№ 8631
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110147414 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба на КР. Д. К. ЕГН ********** срещу [ фирма ] АД ЕИК
******, с която е предявен иск с правно основание чл.124 вр. чл. 439 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответното дружество претендираните с
изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по гр.д.№10967/2012 г. по описа на СPC,
28 състав, суми в размер на 554 лв., разноски по делото, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 3072/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. рег.№ . при
КЧСИ. Поддържа, че след издаване на изпълнителния лист, в периода от 15.04.2016 г.
до 15.04.2021 г., спрямо нея не са били извършвани валидни изпълнителни действия за
период повече от пет години, поради което и сумите, предмет на издадения
изпълнителен лист, са погасени по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
1
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на влязло в сила
на 03.01.2013 г. решение от 22.10.2012 г. по гр.д.№10697/2012 г. по описа на СРС, 28
състав /л.2 от изпълнителното дело/, е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. в
полза на [ фирма ] АД, с който е осъдена ЕТ „К.К. – К.“ ЕИК ***** с управител КР. Д.
К., да му заплати сумата в размер на 554 лв., представляваща разноски по делото.
Между страните не се спори и от представеното копие от изпълнително дело се
установява, че по молба вх. 29375/15.04.2016 г. от [ фирма ] АД за събиране на
вземането въз основа на посочения изпълнителен лист и на изпълнителен лист от
01.02.2013 г. е било образувано изпълнително дело № 3072/2016 г. по описа на ЧСИ М.
Б., рег. № . при КЧСИ. Между страните не се спори и от доказателствата по делото се
установява, че процесният изпълнителен лист от 28.04.2014 г. е издаден за вземания,
установени с влязло в сила на 03.01.2013 г. решение, поради което и приложимата
погасителна давност е петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист от
28.04.2014 г. Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване на вземанията по
давност в периода 15.04.2016 г. до 15.04.2021 г.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
2
своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Не
прекъсва давността и молбата за изпълнение, ако в нея не е посочен конкретен способ
или ако не е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Между страните не се спори и от представеното заверено копие от изпълнително
дело се установява, че същото е образувано по молба на взискателя –ответник с вх.
29375/15.04.2016 г., в която е поискано извършването на изпълнително действие-запор
върху банковите сметки на длъжника, поради което и съгласно постановките на
цитираното тълкувателно решение, същата е от естество да прекъсне погасителната
давност за вземането. В хода на посоченото изпълнително производство, с молба от
15.06.2016 г., е бил представен договор за покупко-продажба на предприятие от
06.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 32/06.01.2012 г. по описа на
нотариус А. Ш., рег.№ . при НК и район на действие СРС, от който се установява, че
ищцата К.К. е прехвърлила на Н. Я. К. фирмата и собствеността върху търговско
предприятие ЕТ „К.К. – К.“ ЕИК ***** като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения по см. на чл.15 ТЗ, ведно с притежаваното от него движимо
имущество, подробно описано в приемо-предавателен протокол, за цена в размер на
7800 лв. Установява се, че на 23.04.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба
от взискателя-ответник, с искане за извършване на изпълнително действие-налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. С постановление от 10.06.2021 г. на ЧСИ
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
поради настъпила перемпция по молба на ищцата от 08.06.2021 г. След прекратяване
на изпълнителното дело, на 30.07.2021 г., е постъпила поредна молба от взискателя
/ответник/ с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Съдът приема ищцата за материалноправно легитимирана да предяви процесния
отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията, доколкото в
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е предвидено, че при прехвърляне на предприятие, ако
няма друго споразумение с кредиторите /такова не се представя и не се твърди да е
сключено/, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до
3
размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения следва да се
обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Законът не ограничава солидарната
отговорност на отчуждителя с някакъв срок. Установява се от приложената справка от
ТР, че, считано от 21.09.2012 г., ЕТ „К.К. – К.“ ЕИК ***** е заличен търговец.
Предвид, обаче, идентичността в персонално отношение между физическото лице и ЕТ,
при заличаване на последния неговите права и задължения преминават върху
физическото лице. В случая не се спори и се установява от представеното копие от
изпълнително дело, че вземането на взискателя /доколкото се касае за присъдени
разноски след уважен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта
на суми по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.12.2011 г. по ч.гр.д.
№18887/2011 г. по описа на СРС, 82 състав/ е възникнало преди прехвърлянето на
търговското предприятие, поради което ищцата носи солидарна отговорност за същото.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., на
ВКС, IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., на ВКС, III г. о.,
решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., на ВКС, III г. о., определение №
248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., на ВКС, IV г.о., решение №126/ 28.06.2022 г.
по гр. д. № 3409/2021 г., на ВКС, III г. о. перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право
– този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
4
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е
свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува.
Предвид формираната актуална съдебна практика на ВКС следва да се приеме, че
поисканите от взискателя след изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са
довели до прекъсване на давността. Последното действие на взискателя, довело до
прекъсване на давността, е извършено на 23.04.2018 г., когато е депозирал молба за
налагане на запор върху движимите вещи на длъжника. Тези действия са предприети
преди изтичане на 5 – годишния давностен срок. Според установената от ВКС
константна съдебна практика по приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД предявяването на
отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и
чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г.,
на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ
ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г.
по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО и др.). Ето защо в случая давността не се
прекъсва с депозиране на исковата молба, поради което крайният момент на
давностните срокове не следва да се свързва с предявяване на иска. По изложените
съображения вземанията на кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен
лист от 28.04.2014 г., не са погасени по давност към момента на провеждане на устните
състезания в настоящото производство /27.04.2022 г./.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. Д. К. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“Х. А.“ №7, ет.4, срещу [ фирма ] АД ЕИК ****** /с предишно
наименование [ фирма ] АД/, седалище и адрес на управление гр.София, бул. .,
БенчМарк Бизнес Център, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на [ фирма ] АД ЕИК ****** /с
предишно наименование [ фирма ] АД/ сумата в размер на 554 лв. разноски, за които е
5
издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по гр.д.№10967/2012 г. по описа на СPC, 28
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК КР. Д. К. ЕГН ********** да
заплати на [ фирма ] АД ЕИК ******, сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6