Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимите Й.С. *** и И.Т.А. *** за престъпление по чл.195, ал.1,
т.5 и т.7/само за подсъдимия И./, вр. чл.194, ал.1, вр. чл28, ал.1 /за
подсъдимия И./, вр. чл.63, ал.1, т.3/само за подсъдимия А./ от НК и за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 , вр. чл. 63, ал.1, т.3/само за
подсъдимия А./ от НК.
На 07.06.2021 год.
е постигнато споразумение между ЯРП и защитника на подсъдимия И.Т.А. по
предявеното му обвинение.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия Й.С.И. така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото
за безспорно установено от събраните по делото доказателства . За извършеното
деяние пледира да му
бъде наложено наказание съответстващо на обществената опасност на деянието и
дееца.
Подсъдимия И. участва лично в съдебно
заседание и с назначен
защитник.
Не се признава за
виновен по предявеното му обвинение като дава обяснения във връзка с него. Чрез
защитника си, счита обвинението за недоказано и моли за постановяване на
оправдателна присъда
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.05.2019 год.
около 04:00 часа е изършена кражба в склад на хранителен магазин, собственост
на „Н.“ ЕООД гр.Ямбол с управител Г.Т. ***, находящ се в гр.Ямбол, ул.“П.“№ ***.
На запис на охранителните камери се виждат две лица, които проникват в
горепосочения склад. В него намерили алкохолни и безалкохолни напитки, като
решили да вземат част от тях. Докато се опитали да прехвърлят на покрива, а от
там извън склада 100 бр. бутилки с бира марка „Пиринско“ и 36 броя ПВЦ бутилки
с бира по 2 литра марка „Каменица“, изпуснали същите. В резултат на това тези
вещи паднали върху другите вещи и на земята и се начупили - унищожили. След
това двамата извършители вземат 1 брой стек с енергийни напитки в кутийки марка
„Редбул“, съдържащ 24 броя кутийки и 5 броя стекове с бира в кутийки марка
„Каменица“ съдържащи по 12 броя кутийки всеки стек, или общо 60 броя кутийки.
Тези вещи изнесли извън склада и с тях се отдалечили от мястото.
На 16.05.2019г.,
около 07:30ч., служител на „Новатед“ ЕООД гр.Ямбол установил унищожените и
липсващи вещи, за което съобщил на управителя Г.И.. Същият посетил склада и
прегледал записите на монтираните в обекта охранителни камери. На тях видял
действията на двамата обвиняеми. Г.И. подал сигнал в полицията за извършеното
унищожаване и кражба на вещи.
В хода на
оперативно издирвателните мероприятия органите на полицията стигат до единия от
извършителите, а именно подсъдимия И.Т.А.. След проведена беседа с него същия
заявява на полицейските служители, че е извършил кражбата заедно с Д. от С.
На 14.06.2019 год.
материалите по преписката са изпратени в ЯРП с докладна записка в която е
посочено, че извършители на престъплението са И.Т.А. *** и Й.С. ***, въпреки, че последния към момента
на извършване на престъплението се е намирал на работа в Италия.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимия И.,
от показанията на свидетелите И.Т.А., Г.И. и П.П., от заключенията на назначените по делото
оценъчна и видеотехническа експертиза,
както и от предоставените от подсъдимия заверени преводи от италиански език на
протокол № ***/*** год. Удостоверение от Националния институт за застраховане
срещу трудова злополука гр. Ф. № ***/***
год. и. Удостоверение от Националния институт за застраховане срещу трудова
злополука гр. Ф. № ****/*** год.
В обясненията си
подсъдимия И. заявява, че по време на извършване на престъплението – 16.05.2019
год. е бил на работа в Италия и че не
познава другия подсъдим И.Т.. Обясненията му се подкрепят и от представените
от него заверени преводи от италиански език на протокол № ***/22.01.2019 год.
Удостоверение от Националния институт за застраховане срещу трудова
злополука гр. Фоджа № ***/31.01.2019
год. и. Удостоверение от Националния институт за застраховане срещу трудова
злополука гр. Фоджа № ***/31.05.2019
год. Видно от тези документи подсъдимия И. действително е бил на работа в
Италия, включително и през м. май 2019 год. , когато е извършено престъплението
в България.
Съдът приема за
достоверни и показанията на свидетеля И.
Т.А., че е извършил кражбата с човек на име Д. и че след кражбата в
полицията са му показвани снимки на
въпросния Д., но той не го е разпознал. Свидетелят А. не разпозна подсъдимия И.
и в с.з. на 12.01.2022 год.
Показанията на
свидетеля Г.И. и заключенията на вещите
лица М.Г. и Р.В. установяват единствено, че на 16.05.2019 год. е изършена
кражба в склад на хранителен магазин, собственост на „Н.“ ЕООД гр.Ямбол.
Съдът приема за
достоверни и показанията на свидетеля П.П. до толкова, до колкото с тях се
установява, че проведеното разпознаване по снимки не е станало по реда
предвиден в НПК и до някъде съвпада с показанията на свидетеля И.Т.А. , че му е
била показана само една снимка.
Съдът не споделя
доводите на прокурора, че показанията на свидетеля П. са категорично
доказателство, че подсъдимия И. е участвал в извършване на кражбата, тъй като
другият извършител И.Т.А. му е признал, че съучастник му е бил именно Й.С.И..
Съгласно Решение №
***/01.09.2020 год. на II н.о. на ВКС по касационно дело № ***/19 год. практиката за използване като
доказателство в процеса на преразказани от полицейски служители признания на
заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с тях беседи, в условията на арест
или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото им да ползват
адвокатска защита и да не дават уличаващи ги обяснения, които могат да бъдат
използвани за осъждането им (които права поначало се осигуряват при надлежен
разпит в качеството на обвиняем, проведен от компетентен орган), следва да бъде
прекратена.
Следва да се
отбележи и че показанията на свидетеля П. не се подкрепят от тези на свидетеля А.,
който твърди, че му е била показвана само една снимка, но не е разпознал тогава
другия извършител.
Не се споделят и
доводите на прокурора, според който безспорно доказателство, че подсъдимия И. е
участвал при извършване на престъплението , тъй като отговаря по телосложение и ръст на видяното
на видеозаписа. Според съда дори и телосложението и ръста/нещо което не е
установено по делото/ да отговарят на тези на подсъдимия И. това не може да
доведе до осъдителна присъда , след като участието на подсъдимия И. в
извършване на престъплението не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Й.С.И.
не е извършил престъпленията и на основание чл.304 от НПК го оправда по предявените му обвинения по чл. чл.195, ал.1,
т.5 и т., вр. чл.194, ал.1, вр. чл28, ал.1от НК и по чл.216, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения.Съдът признава подсъдимия за виновен,когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
По делото липсват
каквито и да е преки доказателства,
установяващи по безспорен и категоричен начин подсъдимият Й.С.И. да е
осъществил описаните в обвинителния акт
деяния.
Вярно е, че
осъдителна присъда е възможно да бъде
постановена и въз основа на косвени доказателства, но само ако техния
анализ води до единственото заключение,
че подсъдимия е извършил престъплението , а не друго лице.
В настоящия случай
дори липсват косвени доказателства, които да обусловят осъдителна присъда. Нещо
повече, налице са доказателства, че към момента на извършване на престъплението
– 16.05.2019 год. подсъдимият Й.И. не се е намирал в България, а в Италия.
При този изход на
делото,след като подсъдимия бе признат
за невиновен, съдът на основание чл.190,
ал.1 от НПК постанови разноските по делото
да останат за сметка държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: