
застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014 г.
Предметът
на иска се определя от страните, правопораждащи юридически факти /основание/ и
петитум. Основанието
на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава
ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. С предявените при условията на евентуалност искове се
цели при отхвърляне на първоначалните искове да се разгледат и уважат
евентуалните искове, като евентуалното съединяване на искове е допустимо, ако
се основава на фактически твърдения на ищеца, които правят възможно
произнасянето само по единия от тях.
В
настоящия случай ищецът не въвежда различни фактически твърдения като отделни
предпоставки за предявените при условията на евентуалност искове, а единствено
е посочил различен размер на исковите претенции. Ето защо съдът намира, че предявените
при условията на евентуалност искове се основават на едни и същи правопораждащи
юридически факти /основание/, поради което по своята същност не представляват различни
искове от първоначално предявените, което води до тяхната недопустимост.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявените искове при условията на
евентуалност от „М.М.И.“ ЕАД против „З.Д.Е.“ АД за заплащане на сума в размер
на 397 306, 97 лв., представляваща главница по дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00211 по
застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. и сума в размер на 120 301,
79 лв., представляваща главница по дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение
във връзка с настъпила щета № 032 00210 по застрахователната полица №032
0000614/06.11.2014 г. следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, а производството в тази част прекратено.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение
е от 100 до 300 лв. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за защита по
дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или
когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
С
оглед вида и количеството на извършената дейност в настоящия случай от
юрисконсулта на „М.М.И." ЕАД и на юрисконсулта на „З.Д.Е.” АД съдът следва
да определи юрисконсултско възнаграждение за всяка една от страните в размер на
300 лв. без прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
С
оглед изхода на делото З.Д.Е.” АД следва да заплати на „М.М.И." ЕАД
направените по делото разноски в размер на 28 116, 60 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
С
оглед изхода на делото „М.М.И." ЕАД следва да заплати на З.Д.Е.” АД
направените по делото разноски в размер на 686, 35 лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
“З.Д.Е.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати
на “М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., ул. „*** сума
в размер на 423 375,83 лв., представляваща главница по дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00211
по застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над 423 375, 83 лв.
до претендирания размер от 466 406, 40 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
“З.Д.Е.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати
на “М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., ул. „*** сума
в размер на 129 525,45 лв., представляваща главница по дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00210 по
застрахователната полица №032 0000614/06.11.2014 г. ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над 129 525, 45 лв. до
претендирания размер от 240 192, 53 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
“З.Д.Е.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати
на “М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., ул. „*** сума
в размер на 40 075,74 лв., представляваща неустойка съгласно т.6.2 от
Договор № МТ - 468/06.11.2014 г. за рудник „Т." ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и сума в размер на 48 289.05 лв., представляваща неустойка
съгласно т.6.2 от Договор № МТ - 469/06.11.2014 г. за рудник „Т.С." ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
“З.Д.Е.“
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати
на “М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., ул. „***
направените по делото разноски в размер на 28 116, 60 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
“М.М.И.“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: Р., ул. „*** да заплати
на “З.Д.Е.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
*** направените по делото разноски в размер на 686, 35 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
при условията на евентуалност искове от М.М.И.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: Р., ул. „*** против “З.Д.Е.“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** за заплащане на сумата от
397 306, 97 лв. представляваща главница по дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпила щета № 032 00211 по
застрахователната полица №032 0000613/06.11.2014 г. и сумата от 120 301, 79 лв.,
представляваща главница по дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение
във връзка с настъпила щета № 032 00210 по застрахователната полица №032
0000614/06.11.2014 г. като недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: