№ 277
гр. Пазарджик, 22.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220100120 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Молителката АН. П. Ч. се явява лично, редовно уведомена от
предходното съдебно заседание и с адв. Б., редовно упълномощена да я
представлява от преди.
Ответникът К. К. Ч. не се явява, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.
2 от ГПК. За него се явява адв. Г., редовно упълномощена да го представлява,
с пълномощно приложено по делото.
Явява се малолетното дете М. Ч.. Същият е пред съдебната зала.
Явява се главен социален работник Х. С. от Дирекция Социално
подпомагане – С., редовно призовани.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ запитва страните, дали правят отвод на съдебния състав.
АДВ. Б.: Не правя отвод на съдебния състав.
АДВ. Г.: Доверявам се, че наистина съдебният състав не е предубеден, а
1
е бил подведен и няма да правя отвод. Неуважението към настоящия съдебен
състав не идва от ответника, нито от неговия пълномощник, а от молителката,
която си позволява такова отношение, коментари и такова поведение. Нашето
основание, те наистина са убедени в предходното съдебно заседание са
казали, че детето е болно и т.н., което не е вярно. Отношението към Вас идва
критично и недобро от отсрещната страна, която е предполагала, че Вие няма
да направите справка за други дела и е предполагала, че именно тук в
Пазарджик ще получат целта си, което се е получило за нещастие на две деца,
описано в психологична експертиза.
СЪДЪТ апелира към спазване на професионалната етика и добрия тон.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото искане на адв. Г. с вх. №
3745/18.02.2022 г. с приложени към него писмени доказателства.
Докладва и постъпилия от адв. Б. отговор с вх. №3855/21.02.2022 г. и
приложените към него доказателства.
АДВ. Б.: Запозната съм.
АДВ. Г.: Адв. Б. знае много добре, че сутринта сме били на дело в Б. и
няма как да съм запозната с нещо постъпило днес, или вчера в края на
работния ден.
СЪДЪТ дава възможност на адв. Г. да се запознае с отговора на адв. Б. с
вх. № 3855/21.02.2022 г. и приложенията към него.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Б.: Поддържаме подадената молба по ЗЗДН с наведеното
твърдение за конкретно случилото се на 08.01.2022 г. Всичко е доста
обстоятелствено, мога да синтезирам, че само по себе си поведението на
ответника съставлява акт на домашно насилие, тъй като самият факт на
извеждане на децата от дома на майката, по отношение на неспорните
обстоятелства, че те са изведени от дома, в който те живеят трайно от лятото
на 2021 г., без майката предварително да е уведомена или към момента на
тяхното извеждане, което съставлява акт на домашно насилие. У
доверителката ми са възникнали страхове и безспокойство относно
местонахождението на децата и това обстоятелство е достатъчно да се
ангажира отговорността на ответника. Очевидно е, че тези страни имат
2
изключително обременени отношения от миналото, но конкретно молбата е
това, че на 08.01.2022 г. децата са изведени без знанието на майката.
По отношение на другите дати са обстоятелства, които не касаят
деянието, за което е поискано издаването на заповедта за домашно насилие и
е образувано настоящото производство. Затова казвам, че на 5-ти декември и
23-ти декември това са все предхождащи отношения, за които обаче не се
иска Вашата съдебна намеса, а за конкретното деяние на 08.01.2022 г.. Целта
ми е да редуцирам нещата до онова, което е относимо. В кориците на делото
има достатъчно неотносими към този спор натрупани доказателства и
писмени искания. Единственото, което сега установявам и при разговора с
доверителката ми, вярно е това, че на 08.01.2022 г. тя не през цялото време,
както се твърди, че до 19 ч. е била вкъщи. Тя е била в преговори за започване
на работа в магазин за хранителни стоки и на 12.01. има представено, че е
сключен трудовия договор. С цел запознаване съществото й на работа, тя на
няколко пъти е ходила да види как се приема стока и пак се е връщала, тъй
като не е била започнала работа. Така, че на 08.01. тя неколкократно е
излизала от дома си. Магазинът за хранителни стоки се намира на 200 метра
от дома й. Това е само коректива, от онова което се е случило на 08-ми
януари. Този елемент е непълно отразен в молбата.
АДВ. Г.: Вярвам, че това не е поредния неуважителен подход на
молителката към Вас, когато се подценява знанието на юристите в залата.
Недопустимо е в делото по ЗДДН на 22-ри февруари, след всякакви изтекли
срокове, да се правят корекции и изменения за датата 08-ми януари. Молбата
следва да бъде разгледана, така както е депозирана
На следващо място, на мен лично не ми е известно и смятам, че
представлява не моята критика към случващото се в това дело, а отношението
и очакването на молителката, че тя в заседание по дело за ЗЗДН може сама да
свидетелства и разказва. Това са моите процедурни забележки. Разбрах, че
днес практически се поддържа молбата за домашно насилие по отношение на
молителката. Това го отбелязвам, с оглед доклада на съда.
На следващо място, с оглед изявлението днес, че Ч., април месец 2021 г.
също била взела децата, без да уведоми бащата, било ирелевантно. Към
настоящия момент имам основания да твърдя, че сме готови спора да бъде
разгледан, така както го иска насрещната страна, но имам основание да
3
поддържам пред Вас становището, че в първия момент, в който майката е
установила, че децата липсват веднага е контактувала и къде са децата. Те са
били оставяни неколкократно без никаква грижа, гладни, болни и желанието
на децата е да напуснат дома в гр. С.. Това е била молбата към бащата, който
е имал равни права заедно с майката. Бащата в момента не влиза вътре, тъй
като съжителстващият, който има данни в психологическата експертиза как
се отнася с децата, който не гледа неговите деца, днес в ОС - Б. е дърпал
малкото дете. Днес в ОС - Б. молителката демонстрира Вашето определение,
като извика охраната като им показа Вашето определение, като заяви, че
бащата няма право, включително и в съдебното заседание да доближава
децата. Децата гледат униформени до своя баща, благодарение на
определението, което идва от Вас. Оспорвам, поддържам доказателствените
искания и твърдения, вкл. и датата 08-ми януари е по желание на децата.
Доверителят ми е уведомен, че децата са казали на майка си и в момента, в
който тя е позвънила след 5 часа, вече не се спори, че тя ги е оставила сами,
той й е казал къде са децата. Това е станало по инициатива на децата. Вашето
определение днес беше използвано бащата да не може да участва в дело пред
ОС - Б.. В крайна сметка участва, защото съдът му разреши.
АДВ. Б.: Не знам какво е станало. Аз не съм била в Б..
АДВ. Г.: Госпожо Председател, наистина имаме мнението, така ни е
внушено нарочно, че Пазарджик е избран нарочно. Вече не знам на какво да
се доверя. В Шумен не й дадоха закрила и забрана.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Аз не съм водила дела в Шумен.
АДВ. Г.: Спазвам професионална етика, но трябва да чуете какво се
случва между страните искам да чуете какво се случва между страните.
Децата са тръгнали по изключително тяхно желание, изоставени сами.
Поддържам всичките си доказателствени искания.
АДВ. Б.: Така децата ще стоят до 18 часа навън.
АДВ. Г.: Те казаха че децата са болни, а това не е вярно.
АДВ. Б.: Не, че са болни, а че не се чувства добре.
АДВ. Г.: Видях изявлението на колегата че детето е болно, а това не е
вярно.
АДВ. Б.: Моля да върнете като неотносимо към настоящия съдебен спор
4
експертизата, която е изготвена във връзка с Б.ското дело, тъй като тя няма
отношение към предмета на спора. Затова, моля по своето естество, това е
частен писмен документ. Той няма официална характеристика. Единствено
само съда изискал експертизата може да го цени или не. Моля да върнете
експертизата, тъй като е неотносима и възразявам срещу приемането й.
АДВ. Г.: Моля да не връщате експертизата. Тя представлява
действително частен документ, ако бъде оспорен ще ангажираме други
доказателства, но тя има пряка връзка с настоящото дело и с искането ни за
изменение на заповедта за незабавна защита. Не възразявам да бъдат
изслушани децата и след това да бъде взето становище по отношение, както
на заповедта за незабавна защита, така и по отношение на доказателствата.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по ЗЗДН.
В подадената молба от молителката се твърди, че с ответника К.Ч.
имали сключен граждански брак, като към днешна дата бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на взаимоотношенията им. Сочи, че от брака си имат две деца -
М. Ч., роден на 15.09.2011 г., на 10 години и В. Ч., родена на 01.04.2015 г., на
6 години, които са родени в град Атина. Гърция.
Твърди се в молбата, че преди да се разведат, живеели трайно в
Република Гърция. Като отношенията им силно се влошили и през 2019
година се разделили, като тя напуснала с децата семейното жилище, поради
системен физически и психически тормоз от негова страна. Ответникът не
приел този факт и на 01.11.2019 година, неправомерно отвлякъл М. от
училището му в град Атина и го прехвърлил в България, без съгласието на
молителката. Твърди, че подала молба за връщане на детето М. Ч. и с
Решение №261501/01.12.2020 година, постановено по гражданско дело
№3606/20 по описа на Софийски градски съд, съдът приел, че е налице
отвличане от страна на бащата и разпоредил връщане на детето в държавата
по обичайното му местопребиваване. Докато течало съдебното производство,
повече от година К. не й позволявал да вижда детето.
Сочи, че междувременно от пролетта на 2021 година се установила да
живее в България. Понастоящем молителката живее заедно с децата в град С.,
общ. Пазарджик. Сочи, че за учебната 2021/2022 година детето М. Ч. е
5
записан като редовен ученик в 4-ти „б“ клас в училище СУ „****“ в гр. С., а
детето В. Ч. е записана и посещава детска градина „****“ в гр. С..
Твърди, че след като се установили в град С.. К. започнал системно да
ги тормози и заплашва, че ще отвлече децата. И двете деца изпитвали страх от
баща си. Предвид на това, че същият на 01.11.2019 година отвлякъл М. от
училището в град Атина, което е установено с влязло в сила съдебно решение,
постановено по Хагската конвенция.
Твърди, че когато децата разберели, че баща им отново е дошъл в града,
за да ги види и вземе, те започвали да треперят и да плачат. Молели майка си
да не ги дава на баща им.
Твърди, че през последния месец К.Ч. упражнявал системен физически
и психически тормоз върху нея и децата, изразяващ се в проява на следните
актове на домашно насилие:
На 05.12.2021 г., отивайки с дъщеря й В. Ч. на среща със социалните
служители, К. я пресрещнал, започнал да дърпа детето и да крещи да го
пусне. Крещял, че не е нейна дъщеря, при което детето започнало да пищи и
да я стиска силно за ръката, понеже се уплашило много. К. продължил да
върви след тях и след 200 метра ги оставил с думите „ще те пребия някой
ден“. След срещата със социалните служители на път за вкъщи, К. отново
продължил да ги преследва с колата си. Когато стигнали до дома им, К. ги
пресрещнал, слязъл от автомобила и започнал да дърпа отново дъщеря й. С
помощта на техен съсед успели да се приберат невредими.
На 23.12.2021 г., /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. дошъл пред дома на
молителката, заедно с племенника си и започнали да удрят по прозорците на
жилището й с думите „излез бе боклук, ако ти стиска“. Когато излезнала да
провери за какво е дошъл, К. започнал да я дърпа и на висок тон й казал да
изведе децата, за да ги види. Когато тръгнала да се прибира, той я дръпнал
отново, крещейки „страх ли те е“. Двете деца М. и В. били в апартамента,
чували виковете и това много ги изплашило. Започнали да плачат. Веднага се
обадила на телефон 112 за спешни случаи, но оттам им отказали съдействие.
На 08.01.2022 г., вечерта, използвайки краткия момент, в който била
отишла да пазарува до хранителния магазин, К. е разбил входната врата на
жилището, в което живеят молителката и децата в град С., неправомерно
влязъл в него, взел децата със себе си и ги отвел в гр. Б.. В събота вечерта
6
била отишла за кратко да пазарува в магазина наблизо. Когато била в
магазина, звъннала на сина й М. Ч., за да го попита какво искат да им взема за
вечеря. Вместо гласът на М. чула гласа на К., който й казал „да забравя повече
за М.“. Веднага тръгнала към дома им. Когато пристигнала, видяла, че децата
ги няма, а бравата на входната врата била разбита. Звъннала отново на сина й,
като отново й отговорил К. и й казал, че „щом няма да са негови децата, няма
да бъдат и мои“. Чувала как децата плачат. Това е станало много бързо, като
децата са отведени дори без връхните си дрехи. Според съседите, които са
станали свидетели на това, децата са плачели, пищели и не са искали да
тръгват с баща си. Молителката позвъняла на телефон 112 и те изпратили
патрул до дома им. С тяхно съдействие установили, че децата са отведени от
бащата в град Б..
Твърди, че след като дала писмени обяснения в полицията за случилото
се, веднага тръгнала към град Б., за да потърси помощ и там.
Междувременно, полицейските служители в град Б. изпратили патрул до
дома на К., за да установят дали децата са там, но той не отворил вратата.
Твърди, че когато отишла в дома на бившия си съпруг, децата били
заключени в къщата, като К. й отказал всякакъв достъп до тях. Въпреки
опитите на полицията и на служителите на Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ Б., К. не й разрешил дори да види децата
си, нито на децата да я видят, за да може да ги успокои.
Твърди, че на 09.01.2022 г. сутринта, отново изпратили патрул до дома
на К., но нямало резултат. Обадила му се по телефона с молба да отвори, за да
види децата, но той й отказал. Полицията потърсила помощ от социалните
служители, които се отзовали веднага. Те успели да видят децата, но на
молителката К. не разрешил нито да ги види, нито да ги чуе.
Твърди, че ответникът К.Ч. отвел децата изключително бързо. От
съседи се установило, че децата са били много уплашени, плачели са и не са
искали да тръгват с баща си. Най-вероятно в момента децата са много
стресирани и се нуждаели от нея. Малката В. не се е отделяла от майка си до
този момент и това насилствено отвеждане й причинявало голям психически
тормоз, а М. бил още под въздействието на психическия стрес от
преживяното, вследствие на това, че баща му го отвлякъл на 01.11.2019
година от училището в град Атина и след това повече от година не му
7
позволяваше да вижда и контактува с майка си и сестра си. И за двете деца
това преживяване неминуемо ще доведе до силен емоционален стрес, който
ще повлияе на психиката им трайно.
Твърди се, че от 08.01.2021 година, вечерта, децата стояли заключени в
дома на К. в град Б., без да имат възможност да контактуват с никой, без да
имат възможност да излизат от къщата, както и без възможност да посещават
учебни заведения - училище и детска градина.
Твърди се, че от 10.01.2022 г. децата не посещават учебни заведения,
като по този начин им се ограничава правото на образование и не е в техен
интерес.
Твърди се, че с тези свои действия, К.Ч. осъществява психическо и
физическо насилие над мен АН. П. Ч. - лично и над малолетните й деца М. К.
Ч. и В. К.а Ч..
Сочи се, че психическо насилие - изразено в обидни думи, заплахи и
опит за насаждането на омраза спрямо молителката в децата й и емоционално
- предизвикване на отрицателни емоции в децата, присъствали на скандалите
предизвиквани от К.Ч. и отправените към нея обиди и заплахи, както и опит
за ограничаване на нейните и техните лични права и свободи, като всяко едно
от тези деяния е извършено пред децата им.
Твърди се, че ответникът осъществява и акт на домашно насилие, като
ограничава принудително личната свобода на двете деца; принудително
ограничаване на личните права, включително право да общуват с майка си и
право на образование.
Твърди се, че ответникът упражнил физическо насилие спрямо В. като
на 05.12.2021 г., като я дърпал на улицата в град С. и искаше насилствено да я
отведе от майка й.
На същата дата е упражнил и психически тормоз спрямо В., като й
крещял, че не е нейна дъщеря, както и като е отправял обиди и заплахи към
нея в присъствието на В..
На 05.12.2021 година К. упражнил спрямо молителката психически
тормоз като я заплашил с думите „ще те пребия някой ден“, преследвал я с
колата си, дърпал дъщеря й от нея, крещял, че В. не е нейна дъщеря.
На 23.12.2021 г., /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. упражнил спрямо
8
молителката психически и физически тормоз, като удрял по прозорците на
жилището й с обидните думи „излез бе боклук, ако ти стиска“. Когато
молителката излязла да провери за какво е дошъл, К. започнал да я дърпа и на
висок тон й казваше да изведе децата, за да ги види. Когато тръгнала да се
прибира, той я дръпнал отново и крещял „страх ли те е“.
Твърди, че с тези си действия, на 23.12.2021 г.. /вечерта/ около 19:30
часа, К.Ч. причинил на децата, които били в апартамента, психически тормоз,
понеже те чували виковете, заплахите и обидите и това много ги изплашило и
започнали да плачат.
Твърди се, че на 08.01.2022 година К. упражнил физически и
психически тормоз спрямо децата, като ги е отвел принудително от жилището
им в град С., без връхни дрехи или други вещи, разбивайки входната врата.
Като от тогава до настоящия момент ги държи заключени в къщата си в град
Б., без възможност да контактуват с околните и с молителката - тяхната
майка, без възможност да посещават учебни заведения.
Твърди се, че на 08.01.2022 година, К. упражнил психически тормоз
спрямо нея като я заплашил, че няма да видя повече децата си и като ги отвел
от жилището им принудително. Този тормоз продължавал и към настоящия
момент, понеже от тогава да настоящия момент държал децата заключени в
дома си и не й позволява да ги види.
Молителката твърди, че е силно притеснена за тяхната сигурност и най-
вече за сигурността на децата. Поведението на К.Ч. било много агресивно,
като агресията му ескалирала. Била изключително уплашена за физическото,
емоционално и психическо здраве на децата си и счита, че той е опасен за
тяхното физическо и психическо здраве.
Моли се съдът да приеме, че по отношение на молителката и децата е
упражнено домашно насилие, изразяващо се в актове на психическо и
физическо насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното
насилие.
Иска се от съда, на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, да постанови
решение, с което да забрани на К. К. Ч. да приближава молителката АН. П. Ч.
с ЕГН ********** и децата М. К. Ч., с ЕГН**********, и В. К.а Ч., с ЕГН
**********, всичките с настоящ град С., бул. ******, жилището, в което
живеят на адрес град С., бул. ******, училище СУ „****“ в гр. С., ЦДГ
9
„****“ в гр. С., както и местата за социални контакти, които посещаваме, за
срок от 18 месеца; Да задължи извършителя да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие спрямо тях; Да определи временно
местоживеенето на децата при молителката на адрес град С., бул.
„*************.
Моли се съдът да приеме, че в молбата на молителката се съдържат
данни за пряка и непосредствена опасност за живота и нейното здраве и на
децата, и на основание чл.18 от ЗЗДН в закрито заседание да издаде Заповед
за незабавна защита със същите мерки на защита идентични с тези по чл.15 от
ЗЗДН, а именно: да забрани на К. К. Ч. да приближава АН. П. Ч. с ЕГН
********** и децата М. К. Ч., с ЕГН**********, и В. К.а Ч., с ЕГН
**********, всичките с настоящ град С., бул. „******, жилището, в което
живеят на адрес град С., бул. ******, училище СУ „****“ в гр. С., ЦДГ
„****“ в гр. С., както и местата за социални контакти, които посещават, за
срок от 18 месеца; Да задължи извършителя да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие спрямо тях; Да определи временно
местоживеенето на децата при молителката на адрес град С., бул. „*****.
Към молбата е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Към молбата са приложени писмени доказателства, подробно описани.
С постановеното Определение под № 61/14.01.2022 г. съдът се е
произнесъл по искането на молителката с правно основание чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН, като е уважил същото. Издал е въз основа на това определение и
Заповед за незабавна защита № 1 от 14.01.2022 г.
С Определение № 62/14.01.2022 г. съдът е приел представените от
молителката и приложени към молбата й писмени доказателства. Изискал е
социални доклади от ДСП – гр. С. и гр. Б.. Указал е на страните, че с оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от тях е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобщил е на
ответника задължението му за представяне на доказателства.
С Определението под № 290/04.02.2022 г. съдът е изменил
определението си от 14.01.2022 г. в частта, с която е определено временно
местоживеене на малолетните деца М. и В., като е отменил тази мярка, чието
правно основание е разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, изменил е в този
смисъл издадената заповед за незабавна защита, като е отменил същата по
10
отношение на посочената мярка.
По делото в срок е постъпило писмено становище от ответника, чрез
пълномощника му адв. Г., с вх. № 3028/10.02.2022 г., с което е оспорил
молбата, въз основа на която е образувано производството по настоящото
дело. Ответникът твърди, че не е получавал молба по настоящото дело и
доказателства, по които е образувано пред съда, а само на 18.01.2022 г. му е
връчена заповед за незабавна защита, издадена въз основа на поредни
неистини, бълвани за пореден път пред български съд от А.Ч..
Твърди се, че на 04.02.2022 г. ответникът бил в сградата на PC-
Пазарджик заедно с неговия адвокат и там преди съдебно заседание по гр.д.
№ 3600/21г. му било връчено коригиращо определение, което практически
според неговия адвокат по никакъв начин не променя порочността на
произнасянето и пристрастността към молителката .
Сочи се, че децата М. и В. са български граждани, каквито са той и
майката Ч.. Сочи се, че те са живели в Атина, Гърция, като финансовата и
битова грижа за гледане на децата е имал ответника. Твърди се, че Ч. не е
работела там, а играела народни танци, пътувала и се събирала с други лица,
сред които и сегашния й съжител Б.. Внушавало се, че в Гърция жените не
работят, а това е работа на мъжете. Когато отношенията й с Б. се
задълбочили, тя взела децата без негово знание и съгласие и ги отвела в
неговия дом. Твърди се, че Ч. е лицето, което предприела първа безвестното
взимане на децата и прекратяването на връзката им с ответника. Според него
това е под въздействието на Б., с когото тя заживяла в Гърция, а в момента
живее и в гр. С. .
Твърди се, че в периода м. октомври 2019 г. до 23.04.2021 г. синът му
М. живеел в България в гр. Б., посещавал училище, постигнал отлични
резултати. В този период от време А.Ч. е направила едно единствено
посещение - на 02.01.2020 г., за да види М. и да му даде подаръци (не да го
взима или да бъде с него) - това е отразено и на стр. 2 , абзац 2 от Социалния
доклад на О„ЗД“ - Б.. Други посещения и намерения тя не е демонстрирала.
Твърди се, че А.Ч. получавала суми за децата, както от Гърция, така и
от Република България, което има основания да счита, че е нарушение.
Допуска, че ако сега тя не получава помощи, както е декларирала пред О„ЗД“
– С., то е защото вероятно е констатирано нарушение от нейна страна и това е
11
пречка да получава такива в момента.
Твърди се, че А.Ч. наистина инициирала дело за връщане на М. в
Гърция, в какъвто смисъл са представените от нея Решения на СГС и САС, но
скрила от тези съдилища, ще вече не живее на територията на Гърция. От
докладите се установява, че към м. 04.2021 г. Ч. вече е била на територията на
България. На 23.04.2021 г. самоволно е отвела детето М. от училището в гр.
Б., първоначално в Шумен, после в шуменско село, а след това и в гр. С.. Ч. е
скрила от СГС и САС, че е в България и практически злоупотребява пред
съда претендирайки решение, с което М. да се върне в Гърция, където никога
тя не връща детето, но заблуждавала съда как е важно за детето да се върне
там.
Твърди се, че в нарушение на правилата за регистрация и без да има
родителските права по отношение на децата тя, според ответника по
неправомерен начин променя постоянния и настоящ адрес на двете деца -
първо в Шумен, а после и в гр. С. .
Сочи се, че по отношение на родителските права Ч. заблуждавала
всички български съдебни институции, че са и предоставени на нея, както и
че има определена й издръжка от гръцки съд като правеше такива възражения
по делата, образувани от К.Ч. пред PC-Б., които били прекратявани, заради
твърдяна от нея висящност на процес в Гърция по този повод .
Твърди се, че Ч. е скрила от PC-Пазарджик в молбата си по ЗЗДН и че
срещу нея има висящо производство пред ОС-Б., което е било насрочено за
разглеждане на 21.12.2021 г. и с предвидено следващо о.с.з. е за 08.02.22г. , по
което ответникът е убеден, че ще представи домогнатата по гр.д. № 120/22г.
на PC - Пазарджик ЗНЗ .
Твърди се, че на 04.01.2022 г. в о.с.з. по гр.д. № 3600/21г. на PC
Пазарджик тя самата съобщила на председателя на 28 състав, че не знае за
никакво дело в Гърция, защото не се била чувала с адвоката си там. Тогава
вече на Ч. й било изгодно да твърди, че дело в Гърция въобще няма.
Твърди се, че на 14.01.2022 г. Ч. за пореден път, според ответника,
използва съда за постигането на целите си чрез неверни, а и взаимно
противоречиви твърдения като е депозирала молба по ЗЗДН. В молбата, по
която е образувано настоящото дело Ч. не била посочила, че е завела дело за
родителски права, (но и съдът не е направил задължителната справка за това).
12
Сочи се, че ответника има основание, че Ч. не случайно завежда делото в гр.
Пазарджик, разчитайки на подкрепа, каквато никой гражданин извън
безпристрастен съд не следва и няма право да очаква.
Твърди се, че на 14.01.2022 г., при скрити факти, изложени по-горе Ч.
развива неверни и заблудителни версии. Тя скрива за образувано от нея и
висящо към момента дело в Гърция за родителски права; скрива за
образувано от нея и висящо към момента дело в PC-Б. за родителски права;
скрива, че целта на молбата по ЗЗДН е да бъде ползвана в други
производства; скрива , че синът й М. иска да живее при своя баща; скрива, че
детето М. от 2019 г. до 23.04.21г. е живяло само и единствено със своя баща и
то в гр. Б.; скрива, че в този период от време тя не е платила една стотинка
издръжка и само един път е заявила желание да се види с детето си М.;
скрива, че неправомерно сама е отвела детето М. на 23.04.2021г. от
училището в Б.; скрива, че в периода от 23.04.2021 г. до 15.09.2021 г. децата
са митарствали с нея из различни населени места - най-малко 3; скрива, че
бащата е депозирал искания за среща с детето си В. Ч., но тя не позволява;
скрива, че е заблуждавала СТС и САС, че ползва законова процедура за
връщане на децата в Гърция, което доказано пред Вас не е вярно и което се
установява и от представените от нея решения.
Сочи се, че твърдението за датата 05.12.2021 г. в молбата по ЗЗДН е
извън периода, допустим по ЗЗДН, доколкото същата е депозирана на
14.01.2022 г. и неин предмет, допустим за производството по този Закон е
период от 14.12.21 г. до 14.01.2022 г. Датата 05.12.2021 г. очевидно е извън
периода. В момента вече е изтекъл и едномесечния срок от 05.01.2022 г. и
практически изменение на иска и включване на дати извън срока е
недопустимо.
Твърди се, че на 23.12.2021г. по характерен за Ч. и нереалистичен за
здравомислещ и безпристрастен човек Ч., достоверно само за 8 - ми състав на
PC - Пазарджик съобщава за чукане на прозорци и нанасяне на обиди от
страна на Ч.. Абсурдността е пълна , защото аз няма откъде да знам дали
вездесъщия от години съжителстващ с Ани неин партньор не е вътре, а и е
абсурдно когато си минал 150 километра от Б., за да видиш децата си, за да
им дадеш подаръци за празника да се интересуваш от жената, с която си се
развел.
13
Твърди се, че на тази дата ответникът посетил адреса на, който живеят
децата в гр. С.. Нямало звънец с имена, който да го ориентира и леко почукал
на прозореца. Бил съпроводен от друг човек, който видял всичко. Ч. се
развикала, започнала да го гони, казал й че ще я запише с телефона, тя казала,
че няма проблем и продължила да вика и да го гони. Ответникът отишъл до
РУ – С., помолил дежурния да му съдейства да си види децата, но той му
отговорил, че ако няма решение от съда не може нищо да направи и
ответникът си тръгнал без да видя децата и без да може да им даде
подаръците. Поведението му не е съставомерно по ЗЗДН, но това на Ч. има
отношение към нарушаване на правата на децата и неговите такива.
Твърди се, че за датата 08.01.2022 г. Ч. е забравила на коя институция
какво е казала. Записаното в молбата по ЗЗДН до съда е неистина. Нарича
отсъствието „кратък момент“, но пред АСП - Б. твърди, че е излязла в 15 часа,
а пък е решила да звънне по телефона на детето М. в 19 часа и е разбрала, че
той е при баща си, а пред АСП - С., че била излязла до „магазина“.
Твърди се, че истината е следната: на 07.01.22г. около 19.37 синът на
ответника М. му звъннал по Вайбър и му се оплакал за пореден път с дъщеря
му В. стоят сами по цял ден. Бил отчаян, страдал. Казал, че и В. е нещастна,
че няма игри, а и нещо за ядене. Опитал се да ги успокои, като казал на М. да
се грижи за по-малката си сестра и ако има нещо - винаги може да му се
обади. Знаел и от работещите в училище в гр. С., а и от М., че майка му не
давала да общува с тях и децата много страдали от това. Тя не давала да
общува с тях, за да не му разказват за лошия си живот, който водят. За да
нямат проблеми той се опитвал да поддържа връзка с тях, само когато те
имали възможност и му звънят.
Твърди се, че на 08.01.2022г. около 14.27 ч. получил обаждане по
Вайбър от детето М., който му казал, че отново от сутринта са сами вкъщи с
детето В. и го помолил да отиде да ги вземе. И двете му деца почувствал, че
са нещастни, уплашени, отчаяни и го молели за помощ. Между 14.27 ч. до
15.30 ч. детето ми М. непрекъснато поддържал връзка с мен. Надявал се, че
вече пътува. Питал го - нали не съм се отказал, нали ще ги взема. Аз нямам
връзка с майката на децата ми защото тя ме е блокирала и не мога да я
набирам и да се свързвам с нея. Моли се да бъде назначена техническа
експертиза, която на базата на отразения при операторите трафик на мобилни
14
данни на номера на неговия син и както и за неговия потребителски номер,
както и записванията на мобилния му апарат, който ще предаде за нуждите на
експертизата и съобразявайки и информация, която да бъде изискана от
Вайбър - с негово съгласие, като техен потребител да изготви заключение за
активността на комуникацията в посочените времеви интервали.
Твърди се, че при пристигането му в гр. С. децата сами излезли на
улицата и се качили в колата при него. Не е се качвал до апартамента. Не е
извършил нищо нарушително, като си е взел децата по изрично тяхно
желание и то без да има някакъв акт, който да нарушава. Закарал децата в
техния дом на известен за А.Ч. негов адрес в гр. Б.. Останал с впечатление, че
М. е оставил бележка на майка си, че тръгва с него. Вечерта, около 19.30 ч.
телефонът на М., с номер ****** позвънил, била А.Ч., която крещяла „защо
не си вкъщи?“ М. му подал телефона, а ответникът казал на Ч. „Моля те не
викай, децата са при мен. Можеш ли да ми кажеш защо ти сега се обаждаш,
след като децата са сами от 8.00 ч. сутринта?“ Ч. му затворила. Сочи, че скоро
получил обаждане от телефон ******, представили му се дежурен от МВР -
С. с въпрос защо не се е обадил на тях. Казах, че многократно съм подавал
сигнали и до момента нямам никакъв отговор или съдействие като вечното
извинение е, че те не могат да направят нищо без съдебно решение. В този
смисъл и аз съм постъпил правилно съобразно същия факт, а децата ми са в
опасност, сами и гладни.
Сочи се, че за датата 09.01.2022 г. не разбира какво твърди да е
извършил по отношение на нея или децата . В доклада на А“СП“ О“ЗД“ - Б.
има отразени действителни факти и обстоятелства, сред които е и това, че
децата М. и В. са били щастливи и спокойни в дома на своя баща в гр. Б., като
и пред тази служба и пред аналогичната в гр. С., още преди обаждането с
искането на децата да бъдат взети от своя баща такова изявление е било
направено - че желаят да живеят и останат при него .
Сочат се действителните факти за тази дата, а именно: На 09.01.2022г.
след 10.26 ч. ответникът получил обаждане и впоследствие дошли служители
на отдел „Закрила на детето“ - към Дирекция „Социално подпомагане“ Б.. Те
разговаряли с децата, за което следва да е съставен протокол. Изяснило се, че
децата сами са поискали, дори са го молили да отиде да ги вземе и сами са се
качили в лекия му автомобил, след неговото пристигане по тяхно искане в гр.
15
С.. Моли да бъде изискан съставения за тази среща протокол от отдел
„Закрила на детето“ - към Дирекция „Социално подпомагане“ Б..
Не било вярно, че от 10.01.2022 г. до подаването на молбата по ЗЗДН
децата не са посещавали учебни заведения и са стояли заключени при
ответника.
Твърди се, че през седмицата ответникът започнал контакт, както с
училището в гр. С. и училището, в което синът му две години е учил в гр. Б. ,
така също и със социалните служби за записване и обучение в детска градина
и училище на детето В. и детето М.. Няма представа на какво основание, без
да има родителски права и без да взима решения и без негов подпис, децата
са били записани в различни детски/учебни заведения в Шумен, в гр. С. и
поради каква причина и на какво основание децата са били отписани от
предходни техни такива. На 13.01.2022 г. ответникът подал заявление в ОУ
„**********“ , където детето му е учило втори и трети клас, има установена
връзка и доверие, както с деца, така и с учители . М. посещавал учебни
занятия заедно с другите свои съученици в 4 б клас в ОУ „.**********“ - гр.
Б. и бил щастлив.
Какво направил PC-Пазарджик, заблуден и манипулиран от А.Ч., издал
ЗНЗ и определение от 14.01.2022 г. , с която по напълно неправомерен начин,
при висящи към 14.01.2022г. две производства за родителски права - все
образувани от А.Ч. - едно в Гърция, едно в България издал ЗНЗ, с която
определил по недопустим начин местоживеенето на децата при Ч..
Сочи се, че видно от доклада на отдел „Закрила на детето“ в дома в гр.
С. имало една детска стая, кухня и спалня, която се ремонтирала. Там с
определение от 14.01.2022 г. на 8 състав на PC-Пазарджик по гр.д. № 120/2022
г. е определено да се върнат да живеят децата. Със същото определение на
ответника му е забранено да доближава децата си, които живеят в гореописан
имот, стоят сами и ответникът имал основание да счита, че са подложени на
физически и психически тормоз.
Сочи се, че с определение от 04.02.2022 г. по гр.д. № 120/2022 г.
определението от 14.01.2022 г. формално е изменено, но без никакво
фактическо и правно значение. Това е така, защото незабавно, след като
определението от 04.02.2022 г. му е връчено Ч. се изсмяла и му казала, че
забраната да доближава децата си остава, така че е ясно при кого са.
16
Ответникът сочи, че няма представа на какво и защо разчита в PC -
Пазарджик А.Ч., но е факт, че нито в Б., нито в Шумен и Шуменско, където
първоначално завела децата, тя не постигнала това, което постигнала по гр.д.
№ 120/2022 г. и то въпреки указанията на всички отдели за закрила на деца,
че Ч. отказва съдействие и контакт на децата с баща си и всички
специализирани служби препоръчват това да не се допуска и децата да имат
контакт с него. Всяка една служба сочи, че детето М., който е по-голям и
може по ЗЗДт да бъде изслушван, желае да живее с него и в дома им в Б.,
където и дъщеря му В. също се чувства прекрасно.
Сочи се, че заповедта за незабавна защита, издадена на 14.01.2022 г. му
е връчена на 18.01.2022 г. Децата били съсипани. Това е отразено в доклада на
ОЗД- Б., както и в изготвената експертиза от експерт, извършил лично
обследване на децата.
Твърди се, че на 18.01.2022г. на адреса му дошли полицаи от 02 РУ - Б.
и му е връчена заповед за незабавно предаване на децата. По преценка на ОС -
Б. по в.гр.д. № 20211200101052 в о.с.з. още на 21.12.2021 г. е назначена
съдебно психологическа експертиза и назначено вещо лице. В изпълнение на
Съдебното определение на ОС-Б. назначеното от този съд вещо лице
извършил експертно обследване при личен контакт с двете деца и едва след
това полицията и майката упражнили натиск (първите заради съдебен акт,
който е произнесен без никакво понятие за действителните факти, а само на
базата на манипулация и неистина от А.Ч.), а Ч., за да продължи да получава
помощи за деца, каквито тя неправомерно е получавала и в Гърция и в
България, дори когато с години детето е гледано от баща си в Б., където е
посещавало и училище. Като писмено доказателство, а не като експертно
заключение по ГПК е представил с нарочна молба сочената по-горе СПЕ.
Сочи се, че тогава, едва от експертизата, ответникът разбрал, че детето
му М. е бито от Б.. Оказало се, че унизен синът му е крил това обстоятелство,
дори и от баща си, не му го е казал и дори когато го е молел за помощ да ги
отведе със сестра му В. от гр. С.. От психологичното обследване и на детето
В. узнал, че и тя е възприемала ставащото с М. в гр. С., като го е възпроизвела
пред експерта с кукли. Тогава едва разбрал, че не омразата към него или
загрижеността към децата му е била причината Ч. да бъде прекъсне контакта
му с децата, както чрез О„ЗД“, а така и чрез ЗНЗ, а за да няма изтичаща
17
информация за начина им на живот, който водят откъснати и затворени сами
в гр. С. .
Сочи се, че при предаването и отвеждането на децата с майката на
18.01.2022 г. децата му плакали, не искали да тръгнат с Ч., бягали от нея, а
той бил заобиколен от полиция, която му казала, че ако направи какво и да
било, ще го арестуват пред децата му. Децата казали, че стоят сами по цял
ден, без надзор, без грижи, без приятели и среда, но социалните служители и
полицията казали, че не могат да не изпълнят съдебна заповед , а при
неизпълнение от ответника - да не го арестуват.
Твърди се, че на 19.01.2022г. в 10.37ч. М. от ****** отново се свързал с
баща си на неговия номер **********, казал е сам вкъщи, че го е страх, че
иска да му помогне. Казал му, че не може да направи нищо, защото има
забрана да ги доближава и единствения начин, ако смята, че нещата не са
добре за него и може да му се помогне е да се обади на 112. В 11.41 ч. М. пак
му позвънил по Вайбър и му казал, че продължава да е сам, а към 13.10 ч.
детето пак се свързало с него, казал му, че е успял да се свърже със 112. Няма
представа какво е станало, но в 14.49 ч. А.Ч. го набрала на посочения по-горе
негов номер от номер ****** и му казал, че съда в Пазарджик е на нейна
страна и ще направи така, че повече няма и да чуе децата.
Твърди се, че на 21.01.2022 г. М. му изпратил съобщение по Вайбър в
18.44 ч., пак чрез посочените по-горе на детето и на ответника номер „Обади
ми се“ . Ответникът веднага го набрах, връзката не била добра, прекъсвало, но
разбрал, че в този момент майка му е в апартамента, но той е нещастен и
разстроен. Не можал да чуе точно какво се било случило, но отново му казал,
че за съжаление не може нищо да направи и че трябва да се държи. Опитвал
се винаги да му дам оптимизъм.
Твърди се, че на 23.01.22г. около 14.33 ч. по Вайбър по посочените по-
горе комуникационни номера се свързал с М., за да го пита как е, защото бил
разтревожен от предния ден. Детето му казало, че вече е сигурен, че го
подслушват, защото после има проблеми и му цитират техни разговори. Казах
му да не се притеснява . ние не правим нищо нередно.
Твърди се, че на 27.01.2022 г. в 7.29 ч. от номер ******, който е на А.Ч.
М. го набрал по Вайбър един път с две позвънявания, след което затворил и
му изпратил съобщение „М. се обажда“, а след него „тати“. След това М. го
18
набрал от посочения номер и му казал,. че има температура 38.9 градуса, че
майка му ще изведе В. на детска градина, тя ще отиде на работа и той ще
остане сам и че много го е страх. Тогава детето му казало, че са му скрили
телефона, за да не общува с него и че се страхува, че през целия ден ще стои
заключен и без връзка с никого, както и че майка му ще си вземе телефона,
който сега той е успял да вземе за малко без тя да знае. Ответникът позвънил
на тел. 112 и съобщил за горното. На тел. 112 му казали той да вземе мерки,
но ответникът им казал, че няма как да направи това, защото е на 150 км., а и
има забрана за доближаване. Звъннал на директора и на детската градина на
тел. *****, казах, че В. е била в контакт с дете с температура от 38.9 градуса и
да има предвид, с оглед евентуалната контактност с непрегледано и
недиагностицирано друго дете. Доколкото знае, детето и след това не е
водено на лекар.
Твърди се, че на 04.02.2022 г. ответникът се свързал с детето си за
минутка и му казал, че е в Пазарджик и го попитал, дали ще го водят в съда,
за да се видят. Детето казало, че никой нищо не му е казал и че майка му и Б.
са му казали, че ще излизат до магазина. Поискал поне да се видят, но
ответникът му казал, че не може да направи това, а не че не иска.
Направени са доказателствени искания.
От ответника е постъпило искане, с вх. № 3027/10.02.2022 г. за
изменение на определението от 14.01.2022 г. и издадената въз основа на него
заповед за незабавна защита.
По делото са постъпили социални доклади от двете дирекции
„Социално подпомагане“ – гр. С. и гр. Б.. Представени са от страните
докладваните по-горе искане от 18.02.2022 г. и отговор от 21.02.2022 г. и
писмени доказателства.
СЪДЪТ по подадената молба, въз основа на която е образувано
производство по настоящото дело, начинът по който са описани деянията в
същата, счита, че по отношение деянието, посочено в молбата, от 05.12.2021г.
е изтекъл преклузивния срок предвиден в разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН,
поради което това деяние не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство като преклудирано, затова
О П Р Е Д Е Л И:
19
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ посочения от молителката в молбата й,
въз основа на която е образувано производството по настоящото дело акт на
домашно насилие на датата 05.12.2021 г. като преклудиран, тъй като молбата
е подадена след едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10 от
ЗЗДН.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Г.: Доколкото разбрах днес се поддържа само 08-ми януари.
АДВ. Б.: Основното действие е на 08-ми януари, но и 23-ти декември се
включва в този период. Твърдим извършено домашно насилие на датите 23-ти
декември и 8-ми януари. Моля да допуснете до разпит двама свидетели, които
ще установят относими към спора между страните обстоятелства. Освен това,
моля да изискате от РУ - С. препис от съдържащото се от образуваното при
тях производство преписка вх.№607/2022 г. моля да изискате препис от
съдържащото се в нея. Възможно е вече тя да е в прокуратурата, но
прокуратурата не дават техен номер. Искаме свидетели за обстоятелствата
как се е чувствала доверителката ми, какво е направила, как е реагирала.
Единият свидетел е съседа.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Когато ходих до магазина му казах да ги
наглежда и е видял когато баща им е дошъл. Казва се В. П.. Той е видял как
бащата влиза.
АДВ. Б.: Другият свидетел е съжителстващия с доверителката ми - Б. Б..
АДВ. Г.: В първоначалното изявление на колегата изрично се твърдеше
като изрична дата на домашно насилие 08-ми януари. Моля да приемете с
доклада, че това е темата и предмета на настоящото дело, като на няколко
пъти - вярвам, че се води звукозапис – бе записано, че това няма никакво
отношение, просто са споменати.
По отношение на доказателствата, моля да бъдат уважени всички наши
доказателствени искания. В своята съвкупност, включително със записите от
112 не само заявлението на съжителстващия, който в експертизата в Б. сочи
какво отношение има към детето, а какво е действителното състояние и
време, в което децата остават без надзор. Правя искане да бъдат допуснати
двама свидетели, ако приемете, че датата 23.12. влиза, въпреки че не беше
поддържана първоначално и двама свидетели за 08.01.2022 г., както и за
20
последващите събития, макар и непряко по начина, по който са живели децата
и как са били отделени от дома им в Б., тъй като това също ще има значение
при преценка на фактите и евентуалната несъставомерност по ЗЗДН.
На следващо място поддържам всичките си доказателствени искания,
свързани с телефон 112, справките от РЗОК – С. от където да бъде изискана
информация имат ли децата личен лекар, ако да - кое е лицето и какви
записвания за посещения, диагностика и лечение има по отношение на тези
деца, доколкото твърдим, че детето М. е търсило помощ от баща си, който
има равни права с майката, няма разпределение на родителските права,
защото е с температура и само. Разбирам егото на някого, но ние трябва да се
грижим само за децата. Моля да уважите всичките ни доказателствени
искания, тъй като те ще дадат пълнота на картината, която се развива.
Запозната съм със социалните доклади като цяло и не възразявам да се
приемат.
АДВ. Б.: Нямам възражение, нека се приемат социалните доклади, но
ми се струва, че доклада от Б., който е пристигнал, обхваща един
продължителен период от време, който непрекъснато го вкарваме в
настоящия процес. Излиза се извън предмета на спора между страните по
това конкретно дело. Ние не сме в дело за родителски права, за да изследваме
имат ли личен лекар и кой е той. Ако има нещо безспорно и категорично е, че
от 20.04.2021 г. децата са с майката, а от 18-ти август са с постоянен адрес в
гр. С. и не бихме могли друго да кажем по тези доказателства.
АДВ. Г.: .нека тогава да приемем за безспорно че детето са живели в Б.
две години и учило там и без да е известен бащата е отведено от там.
АДВ. Б.: Добре до 21.04.2021 г. е живяло в Б., но оттам насетне фактите
са безспорни.
АДВ. Г.: И оттам насетне децата са в С. и са нещастни и заключени и
сами и молят бащата да дойде да ги вземе. За да може да се прецени една
конкретна дата трябва да се видят какви са обстоятелствата преди и след тази
конкретна дата. И ако за една майка митарствата по села и паланки…
АДВ. Б.: Госпожо председател, аз ще се оттегля, защото аз мълча и
представете си как изглежда това в очите на клиентката ми. Какви са тези
села и паланки …
21
АДВ. Г.: Това е вярно. Кажете ми колко пъти когато съм казала нещо тя
ме е прекъсвала. Това е относимо. Когато децата се спасяват и където няма
риск за тях това не е домашно насилие, така че всичко трябва да бъде
изчистено, а не да говорим за съседа, който наглежда децата.
АДВ. Б.: Всички родители са длъжни да работят, за да издържат децата
си. Въпреки, че децата от лятото са при майката, бащата не е платил една
стотинка на тези деца. Майката сама си поема всичко.
АДВ. Г.: Аз се помолих само да си довърша изречението. Тя /с жест към
адв. Б./ се пребори, махна на мъжа си, сега и дъщеря й ще влезе. Аз не знам
какво се случва тук и какво се случва. Тя се чувства като у дома си. Накрая аз
излизам виновната. Моля да кажете за кои дати ще спорим. Поддържам
доказателствените искания. Не можем да изрежем една единствена дата, без
да изследваме причините. Щом са представили Вашата заповед. Каквото и да
се случи няма никакъв проблем. Вие сте средство за родителските права. Това
дело е изцяло средство за родителските права. Две години тя тази жена не е
дошла в България. Миеше чинии и спеше в Гърция.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Не съм миела чинии.
АДВ. Г.: А работехте като чистачка.
АДВ. Б.: А да кажете кой гледаше детето В., докато тя беше в Гърция?
Ами прекратете съдебното заседание г-жо Съдия.
АДВ. Г.: Направете го. Това им е мечтата.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Каква мечта? Детето преди малко го
изслушаха в Б.. Явно не сте майка.
АДВ. Г.: Моля да се отрази в протокола за това, че молителката каза, че
не съм майка. И съм майка и съм баба. Вие чувате само мен.
СЪДЪТ отправя официална забележка и към двете страни по делото да
спазват реда в съдебната зала, като изрично ги предупреждава, че в противен
случай ще прекрати съдебното заседание.
АДВ. Б.: Госпожо Председател, моля да ми разрешите да напусна
съдебната зала само за една минута.
22
Адвокат Б. напуска съдебната зала с разрешение на съда.
АДВ. Г.: Подготвила съм разпечатка точно за датата 08-ми януари и ще
имам доказателствени искания.
Адвокат Б. се върна в съдебната зала.
АДВ. Г.: Представям извлечение от ел. документ. Ако се оспорва ще
поискам експертиза за броя на обажданията на детето М. за 08-ми януари
2022 г. към телефона на бащата. Представям към нея също така и снимки,
отново извлечение от ел. носител, за начинът по който се отглежда детето от
молителката, особено когато има заседания, с огнестрелно оръжие и пушка, с
което се позволява да се стреля. Има значение за преценка на фактите и
обстоятелствата към 08-ми януари.
АДВ. Б.: Доверителката ми може да даде пояснения.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Снимките са от миналото лято на село при
майка ми. Това е техният дядо, на майка ми вторият съпруг, с който живее тя.
Това е дядо им. Това е на село. Не са снимки от сега където живеят децата. Те
стрелят с един сачми.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните по делото и по
направените искания по доказателствата, счита следното:
Ще следва да се приемат представените от молителката и приложени
към молбата, въз основа на която е образувано делото, писмени
доказателства.
Ще следва да се приемат и изготвените два социални доклада,
съответно ДСП - С. и ДСП – Б..
Освен това, съдът счита, че няма пречка да приеме всички онези
представени от страните и приложени към постъпилите от тях до момента
писмени становища, отговори, писмени доказателства, с изключение на
представената от ответната страна психологична експертиза, изготвена по
друго, водено между страните дело, а именно това пред ОС - Б.. Същата
експертиза е допусната по друго дело, не е по настоящото и в настоящото
производство няма как да бъде ценена като годно доказателство, но предвид,
че е писмен документ ще следва да се приложи по делото и да не се връща на
ответната страна.
23
Ще следва да се изиска от РУ - С. заверено копие от посочената от адв.
Б. преписка под № 607/2022 г.
За относими и допустими съдът намира исканията и на двете страни за
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на поисканите от тях
свидетели, като на страната молител ще следва да се допуснат до разпит като
свидетели, посочените две лица, а именно В. П. и Б. Б., а на ответната страна
ще следва да се допуснат към настоящия момент двама свидетели в
следващото съдебно заседание. По искането на ответната страна за разпит на
още двама свидетели, тъй като бяха посочени по двама такива, съответно за
датите 23-ти декември и 08-ми януари, съдът ще се произнесе в хода на
производството по делото и след разпит на другите допуснати четирима
свидетели.
По отношение искането на ответната страна, направено в искането, с вх.
№ 3745/18.02.2022 г. ще следва да се изиска от РЗОК - Пазарджик,
посочената от адв. Г. информация, касаеща наличието на личен лекар и
другите посочени обстоятелства по отношение на детето М. Ч..
По искането за изискване на протокола от съдебното заседание,
проведено по гр.д. № 3600/2021 г. по описа на РС - Пазарджик относно
извънсъдебни признания на молителката, то съдът счита същото за
неоснователно. Съдът вече е събрал данни за висящо дело за родителски
права между страните по делото, което даде основание за отмяна на
наложената мярка за временно местоживеене на децата при майката и за
отмяна на издадената заповед за незабавна защита в тази й част.
По отношение искането на ответната страна за изискване на данни от
телефон 112 за обажданията, съдът счита, че същите данни са неотносими
към предмета на настоящото дело, очертан с молбата, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело, тъй като касаят последващи
дати, а именно 19.01.2022 г. и следващи такива, посочени от ответната страна
в становището от 10.02.2022 г. Затова същите не следва да бъдат уважавани.
Няма пречка да бъдат приети днес представените от ответната страна
разпечатки на четири листа заверени с вярно с оригинала.
По изложените съображения и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
24
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от молителката и
приложени към молбата й, въз основа на която е образувано делото, писмени
доказателства.
ПРИЕМА представените от ответната страна с постъпилите по делото
искания и становища писмени доказателства, с изключение на съдебно-
психологична експертиза, допусната от ОС - Б. по в.гр.д. № 1052/2021 г. по
описа на ОС - Б..
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от молителката с
отговора от 21.02.2022 г. писмени доказателства, а именно служебна бележка
от СУ „****“ – С., издадена на детето М. Ч., служебна бележка, изх. №
50/20.01.2022 г. на ДГ „****“ гр. С..
ПРИЕМА приложените към искането на адв. Г. с вх.№3745/18.02.2022 г.
заверени преписи от писмени доказателства по опис, както и днес
представените от адв. Г. извадки за входящи обаждания на четири листа.
ПРИЕМА социален доклад на ДСП С., с вх.№2645/07.02.2022г.
ПРИЕМА социален доклад на ДСП – Б..
ДА СЕ ПИШЕ писмо до РУ - С. и се изиска изпращането на преписка №
607/2022 г. по описа на същото РУ, касаеща възникнал спор между страните
по делото на 08.01.2022 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на страната молител лицата В. П. и
Б. Б., при режим на довеждане в следващото съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на страната ответник, при режим
на довеждане в следващото съдебно заседание.
По искането на ответната страна за допускане до разпит на още двама
свидетели съдът ще се произнесе в хода на производството по делото и след
разпит на допуснатите четирима свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да приведе искането си
чието правно основание е разпоредбата на чл. 192 от ГПК, касаещо изискване
на данни от РЗОК - Пазарджик, като представи по делото молба по реда на чл.
192, ал. 1 от ГПК, препис от която да бъде изпратена на третото неучастващо
по делото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за изискване
на информация от телефон 112 за направените обаждания на този телефон на
25
датите, посочени от ответната страна в искането й и обхващащи период след
образуване на производството по настоящото дело.
АДВ. Б.: Не се противопоставям да бъде прието като писмено
доказателство това което е от телефона - М. и В. за входящи обаждания. За
останалите, моля да ги изключите. Моля да обърнете внимание на
дописванията. Това няма отношение. Единствено е това, което е входящото
обаждане. За въпросните снимки, аз чух много добре, че със съжителстващия
как възпитават детето, доверителката ми поясни, че това са снимки от селото
в Шуменско, от лятото. Те са неотносими към спора и моля да ги върнете
обратно.
АДВ. Г.: Моля да приемете представените от нас извлечения от ел.
документи. Те не се оспорват като доказателствен източник. Твърдението
единствено е, че те не са относими към предмета на делото. Вие следва да
разрешите един правен спор относим към 08-ми януари но на базата на цяло
развитие от факти и събития. В тази връзка дори да не ги приемете за
решителни по отношение на 08-ми януари следва да ги цените, с оглед
твърядното от нас занемаряване на децата. Аз правя твърдение, така съм
учена в университета. Правя твърдение и след това ще го доказвам, което е
продължило изключително дълго и на фона на цялата база на факти,
отношения и събития, както преди, така и след това до 08-ми януари, Вие
следва да прецените майката страдала ли е или не и дали е налице риск или
полза за децата. В тази връзка, днес, отново наведеното от процесуалния
представител на молителката като твърдение, факт за акт на домашно насилие
беше 08-ми януари и за първи път, както аз възразих, беше включено
поясняването, което не е записано никъде в молбата и това се дава една
възможност за гъвкавост на страната да се пригажда съобразно процеса, защо
тя била излезнала. Към настоящия момент именно на базата на тези твърдения
и на базата на цялостната преценка на фактите неизолирани от една дата,
както един цитат изваден от контекста би означал едно, а оценката в
контекста би означало друго, аз отново апелирам пред Вас искането си за 112.
Твърдя, че не само на 08-ми януари отчаянието на децата да търсят човек,
който да се грижи за тях е продължило много преди и много след, за
съжаление, като настоящият съдебен състав, подведен, целейки закона и
защитата, както е бил алармиран непълноценно, децата са били върнати и
26
след Вашето произнасяне децата са били сами. Моля, с оглед пълнота и
провеждане на насрещно доказване, с оглед твърдението за инцидентен
случай за оставяне на децата сами на 08-ми януари, да се съберат тези
доказателства. Това е с оглед насрещното доказване за недостоверността на
обясненията, които ще Ви бъдат представени. Няма пречка, ако ги съберете,
че няма връзка с фактите да ги отхвърлите, но моля Ви да не ни оставяте без
защита на твърдението ни, че тези деца са били в риск и в първия момент след
връщането на майката тя се обажда по телефона и разбира къде са децата.
Децата след Вашето произнасяне и връщане в гр. С. отново са били оставени
няколко дни сами.
АДВ. Б.: Моля да го оставите без уважение и да вървим да си вършим
по нататък работата, така както определихте.
АДВ. Г.: Това ни е работата.
АДВ. Б.: Моля да направите забележка адв. Г. да дава неуместни и
обидни квалификации за отсрещната страна, защото непрекъснато това
слушаме.
АДВ. Г.: Децата стоят сами. Има обаждане от телефон 112.
АДВ. Б.: Стига вече.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице основания за
преразглеждане на определението относно доказателствата. Още повече, че
няма пречка страните да заявяват такива искания и в хода на производството
по делото. Към настоящия момент няма основание за тяхното изменение,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните представители
на страните по делото за изменение на определението по доказателствата в
частта, в която бяха приети представените от ответната страна извадки,
входящи обаждания четири листа на брой и в частта, в която беше оставено
без уважение искането на ответната страна за изискване на телефонните
записи от телефон 112.
ПРИСТЪПВА към изслушване на детето М. Ч..
СЪДЪТ ще изслуша малолетния М. Ч. само в присъствието на секретаря
и социалния работник от ДСП – С.. Останалите участници в процеса, а
27
именно адв. Б., молителката и адв. Г. напускат съдебната зала.
В залата влязоха малолетния М. и социалния работник Х. Б.а С..
МАЛОЛЕТНИЯ М. Ч.: Казвам се М. К. Ч.. Уча в гр. С. в училище ****
в четвърти клас. Сега живея в С. с мама и Б.. Сестра ми е отвънка сега. Иначе
живее с нас. По Коледа бях в село Д.. Там бях при баба. Не си спомням около
Коледа кога съм бил в С.. Помня, че бяхме на село. Бях във ваканция. Помня
тогава тате да е идвал в С.. В С. живеем в блок на първия етаж. Спомням си
когато тате дойде с бате Т.. Дойдоха и чукаха по прозорците. Не съм чул да
казват нещо. Не съм чул да викат и да обиждат някой. Мама и тате не
разговаряха тогава. Не разбрах тате защо е дошъл. Отидох и казах на мама и
тя звънна на полицията. Казах на мама, че бате Т. е отвънка и мама извика
полиция. Не разбрах защо извика полиция. Разбра, че и тате е там. Тя
погледна през прозореца и видя, че тате е там. Не си спомням за думи
разменени.
През януари тате дойде случайно. Ние със сестра ми бяхме вкъщи.
Мама не беше вкъщи. Той като дойде, каза ни да излезем навънка да се качим
в колата и ни закара в Б.. Тогава не съм извикал тате, той ни извика. Той ни се
обади по телефона. Не е идвал до апартамента в който живеем. Като
тръгнахме със сестра ми си облякохме дрехи. Взехме си якетата и двамата. И
тогава отидохме в колата. Входната врата на апартамента като се затвори
отвънка няма как да се отключи. Тате не е разбивал вратата. Тате не идва до
апартамента, той ни чакаше отвънка. Мама не знам къде беше в този момент.
Не помня колко време беше излязла мама, повече от 10-15 минути. Ние със
сестра ми бяхме сами. Никой не ни гледаше. Не мога да си спомня колко
време бяхме сами. Не се обадихме на мама, че тръгваме с тате. И тате не се
обади на мама. Като отидохме в Б., мама като се прибра звънна ми и тате
вдигна. Тогава й каза, че сме с него. Мама не си спомням дали дойде тогава в
Б.. В този ден аз исках да тръгна с тате за Б., защото по ми харесва в Б..
Когато тате ни закара в Б. стояхме там пет дни. През тези дни само аз ходех
на училище в Грамада. Първите два дни не съм ходил, следващите дни съм
ходил.
След изслушването на малолетния М. Ч. същият беше изведен от
съдебната зала. Социалният работник също беше освободен. В залата влязоха
молителката и нейният пълномощник адв. Б., както и пълномощника на
28
ответника – адв. Г..
СЪДЪТ запозна молителката и двамата пълномощници с казаното от
детето М. Ч. по време на изслушването, като им прочете отразеното в
съдебния протокол.
АДВ. Б.: Нямам други искания за днес.
АДВ. Г.: Имам искане за отмяна на заповедта, по това което съм
развила като съображения. Вижда се, че между децата и бащата има
изключително топла връзка. Тази забрана не е необходима за нуждите на
децата, не е необходима, тъй като както днес се поддържа домашно насилие
по отношение на молителката, а не по отношение на децата. Моля да
отмените забраната по отношение на забраната бащата да общува с децата.
Дори получихме от Закрила на детето, че не могат да осъществяват срещи,
въпреки вярното отразяване, че молителката отказва да участва в срещи,
доколкото има забрана. Моля, след като събрахте достатъчни доказателства
за произнасянето по отмяна на заповедта за защита по отношение на децата.
АДВ. Б.: Тук според мен същността се свежда до това, че акта на
домашно насилие е именно извеждането на децата, без съгласието на майката
и без нейното уведомяване, за което вече имате безспорни данни. Поради
която причина трябва ясно да схванем в какво се изразява извеждането на
децата. Това, че всъщност децата нарушават обичайното си местонахождение
и това се потвърждава и се опровергава твърдението колко много са го
викали децата, как са го чакали децата. Няма лошо децата да обичат и
уважават баща си и да искат да бъдат с него. Не това е желанието на
доверителката ми да препятства. Но виждате как се интерпретират фактите и
обстоятелствата. Майката няма против бащата да общува с децата, но не по
този начин. Съгласни сме дотолкова доколкото има регламентиран режим на
лични отношения на бащата с децата, но няма постановени привременни
мерки и режим и това е една надпревара. Ако се реализират привременни
мерки веднага ще бъде съобщено и уведомен съда, който решава настоящия
спор, че вече има постановени мерки и ще се поиска отмяна, но все още
рискът е твърде голям.
АДВ. Г.: Детето се страхува от майка си, че е звъняло. Днес приехме
доказателствата. Когато пред един съд говорим за обичайно
местопребиваване, познаваме законите и знаем, че това са шест месеца.
29
АДВ. Б.: Разбира се …
АДВ. Г.: Значи оттук нататък, децата не са били 6 месеца при вас и не
може с една мярка за ограничение на бащата вие да предопределяте по косвен
начин родителските отношения. Децата са в риск. Детето се страхува,
включително с документите, които имате пред Вас, че майка му ще разбере,
че детето звъни.
АДВ. Б.: Стига вече. Госпожо Съдия ...
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Искам да кажа, че ако отмените тази мярка,
повярвайте ми, другият път когато дойда на заседание ще Ви кажа, че е
дошъл отново и е взел децата.
АДВ. Г.: Защото децата искат да бъдат с него.
АДВ. Б.: Детето е казало, че не се е обаждал на баща си.
АДВ. Г.: Ако изслушваме нея ще извикаме и моят доверител. Детето
живее в страх и не смее да каже на майка си, че звъни на баща си. Посочено е
и в двата доклада, че детето е звъняло на баща си. Детето е споделило пред
Вас, защото вън го чака съжителстващия, защото той го бие. Вие сте прочели
доказателствата. Той е казал, че иска да живее с баща си. Вие предрешавате
със забраната бащата да общува с него.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Извикайте детето да го питате кой, кога го е
бил.
СЪДЪТ отново прави забележка на страните по делото да спазват
дисциплина в залата и добър тон на поведение.
АДВ. Г.: Вие приехте днес доказателства, които не бяха спорни затова,
че детето е звъняло на баща си. Детето живее в страх.
АДВ. Б.: Моля Ви престанете да внушавате страх у съда. Моля Ви
госпожо председател. Детето беше изслушано в присъствието на социалния
работник. Решете, както намерите за добре.
АДВ. Г.: Съдията трябва да разсъждава върху всички събрани
доказателства. Това дава сигнал за детето. Госпожо Председател Вашите
привременни мерки определят практически, т.е. се превръщат в привременни
30
мерки. Детето в доклада изрично заявява, че иска да е с баща си. Вие днес
видяхте доказателствата, как детето е звъняло на баща си и не смее да Ви
признае, защото вън го чака човека, с който майка му живее.
АДВ. Б.: Моля Ви госпожо Съдия. По-добре да си ходим.
По искането на ответната страна за изменение на определението от
14.01.2022 г., както и за изменение на издадената заповед за незабавна защита
по отношение на двете малолетни деца, настоящият съд състав счита, че към
настоящия момент не са налице основания за изменението на двата съдебни
акта, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за изменение
на определението на съда от 14.01.2022 г. и на издадената заповед за
незабавна защита, в частта касаеща наложените мерки по отношение на двете
малолетни деца. Настоящият съдебен състав счита също така, че двата
съдебни акта не предопределят произнасянето на съдебния състав,
разглеждащ делото за родителските права между двамата родители и по
отношение на малолетните деца. Още повече, че пред другия състав на РС -
Пазарджик все още не е разрешен въпроса дали между родителите има на
друго място, в друг съд или в друга държава, друго дело за родителски права.
АДВ. Г.: Еми, благодаря, аз излизам. Госпожо, преди малко се правеха
демонстрации тука. Вие не сте предопределили родителските права?! Тоест
заповед да не приближава децата си? Значи няма какво да кажа. Имам право
на становище. Преди малко тука циркове се разиграваха, че напущали. Щом
като минават тези номера, ей сега ще извикам мъжа ми да ми махне и на мен.
Не се предопределят родителските права?!
АДВ. Б.: Това е синът ми адв. Г..
АДВ. Г.: Погледнете за какво става въпрос тука. Не се уважава. Бащата
няма право да доближава децата. Днес се представя Вашата заповед в ОС – Б..
Може ли той да не може да доближи детето си когато отива на дело. Поне в
дните на заседанията да го отмените. Пред ОС Б. ако сте чели исканията. Чели
сте исканията? И няма основание? Шега. Поне бащата да си влезе в
заседанията.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание гласни и
31
писмени доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА ...
АДВ. Г.: Според мен не сте си чела докладите, това е моето мнение. Не
се отричам, като някои тука други, какво ги интересува тях. И на С. и на Б. е
записано какво е положението, но докато няма привременни мерки ще е
забраната. Те няма да коментират нищо. Те са доволни и благодарни. Ще
излезна отвънка.
АДВ. Б.: Моля Ви адв. Г., за какво ще съм доволна и благодарна?
Според мен съда беше изключително тактичен. Ако беше някой друг състав
щеше отдавна … Не може да се държите толкова неуважително.
СЪДЪТ предупреждава страните, че следва да коригират поведението и
тона си, в противен случай ще повика съдебната охрана и ще ги отстрани от
залата.
АДВ. Г.: Госпожо Председател, аз направих това, което каза другата
страна и Вие не я заплашихте със съдебната охрана. Тя каза, че напуща. Сега
чакам новата дата.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание гласни и
писмени доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.03.2022 от 14:00 часа.
АДВ. Г.: Имам заседание тогава.
АДВ. Б.: Аз също не мога на 08-ми март госпожо Съдия, дайте друга
дата на 15-ти.
АДВ. Г.: Ето това е впечатлението, което прави тука. Така се държи и с
28-ми състав. Дайте на 15-ти, е така, така се прави. Днес, за да дойда съм
отсрочила дело. През март мога на 22-ри или на 29-ти. Това са моите
възможности, но само следобедите. При определяне на привременни мерки
заповедта се отменя абсолютно автоматично. Има практика, без Вие да го
отменяте.
АДВ. Б.: За 22-ри март мога само в късния следобед.
СЪДЪТ
32
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.03.2022 от 14:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
Свидетелите при режим на довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:15
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
33