Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16456
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16456/2018 г е
образувано по въззивна жалба на И.М.И. ЕГН ********** и С.М.И. ЕГН **********
*** срещу решение №497571 от 28.09.2018 г постановено по гр.д.№22102/15 г на СРС, 82 състав , с което е отхвърлен исковете на въззивниците с правно основание чл.108 ЗС срещу Държавата представляване от
МРРБ да се признае за установено , че са собственици на поземлен имот с идентификатор №68134.709.61
с площ от 943 кв.м. при съседи поземлен имот с идентификатор №68134.709.55 ,
който имот с идентификатор №68134.709.61 попада в УПИ XXII кв.10 „За озеленяване“ по плана на гр.София
кв.Христо Ботев ; и да се осъди ответника да им предаде владението на
имота .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй
като имотът не е застроен и не попада на територията на Летище София , което е
публична държавна собственост. В АДС от 11.11.1986 г и заповед на министъра на
транспорта и съобщенията №РД-14-3 от 31.01.2000 г не са посочени граници на
територията , за която се отнасят , както и липсват доказателства за
отчуждаване на имота и за съставяне на АДС за тях . За поземлен имот с
идентификатор №68134.709.55 е одобрен ПУП със заповед №РД-09-50-553 от
30.09.1999 г на гл.архитект на София , като УПИ XXII кв.10 е отреден за озеленяване и
ж.п.ареал , а не за съоръжения за летището . С решение на АССГ процесният имот
е определен като незастроен и без проведени мероприятия св.Б. и св.Б.установяват
, че старата ограда на летището не е граница на собственост . Според новата
ограда по ПУП одобрен със заповед №РД-09-50-553 от 30.09.1999 г на гл.архитект
на София имотът е извън имота за летище , който е публична държавна собственост
.
Въззиваемата
страна Държавата чрез
МРРБ е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Процесният имот попада в територията
заградена от старата ограда на Летище София /между старата и новата ограда / . Имотът е част от поземлен имот с
идентификатор №68134.709.55 с площ от 28 031 кв.м. , който е част от
гражданско летище за обществено ползване – публична държавна собственост .
Новата ограда определя само охраняемата зона на летището и не е граница на
собственост . По чл.10б ЗСПЗЗ не е необходимо да се установи законност на
мероприятието , нито надлежно отчуждаване на имота . АДС няма правопораждащо
действие и дори да има нарушения по издаването му това не се отразява на собствеността
на държавата . Спорна е идентичността
на процесния имот със стар земеделски имот в м.Плуговината. С решение №2885 от
27.04.2001 г по адм.дело №7905/99 г на ВАС наследникът на И. С.П./М.И. С./ е обезщетен за повече от притежаваните от
него имоти . Решение №154 от 01.02.1996 г на ОСЗГ-Панчарево не е
постановено от вписаните в него лица и е нищожно , което води до нищожност и на
допълващото го решение №154 от 09.04.2008 г на ОСЗГ-Панчарево. Евентуално
имотът е придобит от държавата по давност
Третото лице помагач на ответника „Л.С.“
ЕАД *** е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Решение
№154 от 01.02.1996 г на ОСЗГ-Панчарево не е постановено от вписаните в него
лица и не съществува , поради което то не може да бъде „допълнено“ с решение
№154 от 09.04.2008 г на ОСЗГ-Панчарево.Възстановеният на ищците имот е различен
от процесния имот . Отчуждаванията за Летище София са започнали през 1937 г и
продължават и към настоящия момент , като старите преписки са непълни . Според
тройната СТЕ процесният имот винаги е
бил в границите на летището и е бил ограден от т.нар."стара ограда“ и в
границите на имот пл.№138 , а скица към АДС от 11.11.1986 г не е издадена ,
тъй като имотът е бил секретен и извън регулация . Определението за летище в §3
т.13 от ЗГВ предполага , че същото включва и незастроени територии. Старата
ограда е отбелязана още преди 1956 г и не е необходимо да се доказва , че
същата е законна . ПУП одобрен със заповед №РД-09-50-553 от 30.09.1999 г на
гл.архитект на София с отреждане „За озеленяване“ не може да промени
собствеността върху имота . АДС №3880 от
1986 г не е без граници , а има имот за летище с пл.№138 по плана от 1981 г за
секретен обект
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивниците на 12.10.2018 г , поради
което въззивна жалба от 25.10.2018 г /по пощата/ е подадена в
срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел , че спорните моменти по делото са два – дали ищците са
собственици на имота и дали ответникът има правно основание да
осъществява владение върху него. Решението на органа по поземлена
собственост за възстановяване право на собственост върху земеделски земи е
стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субекта
/легитимира като собственик лицето, на което е възстановена собствеността/.
Когато обаче актът се противопоставя на трето лице, което не е било участник в
административното производство по неговото издаване и обжалване /каквито са
ответникът и трето лице-помагач/, при възражение на това лице съдът осъществява
косвен съдебен контрол, като преценява валидността на решението и изследва
предпоставките за възстановяване правото на собственост в рамките на
направеното оспорване. Според ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на
ОСГК на ВКС при спор за собственост
Държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17,
ал. 2 ГПК. Съдът следва да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност
на Решение № 154/09.04.2008 г. на ОСЗГ – Панчарено , но не и на решение №
154/01.02.1996 г на ПК – Кремиковци , защото разрешаването на материалноправния спор не е
обусловено от преценката за валидност и законосъобразност на това решение .
Според Крепостен акт № 803/11.06.1908 г., дело № 1231, Удостоверение №
22338/21.11.1955 г., издадено от ЧНР, Удостоверение № 25819/11.12.1945 г.,
издадено от СГО – V кметско представителство, Удостоверение № 1869/30.01.1957
г., издадено от РНС „Васил Левски “, препис-извлечение от Протокол от
15.09.1920 г. по гр. д. № 393/1919 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІ
гражданско отделение, Удостоверение № 14961/11.07.1953 г., издадено от СГНС –
ЧРНС, и Удостоверение за наследници № 005239/26.08.2009 г., издадено от СО –
район „Слатина “, еднозначно се установява, че Панчо Тотев е признат за собственик на нива в землището на гр.София , м. „Плуговината“, с площ
от 14635 кв. м., а след смъртта му е извършена съдебна делба между неговите
наследници по закон, при което част от нивата с площ от 2170 кв. м. е отредена
в дял на снаха му и внуците му – наследници на сина му И. С.П., чиито
наследници по закон се явяват именно ищците. Неоснователно е възражението, че
посоченият Протокол за съдебна делба не доказва собствеността върху спорния
имот поради непосочване на неговите граници, доколкото тъкмо обратното се
установява от преписа-извлечение, видно от който нивата в м. „Плуговината“ с
площ от 2170 кв. м. е индивидуализирана чрез посочване на съседи от четири
страни. Що се отнася до възражението за несъответствие в площта на имота в м.
„Плуговината“, получен съгласно Протокола за съдебна делба от 1920 г. от
наследодателите на ищците, и твърденията в исковата молба, следва да се посочи,
че площта не е съществен индивидуализиращ белег на недвижимите имоти и измерванията по стари скици и стари
документи за собственост няма как да са точни . Видно е от заявление с вх. №
ПК-154 до ОПК – Подуяне за
възстановяване собствеността върху земеделски земи, че под т. 4 е заявена и нива с площ от 2.100 дка,
находяща се в м. „Плуговината“, като за съда няма съмнение, че се касае
именно за нивата по Протокола за съдебна делба от 1920 г., поради което
възражението за липса на идентичност между възстановения имот, имотът, описан в
Протокола от 1920 г., и процесния имот е неоснователно. Други части от
по-големия бивш имот на ищците вече са възстановени .
Основателни са възраженията на ответника
и третото лице – помагач за материална незаконосъобразност на решение №154/09.04.2008
г. на ОСЗГ – Панчарено поради наличието на пречка за реституцията – процесният имот е фактически застроен като
част от гражданско летище за обществено ползване и е публична държавна
собственост. Според решение №168 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 392/2010
г. на ВКС, I ГО със ЗИДЗДС /ДВ бр. 17/2009 г./ е създадена нова алинея 4 на
чл. 7 на ЗДС която гласи, че собствеността върху имоти, публична държавна
собственост, не подлежи на възстановяване. Този текст е израз на засилената
защита на публичната държавна собственост. Въпреки че е приет едва през 2009
г., текстът не е нов по своето съдържание. Той е израз на по-общата забрана за
възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на
държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. § 1в, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ,
както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността
върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на
държавата със закон или с решение на МС – чл. 2, ал. 1 и ал. 7 ЗОСОИ. Когато
съдът е сезиран с иск, по който физически лица предявяват претенции за
собственост върху имот, публична държавна собственост, следва да се отчетат
посочените по-горе разпоредби, като се вземе предвид и това, че нормите имат тълкувателен характер и се
прилагат от влизане в сила на
законите за възстановяване на собствеността – в този смисъл е и решение №663
от 12.06.03 г. по гр. д. № 529/02 г. на ВКС, IV ГО. Характеристиката на
имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяването на
собствеността и съответно – уважаването на предявения от физическите лица иск
за собственост“.
