Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260050 21.12.2020
г. град: Хасково
Хасковски окръжен
съд наказателен състав
На трети ноември година: 2020г.
В открито
заседание в състав:
Председател: Стратимир
Д.
Членове: Боряна Бончева
Красимир Д.
Секретар: Веселена
Караславова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от чл. съдия Кр. Д. в.н.ч.х.д.№ 462 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 19 от
02.07.2020 г., постановена по н.ч.х.д.№ 12/2020г., РС Харманли признал
подсъдимия Х.В.В. за невинен
в това, че на 25.07.2019 г. в гр. Х. е разгласил позорни обстоятелства за М.Д.Д.,
в качеството му на длъжностно лице – ******* в Група „**” на РУ – Х. към ОД на МВР – Х., при и по повод
изпълнението на службата и функциите му, които са отразени в Сигнал – Жалба с
вх. № 271000-4513/25.07.2019 г. на РУ – Х. отправена до Началника на РУ – Х. и до Директора на ОД МВР – Х.( „Че на 23.07.2019 г. около 12 ч. в
гр. Харманли при изпълнение на службата си бил в неизряден външен вид без
фуражка със закрито от слънчеви очила лице, че започнал да крещи, че ще го
арестува, блъскал по волана на колата и таблото, заплашвал го със съставяне на
акт, изпадайки в напълно неадекватно поведение, че от негова страна бил
подложен на напълно безцеремонно и излизащо от представите му агресивно,
неадекватно и неотговарящо поведение от лице, което уронвало престижа на
институцията, която представлявало, както и че бил далече от нормалните
представи на закрилник на реда, а също и че поведението му било крайно
агресивно, заплашително и категорично неприемливо, че злоупотребявал с
професионалното си положение и че го накарал да се чувства крайно нечовешки.“),
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му частно
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.
147, ал. 1, предл. 1-во от НК.
Със същата присъда
е отхвърлен
предявеният от М.Д.Д.
против подсъдимия Х.В.В.
граждански иск за сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
В тежест на частният тъжител са били
възложени разноските, направени от подсъдимия в първоинстанционното
производство.
Недоволен от присъда е останал
частният тъжител, който обжалва съдебния акт с доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на фактическите изводи, довели до признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по предявеното обвинение. Във въззивното
производство повереникът поддържа жалбата по изложените в нея доводи, акцентира
върху превратното възприемане на фактическата обстановка от първоинстанционния
съд, неясната защитна позиция на подсъдимия и обстоятелството, че в
инкриминирания документ били изложени клеветнически и позорящи частния тъжител
обстоятелства, нямащи общо с подаването на сигнал до ръководителите на полицая Д..
Пледира присъдата да бъде отменена, вместо което ОС да постанови нова, с която
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението за което е
предаден на съд с частното обвинение.
Защитникът изразява становище за
законосъобразност на съдебния акт и иска да бъде потвърден.
Такава
е позицията и на подс. Х.В..
Хасковският окръжен съд, като провери правилността
на обжалваната присъда по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 313, ал. 1 от НПК, констатира
следното:
Присъдата, предмет
на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Въз основа
задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, правилни и
обосновани са фактическите констатации на районния съд относно
несъставомерността на твърдяното за извършено от подсъдимия престъпление.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при напълно изяснена
фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред
доказателства и не е допуснал, сочените от повереника нарушения при оценката на
доказателствените средства и изводите му относно фактите не са необосновани. В
мотивите към обжалваната присъда съдът е изложил подробни и аргументирани
съображения защо възприема изложеното от свидетелите Г., О. – И. и К., както и поради каква причина не е дал вяра на
други. Липсват основания показанията на изброените свидетели да бъдат изключени
от доказателствената съвкупност, защото те (свидетелите) са били надлежно
предупредени за наказателната отговорност, не се намират в роднински или други
отношения, сочещи на някаква предубеденост или заинтересованост, логични,
взаимосвързани и непротиворечиви са. Отделно от това показанията на
свидетелите, свързани със съставянето на фиш за неправилно паркиране, както и
изготвяне на АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане остават встрани от
предмета на доказване – наклеветил ли е подсъдимият, с инкриминирания в
частната тъжба сигнал, жалбоподателя Д. Няма спор между страните в
производството, че частният тъжител е ****** ********* и на 23.07.2019г., заедно с М. М. изпълнявали
служебните си задължение в гр. Х., че около обяд
били в близост до сградата на Общината, както и че паркинга там в нарушение на
забраната за престой и паркиране, подс. В. спрял лекият си автомобил. Безспорно
е същото така, че св. Г. била в офис на Банка, а пътувала с нея и подсъдимия
св. О. – И. отишла до аптека.
