Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 9.05.2016г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно
заседание на пети май 2016г
в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря С.Т.,
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 236/2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба вх.№
1491/ 12.06.2016 на Ж.И.Я. срещу решението на ВРС-ХІІс-в № 5093/16.12.2015
по гр.д.№ 1656/2014, в частта му, с
която са определени равни квоти на
съделителите В.В.И. и Ж.И.Я., по отношение на допуснатия до делба
недвижим имот Апартамент № 106, находящ
се в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик” бл.219 вх.4 ет.6 с площ 92кв.м., съставляващ
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.4505. 117.1.16, съгласно КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г на ИД на АГКК, състоящ се от: три
стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентиф.№ 10135.4505.117.1.17,
под обекта- обект с идентиф.№ 10135.4505.117.1.13 и над обекта- обект с
идентификатор № 10135.4505.117.1.19, заедно с прилежащото му избено помещение №
106, както и 1,0815% ид.ч. от ОЧС и правото на строеж върху държавна земя,
разположена в ПИ с ид. № 10135.4505.117
Счита, че съдът погрешно
ги е определил, като не е съобразил наведеното твърдение от нея за пълна трансформация
на лични средства, вложени в придобиването на процесния апартамент.
Поради изложеното
моли за постановяването на решение за отмяна това на ВРС и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането за делба на процесния
апартамент № 108.
В о.с.з. поддържа
становището си и претендира за присъждането на сторените по делото разноски.
Въззиваемият В.В.И. в законовия срок е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на жалбата.
Производството е за делба във фазата по допускането.
В исковата си молба ищецът В. Вл.И. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто
брак е бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 18790/2013г на ВРС. По
време на брака си с ответницата са придобили недвижимо и движимо имущество,
което не могат да поделят доброволно, и затова моли съдът да допусне делба на
имущество, подробно описано, при равни квоти.
Твърди, че по време на брака и
по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 91/1.01.1996г,
страните са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 106, находящ се в гр. Варна, жк„Владислав Варненчик” бл.219 вх.4 ет.6 с площ 92кв.м., съставляващ
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.4505.117.1.16.
По време на брака са придобили
и собствеността върху ДВИЖИМИ ВЕЩИ. Същите не са предмет на въззивното
производство, тъй като решението по отношение на тях не е обжалвано и е влязло
в законна сила, както и по отношение на ГАРАЖ и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Мерцедес“
модел 200 Д с рег.№ В 8487 КМ, допуснати до делба по искане на ответницата.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата е навела твърдение по отношение на недвижимия
имот - апартамент, че макар да е бил придобит по време на брака, покупната му цена
не е била посочена в НА 130 000
неденом.лв, а действителната е била 1 200 000 неденом.лв, от които
само 700 000неденом.лв имали семеен призход. Останалите 600 000
представлявали лични нейни средства, получени по силата на дарение от майка й, извършено чрез паричен заем от лелята
на ответницата - Илияна Найденова, и получени от последната при пордажба на
неин недвижим имот през 1995г. Твърди се още, че ответницата получила
посочената сума в брой ден преди сключването на договора за покупко- продажба. Въз
основа на изложеното прави възражение за частична трансформация и затова искаимотът
да бъде допуснат до делба при следните квоти: 350 000/1 200 000 за ищеца и 850 000/1
200 000 за нея, като се отчете извънсемейния характер на част от покупната
цена.
В първото по делото заседание ответницата е
направила уточнение, че действителната цена на апартамента е била
1 130 000 неденом.лв съобразно сключен предварителен договор за
покупко- продажба, ведно с комисионни разходи, която цена била изплатена в
цялост с нейни лични средства на три вноски, както следва:
1/ в началото на м.12.1995г - 115 000лв капаро и 10 000лв комисионна;
2/ в края на м.12.1995г- 215 000лв;
3/ 800 000лв предадена в брой на продавачите при изповядване на сделката и
изтеглени от личната влогова сметка на ответницата.
