Определение по адм. дело №249/2025 на Административен съд - Враца

Производството е образувано по жалба на Д.А.М. *** против писмо изх.№ 91-00-0534/12.05.2025г. на директор на РДСП Враца. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното писмо е незаконосъобразно  и сочи допуснати нарушения на ЗЗДет., ЗЗЛД, чл.257 АПК и нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Излага твърдения за възпрепятстване на личните му отношения с ** от страна на *, ** на социалния работник, липса на обоснована и обективна оценка, пристрастни социални доклади, неправомерен отказ за достъп до досието на *, бездействие на ОЗД/ДСП-Враца по прилагане на съдебното решение за лични отношения. С жалбата се отправят искания за отмяна като незаконосъобразно на оспоренето писмо, да се установи бездействие на ОЗД/ДСП Враца, да се задължи РДСП Враца: - да назначи нов, независим социален работник, да осигури достъп до досието на *, да осигури реално **** *. Отправят се и допълнителни искания за назначаване на съдебно-психологическа експертиза за оценка ** на*, наличието на **, ***, върху нагласите на * и готовността на ** за *и поддържане на **.

При проверка на допустимостта на жалбата съдът установи следното:

От жалбоподателя на Д.А.М. е подадена на 22.04.2025г. по електронен път жалба до МТСП, АСП и ДАЗД с оплаквания за нарушение от страна на ОЗД/ДСП Враца и ****, укриване на информация и пристрастно отношение при прилагане на съдебни решения. Жалбата е регистрирана с вх. № 94Д-00-0045/22.04.2025г. в АСП и с писмо на зам.- изпълнителния директор на АСП е изпратена на Директора на ДСП Враца за извършване на проверка по посочените в жалбата обстоятелства. Във връзка с изпращането на жалбата и възложената на ДСП Враца проверка е издадено обжалваното писмо, с което директорът на ДСП Враца информира жалбоподателя за резултатите от същата. В него се посочва, че не са установени пропуски в работата на ОЗД Враца и случая на * се управлява законосъобразно, като няма основания за смяна на социалния работник. Относно искането на жалбоподателя за възобновяване на комуникацията му с ** се изразява становище, че комуникацията не е нарушена. Обръща му се внимание, че за избягване на отчуждение на * са необходими не само разговори по телефон, но и провеждане на по-чести срещи, съобразени с постановения от съда режим за лични отношения. Посочва се, че от страна на ДСП Враца на жалбоподателя е оказано съдействие за осъществяване на ** и извън режима на лични такива, но жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. По отношение документите от досието на *се уточнява, че такива са му предоставени в необходимия вид и обем. В писмото се приемат за неоснователни обвиненията  срещу социалните работници от ОЗД при ДСП Враца, чиято работа е в насока пълноценно общуване на *с двамата *. Отправя се и препоръка към жалбоподателя за полагане на усилия от негова страна в тази посока за подобряване на ** и **, както и със служителите в ОЗД-Враца с цел постигане на положителни резултати.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че процесната жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване.

Оспореното писмо изх.№ 91-00-0534/12.05.2025г. на директор на РДСП Враца не представлява индивидуален административен акт, тъй като не попада в обхвата на нормите на чл.21, ал.1-4 от АПК. С него не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, не представлява и отказ да се издаде индивидуален административен акт /по смисъла на ал.1 на чл.21 АПК/, не е волеизявление, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения /ал.2/, не е и волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, нито отказ да се издаде такъв документ /ал.3/, а също и не представлява отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

Писмото, предмет на оспорване, има уведомителен /информативен/ характер, с него жалбоподателят е уведомен за извършената проверка и резултатите от същата за изясняване на посочените в жалбата му факти и обстоятелства, като чрез това писмо е запознат с всяка от констатациите при проверката. В писмото има само констативна част, но не и разпоредителна. Очевидно е от съдържанието на обжалваното писмо, че оплакванията на жалбоподателя са разгледани и проверяващия орган не е констатирал твърдените от него нарушения.

Освен това установява се от доказателствата по делото, че между *** е имало ** по гр.дело №1758/2023г. на РС Враца, по който с определение от 17.08.2023г. /л.11 от делото/ са постановени привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК за режим на ***. Приложени са с административната преписка и План за работа с *, Протокол за преглед и оценка на случая и плана за работа /л.18/, Социален доклад изх.№ ПР/Д-ВР/1-001/17.01.2025г. на АСП до Окръжен съд Враца /л.35-39/, в който се посочва, че ** желае и занапред да продължи да се ***, като споделя, че при нея се * ***. Желанието на ***************. Посочва се в доклада, че * е *********** и споделя, че изпитва * от ***. Изложеното сочи на извод, че спорът между * за * * върху * * и съответния режим на ** с другия*, комуто *, е предмет на разглеждане от граждански съд в производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 от СК, което по настоящото дело няма данни приключило ли е с влязъл в сила съдебен акт /както се посочи има данни само за постановени привременни мерки от РС/. В този смисъл *следва да съобразяват поведението си с постановеното от гражданския съд правно положение, в частност с привременните мерки или решението на съда, ако такова има влязло в законна сила, включително и да реализират правата си по реда на принудителното изпълнение по чл.527 и сл. от ГПК, регламентиращи изпълнението на задължение за предаване на *.

Що се отнася до *на жалбоподателя от съответния социален работник и искането за * му с друг, това  е преценка, която е в пределите на оперативната самостоятелност и компетентността на съответния административен орган при наличие на съответните предпоставки и тя не зависи от субективното желание на никое трето лице.

По искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза такова  при наличието на съдебно производство по чл.127 СК е в правомощията на сезирания гражданския съд, но не и в настоящото производство по процесуално недопустима за разглеждане жалба.

В заключение исканата отмяна на оспореното писмо е правна последица от разглеждането му по същество с акт на съда, който констатира пороци при издаването му по чл.146 АПК. В случая, както се посочи обжалваното писмо не представлява акт, който подлежи на съдебно обжалване, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д.А.М. *** жалба против писмо изх.№ 91-00-0534/12.05.2025г. на директора на РДСП Враца, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №249/2025 г. по описа на Административен съд – Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.