РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Радомир, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100181 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата Д. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Р., ж.к.“А.“ бл.., ап.. със съдебен адрес: гр.Ра., пл.“С.“ № .и доразвити в съдебно заседание
от нейната процесуална представителка- адв.Б.Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, е
предявен иск срещу ответника Община Р., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № 20, ЕИК., с който моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да й заплати сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче на 28.02.2022 г.
около 20.00 ч., станало в гр.Р. на паркинга на магазин „К м.“, ведно със законната лихва,
смятано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 29.02.2022 г. около 20.00 ч., станало в гр.Радомир на паркинга на магазин „К
м.“. Твърди се, че на същата дата ищцата се прибирала към дома си, когато откъм
паркираните автомобили на паркинга на магазина изскочили четири кучета- две черни,
кафяво и бяло. Едно от кучетата я захапало за левия крак. Тя извикала за помощ и това
привлякло вниманието на живеещия с нея на съпружески начала- свидетеля по делото Г. Д..
Той се притекъл на помощ, кучетата избягали и пострадалата била незабавно откарана в
ЦСМП- Р.. Ва 01.03.2022 г. в МБАЛ “Р. А.“ гр.П. бил извършен преглед, където било
издадено и съдебно-медицинско удостоверение. Били изписани болкоуспокоителни.
1
Ищцата претърпяла множество болки и страдания както по време на
увреждането, така й по време на лечението. От страх от претърпяната травма не могла да
спи, сънувала кошмари, тъй като сънищата й били свързани с кучета. Не смее да излизам
сама и винаги някой я придружава. Страхува се вече от среща с кучета, изпада в ужас, а те са
навсякъде в града. Постоянно носила „куче-гон“
Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване
на популацията от бездомни кучета.
Ответната страна Община Р., в срока по чл.131 ГПК чрез представителя Кмета
П. А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск.
Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в
резултат на ухапване от бездомно куче.
Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено
твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за
улавяне и изолирани на бездомни кучета.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Според свидетелските показания на свидетеля Г. Д. /преченени по реда на
чл.172 ГПК/, двамата с ищцата живеят в кв. „А.“, бл.11, ап.., в гр.Р. Майка й се казва В. К.,
която живее на ул.“Р. Д.“ № . в гр.Р.. На 28.02.2022 г., чакал Д. пред бл.11 на Автогарата. Тя
била на гости при майка си. Нападнали я четири кучета, две черни, едно бяло и едно кафяво.
Тя започнала да крещи, размахала чантата. Била ухапана на подбедрицата на левия крак.
Той се затичалх към нея и кучетата се разбягали. Натоварил я в колата и я закарал в „Бърза
помощ“ в гр.Радомир. Там й промили раната, били й инжекции. На следващия ден Д. ходила
до „Съдебна медицина“. Била стресирана, били й изписани хапчета за стрес. Тя била
изплашена от тогава й купил „куче-гон“. Купил й го, защото кучетата се разхождали на
глутници.
Според свидетелката В. И. К., майка на ищцата /показанията й преценени по
реда на чл.172 ГПК/, същата живее в гр.Р., на ул.“Р. Д.“ № .. Дъщеря й живее в гр.Р., бл..,
ап.., в кв.“А.“. На 28.02.2022 г. след обяд тя ищцата бил при нея, между 17 ч. и 18 ч. и си
тръгнала от там. След два часа и нещо след това се върнала при нея, за да й разкаже какво
точно се е случило. Разбрала от нея, че тръгвайки си до магазин „К-м.“ са я нападнали
кучета, две черни, едно бяло и едно кафяво, които са я заобиколили и едното я е ухапало на
левия крак. Тя е ходила с Г. Д. до Бърза помощ и от там дошли при нея. От тогава е
стресирана, винаги се оглежда по улицата като един човек, който е нападнат от кучета.
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № ./2022 г. на д-р Р.
С.- съдебен лекар, при пострадалата са налице разкъсно- контузни рани, охлузване и
кръвонасядане по задна повърхност на лява подбедрица.
2
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № .от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 28.02.2022 г., е налице задължение на общината да осъществява
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
3
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Безспорно е установено, че на 28.02.2022 г. ищцата Д. ИВ. К. била нападната и
ухапана от безстопанствено куче. От показанията на разпитания по делото свидетел-
очевидец Г. Д., преценени по реда на чл.172 ГПК, се установи, че кучетата, нападнали и
ухапали ищцата са безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин.
От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за
отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е
собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения
ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът,
че ищцата е нападната от глутница кучета на улицата, и за които е безспорно установено, че
не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че
кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори.
Отнася се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на длъжностни лица на общината във връзка с изолирането на скитащите кучета
в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4
от ЗЗЖ отговарят за спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на
територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината
независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на
улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на
ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче следните увреждания: контузни рани, охлузване и кръвонасядане по
задна повърхност на лява подбедрица. Същата страда към настоящия момент от
Посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в тревожност, нарушения на съня и
апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях,
като състоянието й е свързано с признаци на.
Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на
болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично
4
лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя
представлява апликация на инжекции. От събраните по делото доказателства- свидетелски
показания и ММЕ се установи, че след ухапването, ищцата се страхува от кучета.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в
този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът
следва да заплати сумата от 3 000 лв., като в останалата част за претендирания размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена
с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 28.02.2022 г. Този размер би
възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и
уплаха.
По разноските.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 720 лв., от които- 600 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение и 120 лв.- внесена държавна таса върху уважената част на иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на Д.
ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ бл.., ап.., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ №
., сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на увреждане-
ухапване на бездомно куче на 28.02.2022 г. около 20.00 ч., станало в гр.Радомир на паркинга
на магазин „К маркет“, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
до пълния му претендиран размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“.С.“ № ., да заплати на Д. ИВ. К.,
5
ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“А.“ бл.., ап., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ № .,
сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6