РЕШЕНИЕ
Номер 13914.10.2020 г.Град гр. В**
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В**I-ви въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:В** А. В**
Членове:АН* М. П**
В** Й. М**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно гражданско дело №
20201300500366 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.7 ГПК във вр. с чл.78,ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. З. М. , от гр.К** , ул.”В**“ № 59 , срещу Постановление
за приети разноски от ЧСИ В** Т** от 24.02.2020 г. по изп.д. № 202007240400010.
Развиват се доводи , че с обжалваното постановление на ЧСИ са приети разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и още веднъж за 3500 лева, което в пъти
надвишава размера на главницата, която е в размер на 510 лева. Сочи се , че адвокатския
хонорар , изчислен съобразно чл.10 от НМРАВ е 120 лева. Възразява се срещу приемането
на разноски в размер на 3500, лева като жалбоподателят счита, че приетото възнаграждение
в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение е достатъчно и по отношение на него не
се прави възражение за прекомерност.
Иска се да бъде отменено Постановлението от 24.02.2020 г. , с което са приети за
събиране по делото разноски в частта им, относно адвокатското възнаграждение в размер на
3500.00 лв. , тъй изплатеното възнаграждение в горния размер не отговаря в никакъв
случай, нито на сложността на делото, още по-малко на материалния интерес.
По делото е постъпило възражение от взискателя по изпълнението , с което счита
жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Излага , че по делото са
представени два договора за защита – за 700 и за 3500 лева. Вторият договор е издаден след
като по изпълнителното дело е присъединен като взискател държавата за вземане от
94 567,87 лева. Възразява срещу присъждането на разноски на жалбоподателя в това
производство.
ЧСИ Т** е изложила мотиви на основание чл.436,ал.2 ГПК, в които излага , че
жалбата е допустима , но по същество неоснователна, счита , че действията й , изразяващи
се в Постановление за приемане на разноски за адвокатско възнаграждение са правилни и
следва да останат в сила. Сочи , че длъжникът е получил ПДИ на 31.07.2020 г. И жалбата е
подадена в срок.
Съдът като се запозна с жалбата, отговора на взискателя и мотивите на ДСИ при ВРС намира,
че същата е допустима като подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на
1
съдебния изпълнител. Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.
В конкретния случай, съдът счита следното :
Изпълнително дело №2020724040010 има за предмет изпълнение на парични вземания,
подробно описани в изпълнителния лист. Молбата за образуване на ИЗП€Д€ и от изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано длъжникат- жалбоподател в настоящото производство е
осъден да заплати на взискателя Иван Каменов Миков сумата от 510 лева- главница ,
представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2018-2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното издължаване. В изпълнителния лист са включени адвокатски
разноски в размер на 300 лева. С Постановление от 09.01.2020 г. ЧСИ е приел за събиране
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Това
Постановление не е обжалвано. С постановление от 24.02.2020 г. са приети разноски за
адвокатско възнаграждение на вразмер на 3500 лева , срещу което е подадена и настоящата жалба.
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. №
3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК, между страните по изпълнението
възниква материалноправно отношение за възстановяване на разноските. По силата на това
правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с
реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение
да ги възстанови. Това вземане се събира в това производство, дори и реализираното в
него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на
разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в
изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните
задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на
производството по принудително изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските
по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.
Определеният размер на дължимото от длъжника възнаграждение за адвокат в
обжалваното постановление е 3500 лв. Със съдържанието си, договорът установява, че платеното
от взискателя възнаграждение за адвокат е в размер на 3500 лв.
Съгласно чл.10 – За защита по изп. д.възнаграждението е : 1.за образуване на изп.д. – 200
лева ; 2. за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
2
парични вземания за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500
лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 1/10 от 300- 30 лева . Съгласно т.3
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение , поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК , съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. От изложеното дотук
следва , че договореното възнаграждение в размер на 3500 лева е над размера, определен в
цитираната наредба- чл.10,т.1 и 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, като вече е било прието такова в размер на 700 лева , което също е завишено.
Нищо не е налагало примането с Постановление от 24.02.2020 г. нови разноски за адвокатско
вазнаграждение, поради което ВОС намира , че действията на частен съдебен изпълнител -
постановление за разноските от посочената дата следва да бъдат отменени.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Постановление от 24.02.2020 г. НА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
В** Т** за приети разноски по Изпълнително дело № 202007240400010 по описа на ЧСИ , с район
на действие района на ОС- В**.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ В.Т**.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3