РЕШЕНИЕ
Номер 264 от
28.02.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на трети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: К.
Л.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2780 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ – Бургас, подадена
чрез юрисконсулт П., против Решение № 34/29.10.2021г., постановено по а.н.д. № 239/2021
г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено наказателно
постановление № 60/10.06.2021г., издадено от и.д.директор на РИОСВ – Бургас, с
което на основание чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците, на К.К.С.
е наложена глоба в размер на 1 400 лева за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът
не споделя мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото
наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното
деяние. Счита, че съдът не е съобразил
разпоредбата на §1, т.29 от ДР на ЗУО, съгласно която „притежател на отпадъци“
е причинителят на отпадъци и физическото или юридическото лице, в чието
владение се намират те, а в случая отпадъците са се намирали във владение на
наказаното лице. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
потвърждаване на издаденото НП, като на касатора се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касация – К.К.С., редовно уведомена, се
представлява в с.з. от адв. К., който оспорва касационната жалба и сочи,
че решението следва да бъде оставено в сила, тъй като органът не е доказал
извършване на нарушението от страна на С., както правилно е приел и районният
съд. Твърди, че С. не може да носи отговорност за чужди действия, доколкото по
делото е установено, че излезлите от употреба МПС /ИУМПС/ са били собственост
на сина й. Не ангажира нови доказателства и не претендира присъждане на
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на К.К.С. е ангажирана за това, че при извършена
проверка на 31.03.2021 г. на ПИ, представляващ УПИ ХІІІ пл.№ 58 кв.17 по ПУП на
с. Съединение, Общ. Сунгурларе, кв. Подем, с площ от 1,033 дка, нейна
собственост, е установено, че се извършва дейност по третиране на отпадъци –
излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), без наличие на
разрешителен документ, след като такъв се изисква съгласно чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО, т.е за това, че извършва дейност по
оползотворяване на отпадъци, обозначена с код R 13 – съхраняване на отпадъци до извършването на
някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временно съхранение на отпадъци на площадката на
образуване до събирането им по смисъла на Приложение № 2 към §1, т.13 от
допълнителните разпоредби на ЗУО, съхраняване на ИУМПС. В наказателното
постановление е посочено, че имотът, в който се съхраняват отпадъците, е
собственост на С. съгласно Договор№ 163/05.12.2014 г. за покупко-продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост, като при проверката е установен на
място синът на С. – П. С.С., който е предоставил документи за част от ИУМПС и
на който е връчен съставеният по време на проверката констативен протокол №
019130/К-15-33/31.03.2021 г. Прието е, че С. е извършила с това нарушение на
чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, изразяващи се в непълно и неточно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, като с това са
нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН.
Аргументирано е, че по никакъв начин не е описано какво е извършила С. от
обективна и субективна страна, като отделно от това, от всички доказателства
става ясно, че синът на С. – П. С., оползотворява и съхранява отпадъците от
ИУМПС. При тези факти съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което е неотстранимо и е довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, което е невъзможно да разбере от
издадения акт в какво деяние е обвинено. С тези мотиви е отменено обжалваното
наказателно постановление.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
В АУАН и в НП изрично е посочено, че
извършваната дейност в имота на С. е такава по третиране на отпадъци, обозначена
с код R13
– съхраняване на отпадъци (установените
при проверката в имота 6 броя частично разкомплектовани автомобили без табели и
регистрационни номера) до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временното съхранение на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Съгласно §1, т.44 от ДР на ЗУО, "третиране на
отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Следователно, дейността по оползотворяване на отпадъците, обозначена с код R13, представлява вид дейност по третиране на отпадъците по смисъла на Приложение № 2
към §1, т.13 от ДР на ЗУО. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗУО, "оползотворяване"
е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за
полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за
изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. Ето защо, касационната инстанция не споделя
извода на районния съд, че не е описано твърдяното нарушение. Същото е описано,
но не става ясно каква е съпричастността на наказаната С. към него, доколкото описаната деятелност в процесното НП е
посочена като такава на сина на С. – П. С., за което са събрани по делото и
доказателства.
Според
касационната инстанция, в административнонаказателното производство органът не
е съобразил разпоредбата на §1, т.29 ДР на ЗУО, според която „притежател на
отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото
лице, в чието владение се намират те. По делото органът твърди, че причината за
санкционирането на С. е това, че същата е във владение на отпадъците, поради
факта, че имотът, в който същите са разположени, е неин. Дори да се приеме тази
теза за вярна, то не е съобразена разпоредбата на §1, т.29 ДР на ЗУО, при която
съюзът „или“ красноречиво говори за волята на законодателя на първо
място в подобни случаи да бъде санкционирано лицето, което е причинител на отпадъците, и едва когато същото не може да бъде
открито или е невъзможно да бъде наказано - физическото или юридическото лице,
в чието владение се намират те. Т.е., за да се накаже лицето, в чието владение
се намират отпадъците, следва да е било невъзможно да се накаже
непосредственият причинител на отпадъците, която хипотеза не е налице в случая,
предвид събраните по делото доказателства, сочещи безпротиворечиво, че причинителят на
отпадъците в случая /следователно и техният притежател/ е синът на С., тъй като
това е лицето, за което са събрани доказателства, че използва намерените ИУМПС.
По изложените
съображения, съдът намира, че оспореното решение, с което е отменено НП, с
което е наказана С., като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора, разноски на касатора
не се следват.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/29.10.2021г., постановено по а.н.д.
№ 239/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.