Така цялата сума, платена като покупна цена, била получена от майка й по
силата на дарствено разпореждане и затова счита, че между страните не е налице
съсобственост по отношение на апартамента.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба и всички събрани по делото доказателства, на осн.чл.235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените
писмени доказателства се установява, че бракът , сключен на 8.10.1983г, е бил
прекратен с влязло в сила на 3.06.2014г решение по гр.д.№ 18790/2013г на ВРС
/л.7-І/. С това решение е било утвърдено постигнато между страните споразумение
по чл.49 ал.5 СК, съгласно което страните са приели, че придобитите по време на
брака движими и недвижими вещи остават в идеална съсобственост помежду им.
С договор за покупко-продажба по НА № 91 т.І н.д.№ 234/1996г от 11.01.1996 /л.5-І/. Ж. И. и В.И. по
време на брака си са придобили собствеността върху процесния апартамент, чиято продажната
цена е 130 000лв, получена в цялост от купувачите.
По делото е представен предварителен договор без
дата за покупко- продажба, без посочени дата и месец, а само година - 1995г /л.92-І/. Същият е сключен между В.
Д.И. и Р. В.И. от една страна и Ж. Ив.И. и В. Вл.И. от друга. От съдържанието му е видно, че
страни са договорили продажна цена на поцесния апартамент № 106, намиращ се в
гр.Варна жк“Вл.Варненчик“ бл.219 вх.4 , в размер на 1 130 000неденом.лв,
от която 1 150 00лв - капаро, 10 000лв - комисионна, които са били
заплатени при подписване на договора. За остатъка е било уговорено, че ще бъде
заплатен при изповядване на сделката. Върху договора е извършено отбелязване от
продавачите за допълнително получена сума от 215 000лв, като остатъкът от 800 000лв
ще бъде заплатен при прех върлянето на имота- не по- късно от 10.01.1996г.
За установяване твърдяната пълна трансформация на
лични средства на въззивницата по делото е представена като доказателство разписка
от 11.01.1996г /л.93-І/ за извършено
теглене от влогова сметка с титуляр Ж. И.
при „СЖ Експресбанк“ АД на сумата от 800 000лв. От издадено от „СЖ
ЕкспресбанК“АД удостоверение /л.148-І/,
че архивът на банката не се съхранява за период повече от 10г, не може да бъде
предоставено исканото извлечение за движението по влоговата сметка на
ответницата.
За установяване произхода на средствата, с които е
било закупено жилището, по делото са събрани гласни доказателства чрез
показаията на свидетелите Р.Г. /първи братовчед на ответницата/ и Д.С. /без
дела и родство /, сочени от ответната страна.
На свид.
Георгиев било известно, че братовчедка му купила апартамента през 1996г за
малко над 1млн лева тогавашни пари. В края на 1995г, около Коледа леля му /майка
на ответницата/, поискала от неговата майка пари на заем и по-конкретно сумата
от около 500 000неденом.лв, тъй като не искала да разваля влога си.
Продали наследствени земи и оттам получили средствата. Майката на свидетеля
/която е и леля на ответницата/ изтеглила парите след Нова година, януари месец
и ги дала в брой на майката на отв.Ж.. След време върнала парите. Леля му и Ж.
закупили жилището. Желанието на леля му било, тъй като преди време била закупила
жилище за малката си дъщеря, да купи и за Ж.. Не му е известно ответницата да е
връщала пари на майка си, защото не ставаловъпрос за заем. Свидетелят
присъствал единствено на разговора, когато леля му поискала 500 000лв от неговата
майка на заем, тъй като разполагала само с половиата от сумата и не й стигали,
за да закупи жилището за дъщеря си. Излага, че съпрузите се разделили преди
около 6 години, като в дома им бил ходил два-три пъти и за последно преди 3 - 4
години.
По думите на свид.С.,
която била приятелка с майката на Ж. - Д. от 1991-92г, в разговор Д. й
споделила, че искала да купи жилище за Ж., както била направила за другата си
дъщеря, за да няма сърдити. Очаквала да получи пари от продажба на недвижими
имоти и да й ги даде като подарък за Коледа. За жилището била необходима сумата
от около 1 200 000лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Тъй като бракът между страните е бил прекратен след
влизане в сила на новия СК от 1.10.2009г, приложимият закон за уреждане
имуществените отношения между съпрузите е действащият СК.
Не е спорно, че процесният имот е бил придобит по време
на брака на страните и затова по отношение на него действа оборимата презумпция
на чл.21 ал.1 и ал.3 СК, че вещните права, придобити от съпрузите по време на
брака, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
В тази връзка ответницата е навела правоизключващото
възражение за липсата на съсобственост, тъй като имотът представлява
изклюителна нейна собственост поради придобиването му с изцяло лични нейни
средства. За опровергаването на презумпцията и установяването на твърдяните от
нея факти главното и пълно доказване е в нейна тежест
Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на
брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично
имущество по смисъла на чл.22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна
или частична трансформация, съгл.чл.23 СК.
Както се посочи по-горе, цената на процесния апратамент
по НА № 91/1996г е била 130 000неденом.лв, за която ответницата твърди, че е привидна,
тъй като действителната пазарна цена била 1 130 000 неденом.лева,
посочена в предварителния договор от 1995г. Последният като документ, носещ
подписите на страните и обективиращ тяхната воля, се явява начало на писмено
доказателство, основание за допускане на гласни доказателства по реда на чл.165
ал.2 ГПК - в случаите, когато страната се домогва да докаже, че посочената в НА
продажна цена е симулативна.
От събраните гласни доказателства, възприети от съда като
непротиворечиви, се установи, че посочената цена в НА е била симулативна, а действителната е посочената в предварителния договор в
резмер на 1 130 000неденом.лева.
Предварителният договор в качеството му на разписка
обективира действително получени парични суми от подавачите, както следва: 115 000лв - капаро, 10 000лв - комисионна,
заплатени при подписване на договора. От извършеното върху договора
допълнително отбелязване се установи, че продавачите за допълнително получена
сума от 215 000лв,без да е посочена датата ча това. По отношение на остатъка
съдът приема, че същият е бил заплатен в деня на изповядване на сделката, видно
от представеното пл.нареждане за изтеглена от банката сума в размер на
800 000неденом.лева с титуляр Ж.Я.. Следователно, посочената продажна цена
е била изцяло запатена, за което не се възразява от ищцовата страна.
Що се отанся до възражение за пълна трансформация на
лични, извънсемейни средства, то правата на съсобствениците- бивши съпрузи се
определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически
способ /ППВС№ 5/1972г. В настоящия случай твърденията на ответницата за
поризхода на влажените средства са, че 800 000неденом.лв са били изтеглени от личната й влогова сметка в деня на изповядване
на сделката-11.01.1996, която сума е
била подарена от майка й, както и останалите 330 000 неденом.лв, дарени й в началото и в
края на м.12.1995. Последните се отнасят за заплатените в началото на м.12.1995г - 115 000лв капаро и 10 000лв
комисионна, и в края на м.12.1995г- 215 000лв.
От данните по делото се изясни, че извлечение за движението
по влоговата сметка на ответницата, от която е заплатен остатъкът от
800 000неденом.лв от цената, не се съхранява. При това положение не може
да се установи със сигурност произходът на тези средства. От една страна,
единственото твърдение е, че получената сума е била подарена на ответницата от
майка й, която пък я била взела на заем от сестра си. Очевидно заемът като
осъществен между роднини е бил чрез предаването на сумата на ръка, а не по
бенкъв път. Няма и твърдения впоследствие същият да е бил преведен по сметката
на ответницата. Тъй като сумата е била набарана по време на брака, при действието
на отменения СК от 1985г, предвиждащ
режим на общност и по отношение на паричните влогове, следва, че презумпцията по
отношение на тази сума не е оборена.
Що се отнася до останалата част от 340 000неденом.лв.,
представеният предварителен договор не съдържа дата и това прави невъзможно
определянето точния момент на плащане както на посоченото в него капаро, така и
погасената по-късно, но преди сделката с НА, част от 215 000неденом.лв.
Анализът на събраните гласни доказателства води до
извода, че майката на ответницата е получила от сестра си сумата от 500 000неденом.лв,
необходима за закупуване жилище за дъщеря й. Мотивът да постъпи така, както е сторила
това и за другата си дъщеря, за да не се сърдят, е достатъчен, за да се приеме,
че дарственото намерение е било единствено към дъщеря й, която по това време е
нямала жилище. Това, по показания на свидетелите е станало в началото на януари
1996г. Предвид времето на изтеглянето й и датата на изповядване на сделката,
очевидно е, че тази сума е послужила именно за плащане на остатъка от
продажната цена. От свидетелите не се установява, преди това майката на
ответницата да й е давала парични суми, нито пък какъв е техният размер.
Показанията им в тази част не са информативни, нито пък отразяват техни лични
впечатления. В голямата си част възпроизвеждат узнатото от майката на
ответницата. Свид. Георгиев не е присъствал на предаване на паричните суми, а
само на разговор между леля му и майка му по уговарянето на заема. Свид. С. излага
за намерения на майката на ответницата да я надари, но не и дали релано го е
сторила и за каква сума става въпрос.
Крайният извод, който се налага, е, че презумпцията не е
оборена изцяло. Освен това, съдът приема, че в споразумението по
бракоразводното дело, утвърдено от съда, страните са обективирали волята си да
останат съсобственици, т.е. същото ги обвързва по отношение изявлението им за
наличието на съсобственост. Макар изрично не са посочили в споразумението в
какво съотношение е съсобствеността следва да се предполага, че е установената
от закона. Този извод се налага тълкувайки общата воля на страните, съобразно
чл.20 ЗЗД, и предвид разпоредбите на чл.28 СК /на която кореспондира нормата на
чл.27 СК от отменения 1985г /отм./, която очевидно е съсобствеността да се
трансформира в обикновена дялова при равни квоти. Взаимното признаване на това
обстоятелство дерогира възможността да се позовават впоследствие на пълна
трансформация на лични средства. Всеки от съпрузите би могъл да твърди по-голям
принос от общото семейно имущество, но не и то да бъде изключвано изцяло поради
липсата на такъв съвместен принос. Няма пречка впоследствие някой от съпрузите
да се позовава на частична трансформация по смисъла на чл.23 ал.2 СК, но не и
на пълна /в този см. са решения на ВКС № 296/15.06.2010 по гр.д. № 422/2009, ІІ
ГО, и № 124/22.06.2010г по гр.д. № 792/2009, ІІ ГО/. В настоящия случай
трансформация, дори и частична, остана недоказана.
Предвид горното постановеното от ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в полза
на въззиваемия следва да бъдат присъдени сорените по делото разноски в размер
на 1000лв, за което своеверемнно е отправено искане, представени са
доказателства за реалното заплащане на посочената сума и е приложен списък по
чл.80 ГПК /л.33,34,35//
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІІс-в № 5093/16.12.2015 по гр.д.№ 1656/2014, в частта
му,
с която са определени равни квоти на
съделителите В.В.И. и Ж.И.Я., по отношение на
допуснатия до делба недвижим имот Апартамент № 106, находящ
се в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик” бл.219 вх.4 ет.6 с площ 92кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.4505. 117.1.16, съгласно КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г на ИД на АГКК, състоящ се от: три
стаи, кухня- трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентиф.№ 10135.4505.117.1.17,
под обекта- обект с идентиф.№ 10135.4505.117.1.13 и над обекта- обект с
идентификатор № 10135.4505.117.1.19, заедно с прилежащото му избено помещение №
106, както и 1,0815% ид.ч. от
ОЧС и правото на строеж върху държавна земя, разположена в ПИ с ид. № 10135.4505.117
ОСЪЖДА Ж.И.Я., ЕГН ********** *** да заплати на В.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 1000лв /хиляда лева/ - сторени разноски за ползвана
адв.защита във въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните, на
осн.чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: