№ 195
гр. Благоевград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600516 по описа за 2025 година
С присъда № 22/27.02.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 798/2024 год.
на Районен съд – П., подсъдимият Г. И. М. е признат за виновен в това, че, на
04.07.2023 г., в около 10:30 ч. – 11:00 ч., в гр. П.“, в района на базата на
бившата „Търговия на едро“, пред склад за хранителни стоки на фирма „П.Х.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Н.П.Т.
от същия град, при ясно време и суха асфалтова настилка, като правоспособен
водач на МПС категории „В“ и „М“, при управление на МПС – лек автомобил
марка „*“ с транзитен рег.№ * към инкриминираната дата /сега рег. № */,
негова собственост, при извършване на маневра – движение на заден ход, за да
излезе от мястото на паркиране – уширение на пътното платно на улицата /ул.
„С.“/ и се включи в движението, нарушил правила за движение, установени в
ЗДвП, а именно: чл. 40 ал.1 „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.
40, ал.2 „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
1
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; чл.116. (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл. 123, ал. 1 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.2. когато при произшествието са
пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи“, като при извършване на маневрата
не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, не
наблюдавал пътя зад превозното средство, не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, при което блъснал намираща се на пътното платно
зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от гр. П., с което по непредпазливост
й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчева кост
на лява ръка на „типично място“, довело до трайно /за период от време по –
голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв горен крайник за
период от около 2,5 – 3 месеца, като след настъпването на ПТП избягал от
местопроизшествието, вместо да уведоми органите на МВР и остане на място
до идването им, като качил пострадалата Д. в автомобила си, заявил й да не
съобщава, че е пострадала в резултат на ПТП и напуснал
местопроизшествието и след като я транспортирал до ФСМП П., където я
оставил, се укрил - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание
чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с
чл. 58а, ал. 4 НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК е осъден да
изтърпи наказание „лишаване от С.“ за срок от 3 /три/ месеца, като е оправдан
по обвиненията да е нарушил правилата за движение, формулирани в
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 25 , ал. 1 ЗДвП.
Първостепенният съд е постановил наложеното наказание „лишаване от
2
С.“ на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК съдът е
наложил на признатия за виновен подсъдим и административно наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/ месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. е осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР - Благоевград сумата от 1599,89 /хиляда петстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева направените в хода
на ДП разноски, а по сметка на Районен съд – П. сумата от 5,00 /пет/ лева
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРС е разпоредил веществените доказателства по делото – 1бр. диск,
съдържащ видеозапис от ФСМП П., 7 бр. дискове, съдържащи видеозаписи от
камери за видеонаблюдение на Община П. и 1 бр. флаш памет, приложени към
делото, да останат за послужване до неговото приключване, след което да се
унищожат по реда на ПАС.
Срещу посочената присъда е депозиран в законния срок протест от
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – П., с който се оспорва само
справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание като се иска
неговото завишаване. Аргументите на прокурора са свързани с наличието на
безспорни утежняващи вината на М. обстоятелства като бягството му от
местопроизшествието, вместо да уведоми органите на МВР за случилото се и
да ги изчака на място, уговарянето на пострадалата да не съобщава за
случилото се и укрИ.ето му от органите на МВР до неговото установяване. В
съвкупност те не позволяват приложението на чл.55 от НК като се предлага
атакуваната присъда да бъде изменена с определянето на наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК като се завиши и срока на лишаването от
право да управлява МПС.
Конституираната като частен обвинител пострадала от престъплението
В. П. Д. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована за датата и
час на проведеното съдебно заседание. Повереникът и изразява в писмен вид
становище, че не се „присъединява към протеста“ и няма доказателствени
искания, като моли атакуваната присъда да бъде потвърдена с налагане на
справедливо наказание на виновния подсъдим.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за потвърждаване на
3
атакуваната присъда като изразява несъгласие с интерпретацията на
прокурора относно изброените отегчаващи вината на дееца обстоятелства.
Доброто име на М., трудовата му обвързаност, семейните му отговорности и
най-вече оказаната помощ на пострадалата свидетелстват за едно нетипично
бягство от местопроизшествието, поради което и правилно съдът е приложил
чл.55 от НК при определяне на наказанието при условията на чл.58а от НК.
Акцент се поставя и върху липсата на знание у дееца, че след като е закарал
пострадалата до болницата, е следвало да се върне на местопроизшествието,
където да изчака компетентите органи.
Въззиваемият М. се явява пред въззивната инстанция и в предоставената
му последна дума подкрепя изложеното от адвоката му, без да посочва
допълнителни аргументи или обстоятелства във връзка с повдигнатото му
обвинение, и изразява съжаление за случилото се.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и самостоятелен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, намира, че направените в
протеста на прокуратурата възражения са неоснователни.
На първо място и с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по
смисъла на чл.371, т.2 от НПК, след признанието на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия,
приетата за установена фактическа обстановка не подлежи на ревизия. В този
смисъл и съобразно задълженията си за излагане на възприетите факти и от
страна на въззивната инстанция, се приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. е с постоянно местоживеене в с. Б., общ. П., * в П..
Същият е правоспособен водач на МПС от 1988 година и, има придобити
категории “В”, „М“ и „АМ“. Пострадалата В. Д. нямала работа и се
прехранвала като събирала празни опаковки, които предавала срещу
заплащане на събиращи вторични суровини. На инкриминираната дата -
04.07.2023 година сутринта, М. потеглил с автомобила си марка „*“, с
транзитен рег. № * за гр. П., като имал намерение да пазарува от търговските
обекти в бившата база на „Търговия на едро“ в същия град, намираща се на ул.
„С.“. Пристигайки на място, подсъдимият паркирал автомобила си пред
склада на фирма „П.Х.“ ЕООД, гр. П.“, в обособен джоб за паркиране, като
4
предната част на автомобила бил насочен към тротоара и под ъгъл към ул.
„М.“. Около 10:30 часа на същата дата пострадалата В. Д. била спряла на
улица „С.“, с гръб към уличното платно и събирала отпадъци, които поставяла
в ръчна количка. Между 10:30-11:00 часа М. приключил с пазаруването и се
качил в автомобила си и се приготвил да потегли. Забелязал, че в страни и
отзад от него има пешеходец в лицето на пострадалата жена. Той подал звуков
сигнал и предприел маневра на заден ход, за да излезе на уличното платно.
При движението си на заден ход управлявания от него автомобил блъснал
пострадалата, при което тя паднала и ударила лявата си ръка. Инцидентът бил
забелязан от хора в района, които се развикали, при което водачът спрял
автомобила, излязъл и видял падналата на земята В. Д.. Виждайки, че е
наранена подсъдимият незабавно я качил в колата и я закарал до ФСМП – П.,
където я съпроводил до медицинските кабинети. В този момент дежурна във
ФСМП – П. била фелдшер Лидия Тасева, която приела жената за преглед.
Забелязала че пострадалата е придружавана от мъж на видима възраст около
50 г., на ръст около 170 см., късо подстриган. Той обяснил, че намерил жената
паднала на земята и я довел до здравното заведение, като посочил, че не я
познава и иска да си тръгне. Фелдшер Тасева установила, че ръката на
пациентката е счупена и пристъпила към изпълнение на необходимите
медицински процедури. На подсъдимия казала да изчака. С талон за
медицинско изследване № 134113/04.07.2023 г. от В. П. Д. била взета кръвна
проба. След прегледа във ФСМП – П., тя била транспортирана до МБАЛ
„Югозападна болница“ в град Сандански, където съобщила на медиците, че е
била блъсната с автомобил от непознат мъж, в района на бившата „Търговия
на едро“. Незабавно били уведомени органите на МВР, които изпратили
дежурен екип за проверка на получената информация. На
местопроизшествието се извършил оглед, отразен в съставения по надлежния
ред протокол. От своя страна подсъдимият, след като разбрал какво е
състоянието на пострадалата и че ще бъде транспортирана за лечение в гр.
Сандански, си тръгнал, без да уведоми компетентните власти за станалото
ПТП. След проведените издирвателни действия от служители на МВР,
проверили записите от видеокамерите в района на „Търговия на едро“ в гр. П.,
включително и в здравното заведение в града, се установила личността на М.
и управлявания от него автомобил.
В хода образуваното досъдебно производство е била назначена
5
видеотехническа експертиза, която е изследвала представените записи от
видеокамери. Вещото лице Балев е установил, че записите не са
манипулирани като е установил вида и марката на лекия автомобил, а именно
„Тойота Аурис“ с транзитен рег.№ *. От камерите пред спешния център в гр.
П. се е установило довеждането на жена в центъра от лице от мъжки пол,
което я придружило до лекарските кабинети. От събраните свидетелски
показания в хода на разследването е установено, че това са пострадалата Д. и
подсъдимия М..
От заключението по съдебно химическата експертиза, обективирано в
протокол № 222/07.07.2023 г. /лист 55 от ДП/, изготвено от вещото лице В.Ц. –
експерт – химик при СНТЛ – ОДМВР-Благоевград, се установява, че в
кръвната проба на В. П. Д., е констатирано наличие на етилов алкохол в
количество 0,13 на хиляда.
За установяване на причиненото на пострадалата увреждане съобразно
медико-билогичните му характеристики, както и механизма за неговото
причиняване, е била назначена и СМЕ, изпълнена от съдебния лекар д-р К.Ч..
От становището му е видно, че на пострадалата са причинени следните
травматични увреждания: счупване на лявата лъчева кост на лява ръка на
„типично място“ /F-ra RLT sin./, довело до трайно /за период от време по –
голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв горен крайник за
период от около 2,5 – 3 месеца. Механизма на получаване на този вид
увреждане, а именно счупване на лъчевата кост на „типично място“, е
индиректен, което се получава при падане върху дланта на ръката, при което
силата на удара се провежда по оста на ръката и се получава счупване на
лъчевата кост на „типично място“, като това травматично увреждане в този му
вид, в тази му степен и с тази локализация, отговаря да е получено при пътен
инцидент – ПТП на 04.07.2023 г. с блъскане на пешеходец и последвало
падане върху терен и контакт с него.
В хода на разследването е била назначена и автотехническа експертиза за
изследване на механизма на случилото се ПТП. В заключението си експертът
инж. Ш. е посочил, че скоростта на лекия автомобил, с който се е движил
подсъдимият, при възникване на опасността, е била 9,17 км./час. Основната
причина за настъпването на ПТП на 04.07.2023 г. е предприетата от водача на
лекия автомобил марка „*“ маневра – движение на заден ход, без да е бил
6
напълно убеден, че ще я завърши безопасно и няма да застраши живота и
здравето на някой от останалите участници в движението. Експертът е
посочил, че между лекия автомобил и пешеходеца не е имало препятствия,
които да пречат на видимостта на водача. Последният е могъл да предотврати
блъскането на пешеходката като е било необходимо непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство и при възникване на най – малка
опасност за движението да спре.
Възприетата фактическа обстановка е последица от проведеното
съкратено съдебно следствие и признанието на фактите от обвинителния акт
от страна на подсъдимия. За законосъобразността на направените в тази
посока изводи и постановено определение по чл.372, ал.4 от НПК
свидетелстват събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както и заключенията по изброените по-горе
експертизи. В показанията на разпитаните свидетели * липсват съществени
противоречия и в своята съвкупност те разкриват именно установената
фактическа обстановка. Липсват противоречия между свидетелските
твърдения и приобщените в хода на ДП писмени доказателства. Други данни
не се установяват и от обясненията на подсъдимия, в които той признава
вината си за случилото се. Все в същата посока са и заключенията по
изброените експертизи, като следва да се направи уточнение само относно
част от изводите по авто-техническата експертиза. В заключението си вещото
лице е излязло извън правомощията си на експерт, излагайки своите
разбирания относно установените нарушения на правилата за движение, които
са в пряка връзка с причинения престъпен резултат, изземвайки в този смисъл
функциите на съда. Следва да се отбележи, че в подобни експертизи се
уточняват отделните физически параметри на ПТП и механизма на
осъществяването му, а само съдът е компетентен да направи изводи относно
това кои са нарушените правила за движение и налице ли е пряка причинно
следствена връзка между тях и причинения съставомерен резултат.
Посоченото е забелязано и от първата съдебна инстанция, която е оправдала
подсъдимия за част от вменените му нарушения, за които липсва посочената
връзка с причиненото на пострадалата нараняване. Този подход е следвало да
се приложи и за нарушенията по чл.116 и по чл.123 от ЗДвП, доколкото не се
явяват пряка причина за станалото ПТП. Констатирания пропуск може и
следва да бъде отстранен от въззивната съдебна инстанция съобразно
7
представените и от закона правомощия при осъществяването на контрол за
законосъобразност на постановената присъда.
Отчитайки липсата на спор между страните относно установената и
изяснена в нужната пълнота фактическа обстановка, Окръжният съд намира,
че правните изводи на първата съдебна инстанция са правилни, с изключение
на приетите нарушения по чл.116 и по чл.123 от ЗДвП. Задължението към
водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците е
общо и декларативно по своя характер и определя преследваните от
законодателя цели при урегулиране на движението по пътищата и
принципните изисквания към посочените адресати. Като общо изискване
може да се отнесе към всяко допуснато ПТП с участие на пешеходци и със
съставомерен резултат. Очевидно е, че в конкретният случай то не може да
бъде свързано пряко и непосредствено със станалото ПТП, причината за която
е само и единствено в несъблюдаване на правилата за движение по чл.40, ал.1
и ал.2 от ЗДвП. Относно нарушенията по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП
следва да се отбележи, че те не разясняват и допълват приложимата правна
норма – чл.343, ал.3 от НК, която се явява квалифициран случай на общата
норма по чл.343, ал.1 от НК. Бягството от местопроизшествието е дефинирано
с необходимата яснота и касае поведение на водача след станалото ПТП и в
този смисъл чл.343, ал.3 от НК не се нуждае от допълване /в тази посока е и
константната съдебна практика/. Цитираната норма по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“
и „б“ няма отношение към съставомерността на деянието, защото не
регламентира дължимо поведение на водача при управление на ППС, което да
е в причинна връзка с престъпния резултат, а му вменява задължения след
настъпване на ПТП. В този смисъл бягдството от местопроизшествието е факт
от обективната действителност, който води само до по-тежка наказуемост /н.д.
№712 за 2008 год., н.д. №60 за 2018 год., н.д. №675 за 2024 год., всички на
ВКС/.
Посоченото налага изменение на проверяваната присъда и
оправдаването на М. за това, че е допуснал посочените нарушения по чл.116 и
по чл.123 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че напълно правилно първата
съдебна инстанция е оправдала подсъдимия за допуснати нарушения по чл.5,
ал1, т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, и чл.25 от ЗДвП. Разпоредбите на чл.5 и
чл.25 от ЗДвП също постановяват общи правила за поведение на водачите на
ППС, които не стоят в пряка връзка с разглежданото ПТП. А нормите по
8
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП нямат никакво отношение към него, защото липсват
данни управляваното от М. превозно средство да не е било контролирано към
момента на сблъсъка му с пешеходката, нито пък скоростта му да е била
несъобразена с конкретните изисквания на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ако имаше
основания за приложението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължително следваше да
се посочи в коя от хипотезите се е намирал водача и съответно защо е била
несъобразена скоростта му на движение.
С направените уточнения може да се заключи, че от обективна и
субективна страна поведението на подсъдимия запълва състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.3, б.„а“, пр.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.
342, ал. 1, пр.3 от НК. В този смисъл подсъдимият Г. И. М. правилно е признат
за виновен в това, че, на 04.07.2023 г., в около 10:30 ч. – 11:00 ч., в гр. П.“, в
района на базата на бившата „Търговия на едро“, пред склад за хранителни
стоки на фирма „П.Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
представлявано от Н.П.Т. от същия град, при ясно време и суха асфалтова
настилка, като правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“, при
управление на МПС – лек автомобил марка „*“ с транзитен рег.№ * към
инкриминираната дата /сега рег. № */, негова собственост, при извършване на
маневра – движение на заден ход, за да излезе от мястото на паркиране –
уширение на пътното платно на улицата /ул. „С.“/ и се включи в движението,
нарушил правила за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл. 40 ал.1
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“; чл. 40, ал.2 „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“; като при извършване на
маневрата не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, не наблюдавал пътя зад превозното средство, не осигурил лице,
което да му сигнализира за опасности, при което блъснал намираща се на
пътното платно зад автомобила му пешеходка – В. П. Д. от гр. П., с което по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лъчева кост на лява ръка на „типично място“, довело до трайно /за
период от време по – голям от един месец/ затруднение на движенията на ляв
9
горен крайник за период от около 2,5 – 3 месеца, като след настъпването на
ПТП избягал от местопроизшествието. За нарушенията по чл.116 и по чл.123
от ЗДвП М. следва да бъде оправдан, в който смисъл трябва да се измени
атакуваната присъда. Обосновано и законосъобразно деецът е оправдан от
първата съдебна инстанция за вменените му нарушения по чл.5, чл.20, ал.1 и
ал.2 и чл.25 от ЗДвП.
Анализа на станалото ПТП разкрива по един категоричен начин, че от
обективна страна единствената причина за случилото се е несъблюдаването на
изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от водача М.. Освен това, същият е
напуснал местопроизшествието, като е закарал пострадалата до болнично
заведение, но не се е завърнал обратно, поради което е налице и посоченото от
закона бягство от местопроизшествието. Безспорно е установена и нанесената
на пострадалата В. П. Д. средна телесна повреда. Заключението по СМЕ е
категорично, а и липсва спор от страните, който да налага по-подробното
обсъждане на посоченото обстоятелство.
От субективна страна правилно съдът е приел, че е налице престъпна
небрежност от страна на М. като форма на непредпазливата вина, тъй като той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието
си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно конкретната отговорност, която извършителят на
престъплението следва да понесе за извършеното престъпление, корекции в
проверяваната присъда не се налагат, независимо от съображенията на
прокуратурата в протеста и в пледоарията на представителя на държавното
обвинение.
Конкретното наказание се определя от съда при съблюдаване на
изискванията на чл.54 от НК. Съществени пропуски в тази връзка не са
допуснати от първостепенния съд. Като осмекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на дееца, добрите му
харктеристични данни, семейното му положение и трудова заангажираност,
изразеното съжаление за стореното и оказването на помощ на пострадалата,
която е закарал до болнично заведение за оказване на своевременна и
ефективна медицинска помощ. Изтъкната е и ниската степен на обществена
опасност на дееца, която се извежда от данните за водения от него начин на
живот до момента, както и от отношението му към случилото се. На
10
срещуположната страна са отчетени като отегчаващи обстоятелства
употребата на алкохол от пострадалата, макар и в невисока степен и нейното
най-общо казано невнимателно поведение на уличното платно, в район с
активно движение на МПС. Към тази група следва да се отнесе и поведението
на подсъдимия, уговарял пострадалата да не споменава, че той я блъснал. В
съвкупност, изброените по-горе смекчаващи обстоятелства, могат да бъдат
определени като многобройни по смисъла на чл.55 от НК, а отчитайки
ниската степен на обществена опасност на дееца и стореното от него след
деянието, може да се заключи и че и най-лекото предвидено от закона
наказание в рамките на една година „лишаване от С.“ се явява несъразмерно
тежко. Този извод е обоснован и почиващ на установените по делото
фактически данни, поради което и законосъобразно съдът е определил
наказанието при условията на чл.55, ал., ал.1, т.1 от НК на „лишаване от С.“ за
срок от три месеца, чието ефективно изтърпяване е отложил на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила
на присъдата. Всяко по-тежко наказание би се явило в конкретния случай
необоснована репресия срещу лице, което макар и извършило престъпление, е
осъзнало своята вина и с поведението си е дало повод да се счете, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и с определянето на минимално
такова. Преекспонирането от страна на прокурора на поведението на дееца,
свързано с уговарянето на пострадалата да не споменава за случилото се и
последващото му укрИ.е, не променят направените по-горе изводи.
Поведението на М. по уговарянето на П. е отчетено като отегчаващо
обстоятелство, а така определеното последващо укрИ.е на дееца е част от
правната квалификация на престъплението, свързана с бягството му от
местопроизшествието, която не може да доведе до допълнително отежняване
на отговорността му. Като се отчете, че наказанието според НК се налага на
извършител на престъпление с цел да бъде превъзпитан и поправен, и се
вземат пред вид данните за М. в тази посока, по категоричен начин може да се
заключи, че с определянето на „лишаването от С.“ в рамките на 1 /една/
година, както се иска от прокурора, не се гарантира в по-висока степен
реализацията на целите по чл.36 от НК. Основен аргумент в полза на
подсъдимия в тази връзка е, че след деянието е направил всичко необходимо,
за да помогне на пострадалата, което превръща последващото му бягство от
местопроизшествието в нетипично такова престъпление, със значително по-
11
ниска степен на обществена опасност в сравнение с масата от подобни деяния.
Затова и отчитайки изложеното по-горе, настоящият съдебен състав не
намира основания за ревизия на наказанието „лишаване от С.“, което е
определено от ПРС при съблюдаване на изискванията на закона и съобразно
събраните доказателства.
За прецизност следва да се отбележи, че липсват основания за корекция
на проверяваната присъда и относно приложението на чл.343г от НК, на чието
основание подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от
пет месеца. Съображенията на въззивната инстанция се припокриват с
изложеното относно основното наказание.
Прокуратурата не е протестирала отказа на съда да приложи
предвидената в чл.343, ал.5 конфискация на МПС, поради което и не следва да
се обсъжда от проверяващата инстанция поради забраната за влошаване на
положението на подсъдимия, без изрично искане от държавното или частното
обвинение в тази посока.
Правилно ПРС се е произнесъл по отношение на направените съдебни
разноски, отчитайки изискванията по чл.189 и сл. От НК, както и по
отношение на приобщените в хода на ДП веществени доказателства, които
след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени по предвидения
ред като вещи без икономическа стойност.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 22/27.02.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 798/2024 год. на
Районен съд – П. като оправдава подсъдимия Г. И. М. за вменените му нарушения по чл.116
и по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13