Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик,
17,04,19г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
публично заседание на единадесети април
2019 г. година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В.
, като разгледа докладваното от съдията АНД № 374/19 год. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С.Д.К. ЕГН ********** с адрес ***
против НП № 17-1006-005576/20.08,2018 г.
на началник сектор ПП при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са
наложени по :
т.1) чл.185 от ЗДВП - глоба в размер на 20 лв.
Т.2) Чл.175 Ал.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за
жалбоподателя, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата, излага
съображения за нейната основателност и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска НП да се потвърди.
Районният съд прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, като прие за установено следното от фактическа страна:
На 06,05,17г. св . Т. - полицай от сектор пътна полиция при ОД МВР
Пазарджик забелязал при обхода с патрулния автомобил движещ се по обозначената
с хоризонтална маркировка велоалеята на бул.“Ал. Стамболийски“ автомобил ,
Тойота Корола Версо, син на цвят с рама
*************който бил без регистрационни табели. Водачът бил спрян и при
последвалата проверка било установено, че автомобилът не е регистриран по
надлежния ред.
Затова на водача бил съставен на място процесния акт. Против
същия обаче започнало и било водено ДСП за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, което е било прекратено с постановление на прокурора от 19,06,18г. ( л. 10)
поради възприета малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и
материалите изпратени на ОД МВР Пазарджик за преценка относно ангажиране ан
административно-наказателната отговорност.
Така на 20,08,18г. било издадено
въз основа на акта процесното НП.
То се атакува с напълно основателни доводи за неговата отмяна по т.2 от
същото и досежно нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На първо място правилно
се възразява, че НП е издадено извън 6-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Прав е защитникът да твърди, че основанието за
издаване на НП не е прекратеното ДСП. Всъщност образуването, воденето и
прекратяването на ДСП въобще не са и споменати в НП. В него се сочи, че то се
издава на основание на акта. Поради това и не е налице специалната хипотеза на чл.
36, ал.2 от ЗАНН. В процесната ситуация наказващият орган сам е приел, че ще издаде НП
въз основа на акта, а не въз основа на прекратеното ДСП - тоест приел, че ще
издаде постановлението в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН - със съставяне на
акта за извършеното административно нарушение. След като актът е основанието за
издаване на НП ( при положение, че в него въобще не съдържа информация за
водено и прекратено наказателно производство за престъпление от общ характер),
НП е следвало да бъде издадено не по-късно от визирания в ал.3 на чл. 34
шестмесечен срок. В случая този срок не е спазен, тъй като АУАН е издаден на 06,05,17г., а НП едва на 20,08,18г.
Налице е и друго основание за отмяна на НП. То обаче не е
претендираното от защитника за дублиране на наказателни производства за „едно и
също“ деяние - ДСП и административно-наказателното. Възражението за
постановяване на атакувания санкционен акт в нарушение на правилото „non bis in
idem“ е неоснователно. Конкуренцията между наказателното и административно-наказателното
производство е разрешена предвид чл.4,§1 от протокол 7 към ЕКПЧ с Тълкувателно
решение № 3 от 22,12,15г. на ВКС по тълк. Дело 3/15г. Не е вярно твърдението в защитната позиция,
че при постановлението за прокурорско прекратяване на наказателно производство
е абсолютна пречка да се образува административно-наказателно. Не е вярно, че
приключването на първото развило се във времето наказателно производство, което
е прекратено, с оглед принципа „non bis in idem“, препятства ново административно-наказателно,
а ако такова бъде образувано, то ще бъде порочно. И това е така, тъй като не се
държи сметка за причините за прекратяване на ДСП от прокурора. В случая той е
приел не, че въобще липсва извършено деяние с наказателен характер, а че липсва
такова със степен на обществена опасност, отчитана и характерна за
престъплението от общ характер ( по чл. 345, ал.2 от НК). Степента на
обществена опасност, преценена на плоскостта на конкретните данни, е преценена
като такава, характерна за (аналогичното като елементи от състава)
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. И точно такива са мотивите
за прекратяване на ДСП - че липсва извършено престъпление от общ характер, но
има такова с по-ниска степен на обществена опасност - административно нарушение,
като материалите по преписката са изпратени на ОД МВР Пазарджик, за да бъде
ангажирана административно -наказателна отговорност за такова нарушение.
