Решение по дело №205/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 124
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20233500500205
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Търговище, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500205 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника Х. Е. И. и
насрещна въззивна жалба на ищцата И. Х. Н. срещу решение № 348/26.06.23
г., постановеното по гр.д. № 848/2022 г. на РС – Търговище.
С обжалваното решение Х. Е. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес с.
В.К., общ. О. ул. „М.“ № 24, съдебен адрес гр. Търговище, бул. „М.А.“ № 43,
ет.1, чрез адв. Р. Е. Р. от АК-Търговище, е осъден да ЗАПЛАТИ на И. Х. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, ул. „Б.“ № 5, вх.Б, ет.3, ап.8, съдебен
адрес: гр. Търговище, ул. „Л.“ № 4, вх.А, ет.2, офис 4, чрез пълномощник адв.
С. Й. от АК-Търговище, сумата 2 746.15 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, на осн. чл. 50 ЗЗД, както и сумата 2 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н., на
осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, произлезли от теч в собственото й жилище,
находящото се над нейното жилище, собственост на ответника, ведно със
законната лихва върху главниците от деня на завеждане на исковата молба -
05.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО искът за
имуществени вреди е ОТХВЪРЛЕН в останалата част за размера над 2
1
746.15 лв. до пълния размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от целия
за 10 000 лв., а искът за неимуществени вреди е ОТХВЪРЛЕН в останалата
част за размера над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв.,
предявен като частичен иск от целия за 10 000 лв.
С решението е отхвърлен и предявения от И. Х. Н. против Х. Е. И., иск
да преустанови теча в собствения си апартамент, поради който пречи на
ищцата да упражнява правото си на собственост в своя апартамент, на осн.
чл.109 ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в полза на Н. в
размер от 1179.69 лв., по компенсация, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
Жалбоподателят Х. Е. И., чрез адв. Р. Р., ТАК, обжалва решението в
частта, в която са уважени исковете за имуществени и неимуществени вреди
по чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, по съображения, че от доказателствата по
делото не се е установило към кой момент свойствата на вещта са причинили
вредоносния резултат и най-вече поради причината, че ищцата не се е опитала
да отстрани проблема (да направи ремонт, поради теча), както и с
възражения, че от периода на закупуване на апартамента от ответника до
настоящия момент не са били налични аварии и наводнения в същия, и
вероятно става въпрос за стар теч, предшестващ закупуването на апартамента
от ответника, обуславящо неоснователност на исковите претенции, като
неоснователни и недоказани, поради което моли за отхвърляне на исковете, в
условията на евентуалност – за намаляване на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор от насрещната
страна И. Х. Н., чрез адв. С. Й., ТАК, се излага становище за неоснователност
на жалбата по изложени доводи и съображения, че интерпретацията на
фактите и на свидетелските показания е невярна, а и не отговаря на
установеното от доказателства пред първата инстанция, предвид и отразените
сведения в приложеното ДП по преписка с вх.№ 17/19/2021 г. на РП-
Търговище. Счита, че събраните доказателства и заключението на приетата
СМЕ доказват основателността на исковите претенции за обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, едновременно с отговора на
въззивната жалба, ищцата И. Х. Н. е депозирала НАСРЕЩНА въззивна
жалба (неправилно наречена насрещен иск), срещу решението в
отхвърлителната му част, с която предявеният иск за обезщетение за
2
имуществени вреди е отхвърлен в частта за сумата над 2746.15 лв. до пълния
претендиран размер от 5000 лв., считайки го за незаконосъобразно и
необосновано в тази част, с оплаквания, че съдът не е обсъдил всички
представени по делото писмени доказателства, и е присъдил значително по-
малък размер (730.13 лв. от присъдените общо 2746.15 лв.) относно реално
направените разходи за лечение, при което е следвало да признае пълния
претендиран размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И.
по насрещната въззивна жалба.
Страните не са направили доказателствени искания.
Решението в частта му по иска по чл. 109 от ЗС, както и в
отхвърлителната част по иска за неимуществени вреди, като необжалвано, е
влязло в сила.
По допустимостта на жалбите съдът се е произнесъл с определението по
чл. 267 от ГПК.
В открито с.з. пред въззивната инстанция страните, чрез процесуалните
си представители, поддържат жалбите, исканията и възраженията си, като
изрично заявявяат, че не е налице възможност за спогодба.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:.
Решението е валидно и допустимо.
Предявените пред РС-Търговище обективно кумулативно съединени
искове за имуществени и неимуществени вреди, предвид и уточнителната
искова молба вх. № 5907/15.07.22 г., са обосновани с обстоятелството, че
ответникът, като собственик на имот - апартамент, находящ се точно над
апартамента, собственост и обитаван от ищцата, обитавал жилището си през
м. 02. и м. 03.2021 г., като малко след неговото заминаване за Германия, през
м. април 2021г., ищцата забелязала мокро петно на тавана в кухнята (в която
спи тя) и на тавана в спалнята (в която живеел сина й); при влизане в
апартамента на ответника, съгласно решение на ОС на ЕС, е установено
мухъл и влага в шкафа под мивката в кухнята на ответника, а в спалнята му -
мухъл по цялата стена (зад леглото) на височина един метър, с твърдения, че
поради бездействието на ответника за надлежно отремонтиране на
проблемните места в апартамента му, са се появили съответно мокри петна и
влага в апартамента на ищцата, което довело до претърпени и търпяни
3
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословдното й
съС.ие (от мухъла развила алергия)-създадени неудобства, болки и страдания,
чиято парична равностойност определя на 10 000 лв., от които предявява
частичен иск за 1 000 лв.; както и имуществени вреди, изразяващи се в
евентуалните разходи за подмяна и ремонт на увредените части от
апартамента на ищцата, както и в разходи за закупуване на лекарства във
връзка с придобитата алергия и други здравословни проблеми, определени
общо (девете пера) на 10 000 лв., от която сума ищцата е предявила частичен
иск за 1000 лв. Частичните искове съответно за неимуществени/имуществени
вреди са увеличени на по 5 000 лв. всеки (протоколно определение от
07.06.2023 г.)
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковите
претенции с възражение, че процесният теч и мокри петна са съществували
отпреди закупуването на неговия апартамент, че вина за съС.ието на
апартамента си има и ищцата, т.к. не е предприела съответни ремонтни
дейсности, обуславящо неоснователност на исковете. В условията на
евентуалност – възражение за прекомерност и на двата вида претендирани
обезщетения по изложени съображения, в т.ч. и възражение, че не е възможно
в рамките на една година (от м.април 2021г., съгласно соченото в ИМ) ищцата
да развие алергично заболяване, което е в основата на предявените искове; а
същевременно ответникът през по-голямата част от годината живее и работи
в чужбина, водата е спряна, и няма как да има теч в тези моменти.
Съдът, след извършената самостоятелна преценка на събраните по
делото писмени доказателства и приетата във въззивната инстанция съдебно-
техническа експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна
следната:
Не е спорно, че страните са собственици на процесните два
апартамента, като апартамента на ответника (на ет.4) се намира точно над
апартамента на ищцата (на ет.3). Ответникът е закупил своя апартамент на
04.10.2018 г., а ищцата нейния – на 05.10.2020 г.
От заключението на приетата съдебна техническа експертиза /л.99-107/,
извършена след непосредствен оглед, замервания и снимки, поясненията на
ексрперта в о.с.з., предвид и извършен повторен оглед, неоспорена от
страните, както и писмените доказателства по делото, е установено, че към
4
момента на огледа на апартамента на ищцата - 29.12.2022г., не е констатиран
теч, но видимо е имало теч в предходните дни. На 04.01.2023г. в.л. е
извършило оглед на апартамента на ответника, като не е констатирало следи
от теч по тавана в апартамента в помещенията кухня и спалня; но е
констатирало, че подът в кухнята е силно деформиран от влага, обуславящо
заключението на експерта, че е имало обилен теч на вода. Стената, разделяща
двете помещения – спалня и кухня е влажна и силно мухлясала на разС.ие
около един метър от пода. Вертикалните щрангове на питейна вода и отпадни
води са вградени в тази стена, по проект и строително изпълнение. Не се
констатира изменение или допълнително изградени системи; Водоподаването
на питейна вода от доставчика „ВиК“ООД Търговище е под поС.но налягане с
около от 3 до 5 bar. По време на проверката в.лице е констатирало, че течът
по стената и тавана в апартамента на ищцата (на ет. 3) не е поС.ен, довело до
заключението му, че не е от водопровода за питейна вода, а е вследствие на
компрометиран вертикален щранг, намиращ се в жилището на ответника - на
ет. 4 и за отстраняването му е необходимо да се извършат ремонтни дейности
в това жилище (на ответника). Според експерта е причината за този теч може
да е работеща перална машина или изливане на вода със съд /кофа или друг/.
В поясненията, дадени от в.л. пред РСТ в о.з. на 25.01.2023г., инж. Д. е
разяснил, че на 20.01.2023г. отново е посетил имота на ответника и е
категоричен в становището си, че е имало теч от апартамента на ет.4, ап.11
към апартамента на ет.3, ап.8, защото няма откъде от друго място да мине
водата, тъй като вертикала захранва само тези апартаменти и които са над тях
и под тях. Течът не идва от ет.5, а от ет.4 към ет.3. Няма теч от ет.3 към ет.2.
В.лице не може да каже с точност кога това се е случило, защото прекалено е
дълъг периода, за който се отнася. Според експерта, там - на ет.4 в ап. 11
(апартамента на ответника) е „имало авария или нещо от този род“ и е
изтекло огромно количество вода. Заявил е пред съда, че при огледа се вижда
точно и ясно, че е имало теч от ап.11 към ап.8 и е сигурен, че течът в
апартамента на ищцата е дошъл от апартамента на ответника. Може да се
предполага, но не е сигурен на 100 %, че тъй като при повторния оглед по
тръбите в апартамента на ответника не е констатирана авария, то от пералня
или съдомиялна машина или друг източник е изпуснато това огромно
количество вода, напълнило е апартамента на ответника и от там с времето е
започнало да капе в апартамента на ищцата. Петната по таваните и по стените
5
в апартамента на ищцата са от обилно количество вода. Към момента на
повторния оглед от 20.01.23 г. вещото лице не е констатирало такова обилно
количество вода и теч. Вещото лице не е присъствало при разбиване на
стените, за да се видят тръбите в апартамента на ответника преди повторния
оглед, но счита, че там междувременно е извършван ремонт.
В СТЕ за всяко помещение /кухня и спалня/ са описани съответната
площ на увредените стени и тавани, както и кухненски шкафове и гардероб с
поражения от мухъл и плесен; стойността на строително-ремонтните работи
за отстраняване на щетите в жилището на ищцата е общо в размер на 2 016.02
лв. в т.ч. материали 336.02 лв. /по 168.01 лв. за всяко едно от двете
помещения/; 500 лв. - за труд /общо за 3 работни дни на двама работници/ и
1180 лв. за кухненски шкафове и гардероб; цените на материалите са към
16.01.2023г.
Пред районния съд страните са ангажирали гласни доказателства, като
от разпита на свидетелите С.Д. и Е.Д. се установява, че когато ищцата
закупила процесния апартамент през 2020г., св. Д. (приятел на сина на ищцата
–св. Е. Д.) помагал при нанасянето на багажа, апартамента бил уютен и
приветлив, нямало никакви следи от мокри петна, които се получили с
времето. В периода м.март-април 2021 г., св. Д. споделил на св. Д., че са се
появили мокри петна и при гостуването в апартамента свидетелят ги видял -
на тавана в кухнята, над кухненския бокс и на тавана в спалнята, над
гардероба (закупен и монтиран нов). Поради отсъствието на ответника от
страната (работещ в чужбина), ищцата потърсила съдействие от друг съсед
(Е.) и от домоуправителя Б., получили ключ и влезли в апартамента на
ответника след около един-два месеца, като в това време мокрите петна
станали по-големи. Ангажирани били трима ВиК майстори, при огледа от тях
участвал и бащата на ответника – първият майстор не могъл да прецени
откъде идва проблемът; вторият- казал, че проблемът не е при ищцата, а при
съседите на горния етаж; на предположението на третия майстор (с голям
стаж във ВиК), че „има спукана тръба или нещо другов горния апартамент“,
поради което трябва да се разкърти стената в апартамента на ответника,
бащата на последния отказал подобни действия. Ищцата уведомила ответника
за проблема лятото на 2021 г., когато се бил върнал от чужбина, предложила
му „да се направи бодикамера“, за да се установи от къде идва теча (така я
посъветвала от различни фирми, до които се допитала), но ответникът
6
отказал съдействие. От показанията на св. Д. и св. Д. се установява, че през
май или юни 2022 г. (около Великден) започнало да капе вода от тавана в
кухнята, започнали да подсушават с кърпи, появил се мухъл, стигнал от
тавана по стната отзад зад шкафовете в кухнята, фазера на шкафовете бил
черен, подобни поражения – петна, мухъл и миризма имало и в спалнята,
обитавана от св. Е.Д., мазилката започнала да пада, шкафове и гарбероби
трябвало да са отворени, както и прозорците, за да се проветрява. И двамата
свидетели установяват, че от края на 2021 – началото на 2022 г. у ищцата се
появили здравословни проблеми: по-трудно дишане, кашлица, от плесента и
мухъла получила алергия, наложило лечение, вкл. и антибиотично, лежала в
болница, съветът на лекарите бил ищцата да не живее в този апартамент. От
повторния разпита на св. Д. на 26.04.23 г. се установява, че в началото на 2023
г. в апартамента на ответника е предприет „някакъв ремонт“, както и че
същият е даден под наем, наемателката го освежавала. Поради вдигания шум
при ремонта, бил уведомяван и екип на 112.
От показанията на св. М. М. – приятелка на ответника се установява, че
от закупуването през 2018 г. на апартамента ответникът не е правил ремонт,
като от две години имало проблем в апартамента на ищцата, във връзка с
което съседът им Е. бил влизал и в двата апартамента, но не установил теч, а
установил наличето на мухъл в апартамента на третия етаж. Свидетелства за
предприет от ответника/баща му ремонт в апартамента, в кухнята в началото
на 2023 г. Според свидетелката, когато в.лице идвало на оглед през м. 01.23
г., казало, че „видимо няма теч и реално проблема не е от нас“. От
показанията на св. Еф.И. (баща на ответника) се установява, че от
закупуването на апартамента през 2018 г- до 2020 г. ответникът е живял в
апартамента и тогава никой не се бил оплаквал да има някакви проблеми.
Впоследствие ответникът заминал за Германия и оттогава започнали
оплакванията от ищцата. Въпреки огледа от майстор не се установил теч нито
в апартамента на сина му, нито в апартамента на ищцата. Според свидетеля,
старият собственик може да бил направил наводнение, и да е замазал
апартамента – да има „фаца“, за да го продаде, и от това наводнение да са
настъпили проблемите в апартамента на ищацта. Където били кухненските
шкафове в апартамента на Х. се бил получил мухъл, за който предположили,
че е от необитаването на жилището, неотварянето на прозорци.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
7
представена на 29.05.23г., неоспорена от страните, извършена от вещото лице
въз основа на представената по делото мед.документация и личен преглед на
ищцата, се установява, че от 05.01.2022г. ищцата е с установени
възпалителни заболявания на носната лигавица, на сливиците, на фаринкса, на
бронхите, като тези възпалителни изменения се наблюдават и към момента. В
престоя й в отделение УНГ при МБАЛ-Търговище при ищцата е установено
възпаление на максиларни синуси. На 05.01.2023г. е установен и еритемно
папулозен дерматит по кожата на крайниците и тялото; Според медицинския
експерт (посетил за нуждите на СМЕ процесното жилище на ищцата) е
налице причинно-следствена връзка между лошите битови условия, дължащи
се на теча, който се е получил на тавана и стената под него и установеното
заболяване на ищцата, като тези развили се при ищцата възпалителни
заболявания на горните дихателни пътища, бронхите и кожата по крайниците
и тялото на ищцата се дължат на наличието на влага, мухъл и на малките
микроскопични частици от мазилка и плесени във въздуха в жилището на
ищцата. Налице е хронифициране на възпалението на лигавицата на горните
дихателни пътища и бронхите; От 05.01.2022г. и към момента на изготвяне на
заключението по СМЕ се провежда лечение при ищцата с антибиотик
„Цефтриаксон“; като според вещото лице лечението при това заболяване и
хронифицирането му ще е продължително и скъпо, като най-добре е болната
да бъде изведена от тази среда или да бъде санирана стаята, в която живее;
Относно поставената диагноза „алергия-неуточнена“ от специалист-алерголог
Д-р Кр. Ж., същата не може да бъде доказана без извършване на кръвен тест,
отказан от ищцата по финансови съображения. В поясненията към СМЕ при
разпита в о.с.з., вещото лице е посочило, че ако в самото начало е бил
отстранен този теч нямаше да се образува мухъл и ронене на мазилка и тогава
най-вероятно ищцата нямаше да получи това заболяване, което сега има. На
последния въпрос от поставената задача какви са направените до момента
разходи от ищцата за лечение, изследвания и др., вещото лице е посочило че
не може да отговори поради липсата „на медицински документи за
закупуване на всичките предписани медикаменти, няма и документи за
заплащане на мед.манипулаци“.
Видно от представената епикриза от “УНГ“ при „МБАЛ-Търговище“
ЕАД, за проведено болнично лечение от 05.01. до 10.01.22г., ищцата е с
окончателната диагноза „остър пансинуит“ – заболяване с възпалителен
8
характер, което засяга едновременно всичките синусови кухини (максиларни,
етмоидални, фронтални и сфеноидални). Много често възпалението започва
от засягане само на някои от синусите като впоследствие инфекцията се
разпространява и обхваща и другите синусови кухини. Най-често засегнатите
синусови кухини са именно максиларните, от които обикновено започва
пансинуитът. Като причинители на заболяването се посочват различни
микроорганизми от бактериален или вирусен произход.
От приложените медицински документи, в т.ч. амбулаторни листи,
медицински направления, декларации за съгласие за извършване на венозна
манипулация; фискални бонове; справки КЛЕН за издаване на копия от
фискални бонове за заплащане на лекарствени средства; фискални бонове за
заплащане извършването на венозни манипулации (с изкл.на фиск.бон на л.
199 – идентичен с този на л.198 и съобразявайки повтаряемостта на 2-та
касови бона на л. 195 и 196 с тези 2бр. в копие на л.197) се установява, че
общопрактикуващият личен лекар и специалистт-алерголог са предписвали
от началото на 2022г. и към м.06.2023г. лечения на ищцата във връзка с
възникналия през 2022г. здравословен проблем, като стойността на
заплатените от нея лекарствени средства в целия този период, съгласно
представените документи и фискални бонове, са в общ размер 430.13 лв.
(л.45,49,50-инжекция,52,188,193,195,196 и 198), а стойността на извършените
венозни манипулации за поставяне на антибиотик са в размер на 300 лв. (л.
54- 2бр. от по 150 лв. на 12. и 14.07.23 г.) или общо 730.13 лв.
Ищцата е представила съответните доказателства за плащане +
рецепти/зелени/ и направления с две молби: с уточнителната молба от
15.07.22 г. (л.45-54) и с молба от 05.06.23 г.(л.188-199).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът по чл. 109 от ЗС е предоставен за защита на правото на
собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота
правото на собственост се нарушава с такива неоснователни действия, които
ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен
обем, пълноценно да владее и ползва вещта. Съгласно правната доктрина и
съдебната практика негаторният иск, като иск за защита на осбствеността,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
9
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта/имота, според нейното предназначение, но без да се
отнема правото на собственост. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да се прекрати или да бъдат премахнати
последиците от него.
За основателността на иска следва да бъде установено и доказано: че
ищецът е собственик на имота, кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, авторът на това действие и в какво се
състои нарушението.
Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по
установената фактическа обстановка и правните изводи относно установеното
от доказателствата по делото, че пораженията в апартамента на ищцата–
влага, мухъл, мокри петна (по таваните и стените в кухнята, в която спи
ищцата и в спалнята) са вследствие на компрометиран вертикален щранг,
намиращ се в жилището на ответника - на ет. 4, ап.11, появили се за първи
път някъде около м.март-април 2021г., за чието отстраняването е било
необходимо да се извършат ремонтни дейности в жилището на ответника
(поради което и на осн.чл. 272 от ГПК препраща към тях), което и е сторено в
хода на първоинстанционното дело, обусловило и отхвърлянето на иска по
чл. 109 от ЗС в която част решението не е обжалвано, влязло в сила).
Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила и в
отхвърлителната му част по иска за неимуществени вреди, доколкото
насрещната въззивна жалба касае решението само в отхвърлителната му част
по иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и манипулации (за разликата над присъдените 2 746.15 лв. до пълния
претендиран размер от 5000 лв.).
По предявените искове – за имуществени и неимуществени вреди,
намиращи своето правно основание в разпоредбата на чл. 45, съответно чл. 45
във вр. с чл. 52 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму“. И двата вида (имуществени и
неумиществени) вреди почиват върху института на непозволеното увреждане,
като съгласно ал. 2, в тези случаи вината се предполага, до доказване на
10
противното.
По безспорен начин от доказатествата по делото е установено, че
причината за вредите в апартамента на ищцата, са вследствие на
компрометиран вертикален щранг, намиращ се в жилището на ответника - на
ет. 4, ап.11, появили се за първи път някъде около м.март – април 2021г., за
чието отстраняването е било необходимо да се извършат ремонтни дейности
в жилището на ответника. В тази насока са категоричните изводи на приетата
от РСТ и неоспорена от страните СТЕ, която изцяло се възприема и от
въззивната инстанция като компетентна и обоснована, предвид и подробните
разяснения и пояснения от вещото лице, дадени в отговор на поставени в
о.с.з. от въпроси. Поради отказа на ответника да бъде извършено
своевременно специфично изследване (без къртене на стени, мазилки) с
бодикамера за установяване причината, респ. продължителния му във
времето отказ до началото на 2023 г. за извършването на ремонт (сам
ответникът, чрез адв. Р., в молба до съда от 20.01.23г. заявява, че след огледа
от в.л. -04.01.23г., стените са разбити и тръбите са видими; в.л. е направило
нов оглед на 20.01.23г. – протокол от осз от 25.01.23 г., л.113, от разпита на
в.лице, пояснило, че макар да не е имало теч към тази дата, е констатирало в
апартамента на ответника мухлясване в предишен период от време, следи от
голямо количество вода, дъбовия паркет-изгнил, атгоре- поставен ламинат,
като изрично вещото лице е посочило механизмъа на установените в
апартамента на ищцата мухъл и миризма, както и начина за отстраняване на
причината за тях за в бъдеще – „подмяна на компроментираните части,
като това е коляното в апартамента на ет. 4 и съответно долу мв
апартамента на ет.3 да се отстрани и да се подмаже самата снадка към
вертикала на отпадните води“), с това си продължително бездействие
ответникът е станал пиричина за настъпилите в апартамента на ищцата вреди,
довели до необходимостта от извършване на бъдещ ремонт в жилището на
ищцата, така и до влошено здравословно съС.ие, описано подробно от СМЕ,
което е изцяло в причинно-следствено връзка с установените мухъл, плесен,
миризма и т.н. в кухнята и в спалнята на апартамента на ищцата, наложило
болничен престой на ищцата в началото на м. януари 2022 г., прием на
медикаменти в т.ч. прием на широкоспектърен антибиотик, поставяне на
инжекции и др. разходи, във връзка с установените алергични прояви
(подробно описани в СМЕ), свързани с обитаването на процесния апартамент.
11
Въз основа на съвкупният анализ на всички съобрани доказателства,
безспорно се установява, че увреждането в апартамента на ищцата /ет.3, ап. 8/
е вследствие на теч, произлизащ от апартамент, който е собственост на
ответника /на ет. 4/. Този извод се поддържа категорично от вещото лице,
чието заключение не е оспорено от страните, същото се възприема от
въззивния състав като обосновано и компетентно, предвид и поясненията
дадени от експерта при разпита му в с.з. пред РСТ. Налице е причинна връзка
между бездействието на ответника като лице, което е собственик на
апартамента, от който произтича теча и настъпването на вредите в
апартамента на ищцата, като вредите са пряка и непосредствена последица от
бездействието на първия или друго лице, на което той е възложил надзора. От
заключението на СМЕ безспорно е установена и пряка причинно-следствена
връзка между тези развили се при ищцата възпалителни заболявания (най-
вече на горните дихателни пътища, бронхите и кожата по крайниците и
тялото на ищцата) с наличието на влага, мухъл и на малките микроскопични
частици от мазилка и плесени във въздуха в жилището, в резултата на
произлизащия от апартамента на ответника теч. Ефективно направените
разходи за наложилото се лечение се явяват също имуществени щети за
ищцата.
Предвид изложеното, исковете са установени и доказани по своето
основание, и като такива са основателни по същество.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба относно причините за
мухъла, мокрите петна и теча по таваните и стените в жилището на ищцата,
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че проблемите в
апартамента на ищцата не произтичат от неговия апартамент, респ. че същите
не биха се получили, ако ищцата бе направила ремонт в нейния апартамент. В
тази насока въззивът дава вяра на показанията на св. Д. (в първоначалния и в
последващия разпит), който е незаинтересован от изхода на спора от самото
начало и към приключване на съдебното дирене, има най-пълни, преки и
непосредствени впечатления, още повече, че показанията му се подкрепят и
от писмените доказателства по делото, от заключението на САТЕ, предвид и
поясненията дадени от експерта в о.с.з., а и от показанията на св.Д. (които,
въпреки родствената му връзка с ищцата, също са послодателни и съответни
на останалите доказателства, даващи основание на съда да ги кредитира). В
показанията си останалите двама свидетели установяват, че действително
12
през м. януари на 2023 г. най-сетне в апартамента на ответника е предприет
ремонт (Х. решил да махне кухнята и да разбие стената), а през м. април 23 г.,
когато влязла наемателка – правила освежаващ ремонт (за които ремонтни
дейности свидетелства и св. С.Д.). В останалата част показанията на св. М. М.
са твърде бегли и частични, а и несъответни най-вече на констатациите в
САТЕ, показанията на Еф.И. (баща на ответника) също противоречат на
основните констатации относно съС.ието на двата апартамента, а и самият
свидетел твърди, че рядко е посещавал апартамента на сина си. При
установената от СТЕ причина за процесните увреди по ап.8, дори и направен
ремонт в апартамента на ищцата не би довел до подобряването на съС.ието
му, доколкото причината е в апартамента на ответника.
По отношение на размера по исковете за обезщетение за причинени
имуществени вреди:
В конкретната хипотеза дължимото обезщетение за имуществените
вреди представлява разходите, необходими за възстановяване на увредените
части от апартамента на ищцата, вследствие на теча, както и разходите,
необходими и направени от нея за лечение на възникналото в резултат на
последиците от теча заболяване.
Искът за имуществени вреди е предявен общо за сумата от 1000 лв.
(частичен от 10 000 лв.), което се установява и от уточненията с молба от
21.10.23 г., подадена от ищцата, чрез пълномощника й, както и изрично по
реда и на осн.чл. 145 ГПК от процесуалния представител на ищцата в първото
с.з. пред РСТ на 09.11.23 г., стр. 2 от протокола (л. 77). Промяна в това
отношение няма и при предяване на искането от ищцата за увеличение на
частичната претенция от 1000 лв. на 5000 лв., допуснато с протоколно
определение от 07.06.23 г. (стр.2 от протокола- л. 207).
Видно от заключението на САТЕ претендираните имуществени вреди
по възстановяването на увредите в апартамента на ищцата (в кухнята и
спалнята) възлизат общо на 2016.02 лв.
По отношение на заплатените лекарства и манипулации, ищцата е
представила доказателства за заплатени общо 730.13 лв.,
Наред с това е представила т.н. „зелени рецепти“ (10.02.22, 11.04.22,
01.06.22, 11.22г., 21.12.22, 23.01.23, 20.02.23, 30.03.23, 17.05.23), за изписан
антибиотик Цефтриаксон (какъвто й е поставян и в болницата 05.01.-
13
10.01.22г., и за каквото лечение с този широкоспектърен антибиотик е
посочено от в.л. в СМЕ и в поясненията в ос.з.), представени са касови бонове
за закупуване на антибиотика – част от тях са за цяла опаковка (пр.: на л.
52,193,195,196- последните два бона идентични с копията на л. 197), други –
на бройка (9бр.-л.188; 4 бр.- 16.55лв. на 06.08.22, 6 бр. -24.55лв. от 07.06.22 –
л. 50); заплатени лекарства, предписани от кожен лекар- за 26.36лв. от
05.01.23г.- л.198/199-идентични; заплатени инжекции – 160лв. (л.45 и л. 49,
ведно с декларации от ищцата за манипулацията); за венозни манипулации
2х150 лв. (12.07. и 14.07.-л. 54).
СМЕ е посочило, че не може да даде отговор на въпроса относно
заплатените разходи, поради липсата на документи - както се установява от
фактическата обстановка, приета по-горе, основната част от доказателствата
са представени от ищцата след изготвяне на СМЕ, респ. не е имало как да
бъдат съобразени от експертизата. В.л. е посочило в СМЕ, че лечението на
ищцата е започнало на 05.01.22 до м. май 2023 г. (СМЕ е изготвена на
29.05.23г.) и продължава, в о.с.з. е пояснило, че лечението продължава със
същия антибиотик. В съответствие със заключението на СМЕ са и
показанията на св. С. Д., от които се установява, че в определени периоди
приемът на антибиотик е бил по-интензивен (през 45 дни или през 2 месеца),
поради обостряне на симптомите (това се установява и от представените и
приети в първоинстанционното производство зелени
рецепти/мед.направления и амб.листи, съобразно времето на издаването им);
според св. Д. и св. Д. един курс (антибиотик и заплащане за поставяне) е
около 300 лв., но по делото са представени доказателства за заплатени само
160 лв. за поставяне на инжекци и 300 лв. за венозни манипулации. От
представените бонове за закупуване на антибиотика, се установява, че цената
на 1 бр. варира между 4.10-4.14 лв. Доказателства за продължителността на
един курс лечение по-голям от 7 дни (вж.м. юни 2022 г.) – няма.
При така установеното, предвид СМЕ, показанията на св. С.Д. и
представените писмени доказателства, и след направените подробни
изложения относно доказаните разходи, се установява, че разходите,
заплатени от ищцата са в общ размер на 730.13 лв., в какъвто размер е
основателен предявения в тази му част иск за имуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба за по-
14
висок размер на доказани имуществени вреди – ищцата не е представила
други доказателства, за други разходи, самата тя твърди, че терапията не е
поС.на, за да може да се презюмира и присъди обезщетение за
ежедневни/ежемесечни манипулации на поставяне инжекционно, респ.
приемане на изписания многоспектърен антибиотик. Съобразени са
представените „зелени рецепти“, всички други платежни документи,
показанията на свидетелите, заключенията на СМЕ. По-горе в мотивите съдът
изрично е обсъдил писмените доказателства, въз основа на които е приел
доказаност на иска в тази му част за сумата от 730.13 лв. Уточнениета на
исковата молба, на което се позовава ищцата в насрещната жалба, не е
доказателствено средство за доказване на претенцията й, също така и
поясненията относно липсата на платежни документи за поставяне на
инжекциите. Макар свидетелите Д. и Д. да сочат обща цена на курс лечение
около 300 лв., те не установяват как и по какъв начин е ставало заплащането
извън представените писмени доказателства по делото. Нещо повече: в
насрещната жалба е направено друго „сумиране“: за месец около 40 лв.
антибиотик и 150 лв. за поставянето му (т.е. около 190 лв. курс, и то ако е 10-
дневен).
Предвид изложеното, предявеният иск за имуществени вреди е
основателен и доказан в размер на общо 2 952.17 лв. Районният съд е
достигнал до същия правен извод и краен резултат, поради което и в тази му
част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Същият е доказан по своето основание, като тук важат изводите на съда
за наличието на елементите от ФС на деликтното основание относно
имуществените вреди, които според въззивният състав обуславят правна
квалификация по чл. 45, а не по чл. 50 от ЗЗД, но доколкото няма промени
във фактическата обстановка, относимите факти, обстоятелства и възражения,
както и разпределената доказателствена тежест, не се касае за недопустимо
решение, а въззивът само ще следва изправи неправилната правна
квалификация.
Освен обсъденото по-горе заключението на СМЕ относно наличието на
причинно-следствена връзка, показателен е и отговорът на в.лице в о.с.з. от
07.06.23г. на въпроса относно значението и/или последиците от
15
своевременното отстраняване на „този мухъл“: „В самото начало, ако беше
отстранен този теч, нямаше да се образува мухъл и ронене на мазилката и
най-вероятно ищцата нямаше да получи такова заболяване“.
Безспорно е, че вследствие на получените възпалителни заболявания,
ежемесечните манипулации, прием на лекарства, неразположение и здравни
проблеми, обосновали честите посещения на ищцата при медицински
специалисти – ОПЛ, кожен лекар, алерголог, манипулации по оставяне на
инжекции, абсолютен дискомфорт от периодичните хреми, затруднено
дишане, обрив и останалите неразположения, описани и от в.л. в СМЕ,
ищцата е претърпяла и все още търпи неимуществени вреди, които въззивния
съд определя в парично изражение в размер на 10 000 лв. към настоящия
момент, при прилагане разпоредбата на чл. 235 от ГПК, предвид и
установеният близо двугодишен период ( от началото на 2022 г. и
понастоящем) тези здравословни проблеми, обуславящи основателност и
доказаност на иска в посочения размер. Както от установеното от СМЕ, така
и от естеството на здравословните проблеми на ищцата, свързани с алергични
прояви, е очевидно, че се касае за едно твърде трудно и продължително
лечение, за твърде чести симптоми и оплаквания, свързани основно със
затруднено дишане, облагане на лигавицата на носа, запуешен нос
(възпаление на лигавицата на синусите, на носната лигавица, на фаринкса и
възпалението на бронхите), кашлица, кожни обриви (последващи) и др.
типични алергични прояви, свързани с дихателните пътища, очертани от
СМЕ и в поясненията от вещото лице, при разпита му в ос.з от 07.06.23 г.: от
17.05.23г. при прегледа на ищцата е установено, „ че се касае вече за хроничен
обострен бронхит“, продължава с антибиотици (може да се наложи и друго
лечение), но „заболяването все още продължава и не е овладяно“.
Гореизложените изводи обуславят неоснователност на въззивната
жалба на ответника по този иск (за неимуществени вреди) и решението в тази
му част също следва да бъде потвърдено.
Ищцата е предявила иска в размер 5000 лв. (като частичен от 10 000
лв.), според въззивният състав определеното в парично изражение
обезщетение за тези неимуществени вреди, съобразно установената съдебна
практика, би надвишило размера на частичния иск, но доколкото в
отхвърлителната му част за немуществените вреди (над 2500 до предявените
16
5000лв.) решението не е обжалвано, същото не може да бъде изменяно в
посока увеличаване на присъденото обезщетение.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат,
поради което решението му, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и за присъдените разноски.
По разноските за въззивната инстанция: Ответникът е направил
разноски за д.такса по в.жалба, като с оглед неоснователността й, разноски не
му се следват. Ищцата е заплатила следните разноски: по отговора на в.жалба
адв.възнаграждение в размер 1000 лв. л., които предвид неоснователността на
в.жалба на ответника, последният следва да й заплати. Поради
неоснователността на насрещната в.жалба, разноските на ищцата по нея (д.т.
и адв.възн.) не й се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/26.06.23 г., постановеното по гр.д. №
848/2022 г. на РС – Търговище в обжалваните му части, а именно: В ЧАСТТА
, с която Х. Е. И., ЕГН **********, с. В.К., общ. О. ул. „М.“ № 24, Е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище,
ул. „Б.“ № 5, вх.Б, ет.3, ап.8, сумата 2 746.15 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, на осн. чл. 45 от ЗЗД (а не по чл. 50 ЗЗД),
както и сумата 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от И. Х.
Н. неимуществени вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, произлезли от теч
от находящото се над нейното жилище, жилище – собственост на ответника,
ведно със законната лихва върху главниците от деня на завеждане на исковата
молба - 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, в
ЧАСТТА, с която искът за имуществени вреди, предявен от И. Х. Н. срещу Х.
Е. И. е ОТХВЪРЛЕН в останалата му част за размера над 2 746.15 лв. до
пълния размер от 5000 лв., предявен като частичен иск от целия за 10 000 лв.,
както и в частта за разноските в първоинстанционното производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно
осн.чл. 109 от ЗС, както и предявеният иск за неимуществени вреди в
останалата му част за размера над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от
5 000 лв. (предявен като частичен иск от целия за 10 000 лв.), като
17
НЕОБЖАЛВАНО, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Х. Е. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. В.К., общ. О. ул.
„М.“ № 24, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „М.А.“ № 43, ет.1, чрез
пълномощник адв. Р. Е. Р. от АК- Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, ул. „Б.“ № 5, вх.Б, ет. 3, ап. 8, сумата
1000 (хиляда) лева – представляваща разноски във въззивната инстанция
(адв.възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване– на осн.чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18