В случая по делото се установява от
заключенията на двете съдебно-технически експертизи, че имот бившият имот пл.
№1044 е съществувал по кадастралния план изработен преди 1956 г. Впоследствие
имотът е заличен и от него са образувани имот пл. № 92, имот пл. № 87 и една
част остава без номер, която попада в обхвата на УПИ ХХІІ от ЧЗРКП на м. „Христо
Ботев “, одобрен със Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. След попълване на
плана без отбелязана година за извършването му в плана е нанесена изградена на място ограда, отделяща частните имоти от
обособения район на Летище София . При изработване на плана през 1981 г районът на Летище София е
записан в плана и разписната книга към него с пл. № 138, а целият
имот пл. № 1044 не е заснет, защото не е съществувал в своите граници на място,
вместо което са заснети негови части, попадащи извън оградата на „Летищен
комплекс София “ и обособени като други имоти. Установява се, че спорният имот
е идентичен с източната част от имот пл. №1044, която от своя страна е идентична
с част от УПИ ХХІІ в кв. 10 от ЧЗРП на м. „Христо Ботев“, одобрен със Заповед №
РД-09-50-553/30.09.1999 г., и с графично изчислена площ от 943 кв. м., като на
комбинираната скица е обозначена с буквите Ж, Б, В, Л, К, И, З, Ж. Изяснява се,
че тя попада в границите на „Летищен
комплекс София “ с пл.№138 , поради което не е заснета в кадастралния план от
1981 г. При съпоставяне на двата кадастрални плана, изработени за
местността – този от преди 1956 г. и плана от 1981 г., действащ до
изработването и приемането на кадастралната карта за района през 2015 г., и
като се има предвид изработената комбинирана скица, става ясно, че изградената, заснета и нанесена в
кадастралния план от 1981 г. ограда съвпада с оградата, заснета при попълването
на кадастралния план от преди 1956 г., като заснетата в двата плана в
района на процесния имот ограда съвпада и с границата на „Летищен комплекс София
“, нанесена в скица – Приложение №2 към Заповед № РД-14-38/31.01.2000 г. на
Министъра на транспорта, с която са определени местонахождението и границите на
имот – публична държавна собственост, представляващ гражданско летище за
обществено ползване „София “.
Според СРС по делото е безспорно
установено , че процесният имот попада в
територията, заградена от тази /стара/ ограда. Процесният имот съответства
на ПИ с идентификатор 68134.709.61 с площ от 943 кв. м. , който е част от
заснетия при одобряване на кадастралната карта имот с идентификатор
68134.709.55, с площ от 28 031 кв. м., чиято източната граница по
месторазположение съвпада с границата на УПИ ХІ-9 в кв. 2 от РП на „Летищен
комплекс София “, одобрен със Заповед № РД-09-646/04.11.1999 г. на гл. архитект
на София , а западната граница на ПИ с идентификатор 68134.709.55 /включващ и
ПИ с проектен номер 68134.709.61/ представлява западната граница на Летищен
комплекс София , обозначена в скица – Приложение № 2, въз основа на която са
определени със Заповед № РД-14-3/31.01.2000 г на Министъра на транспорта и съобщенията
границите на „Летищен комплекс София .“. Като част от ПИ с идентификатор
68134.709.55 процесният имот е публична държавна собственост, защото е гражданско
летище за обществено ползване /чл. 43а, ал. 1 ЗГВ /.
Според СРС неоснователно е
възражението на ищците, че Летище София е обявено за гражданско летище за
обществено ползване едва с Решение на МС № 885/29.12.2002 г., тъй като от
доказателствата се установява, че още със Заповед № РД-14-3/31.01.2000 г. на Министъра
на транспорта и съобщенията е прието, че то е гражданско летище за обществено
ползване, а с Решение на Министерски съвет № 885/29.12.2002 г са определени
гражданските летища за обществено ползване в РБ, които обслужват и международни
превози. Дори обаче да се приеме, че едва през 2002 г то е обявено като
гражданско летище за обществено ползване, при всички случаи към момента на
постановяване на Решение № 154/09.04.2008 г. на ОСЗГ – Панчарево , то вече е
имало такъв статут, респ. попадало е в обхвата на чл. 43а, ал. 2 ЗГВ /ред. ДВ, бр. 34/2001 г., отм. ДВ, бр. 66/2008
г., в сила от 25.07.2008 г./. Към момента на постановяване на Решение №
154/09.04.2008 г. на ОСЗГ – Панчарево е била налице пречка за реституция , защото имотът е попадал в
границите на имот – публична държавна собственост, представляващ гражданско
летище за обществено ползване, респ. касае се за имот, върху който е проведено
мероприятие на държавата по смисъла на §
1, ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ.
Според СРС осъществяването на
комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на
земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното
строителство. Разпоредбата на чл.10б ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност
на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения
за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният
факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на
държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
върху реални граници по реда на ЗСПЗЗ /в този смисъл – решение №
277/12.01.2012 г. по гр. д. № 1140/2010 г. на ВКС, II ГО/. В хипотезата на
чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на
регулацията, застроени или засегнати от проведено мероприятие, като не е
необходимо конкретната част от имота, която попада в рамките на това
мероприятие, да е застроена /в този смисъл – Решение № 70/22.06.2010 г. по
гр. д. № 674/2009 г. на ВКС, I ГО/.
Според СРС когато решението на органа
по поземлена собственост като административен акт противоречи на разпоредбите
на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не обвързан с
него. Решение №154 от 09.04.2008 г. на ОСЗГ – Панчарево е незаконосъобразен
административен акт и ищците не са
станали собственици на процесния имот по силата на земеделска реституция,
респ. предявените от тях искове се явяват неоснователни.
Решението на СРС е правилно и съдът възприема по-голямата част от мотивите на
първоинстанционния съд , при следните уточнения и изрични мотиви до доводите на
страните .
Решение №154 от 09.04.2008 г на
ОСЗГ-Панчарево не
може да се приеме, че допълва или изменя решение №154 от 01.02.1996 г на
ОСЗГ-Панчарево , тъй като решението от 1996 г няма данни да е постановено - същото не е подписано и не е могло да бъде
подписано от посочените в него длъжностни лица . По тази причина не трябва да
се изследва дали е спазен чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ .
Липсата на доказателства за
отчуждаване/одържавяване на имота е неотносимо към възможността бившият
земеделски имот да се възстанови или да не се възстанови по ЗСПЗЗ . Изрично според чл.10 ал.4 ЗСПЗЗ се възстановяват земеделските
земи , които са отнети неправомерно . Чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване
да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както
и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от
определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено
строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ .
Съставянето на АДС или нарушенията при
съставяне на АДС също
са неотносими обстоятелства , защото АДС няма правопораждащо действие . Същото
е валидно и за съставяне на АДС за имот публична държавна собственост
като ВКС приема , че и без изрично „обявяване“ на имота за публична държавна
собственост със съответния АПДС имотът има въпросния публичен характер - решение
№61 от 26.05.2014 г по гр.д.№7685/13 г на ВКС , II ГО , решение №448 от 07.02.2011 г по
гр.д.№206/10 г на ВКС , II ГО, решение №403 от 25.05.2010 г по
гр.д.№5024/08 г на ВКС , I ГО , решение №881 от 22.12. 2010 г по
гр.д.№1202/09 г на ВКС , I ГО и много други .
Без опора в действащото
законодателство са доводите на въззивниците почерпени от заповед
№РД-09-50-553 от 30.09.1999 г на гл.архитект на София , като УПИ XXII кв.10 бил отреден за озеленяване и
ж.п.ареал , а не „за съоръжения за летището“ . Преди всичко въпросната градоустройствена
заповед е издадена през 1999 г ,
докато предпоставките на земеделската реституция се изследват към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ –
01.03.1991 г - решение №28 от
13.05.2019 г по гр.д.№2212/18 г на ВКС , II ГО, решение №183 от 01.11.2016 г по гр.д. № 702/2016 г, ГК , І ГО на ВКС , решение №475
от 06.12.2012 г по гр.д. № 472/2011 г, ГК , І ГО на ВКС и пр.
Отделно одобряването на подробен устройствен план няма отношение към
/евентуално/ вече придобито право на собственост от страна на Държавата или
към придобито право на земеделска реституция на ищците . Очевидно е , че за
изключително дългия период от 1991 г до решението на ищците от 2008 г може да
са последвали многобройни преотреждания на процесния имот за различни
мероприятия и видове застроявания по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ , но това няма абсолютно
никакво значение за собствеността на страните и към предмета на делото.
Дори да са отпаднали пречки за
възстановяване на имота към настоящия момент , по делото е важно дали е имало
такива пречки към 01.03.1991 г .
В тази връзка първоинстанционният съд неправилно се е подвел по аргументите на
ищците почерпени от последващи
административни актове /заповед на
главния архитект от 1999 г , заповед на министъра на транспорта и
съобщенията от 2000 г , решение на МС от 2002 г , след което е изследвал
дали към момента на постановяване на Решение №154 от 09.04.2008 г на ОСЗГ – Панчарево са били налице имало пречки
за реституция .
От приложените към делото писмени
доказателства и скици и заключенията на единичната и тройната СТЕ / приложени
към тях скици/ безспорно се установява , че по кадастралните планове от преди 1956 г и от 1981 г на място е налице
„стара ограда на Летище София“ и процесният
имот е бил зад тази ограда през 1991 г и изцяло на територията на Летище София .
Поставянето на „нова ограда“ след 1999 г , при което по стечение на
обстоятелствата процесният имот остава извън нея /но в рамките на старата
ограда/ е без значение по изложените вече съображения.
Не могат да се приемат доводите на
въззивниците , че мероприятието „Летище София“ към 1991 г не е
реализирано върху процесния имот , както и не е реализиран ж.п.ареал . Това са иревентни
градоустройствени предвиждания от 1999 г . При строителството и
експлоатацията на летището до 1991 г
е счетено , че освен писти за самолетите , аерогара и съпътстващи съоръжения
около пистите и сградите летището /но в неговата ограда/ трябва да има и зони
без застрояване , като по плана от 1999 г те са отредени „за озеленяване“ . Към 1991 г е налице цялостно комплексно мероприятие „летище“ , като не може за се очаква – по
съображения за сигурност на полетите и в бивш секретен обект - застрояване ,
особено многоетажно такова в непосредствена близост до летището . Законосъобразни
са мотивите на СРС , че е налице пречка за възстановяване на процесния имот по
чл.10б ЗСПЗЗ във вр.§ 1, ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ поради наличие на цялостно
реализирано комплексно мероприятие . Ако се следва логиката на ищците би следвало да се възстановяват земи и
непосредствено до пистите за самолетите по причина , че тези земи не са
застроени , а са „зелена площ“ .
Според показанията на св.Ю. Б.процесният имот винаги е бил част от летището , като в
него има инсталации за предпазване от птици , имотът се охранява и коси . Само в района на процесния имот старата
ограда се е оказала извън новата ограда по съображения за по-добра охрана , но новата
ограда не е граница на собственост . Подобни показания дава и св.Б. ,
според който процесният имот „си останал“ на територията на летището ,
независимо , че имало зеленчукови градини .
Влязлото в сила решение от 15.12.2007
г по адм.дело №4016/07 г на АССГ по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ не обвързва настоящия
съд доколкото се касае за междинно и несамостоятелно административно
производство в процеса по възстановяване на земеделски земи в рамките на
урбанизирани територии и не е формирана СПН по въпроса за самото възстановяване
на земеделската земя . Освен това неправилно в решението на АССГ се обсъжда
дали има застрояване в имота към момента на заключението на СТЕ и
определянето през 2000 г на територията на Летище София .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивниците са деловодните разноски на въззиваемата страна в размер на 300
лева юрисконсултско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №497571 от 28.09.2018 г постановено по
гр.д.№22102/15 г на СРС, 82 състав .
ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН
********** и С.М.И. ЕГН ********** *** заплатят на Държавата представлявана от МРРБ
сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „Л.С.“ ЕАД *** лице като трето лице помагач на ответника Държавата .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.