Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1101

 

                                 гр.Пловдив, 25.09. 2017 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет  и пети септември  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                     Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Весела Петрова 

 

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д.№ 2019/2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 от ГПК във вр. с чл.49 ал.2 и чл.59 ал.2 от Закона за наследството.

Постъпила е жалба от „В и К“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, чрез юрк. Г.Н., против Постановление от 14.06.2017г. на ЧСИ Минка Станчева, рег. № 822, с което е прекратено производството по изп.д. № 20128220401426 по отношение на В. М. А., ЕГН – **********, поради вписан отказ от наследството на общия наследодател В.Р.А., поч. на ***г. Моли да бъде отменено частичното прекратяване по отношение на този длъжник, като излага основни доводи за недействителност  на вписания отказ от наследство, за което е представено  удостоверение от 07.04.2016г.

Въззиваемата страна В. М. А., със съдебен адрес – чрез адв. А. К., гр.П., бул.***, не взима становище. 

От страна на ЧСИ Минка Станчева, рег. № 822, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в законоустановения едноседмичен срок, но е неоснователна. Изтъква се, че едва след като са били извършени действия от длъжника, предполагащи приемане на наследство, е представено удостоверение за вписан отказ от наследство. Възникналият спор обаче за това дали е недействителен отказа от наследство трябва да се реши по общия съдебен ред, а не пред съдебния изпълнител.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

С жалбата на „В и К“ ЕООД, чрез юрк. Н., се посочва, че направеният отказ от страна на В. М. А. от наследството на общия наследодател В.Р.А., поч. на ***г., е недействителен. Отбелязва се, че първоначално изп. дело е заведено против длъжника В.Р.А.. След представяне на Удостоверение № АО – 3836/16.11.2015г., изд. от Община –Пловдив, от което е видно, че А. е поч. на ***г., съдебният изпълнител е конституирал всички наследници, включително и В. А., в качеството му на наследник като негова съпруга. Същата е предприела някои действия в хода на изп. производство /например подава Молба от 26.01.2016г., на л.32 по преписката,  с отправено искане към ЧСИ и възражение за приложимост на хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/, с които е показала, че е приела наследството от съпруга й. Впоследствие тя е представила съдебно удостоверение от 07.04.2016г. за вписан отказ от наследството / на л.94/, оставено от В.Р.А.. Дружеството поддържа, че отказът от наследство не следва да се зачита от съдебния изпълнител, тъй като е направен след приемането му.

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване,  но по същество разгледана е неоснователна, тъй като всички повдигнати възражения с жалбата на дружеството не подлежат на разглеждане нито в рамките на изпълнителното дело,  нито по процесуалния способ на обжалване  по чл.435 от ГПК срещу действията на съдебния изпълнител, а могат да бъдат въведени само по общия исков ред, където страните биха имали възможност предвид нормите на чл.49 ал.2 и чл.59 ал.2 от Закона за наследството да излагат твърдения и  предвид на постъпили доводи в тази насока да ангажират доказателства досежно валидността на обследвания отказ от наследство. Тези възражения не могат да се разгледат, защото в това производство по чл.435 от ГПК се преценяват предпоставките за прекратяване на изпълнението само от формална страна въз основа на писмените данни. Недействителност на вписан отказ от наследство може да бъде зачетен от съдебния изпълнител  едва при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че отказът не е породил правни последици, респ. по исков ред е прогласен за нищожен.

За пълнота на изложението се посочва от въззивния съд, че с жалбата са направени доказателствени искания за изискване на преписка и др. документи от ОП „Жилфонд“ предвид възраженията за недействителност на отказа от наследство, направен от А.,  но  същите не са относими по делото по горните съображения.

Обжалваното Постановление от 14.06.2017г. за прекратяване на изп.д.№ 20128220401426 по отношение на длъжника В. М. А. се явява законосъобразно, а подадената жалба на дружеството следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

По мотивите, ПОС – V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля подадената жалба от „В и К“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, чрез юрк. Г.Н., против Постановление от 14.06.2017г. на ЧСИ Минка Станчева, рег. № 822, с което е прекратено производството по изп.д. № 20128220401426 по отношение на В. М. А., ЕГН – **********,  като неоснователна.

 

        Решението  е окончателно.

 

                                      Председател:

 

                                            Членове :