Няма спор и относно това, че в момента в който тъжителят започнал да съставя
фиш за констатираното нарушение против подсъдимия, малко след като от мястото
си тръгнал началника на Д. – св. А., между подс. В. и въззивният жалбоподател
възникнал конфликт. Д. съставил АУАН на В.
по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, последният написал възражения и посочил, че ще подаде
сигнал против ***** ****** Д. Такъв сигнал/жалба до Началника на РУ –
Х. и Директора на ОД МВР – Х. В. подал на 25.07.2019г. както описал, че на 23.07.2019 г. около 12 ч. М.Д.,
в качеството си на полицейски служител, бил в неизряден външен вид без фуражка
със закрито от слънчеви очила лице, че започнал да крещи, че ще го арестува,
блъскал по волана на колата и таблото, заплашвал го със съставяне на акт,
изпадайки в напълно неадекватно поведение, че от негова страна бил подложен на
напълно безцеремонно и излизащо от представите му агресивно, неадекватно и
неотговарящо поведение от лице, което уронвало престижа на институцията, която
представлявало, както и че бил далече от нормалните представи на закрилник на
реда, а също и че поведението му било крайно агресивно, заплашително и
категорично неприемливо, че злоупотребявал с професионалното си положение и че
го накарал да се чувства крайно нечовешки. По този сигнал била назначена проверка, определена комисия,
която снела сведения от В., С.
П. Г., Д. и М. М.,
а месец по-късно комисията излязла със заключение, че сигнала е неоснователен.
При тези приети и от въззивната инстанция факти,
настоящият състав на ОС също приема, че Х.В.В. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК. Съобщеното поведение на тъжителя, по начина
по който е описано, отговаря на такова при обикновен емоционален спор между
полицай и нарушител на ЗДвП, изнесените от подсъдимия твърдения не се явяват нито
позорни, нито недостойни в такава степен, че да предизвикват еднозначна
негативна оценка на обществото. Фактът, че в рамките на два дни, първо във
възражение към АУАН и след това в сигнала си до РУ И ОД на МВР, два пъти,
подсъдимият се е оплакал от действията на ***** ******** Д. спрямо него, говори за убедеността на В., че
частният тъжител е нарушил правилата за поведение. Освен това не се установява
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението клевета. Както
правилно е съобразил районният съд, съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека и на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред
властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се
отнасят, а целят да упражнят гарантираното от Конституцията на
Република България право да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ от страна на властите. Вярно е, че сигнализирането на съответен
държавен орган не изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и
доброто име на определено лице (в този смисъл напр. Р. № 435/27.06.1955 г. по
н. д. № 415/1955 г., на ВС), но в конкретния случай такъв умисъл не е
обективиран в действията на подсъдимия. В сигнала/жалба въз основа на краткото,
но достатъчно ясно описание на твърдените в нея факти, се отправят конкретни и
свързани с тях искания за извършване на проверка от страна на компетентните
органи, поради което резонно първостепенният съд е преценил, че подсъдимият,
сезирайки посочените институции е действал с цел защита на своите права и
законни интереси, а не е целял разгласяване на клеветнически твърдения спрямо
тъжителя. Същевременно, от начина, по който подсъдимият е отправил изявленията
си до съответните органи, следва да се приеме, че те не са оповестени публично,
поради което и тяхното потенциално въздействие върху репутацията на тъжителя е
твърде ограничено. Всички длъжностни лица, включително и тези от състава на
МВР, на които са станали достояние имат задължението да пазят служебна тайна.
Законосъобразно,
като последица от признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му за
извършено престъпление, съобразно предявеното му с частната тъжба обвинение, РС
е отхвърлил и приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Правилно е
процедирал и като е възложил в тежест на тъжителя направените от подсъдимия
разноски. В наказателния процес, за разлика от други, въпросът за прекомерност
на разноските не стои, а с оглед приетото от ОС, тъжителят следва да заплати на
ответника по въззивната жалба и направените в това производство разноски –
платената сума от 600 лева, съобразно разписка (л. 25 от настоящото дело – гръб).
Предвид изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 19 от 02.07.2020 г. на РС Харманли, постановена по н.ч.х.д.№
12/2020г.
ОСЪЖДА М.Д. ***,
ЕГН ********** да заплати на Х.В.В. ***, ЕГН ********** сумата от 600 лева,
направени разноски.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: