Решение по дело №9404/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2345
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20193110109404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Варна, 15.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т.Л.

                                           Секретар: Д.Д.                       

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 9404/2019 г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа искова молба на „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 8370, м-ст „Чучуринката“, вила „Качул“, с която против А.И.Т., ЕГН **********,***, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр.чл.66, ал.2 КТ, за заплащане на сума в размер на 16165,60 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно Трудов договор от 22.12.2011 г. и договор за цесия от 14.02.2019 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

На 22.12.2011 г., между ответницата и цедента „Оркид Мениджмънт -България“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен трудов договор, по силата на който А.Т. е назначена на длъжността „маркетинг мениджър“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2979,08 лв. На същата дата между работодателя и служителя е сключено и споразумение за неогласяване на информация и конкуриране.

С допълнително споразумение към трудовия договор от 22.10.2011 г., страните съгласуват полагането на труд при предварително изготвен график, а със споразумение № 2 към трудовия договор от 22.10.2011 г., считано от 01.09.2016 г., месечното трудово възнаграждение на ответницата е увеличено на 3233,14 лв.

На 31.10.2018 г. А.Т. подава пред работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което със заповед на ищеца от 26.11.2018 г. е прекратено. След прекратяване на трудовия договор, работодателят „Оркид Мениджмънт - България“ ЕООД, получава информация от трети лица, че ответницата, е започнала работа при неговия основен конкурент на територията на гр. Варна - а именно „Мол Делта Планет Варна“, собственост на „Галерия Варна“ АД, като е назначена на същата позиция „мениджър маркетинг“ още в деня следващ освобождаването ѝ от длъжност при „Оркид Мениджмънт -България“ ЕООД, без прекъсване на трудовия стаж.

Налагат се твърдения, че през срока на предизвестието, когато трудовото правоотношение все още не е било прекратено, служителката е работела паралелно в интерес на бъдещия си работодател, като в работно време е осъществявала конкурентна дейност в полза на последния. Твърди се също, че за тези констатации на работодателя ответницата е била уведомена с уведомление от 23.01.2019 г. и със същото е била поканена да заплати процесната сума, като е отказала плащане.

Ищецът сочи, че ответницата е нарушила разпоредбата на чл.4.2, т.4 и т.5 от трудовия договор, във връзка с член 4 и следващите, вкл. чл.8 от Споразумение за конфиденциалност, като е извършила конкурентна дейност с тази на дружеството работодател през определения срок - за срока на своите трудови отношения с работодателя и до три години след тяхното прекратяване без предварително писмено съгласие на работодателя си.

По същество ищецът основава претенцията си на уговорки в трудовия договор, съгласно които при извършване на такава дейност, служителят дължи обезщетение на работодателя в петкратен размер на основното трудово възнаграждение. В тази връзка, при установено към момента на извършване на нарушението трудово месечно възнаграждение, в размер на 3233,14 лв., претендира заплащане на неустойка в размер на 16165,70 лв.

Въз основа сключен с Оркид Мениджмънт - България“ ЕООД, договор за цесия от 14.02.2019 г., ищецът е придобил вземането на кредитора срещу ответницата, която на 28.03.2019 г. е била уведомена за извършената цесия. Твърди се, че уведомлението е редовно, като същото е извършено по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с нотариална покана, peг. № 971, том I, № 64, на М.Д.- нотариус peг. № 529 на НК. Моли се за положително решение по иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на предявения иск. Не спори, че е изпълнявала длъжността „маркетинг мениджър“, съгласно сключен с „Оркид Мениджмънт - България“ ЕООД, трудов договор от 22.12.2011 г., при уговорено в същия трудово възнаграждение. Не оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено, по взаимно съгласие, считано от 30.11.2018 г., на основание чл.326 ал.1 КТ с Допълнително споразумение от 30.10.2018 г. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, касаещи поведение, изразяващо се в нарушаване принципа на лоялност. Оспорва да са извършвани каквито и да е действия в нарушение на договорни клаузи и/или законови текстове; да е работила в ущърб и срещу интересите на работодателя си; да е злоупотребявала с поверителна информация станала ѝ известна в процеса на работата, или да я е унищожавала по какъвто да е начин такава; да е работела „паралелно“ и в интерес на бъдещия си работодател, както и изобщо по никакъв начин да е използвала информация или служебно положение против интересите на тогавашния си работодател, в полза на трети лица. Твърди, че всичките ѝ действия са били съобразени със задълженията ѝ по действащия трудов договор, допълнителните споразумения към него и длъжностната характеристика, за което от страна на работодателя са били подписвани декларации и отлични характеристики.

Оспорва твърденията на ищеца, че е заела въз основа на сключено трудово или гражданско правоотношение, длъжността „мениджър маркетинг“ с конкурентно на предходния ѝ работодател, дружество. В тази връзка твърди, че въз основа трудово правоотношение с нов работодател, заемала длъжност „Мениджър екип“, код по НКПД 2011, № 3341, 3003, която длъжност изпълнява и към настоящия момент. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност, изпълнявала трудови задължения и дейности, които не съответствали на тези при предходния ѝ работодател. В допълнение се твърди наличие на изрично писмено съгласие на работодателя-цедент, оформено в Декларация от 30.11.2018 г., с което ѝ е била предоставена възможност да осъществява конкурентна дейност и при други работодатели, като работодателят се отказал от настоящи и бъдещи претенции, както и искания за неустойки, обезщетения, вреди, пропуснати ползи и други от него. Така претенцията за заплащане на неустойка, според възраженията на ответницата, е неоснователна, доколкото самият работодател се е отказал от това си право с подписването на декларация от 30.11.2018 г. и Допълнително споразумение от 30.10.2018 г.

Оспорва се и сключеният договор за цесия от 14.02.2019 г., като нищожен, поради невъзможен предмет. В тази връзка се налагат твърдения, че доколкото произтича от трудово правоотношение, описаното вземане по естеството си е непрехвърлимо.

Твърди се липса на надлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, като се излага, че такова уведомление е получено едва с исковата молба, поради което цесията до този момент не е произвела правното си действие.

Оспорват се като нищожни уговорките в Трудов договор от 22.12.2011 г. в частта му в чл. 4.2., т.4, в която е предвидена клауза за забрана за извършване на конкурентна дейност с тази на дружеството работодател и произтичащата от нея неустойка, във връзка с чл.4, вкл. чл.8 от Споразумението за конфиденциалност, поради противоречие с КРБ и закона. Моли се за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. Претендират се разноски.

В първо открито съдебно заседание по делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните е отделено обстоятелството, че между праводателя на ищеца – „Оркид Мениджмънт – България“ ЕООД и ответника А.И.Т. е бил сключен валиден трудов договор, по силата, на който Т. е полагала труд в предприятието на „Оркид Мениджмънт – България“ ЕООД, като трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие през 2018 г.

 

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

По делото е безспорно установено, че до прекратяването му със заповед от 26.11.2018 г., между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД, като работодател и ответницата А.Т., като работник, е налице трудово правоотношение, валидно възникнало въз основа сключен между тях трудов договор от 22.12.2011 г., обвързващо страните с постигнатите със същия съглашения.

Видно от текста на чл.4.2, т.4 от трудовия договор, работникът се задължава да не извърша конкурентна дейност с тази на работодателя, без писменото съгласие на последния, за времето на действие на договора, както и за период от три години след неговото прекратяване, като в случай на доказана такава дейност, работникът дължи в полза на работодателя обезщетение в петкратен размер на основното си трудово възнаграждение. Тези обстоятелства се установяват от представен по делото препис от трудов договор от 22.12.2011 г.

Със споразумение от датата на сключване на трудовия договор – 22.12.2011 г., в тежест на ответницата е възложено задължението, по време на действие на трудовия договор и три години след прекратяването му да не огласява пред трети физически и юридически лица, поверителната информация за дружеството -работодател, както и да не извършва дейности, който конкурират дейността на работодателя.

Видно от представени от ищеца преписи от допълнителни споразумения, на 26.02.2014 г. между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД и А.Т. е подписано допълнително споразумение към трудов договор от 22.12.2011 г., като считано от 01.03.2014 г. ответницата приема да изпълнява длъжността „маркетинг мениджър“, а с допълнително споразумение от 29.08.2016 г., размерът на трудовото ѝ възнаграждение е променен на 3233,12 лева.

Трудовото правоотношение на ответника с „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД е прекратено със заповед на работодателя от 26.11.2018 г., на основание чл.325, ал.1 КТ.

От представен по делото договор за цесия от 14.02.2019 г. се установява, че на посочената дата, между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД като цедент и „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, като цесионер, е сключен договор, по силата, на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу ответницата, при цена на договора 3000 лева.

С нотариална покана рег. № 971/07.03.2019 г. на М.Д.– нотариус рег. № 529 на НК, връчена на А.Т. на 28.03.2019 г., по реда на чл.47, ал.5 ГПК, „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД уведомява ответницата за извършената цесия, като ѝ указва, че кредитор по вземането за неустойка по трудовия договор от 22.12.2011 г. е цесинерът „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД.

От представен от ответницата препис от допълнително споразумение от 30.10.2018 г. към трудов договор от 22.12.2011 г., се установява, че страните по последния са постигнали съгласие, след изплащане в полза на работника на дължимите възнаграждения и обезщетения, отношенията им да се считат за окончателно уредени, като същите декларират, че нямат и няма да имат и за в бъдеще каквито и да е претенции една към друга, в т.ч. и за непозволено увреждане.

Видно от декларация от 30.11.2018 г. работодателят „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД декларира съгласието си, след прекратяване на трудовия договор от 22.12.2011 г., работникът А.И.Т. да извършва дейности, свързани директно или индиректно с предмета на работата му при работодателя, както и да сключва договори с други организации.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл.66, ал.2 КТ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля, е недействителен. Според чл.74, ал.4 КТ за недействителни могат да бъдат обявени и отделни клаузи на трудовия договор. Страните по трудовото правоотношение могат да искат обявяване на недействителността на трудовия договор или само на отделни клаузи, както в нарочно исково производство, така и по време на висящ процес с предмет обезщетение за неспазване на такава клауза.

В практиката си ВКС последователно приема, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок след прекратяване на трудовия договор, е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд - чл.48, ал.3 КРБ, разпоредба, която прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Работодателят няма право да забранява на работниците и служителите си, след прекратяването на трудовите им отношения, да упражняват своята професия като встъпват в трудови или граждански отношения с конкуретно дружество - работодател, доколкото противното би означавало да се ограничи правото на работниците/служителите на бъдещо престиране на труд. Независимо, че работникът или служителят е дал съгласието си за включване на подобна клауза в трудовия договор, то последната е нищожна, поради противоречие с чл.48, ал.3 КРБ, както и с оглед разпоредбата на чл.8, ал.4 КТ /така - решение №715/05.11.2010 по гр. дело №139/2010 на ВКС; решение №417 от 21.05.2010 г. по гр.д.№1228/2009 г. на ВКС, решение от 30.06.2010 г. по гр.д. №309/2009 г. на ВКС; решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1954/2009 г. на ВКС, решение № 60 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ВКС и др./.

При горните доводи, съдът намира клаузата за неустойка по чл.4.2., т.4 от трудов договор от 22.12.2011 г., сключен между  „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД, като работодател и А.Т., като работник за недействителна, поради което ищецът няма вземане за неустойка за неспазване на договорно задължение по чл.4.2., т.4 от трудов договор от 22.12.2011 г., за периода след прекратяване на последния.

По отношение твърдението за извършване на конкурентна дейност от ответницата, по време на действие на договора, ищецът не проведе успешно доказване. По делото са представени единствено писмени доказателства, за които се твърди, че представляват част от кореспонденция осъществена от Т. в интерес на конкурентно търговско дружество. Това твърдение остана недоказано в хода на производство по делото, доколкото не бе установено по безспорен начин, нито че соченият имейл адрес се ползва от ответницата, нито че последната е автор на изпратените съобщения, както и че в същите се съдържа данни за осъществявана конкурентна дейност.

Ответницата е въвела възражение за недействителност на договора за цесия, въз основа, на който ищецът се легитимира като кредитор, което съдът намира за неоснователно, като аргументите за това са следните.

Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор. За да породи правните си последици този договор, разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД изисква извършеното прехвърляне да бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Уведомяването на длъжника, обаче, няма отношение към валидността на договора за цесия, тъй като съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора, а има значение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжникът е бил известен за цесията, като се сочат две приложими, при алтернативност, хипотези - получаване на изрично писмено уведомление до длъжника с връчване на нотариална покана и връчване на уведомлението като приложение към сезиращата съда искова молба, въз основа, на която е образувано настоящото исково производство. В процесния случай, съдът приема, че уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника най-късно с връчване на исковата молба и приложенията към същата. В практиката си  ВКС приема, че извършеното по този начин уведомление за извършена цесия, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 КТ, прехвърлянето на трудови права е недействително, но уговорената с чл.4.2. т.4 от трудовия договор, неустойка има характер не на възнаграждение по трудов договор, а на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, което работодателят може да търси, в случай на установяване извършването на конкурентна дейност от негов работник/служител. Недействителността на уговорката по чл.4.2, т.4 КТ не води до недействителност и на договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно /каквото е в процесния случай/, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Договор, с който се прехвърля несъществуващо вземане не е нищожен, но ангажира отговорността на цедента, в отношенията му с цесионера, но не и в отношенията с длъжника.

Длъжникът от своя страна има право да противопостави на ищеца – цесионер всички свои възражения, с които разполага срещу първоначалния кредитор, като тази възможност може да бъде упражнена само под формата на защита срещу претенцията на цесионера. Възражението на ответницата за недействителност на уговорката за заплащане на неустойка по чл.4.2, т.4 от трудов договор от 22.12.2011 г., е прието от съда като основателно. В хода на производството по делото, не бе установено тя да е извършвала конкурентна на работодателя си дейност, по време на действие на трудовия договор.

При горните доводи, съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което отхвърля същия изцяло.

            С определение от 14.02.2020 г., на ищеца е наложена глоба в размер на 100 лева, доколкото с поведението си е станал причина за неоснователно отлагане на делото. Отправено е искане съдът да отмени наложената глоба. Съдът намира, че същото следва да бъде уважено, доколкото с поведението си ищецът не е станал единствена причина за отлагане на делото.

            С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има правно на разноски, но доколкото по делото не е представено доказателство за извършването на такива, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 8370, м-ст „Чучуринката“, вила „Качул“, против А.И.Т., ЕГН **********,***, осъдителен иск  за заплащане на сумата от 16165,60 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно трудов договор от 22.12.2011 г. и договор за цесия от 14.02.2019 г., на основание основание чл. 92, ал. 1, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.66, ал.2 КТ.

Отменя глоба в размер на 100 лева, наложена на „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 8370, м-ст „Чучуринката“, вила „Качул“ в проведено на 14.02.2020 г. открито съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

                                                                              

                                                                                       

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: