№ 97
гр. Търговище , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530201015 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Я. В. от с.Б., общ.Търговище, ЕГН ********** чрез
пълномощник – адв.А.Н. против Наказателно постановление № 38 - 0001340 от 24.09.2020г.,
издадено от Директора на РД „АА” – Русе. Считайки, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения, жалбоподателят желае
същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 17.08.2020г. около 10:23ч. в близост до кръстовището на ул.“Кюстенджа“ и
ул.“Стефан Караджа“ в гр.Търговище, полицейски служители от РУ - Търговище спрели за
проверка автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ А 7797 КА, категория М1, който бил
управляван от жалбоподателя. Автомобилът бил спрян по повод получен сигнал за
нерегламентиран превоз на пътници, осъществяван от посочения водач. Полицейските
служители установили, че в автомобила освен жалбоподателя, се намирали още две лица,
които били поканени в РУ - Търговище. На последните били снети писмени сведения
1
относно обстоятелствата, при които се извършвал превоза. Сигнализирани били и органите
на РД „АА“- Русе, чийто представител се явил и на база снетите писмени сведения и
справка в информационната система на ИА „АА“ съставил на жалбоподателя АУАН №
276741/ 17.08.2020г. за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. Актосъставителят приел за
установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на посочения автомобил е
извършвал обществен превоз на пътниците от с.Б. до гр.Търговище и обратно, без да
притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на акта Директорът на РД „АА” – Русе издал Наказателно постановление № 38 -
0001340 от 24.09.2020г. Посредством същото за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр и
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя “глоба” в размер на
2000лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М., М., Д., В. и С..
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.
Видно е, че в случая е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 от ЗАНН –
административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН №
276741/ 17.08.2020г. от св. М.М. –Д.а - инспектор към РД „АА“- Русе, което изрично е
посочено и в обжалваното НП. С последното са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН. От приложеното заверено копие на АУАН № 276741/ 17.08.2020г е видно, че
същият е надлежно предявен и подписан от жалбоподателя на 17.08.2020г., когато му е
връчен и съответен препис. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни
реквизити. Трайна съдебна практика е, че срокът за издаване на НП, визиран в чл.52, ал.1 от
ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на
засегнатото лице, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „ Водач на МПС, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при
първо нарушение”
От цитирания текст е видно, че за да е съставомерно деянието по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр на първо място следва да е установено, че в процесния момент жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието „обществен
превоз” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвПр, който в приложимата си редакция /ДВ
бр.60/2020г./ гласи, че обществен е превозът, извършван за чужда сметка или срещу
2
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Към делото са приложени писмените сведения на пътниците, пътували в процесния
автомобил, въз основа на които актосъставителят е съставил процесния АУАН.
Действително е видно, че същите са дадени пред полицейски служители, а не пред орган на
РД „АА“. Последното се установи и от показанията на свидетелите М. -Д.а, М. и Д.. Следва
да се посочи обаче, че съгласно чл.39, ал.1 от АПК релевантните за административното
производство факти и обстоятелства органът установява, чрез всички доказателствени
средства, които не са забранени със закон, в т.ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен
орган. Не съществува законова забрана сведенията, дадени пред полицейски орган, да
бъдат приобщени към административната преписка и използвани от административния
орган като доказателствено средство. Видно е, че сведенията, предоставени от Ц. Н. са
написани под нейна диктовка, прочетени й са и същата с подписа си и е удостоверила
верността на написаното, а сведенията от А.Н. са написани собственоръчно и за верността
им тя също се е подписала. В обяснението си Ц. Н. е посочила, че уговорката й с
жалбоподателя била да заплати за превоза от с.Б. до гр. Търговище и обратно по 2 лв. в
посока т.е. общо 4 лева. А.Н. е записала, че се е обадила на жалбоподателя, тъй като знаела,
че превозва хора от селото срещу заплащане. Когато се качила в автомобила,
жалбоподателят й казал, че превозът ще й струва по 2 лв. в посока. И двете сочат, че
процесният случай не е първия, при който жалбоподателят ги е превозвал срещу заплащане.
Т.е. не се касае за изолиран случай. Визираните писмени сведения от пътниците не са
единствен източник на данни за нарушението. Фактите, изложени в тях се потвърждават и
от показанията на свидетелите М. и Д.. Последните лично са възприели обстоятелството, че
двете лица са били превозвани от жалбоподателя, като пред полицейските служители
пътниците са обяснили и условията на пътуването.
Съдът не възприе твърдението в жалбата, че уговореното плащане /в размер от общо 5
лв./ е било единствено с цел покриване разходите за гориво. В подкрепа доводи на
жалбоподателя са показанията на свидетелите В. /негов брат/ и С. /негова фактическа
съпруга/. Първият не е присъствал при уговарянето или извършването на процесния превоз,
а в тази насока предостави единствено данни, възприети от жалбоподателя. Св.С. заяви, че
в процесния ден заедно с жалбоподателя пиели кафе в центъра на с.Б. и там дошли двете
жени, които го помолили да ги закара до гр.Търговище. Уговорили се да заплатят по 2 лева
за горивото. Съдът не кредитира тези показания, предвид близките отношения на двамата
свидетели с жалбоподателя и несъответствието им с данните, предоставени от пътниците. В
писменото си сведение А.Н. е посочила, че се е обадила на жалбоподателя и му обяснила,
че трябва да я вземе от дома й, тъй като не можела да вървя. Когато автомобилът дошъл,
в него се намирала вече и другата пътничка. Видно е, че така описаната фактическа
обстановка не кореспондира с показанията, предоставени от св.С. и съдът на кредитира
последните.
С оглед данните, предоставени от пътниците, включително данните, че процесният
3
превоз не е инцидентен, съдът приема за установено, че жалбоподателят е осъществявал
„обществен превоз“. Както бе посочено, „обществен превоз”, съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗАвПр е превоз, който се извършва с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага. Следователно за да се приеме, че жалбоподателят е осъществявал
такъв, е достатъчно да се установи, че към момента на проверката жалбоподателят е
извършвал превоз на пътници, за който предварително е уговорено заплащане. Последното
в случая е безспорно установено.
От приложените 2 бр. справки от информационната система на ИА АА се установява,
а не се спори, че към 17.08.2020г. автомобилът с рег. № А7797КА не е бил включен в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
съгласно чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. Следователно е доказан факта, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр. Без значение за този извод е поводът за извършване на проверката. Релевантна за
ангажиране отговорността на жалбоподателя е единствено съставомерността на деянието
му, която е безспорно установена.
От изложеното следва, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр посредством налагане на „глоба“ в размер на 2000лв.
Размерът на административното наказание е фиксиран в закона.
Общественият превоз на пътници е дейност, чието изпълнение е подчинено на редица
нормативни изисквания, явяващи се гаранция за професионалната компетентност на
водачите, респ. за сигурността на пътниците. Отчитайки тези обстоятелства и особеностите
на конкретния случай, съдът споделя извода на наказващия орган, че не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното деяние не разкрива по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушение от
същия вид т.е. същото не представлява маловажен случай.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед този извод, искането за присъждане
на разноски е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38 - 0001340 от 24.09.2020г.,
издадено от Директора на РД „АА” – Русе, с което на Р. Я. В. от с.Б., обл.Търговище, ЕГН
********** за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр и на основание чл.93, ал.1, т.1 от
4
ЗАвПр е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000лв., КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5