Такива указания са дадени и с ТР 3/2015г. по т.д. 3/15г. ( т.1.2.2) за
обратната хипотеза - „ когато преди образуването на наказателното производство
административно-наказателно производство с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията е било прекратено на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН, няма пречка за
развитието на последващо наказателно производство, тъй като липсва елементът
„bis“ - недопустимо дублиране на
производствата. Вярно е, че хипотезата , която се представи касае в обратен ред
двете производства - административно-наказателно и след това наказателно, но
смисълът е безусловен - недопустимо е развитието и паралелното, едновременно
съществуване на две производства с наказателен елемент: висящо и неприключили,
или когато нпр. едното е висящо , а другото - вече приключило с акт, съдържащ
становище по същество за липсата въобще на противоправно деяние. Важното е,
както се коментира с ТР, че следва да се държи сметка да отсъства елементът
„bis“. И в настоящия случай той липсва, тъй като прокурорът е направил ясен и
верен извод за липсата на такава степен на обществена опасност на безспорното
противоправно деяние, която да го криминализира като престъпление по чл. 345,
ал.2 от НК и с тези мотиви е прекратил производството, водено за престъпление
от общ характер, запазвайки неговата и висящност чрез изпращането му на
компетентния орган за ангажиране на административно-наказателна отговорност за
констатирано административно нарушение. С
прекратяването на ДСП не е сложен край изцяло наказателното производство, а
само досежно деянието като престъпление, като същото запазва и след този акт
своя противоправен и противообществен характер, преценката за които вече като
наличност и степен е на административния орган. Той следва да реши дали
фактологията покрива елементи по чл. 6 от ЗАНН, респ. има ли административно
нарушение и коя е виновно нарушената норма.
И решението е било обективирано
в издаденото извън срока по чл. 34, ал.3 от ЗДвП НП - тоест преценката е била,
че деянието засяга обществените отношения до степен, че да съставлява
административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Това решение обаче е погрешно. В
случая обаче регулираните обществени отношения са били засегнати в незначителна
степен от това правонарушение, което обуславя неговата малозначителност и
приложението на чл. 9, ал.2 от НК, на база чл. 11 от ЗАНН. Криминализирането на деянието, осъществимо
посредством управление на нерегистрирано
МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл. 140, ал.-1 от ЗДвП
или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в движението да
участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за
автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и
цифрови символи, които го персонифицират. Този номер ведно с марката на
автомобила и неговия цвят ( последният е променим по инициатива на
собственика/ползвателя) индивидуализират конкретното превозно средство . Така
се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед
възможността за тяхното установяване особено при инциденти и нарушения.
Участието на нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна
точка на възможността за установяването му във връзка с неправомерно поведение.
В процесния случай обаче твърденията на жалбоподателя, че е управлявал едва 200
метра са една последователна теза, която
е потвърдена от няколко доказателствени източника. Още като възражения в съставения АУАН той е
отразил, че автомобилът „ бил свален от пътна помощ и само го заредил на
бензиностанцията“, което е потвърдено от обясненията му в ДСП и показанията на
актосъставителя ( пак там). Всъщност, доказателство за това е първото
нарушение- решението на жалбоподатля да
се движи във велосипедната алея, за да избегне по този начин движението си по
пътищата, предназначение за движение на автомобили.
Доказателство, че автомобилът е бил доставен в страната само, за да
бъде преподаден от жалбоподателя са представените от него два договора за
продажба . А този факт също подкрепя
защитната теза, че автомобилът нее
закупен , за да се управлява нерегистриран, а само е зареден, за да може
бъдещия купувач все пак да го изпробва.
Горните данни обуславят изцяло решение за маловажност, тъй като
обществената опасност на това правонарушение е явно незначителна. Вмененото с
т. 2 на НП нарушение е формално покриващо състава по възприетата квалификация,
но малозначително поради явно незначителната степен на обществената си
опасност.
Що се отнася до нарушението по
т.1 на НП то е безспорно доказано. Ноторно известно е, а и показанията на Т.
установяват, че велоалеята на бул. „Ал. Стамболийски“ е била обозначена с
идентифицираща я пътна маркировка. Въпреки наличието й жалбоподателят е
предприел движение по нея ( и не отрича това в ДСП). Наложеното административно
наказание под формата на глоба по субсидиарния текст на чл. 185 от ЗДвП е
съответен на тежестта на това нарушение, обусловен изцяло от създадената с това
движение на МПС опасност за останалите участници и дори пешеходците, които се
намират в непосредствена близост. Съобразена е била и справката за водач - л. 8
от ДСП, която сочи едно системно нарушение на правилата за движене по
пътищата.
С оглед на горното и на основание чл.63 ал.2
от ЗАНН, Пазарджишкия районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-005576/20.08,2018 г. на началник сектор ПП при ОД МВР Пазарджик о т.2 от същото и в частта, с която на С.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** са наложени по чл.175, ал.3 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част - по т.1 и за наложената на основание чл.185 от ЗДВП глоба в размер на 20 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: